Десислава Терзиева отчете дейността на МРР за периода юни-декември 2013 г.

Десислава Терзиева отчете дейността на МРР за периода юни-декември 2013 г.

12 декември 2013 | 16:31
Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева представи дейността на министерството за периода юни-декември 2013 г.
По Оперативна програма „Регионално развитие“ са сключени 54 договора за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност близо 94 млн. лв. и са одобрени 72 проектни предложения. За последните 6 месеца са извършени плащания в размер на 424 млн. лв. Ръстът на плащанията спрямо същия период на 2012 г. е в размер на 146 %, подчерта Терзиева.
Министърът потвърди, че загуба на средства по програмата за 2013 г. няма да има, след като през ноември Европейската комисия определи като допустим за финансиране проекта за изграждане на Северна скоростна тангента на София. 
Проектът на Министерството на вътрешните работи за доставка на пожарни коли и противопожарна техника за градските агломерации е внесен вчера за оценка в Европейската комисия, съобщи Терзиева. Стойността му над 50 млн. евро.До 21 декември се очаква да бъдат одобрени пълните варианти на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, в които са идентифицирани проектите, които ще могат да кандидатстват за финансиране през новия програмен период.
Терзиева отново да подчерта, че като министър на регионалното развитие, ще продължи да отстоява позицията броят на градовете, които да бъдат финансирани по програма „Региони в растеж“ да бъде запазен на 67.  Министърът информира, че е сформирана междуведомствена работна подгрупа за приоритизиране на подходящи за финансиране по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. обекти на природното и културно наследство. Тя се ръководи от министрите на регионалното развитие и на културата. Целта е да имаме своевременно идентифицирани обекти, за да може да бъдат подготвени качествено, и при първа възможност да стартира тяхното изпълнение, уточни тя. Подборът се прави въз основа на специална методология и се планира в началото на 2014 г. да има изготвен приоритизиран списък с проекти за финансиране по „Региони в растеж“. 
За периода на 6-те месеца на работата на министерството беше поставен фокус върху реформата в отрасъл водоснабдяване и канализация, заяви Терзиева.
Финализирана е Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България. Тя е ключов документ за обосновка на инвестициите в сектора от ОП „Околна среда“ през новия програмен период. Амбицията е до края на годината тя да бъде приета от Министерски съвет, каза Терзиева.
Разработени са подробен график и процедура за изваждане на активите от балансите на ВиК дружествата през следващите 12 месеца, отчете министърът. През този период трябва да се сключат и договори за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на ВиК услуги с ВиК операторите в обособените територии. Вече е разработен Правилник за организацията и дейността на асоциациите по ВиК, който е публикуван за обществено обсъждане, допълни Терзиева.
Изготвени са идейният проект за яз. „Луда Яна“ и техническият проект за яз. „Пловдивци“, които ще бъдат доизградени със заем от Световна банка. Строителството на тези два обекта ще стартира през следващата година. За яз. „Пловдивци“ вече стартирахме тръжната процедура за избор на строител, отчете Терзиева. Индикативните бюджети за строителство на двата язовира са съответно: около 26.4 млн. евро за „Луда Яна“ и около 20.3 млн. евро за „Пловдивци“. 
Изготвен е проект за рехабилитация на стената на яз. „Христо Смирненски“. Строителните дейности са планирани за 2014 г. и ще се финансират от бюджета на регионалното министерство с 350 хил.лв.
Предстои подписване на договор за обследване на площадката и проектиране на яз. Нейковци. Индикативният бюджет за неговото изграждане е около 20.5 млн. Евро.
Готов е и идейният проект за рехабилитацията на стената на яз. „Студена“, която е на стойност около 15.8 млн. евро. В ход са преговори със Световна банка за финансиране чрез заема и на рехабилитацията на пречиствателната станция за питейни води в Перник. Министърът обобщи, че през следваща година започва изпълнението на строително-монтажни работи за близо 92 млн. лв. по три язовира, обобщи министърът. Тук се включват 91.5 млн. лв. (46.7 млн. евро) за доизграждането на язовирите „Луда Яна“ и „Пловдивци“ и 350 хил. лв. за рехабилитацията на яз. „Христо Смирненски“. Разработена е програма за решаване на проблема „Сезонен и целогодишен воден режим в някои населени места“. 
По отношение на пътната инфраструктура, министърът заяви, че изграждането на магистралите и скоростните пътища остава приоритет, но вече се обръща специално внимание на пътищата от втори и трети клас. Тя подчерта, че продължава изграждането на АМ „Марица“ и АМ „Струма“ – лот 4, Сандански-Кулата, както и на магистралните участъци, които са стартирани това лято: лот 2 Дупница-Благоевград от „Струма” и участъка Шумен-Белокопитово от АМ „Хемус“. Сметката показва, че в момента се изграждат близо 113 км автомагистрали, обобщи Терзиева. Със средства от ОП „Транспорт“ продължава изграждането на обходните пътища на Враца, Габрово и Монтана, както и на Западната дъга на Софийския околовръстен път. Завършва изграждането на обекта Кърджали-Подкова. През януари предстои пускането на движението по новия пътен участък.
По ОП „Регионално развитие“ стартира изпълнението на 4 проекта, отчете министърът. Те включват рехабилитацията на 65,2 км третокласна пътна инфраструктура в областите Добрич, Велико Търново, Търговище и Ямбол.
По програмите за Регионално развитие и Трансгранично сътрудничество през последните 6 месеца е завършила рехабилитацията на 256 км републиканска инфраструктура.
По „Транзитни пътища V“ завърши рехабилитацията на 351 км пътна мрежа, отчете Терзиева. През следващата година ще продължи рехабилитацията на около 500 км.
Министърът обобщи, че реално в момента се работи по обекти с обща дължина над 1 100 км, на финансова стойност над 1,5 млрд. лв., заедно със съоръженията
Продължава активната работа за подготовка на проекта за ЛОТ 3 на АМ „Струма“. Стартирана е обществената поръчка за геоложки проучвания в зоните на тунелите в Кресненското дефиле и при с. Железница.
По отношение на АМ „Хемус“ в момента приключва актуализацията на предпроектните проучвания. Стартирахме търга за проектиране на 60-те км от Ябланица до връзката Плевен-Ловеч и за изготвяне на доклад по ОВОС. Срокът за двете дейности е по 1 година.
Подготвена е програма за ремонт на най-натоварените и в най-лошо състояние второкласни и третокласни пътища, които ще се финансират от републиканския бюджет. В програмата са включени 700 км. 
По отношение на проекта „Енергийно обновяване на българските домове“, министърът информира, че за последните две години не е била санирана нито една сграда и не е проведен търг за ремонт. През октомври е стартирана обществена поръчка за изпълнение на строително-монтажни работи на първите две сгради. Получени са 15 оферти, които в момента се разглеждат. Догодина ще имаме първите две санирани сгради в изпълнение на проекта, заяви Терзиева.
От ноември е увеличен гратисният период при предоставяне на кредити от „Фонда за жилищно обновяване“ от 6 месеца на една година. През този период не се дължи лихва и главница по кредите. През 2014 година ще бъдат стартирани тръжните процедури за избор на проектанти и строители за обновяване на близо 180 сгради, обяви Терзиева. Двете процедури ще бъдат с по 7 обособени позиции формирани на регионален принцип – съответно за шестте района за планирани и за град София. С избраните изпълнители ще бъдат сключени рамкови споразумения и когато има готови за финансиране сгради ще пристъпим веднага към възлагане на проектиране, а в последствие и на ремонтните работи. По този начин ще се съкратят сроковете в сравнение с опцията да се провеждат множество отделни процедури.
В рамките на шестте месеца от юни до декември по трите програми за териториално сътрудничество, за които министерството е управляващ орган са разплатени близо 8,5 млн. евро, отчете министърът. Тя отбеляза, че за сравнение за цялата 2012 година са разплатени около 10 млн. евро. Размерът на загубените средства по трите програми за 2011 и 2012 г. в следствие прилагане на правилото n+3 е около 5,5 млн. евро. Тази година няма да загубим европейски средства, категорична бе Терзиева.
В края на месец октомври Европейската комисия уведоми България за окончателното си становище относно географския обхват на бъдещите програми по инструмента за предприсъединителна помощ. Следващият програмен период страната ни ще продължи да управлява три отделни двустранни програми по външните граници на ЕС – с Турция, Македония и Сърбия. 
По отношение на концесиите на плажовете министърът информира, че са установени 91 нарушения на концесионните договори и договорите за наем и са наложени санкции в размер на 600 342 лева.Най-честите нарушенията са: несъгласувани преместваеми обекти, обекти с по-голяма площ от определената и с по-голяма допълнителна търговска площ, както и неосигуряване на дейностите свързани с водното спасяване. Постъпилите приходи от концесионни договори и договори за наем до 30 ноември са в размер  на 13 255 059 лв.
Министърът обърна внимание, че във връзка с мерките за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса е изготвен и вече е в сила Закон за ратификация на Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние. Законът е приет на 3 октомври 2013 г. В сила е от 10 октомври 2013 г. Според него основните реквизити в актовете за раждане, актовете за брак и актовете за смърт ще бъдат изписани на български, френски и английски език. Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" е разработила образците на тези актове, които вече могат да се издават от общините. Конвенцията влиза в сила от 18 декември и след тази дата гражданите, притежаващи многоезичните документи, няма да има нужда да ги легализират в другите страни членки на Конвенцията. (23 държави, включително Турция).
На журналистически въпрос към Терзиева за нейната оценка кое е най-важното постигнато за отчетния период, министърът определи като най-голям успех спасяването от загуба на 250 млн. лева по ОП „Регионално развитие“.