Министър Павлова: Следващата сряда внасяме в МС предложение за облекчаване на процедурите за кандидатстване за санирането

755 са подадените към Българска банка за развитие заявления за саниране на многофамилни жилищни сгради, като сключените договори с общините са вече 550. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в ефира на радио К2 тази сутрин. Тя съобщи, че в момента текат процедурите за избор на изпълнители на техническите и енергийните обследвания на сградите. „Надявам се следващите месеци, когато тези процедури приключват, да може реално да започне строителството“, заяви тя. „Предвиждаме облекчаване на процедурите за кандидатстване за санирането, което ще внесем още следващата сряда на заседание на Министерски съвет“, каза още министър Павлова. Тя обясни, че според предвидените облекчения, ако в една сграда има само един или два апартамента, чиито собственици не искат жилищата им да бъдат санирани или не могат да бъдат открити, това няма да спира обновяването на цялата сграда. Също така се предвижда отделните блок секции да могат да кандидатстват поотделно. Третата промяна в изискванията за кандидастване касае най-старите блокове, строени преди 1975 година -  ако те са в лошо състояние, но не изпълняват условието за наличие на над 36 апартамента, ще могат въпреки това да кандидатсват за саниране.

Министър Павлова обясни, че до момента страната ни е подала 3 заявления до Европейската комисия за отпускане на средства от фонд „Солидарност“. Първото е за над 620 млн. лева за покриване на щетите от националното бедствие миналата година. „Съгласно правилата на Фонда, максималната сума, която страната ни може да получи е между 2,5 и 6 %, от заявената сума, така, че по първото заялвние получихме 21 млн. лв“, съобщи министър Павлова. Общините са кандидаствали с проекти, чието одобрение предстои до края на месец май, след което ще започнат дейностите по възстановяване на щетите. Вторият подаден формуляр за отпускане на средства е за 150 млн. лева за бедствието от юли-август 2014 година в Мизия. От заявената сума страната ни ще получи около 4 млн. лева. Предстои официалното одобрение от ЕК и през лятото на тази година ще бъдат утвърдени конкретните проекти и ще започне възстановяването. „За покриване на щетите от националното бедствие от януари и февруари тази година подадохме заявление за почти половин милиард, като по правилата максималната стойност, която можем да очакваме е 12 млн. лева“, каза министър Павлова.

Относно ремонтите по магистралите „Тракия“ и „Хемус“ министър Павлова обяви, че те ще бъдат приключени на 1 юли. „Поели сме ангажимент не само да не пречим на летния сезон, ами напротив да стимулираме всички, които искат да пътуват през лятото“, заяви Лиляна Павлова. Министърът обясни, че поради техническата сложност ремонтът на трите виадукта ще отнеме повече време, но се очаква те да бъдат готови до края на годината. „До тогава с добра организация на движението ще облекчим трафика по тези три „невралгични“ точки от магистралите“, каза министър Павлова.

На въпрос на водещата относно строителството на АМ „Марица“ министър Павлова обясни, че лот 2 „Димитровград – Харманли“ ще бъде готов още в края на май. „Лот 1 „Оризово-Димитровград“ е по-назад в изпълнението, но мобилизацията на строителните работи е добра, така че окромври бихме могли да пуснем цялата магистрала“, каза министър Павлова.

„Ако убединим усилията си с Румъния и Сърбия и предложим проекта за изграждането на магистрала между Букурещ, София и Белград, като част от трансевропейската транспортна мрежа, ще бъдем много по-убедителни в лицето на европейските ни партньори“, заяви Лиляна Павлова във връзка с проведената вчера среща с министър-председателите на Румъния и Сърбия. Министърът обясни, че от българска страна този проект включва стратегически направления като София-Видин, София-Калотина, Русе-Велико Търново, които биха били твърде скъпи за финансиране само от националния бюджет, но могат да бъдат финансирани по плана „Юнкер“, по Инструмента за свързаност в Европа и с подкрепата на финансовите институции. „От наша страна има добра проектна готовност за тези направления, така че това не е невъзможно“, категорична е министър Павлова.