Арх. Виолета Комитова пред вестник „Сега“: За саниране на всички 70 000 панелки ще трябват 70 млрд. лв.

По европейски проекти се строи при строг контрол, а при националната програма проверки няма, казва зам.-министърът на регионалното развитие арх. Виолета Комитова

Доц. арх. Виолета Комитова е преподавател с 25-годишен стаж в УАСГ. Автор на проекти и разработки в сферата на урбанизма, градоустройството, индустриалните зони, промишлената архитектура и др. Носител на национални награди в архитектурни конкурси. Член е и на двете браншови организации - на съюза и на камарата на архитектите в България.

Архитект Комитова, има ли грешки в структурирането на програмата за саниране, които доведоха до сегашната объркана ситуация с финансирането, до недоволство на кметовете и притесненията на хората, че няма да успеят да се включат?

Програмата е конструирана относително сложно, без ясно очертани критерии за допустими дейности и референтни стойности. Партнират си МРРБ, кметове, областни управители, сдружения на собствениците и един важен участник, който реално извършва плащанията - Българската банка за развитие(ББР). Такава сложна комуникация естествено поражда разногласия, неразбиране и напрежение, а оттам и забавяне в изпълнението.

Има сдружения, които няма да могат да се включат в програмата, защото и по двата основни параметъра - финансов и времеви, тя е приключила през 2016 г. Финансовият ресурс е бил договорен още през януари 2016 г., а крайният срок за кандидатстване е приключил на 31 декември.

През 2017 г. служебното правителство и МРРБ като принципал на държавата в тази програма продължаваме да работим по завършването на вече стартиралите проекти. Те са в рамките на осигурените 2 млрд. лева, които засягат само 2022 сгради. Извън тях в ББР са постъпили заявления за финансиране на още 2000 сдружения на собственици. Имаме и още над 1500 сдружения, които ще кандидатстват за финансиране.

В България има общо около 70 000 панелни сгради, които имат нужда от саниране. При сегашния темп и цени на програмата ще бъдат необходими около 70 млрд. лв. Ако има ресурс и над тези 70 млрд. лева, могат да се санират и еднофамилните сгради.

Ще останат ли пари за още блокове над заявените 2022 сгради?

Има вероятност след всички обществени поръчки да остане незначителна сума, която ще бъде договорена. Например ако останат 10 млн. лева, ще могат да се санират още около 10 сгради.

Ако зависи от вас и има средства, как бихте продължили програмата?

Още веднъж подчертавам, ние не спираме програмата. Добра или лоша, тя трябва да продължи до завършването на всичките обезпечени 2022 сгради, защото по-лошо от незавършеното строителство няма. Бих продължила с няколко промени. Ще въведа физическа проверка на място за извършените строително-монтажни работи (СМР), ще коригирам методическите указания с конкретни допустими дейности и ще въведа пределни допустими цени за фасадна топлоизолационна система, за дограма, за ремонт на покрив и за ремонт на общи части. Така с по-малко държавни средства ще постигаме по-голямо количество и по-добро качество. С определeните пари можем да санираме два пъти повече сгради, което ще е принос към бюджета. С мерките за контрол ще подобрим качеството в полза на гражданите и ще облекчим кметовете. С пределно допустимите цени ще защитим всички изпълнители на СМР да влагат качествени материали и добро изпълнение.

Но нали има референтни стойности по видове дейности? Крайната цена за един блок обаче се оказа почти като за ново строителство.

Санирането по програмата е естествено продължение на проекта "Енергийно обновяване на българските домове" към ОПРР 2007-2013, който е с европейско финансиране, европейски цени и европейски контрол. Проектът е изпълнен в периода 2012-2015 г. и приключва със 158 обновени сгради. Инвестицията с ДДС е 28 254 285.99 лв ., подобрената жилищна инфраструктура е 247 503,50 кв. м. Това прави 114.16 лв. /кв. м с ДДС разгъната застроена площ.

За сравнение националното саниране започва през октомври 2015 г. с референтна стойност 348.6 лв./кв. м (с ДДС и също при РЗП). Очевидно е, че по едно и също време и за едни и същи дейности са предложени три пъти по-високи референтни стойности от тогавашното ръководство на МРРБ. Бившият министър Лиляна Павлова лично обясни, че референтните цени са определени "по ясни критерии - публикуваните от Камарата на строителите средни пазарни цени, както и средни цени на обществените поръчки, проведени през 2015 г." Строителните компании са заинтересована страна в процеса. Ако те поискат 1000 лв./кв. м, следва ли МРРБ да се съгласи с тази цена?

Освен това изпълнените през 2015 г. обществени поръчки са предимно по ОПРР при стойност 114.16 лв./кв. м с ДДС. Възниква въпросът: кои са тези обществени поръчки, от които са взети средните цени? Или следва да разбираме, че през 2015 г. протичат обществени поръчки за саниране по 582 лв./кв. м, които, като се съберат с други от 114.16 лв./кв. м, се получава средна референтна стойност от 348 лв./кв. м с ДДС?

Официалните изказвания на предишното ръководство на МРРБ за референтните стойности създават усещане или за недостатъчни познания за строителството и цените за саниране, или за ръководене в стил "безотговорно харчене" на държавни пари.

За съжаление инвестиционният процес не може да се измерва само с количеството на вложените пари. Те са необходимо, но недостатъчно условие, тъй като в края на процеса се създава строителен продукт, който следва да е адекватен на вложените средства. Това е особено важно, когато се харчат бюджетни средства. Защото с 1000 лв. може да се боядисана една стая, една стена, една врата или с 1000 лв. може да се купи само дръжката на вратата. Въпрос на разумно харчене.

Високите референтни стойности за пореден път показват, че когато държавата плаща, всичко, излиза скъпо и прескъпо, че държавните средства за саниране се харчат безотговорно, че с 2 млрд. можехме да санираме не 2000, а 4000 сгради и т.н. Но за да не бъда крайна, приемам, че допуснатата грешка с високите референтни стойности се дължи на младостта и естествената липса на компетентност относно инвестиционния процес, защото другото обяснение никак не ми харесва и много ме натъжава.

Кой е трябвало да следи за това да не се разплащат недопустми дейности? И ще бъде ли понесена финансова и административна отговорност?

През декември 2016 г., след като са минали две години от началото на програмата, бившият зам.-министър Николай Нанков пише писмо с указания, че ако има установени недопустими разходи, те остават за сметка на общините, т.е. вече е ясно, че има такива. Именно неясните методически указания, съставени при разписването на програмата, водят до финансиране на дейности, които могат да бъдат тълкувани дали наистина допринасят за енергийната ефективност. В методическите указания някои неща са казани ясно - например, че не се допуска подмяна на асансьори. Има завършени сгради с някои недопустими дейности. Надяваме се, че са пренебрежимо малък процент от всички разходи и не са същественият въпрос по темата.

По-важен е контролът. Той е вменен на кметовете и на областните управители. За съжаление българските кметове са претоварени със задачи до краен предел. Например само в една малка сфера от техните правомощия - строителството, те са отговорни за премахване на незаконни строежи четвърта, пета и шеста категория, за въвеждане в експлоатация на обекти и т.н., а при санирането трябва да отговарят дори за количеството и качеството на всички СМР, което практически е невъзможно. Вярно е, че има създадени звена "инвеститорски контрол", но къде е гаранцията, че те си гледат добре работата, като не са заинтересована страна да контролират качеството и количеството на извършените СМР? В крайна сметка цялата отговорност се пада на кметовете.

Те заедно с областните управители подават документите по изпълнението на дейностите по саниране към ББР. Банката разплаща тези дейности въз основа на документи - без да извършва физическа проверка на място. Третият голям участник в процеса - гражданите, не осъществява контрол, тъй като не инвестират собствени средства. МРРБ осъществява само методическо ръководство на целия процес.

Тоест причината за недопустимите дейности пак е в контрола.

Да, те се дължат на слабия контрол при изпълнението. Създаденият "механизъм за контрол" може да бъде обобщен по следния начин: банката, която дава парите, не проверява на място дали са изпълнени като количество и качество всички видове СМР, има ли недопустими разходи, има ли незавършени СМР и т.н. А тези, които представят документите на банката, нямат отношение към парите.

Налице е системен проблем на нашето общество. При проекти с европейско финансиране в областта на строителството се извършват сложни физически проверки от професионални инженери и архитекти, сформирани от разплащателната агенция. При националното саниране управляващото министерство е преценило за ненужно да се извършват физически проверки от разплащателната агенция, в случая ББР.