Деница Николова: Новото статистическо райониране на страната ще ни позволи да получим максимални възможности в бъдещата кохезионната политика на ЕС

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството председателства кръгла маса за новото райониране на страната в София

Новото статистическо райониране на страната ще ни позволи да  защитим по-добре националната политика и интерес на България по отношение на бъдещото европейско финансиране след 2020 г. и да получим максимални възможности при дебатите за новата кохезионната политика на ЕС. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова. Тя председателства кръгла маса, на която бяха дискутирани предложенията за новото статистическо райониране. Срещата събра представители на общини, областни администрации, неправителствени организации, академичната общност, политици от различни партии и др., които дебатираха по темата.

Зам.-министър Николова обясни, че европейските фондове след 2020 г. ще осигуряват финансиране на база различни фактори освен Брутния вътрешен продукт на даден регион. „Един сериозен фактор ще е населението, което се възползва от безвъзмездното финансиране и политики на общността, като всеки район за планиране трябва да е с минимум 800 хил. души население. Под внимание ще се взима и потенциала на регионите – изградените транспортни връзки и коридори, възможностите за икономическо развитие на база съществуващите природни дадености и потенциал,  обвързаност между областите и др.“, заяви зам.-министър Николова.  „Всички тези фактори са отчетени и взети като аргумент на предлаганите варианти за ново райониране. Искаме да се избере най-устойчивия модел за регионална политика и регионално развитие, който да работи минимум 10-15 години напред и да стъпва на устойчиви като жители и брой населени места райони“, подчерта тя. 

Николова обърна внимание, че районирането е част от новата визия за регионална политика в страната, която вече няма да стъпва само на европейското финансиране, както в последните 10 години, а ще предлага хоризонтални политики, насочвайки  усилия към нуждите на всеки регион, спрямо потенциала му за развитие и ресурсите, с които разполага за сметка на секторните политики, каквато ще е и логиката на ЕС за регионална политика в новия програмен период. „Така ще  намалим и регионалните дисбаланси, защото в момента имаме сериозни такива и моноцентричен модел на развитие на територията на страната – основно се развиват София и още няколко по-големи града, в което живее 70% от населението“, каза още Николова. Новата политика цели също така да намали отрицателния демографски прираст, както и да се постигне равномерно разпределение на БВП, който в момента в Югозападния район за планиране достига над 75% от средния БВП за ЕС, а в Северен централен район е далеч и под средното за съюза. „Трябва да търсим възможността да развиваме силни региони, да преобърнем негативните тенденции и да изведем икономическия потенциал на тези региони“, каза още зам.-министър Николова. Тя подчерта, че статистическото районирането на страната не касае териториално-административното устройство, като не променя броя на областите, общините и населените места.

„Все повече посоката в ЕС е да се търси принципа на регионални решения на инвестициите и изпълнение на регионални проекти между области и общини, за да се постига глобален ефект. Когато говорим за райониране на страната и регионална политика, не трябва да коментираме индивидуалния подход, а общото съвместното, близкото, това, което може да ни доведе до по-добри икономически, социални и  демографски показатели. Индивидуалният подход и говореното, включително че един град ще води друг град, или ще „дърпа конците“ въобще не стои, посочи на среща още зам.-министър Николова. Тя отбеляза, че се търси подхода за избор на вариант, от който да се ползваме максимално от всички възможности на бъдещето финансиране, което да допринесе за  икономическо развитие на територията. „До този момент не се коментират ръководни центрове, административни функции, или конкретни градове, които да са водещи, защото търсим регионалното измерение, което да даде възможност да избираме проекти на регионално ниво и да се изпълняват като такива, за повече добавена стойност“, изтъкна тя.

Пред журналисти зам.-министър Деница Николова коментира, че до края на 2019 г. на ниво Евростат всички държави-членки на ЕС трябва да определят и дефинират финалните райони на ниво NUTS 2. Това означава, че съгласно изискванията на регламента България трябва да подаде своята апликация за новото райониране до края на месец октомври т.г. „Към настоящия момент ние не отговаряме на изискванията на регламента с два района с население под изискуемия минимум“, каза тя. Според нея хода на логиката показва, че до средата на тази година е много препоръчително да вземем окончателно решение за варианта за ново райониране.  „Имаме предложения за различни варианти. Ще вземем предвид всички аргументи и ще отчетем всички фактори, за да вземем най-доброто решение“, коментира зам.-министър Николова.