Министър Нанков пред 24 часа: "След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна"

Министър Нанков пред 24 часа: "След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна"

19 декември 2017 | 11:11

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта

 

- Министър Нанков, с наближаването на почивните дни трафикът се увеличава. Къде в момента има ремонти, които биха затруднили пътуващите?

- До 21 декември ще приключат всички ремонтни дейности, така че пътуващите ще карат спокойно. В петък - последния работен ден преди празниците, от 16 до 20 ч ще се спре движението на камионите над 12 тона по магистралите и най-натоварените пътни направления. Тяхното движение ще бъде ограничено и в последния почивен ден - 27 декември, когато хората ще се прибират. Има две ленти за излизащите от София през Владая и съответно ще има и две ленти за прибиращите се в края на почивните дни. На всички шофьори по направлението София - Благоевград - Кулата препоръчвам да ползват и магистрала „Люлин". Няма да се уморя да апелирам шофьорите да тръгват на път с изправни автомобили, подготвени за зимни условия. Да карат внимателно и със скорост, съобразена с конкретната обстановка на пътя.

- Съобщихте, че около 3000 машини ще чистят пътищата. Какви други мерки ще предприеме МРРБ?

- 3000 машини са в готовност за почистването на пътищата при снеговалеж. Всички пътно-поддържащи фирми и областните пътни управления работят на 24-ча-сов режим. И сега, когато няма сняг, настилките по съоръженията, по усойните и високопланинските места се обработват. Метеорологичните прогнози се следят постоянно и преди очакван снеговалеж необходимата техника се извежда от опорните пунктове. През тази година експериментално изградихме снегозащитен пояс от 700 кипариса в участък от магистрала „Тракия" край Карнобат. Около дръвчетата допълнително се поставят и бали слама за уплътнение. Ако тази мярка покаже ефективност, ще я използваме и на други места.

- Как министерството ще осигури по-голяма безопасност на пътя?

- Агенция „Пътна инфраструктура" не е спирала да работи за повишаване на пътната безопасност в рамките на своите отговорности. Непрекъснато се ремонтират тунели, мостове, пътни отсечки. От началото на годината са вложени около 170 млн. лв. за подобряване състоянието на пътната мрежа. От тях сме осигурили около 150 млн. лв. Но дори всички пътища в страната да станат идеални, пак ще има проблеми, ако не се спазват правилата за движение. Повечето тежки катастрофи в последно време са на участъци с много добра настилка, с всички нужни пътни знаци и маркировка, които обаче не се спазват от шофьорите. Не правя опит да прехвърлям отговорността изцяло към шофьорите или към други институции. Напротив, убеден съм, че всички трябва да работим за спиране на войната по пътищата. Животът е безценен дар и трябва да го пазим.

- Ще изчезнат ли т.нар. отсечки на смъртта - места, на които стават множество катастрофи, но не се вземат мерки?

- През следващата година приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и допълнително обезопасяване на участъци, които бяха определени от експертите на АПИ и Асоциацията на пострадалите при пътнотранспортни произшествия като най-опасни. Такива са общо 55 км, в които има износена маркировка, необходимост от допълнително обезопасяване на кръстовища и пътни знаци. Кресненското дефиле например наред с отсечката Русе-Бяла води черната статистика по брой на загиналите през 2016 г. Средногодишно там стават 50 катастрофи, като 30 от тях са тежки и всеки ден забавяне на проекта поставя под въпрос сигурността и здравето на стотици.Колкото по-бързо започне строителство на лот 3.2 от „Струма", толкова по-добре. Със строителство на магистралата Русе - Велико Търново ще отиде в историята още една смъртоносна отсечка - Русе - Бяла. Предстои МОСВ да излезе със становище по доклада за ОВОС на проекта и през 2018-а да стартират процедурите за избор на изпълнител. За изграждане на магистралата ще са нужни около 3 г. За повишаване на безопасността на движение в участъка Варна - Бургас започна реконструкцията на пътя Поморие - Ахелой с изграждане на второплатно и строеж на обхода на Ахелой. Предстои през 2018 г. да се започне и с обхода на Поморие.Въвеждането на толсистемата също ще ни даде възможност да повишим пътната безопасност, ще имаме в реално време контрол на трафика. Това ще стане с монтирането на камери и обвързването им със системата на колегите от МВР. Така ще можем да отчитаме и средна скорост при преминаване на магистралните участъци. А това ще бъде възпиращ фактор за джигитите на пътя.

- Колко ще се забави довършването на магистралата от Калотина до Драгоман, след като в КЗК има две жалби?

- Надявам се да не се забави, тъй като КЗК не образува производство и предстои в кратък срок да подновим двете обществени поръчки, да удължим срока за подаване на оферти и през януари догодина да ги отворим. Целта ни е през следващата година да започне модернизацията на 31,5 км от пътя между ГКПП Калотина и Сливница. Индикативната стойност е 258,6 млн. лв. С изграждането на участъка ще се подобри трансграничната връзка между България и Сърбия, ще имаме завършеност на магистралната мрежа по направлението запад- изток, ще се намали времето за пътуване и ще се осигурят комфортни и безопасни условия за движение.

- Казвате, че инфраструктурата в Северна България е приоритет, но какви са конкретните действия за това?

- Бъдещето на Северна България е свързано с доизграждането на „Хемус", за да може тази част от страната да се развива и възражда. Затова са заложени допълнително 85 млн. лв. в бюджета за 2018 г. Това е проект, който ще повтори ефекта от магистралите „Тракия" и „Марица" в Южна България. Всеки, който пътува между София и Бургас, вижда как за кратко време се обособиха логи етични центрове, индустриални зони, това се отразява върху доходите на хората. Общата дължина на „Хемус" е около 420 км. Към момента са готови 165 км. Очакваме догодина в строителство да са още 75 км - от Ябланица до Боаза, от Боаза до пътя Ловеч - Плевен и участъка Белокопитово -Буховци.Паралелно с това работим по скоростния път Видин - Ботевград, който поема автомобилния поток от Дунав мост-2, и по магистралата Русе - Велико Търново. С изграждането на тези пътни артерии след няколко години Северна България ще се развива така бързо, както Южна България.

- Кога ще започне изграждането на толсистемата?

- Въвеждането на толсистема съм приел като моя лична кауза, защото чрез нея се прилага по-справедлив модел на таксуване, а и ще се генерира финансов ресурс за подобряване на пътната инфраструктура . Но внедряването се превърна в дълга сага, тъй като всеки у нас може да обжалва обществени поръчки. Това е причина да се бавят и други важни проекти, като например уширението на пътя Бургас - Слънчев бряг, който се реализира сега след няколкогодишни обжалвания.В случая с толсистемата има избран изпълнител и ако процедурата не беше обжалвана, щяхме да имаме и подписан договор. В името на обществения интерес АПИ поиска и получи от КЗК разрешение за предварително изпълнение.Но то е обжалвано пред ВАС от двама от участниците. Към момента се чака определение от ВАС, което е окончателно.Ако решението е в наша полза, се надявам до края на годината или в първите седмици на януари да имаме подписан договор с изпълнителя. След това за 7 месеца трябва да се изгради толсистемата. В момента АПИ генерира 320 млн. лв. годишно от винетни стикери. С толсистемата очакваните приходи ще са над 1 млрд. лв. годишно.

- В бюджета за догодина няма предвидени средства за саниране. Приключи ли тази инициатива?

- Националната програма за енергийна ефективност не е спряна.Имаме осигурено финансиране за саниране на 2022 блока със сключени договори, чието изпълнение ще продължи и през следващите 2 г. До момента са обновени 919 блока в страната. Смятам, че това е една от най-успешните политики, защото съчетава много ползи - икономически, социални, екологични. Обновяваме над 90 млн. кв. м разгъната жилищна площ, ще спестим огромни количества парникови газове и енергия, ще подобрим средата на живот на 350 хил. граждани, над 150 000 домакинства, които ще имат обновени жилища и ще спестяват разходи за отопление.Това е важно за хората, но за съжаление, програмата се политизира твърде много. И това не е от полза за никого, защото излишно се създават негативни настроения в обществото.

- Какво включва новата жилищна стратегия и кога ще е готова?

- Проектът се доработва, защото желанието ни е да имаме нещо работещо и полезно за обществото. Когато работата приключи, Националната жилищна стратегия ще бъде предложена за обществено обсъждане.

- Казахте, че близо 9 млрд. лв. са необходими за ВиК сектора. Как ще бъдат осигурени?

- Дължината на водопроводите и канализацията е 90 хил. километра -това са 240 магистрали с дължината на „Тракия", но заровени под земята и хората не ги виждат. Отделно има много други съоръжения, които трябва денонощно да бъдат в изправност. Наистина със средства по оперативните програми бе направено много, но еврофинансирането не е панацея. Затова трябва да се търсят други възможности. Добрата новина е, че вече сме подготвили стратегия за финансиране на отрасъла и същинските обсъждания по нея предстоят в началото на следващата година. В стратегията са разгледани различни варианти за развитие като банкови заеми, лизинг и други.Погрижили сме се и за най-бедните - ще предложим лимит, в рамките на който услугата ще е безплатна или на символична цена. Предлага се и промяна в структурата на ценообразуването, което няма непременно да доведе до покачване на крайната цена - тепърва ще се правят разчети.Обмисля се да се въведе фиксирана сума в цената за доставяне на питейната вода, която ще се начислява за поддържане на мрежата, тъй като за нея ВиК дружествата правят разходи дори в случаите, когато не се използва.Тази компонента ще е различна в зависимост от това дали има сезонни дисбаланси в потреблението. Такива например има в морските и планинските курорти извън сезона. Обмисля се също въвеждане на нов вид надбавка -„солидарност", която да се начислява върху всеки кубик водаСредствата ще постъпват в специално създаден за целта фонд под управлението на МРРБ , от който ще се правят най-неотложните инвестиции. На базата на акумулираните средства фондът ще може да кандидатства за заеми от банки. Така ще разполагаме със значителен финансов ресурс, който ще бъде използван за инвестиции в малките населени места.

 

CV

- Роден на 19 декември 1983 г.

- Завършил CV „Св. Климент Охридски", магистър по „Регионално развитие и управление"

- Експерт по разработване и управление на европейски проекти- Бил е областен управител на Ловеч от 2009 до 2011 г.- В периода 2011 -2013 г. е заместник-министър в МРРБ

- Народен представител в 42-ото и 43-ото народно събрание

- От 2014 до 2017 г. е зам.-министър в МРРБ

- Министър на регионалното развитие и благоустройството от 4 май 2017 г.