Министър Нанков в предаването "Тази сутрин" по БТВ

Министър Нанков в предаването "Тази сутрин" по БТВ

21 март 2018 | 14:46

БТВ, „Тази сутрин”, Интервю с Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството /пълен текст/-

Водещ: „Тази сутрин” продължава заедно с регионалния министър Николай Нанков. Добро утро!

Николай Нанков: Добро утро!

Водещ: Много актуална е темата с това дали има преливащи язовири и дали има опасност за хората и населените места. И сутринта показахме подобна ситуация. Какви са актуалните данни?

Николай Нанков: Колегите от МОСВ като компетентна институция следят на денонощен режим състоянието, както и колегите от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор относно експлоатационното състояние. Тези язовири 9-те, които са големи, значими, комплексни, язовири, които нашето ведомство стопанисва по линия на ВиК дружествата, са за питейно-битово водоснабдяване и са в отлично състояние като експлоатация. Три от тях се изпускат контролирано, два от тях преливат понастоящем, но с обеми в пъти - над 30 пъти по-малки обеми от разрешените от МОСВ.

Водещ: „Кърджали” прелива ли?

Николай Нанков: „Кърджали” в момента прелива, доколкото знам. Но по-подробна справка колегите от МОСВ публикуват на дневна база, по няколко пъти на ден. „Кърджали” прелива, както и някои от язовирите в Източна България, не само в Югоизточна, и в Североизточна – „Цонево“, „Тича“, „Ясна поляна“ – това е язовир, който е стопанисван от ВиК дружество, „Камчия“.

Водещ: Опасност за населението има ли?

Николай Нанков: Не, към момента не.

Водещ: Никаква. А заради дъждовете, които предстоят, взети ли са превантивни мерки?

Николай Нанков: Именно добрата комуникация между колегите от НИМХ на БАН и колегите от МОСВ дава основание да отговарям по този начин. Колегите от МОСВ следят водните количества не само в язовирите, а и по речните корита, за да могат прогнозируемо да се изпускат водни количества от язовирите и да няма критични ситуации за населението.

Водещ: Добре, ще следим и ние обстановката в БТВ Новините. От вестниците тази сутрин, едно от заглавията, което прегледахме по-рано сутринта – „311 милиона лева за ремонт на пътища. Пълнят дупки първо по магистралите и по първокласните участъци”. Толкова ли са парите, които е заделила държавата?

Николай Нанков: Малко повече. Това са бюджетните средства. Ние имаме и средства по ОП „Региони в растеж” за пълна рехабилитация на пътища. Тъй като говорим за дупки, популярната тема от няколко дена, това са палиативни ремонти – краткорсрочни. Нашата политика глобална е да преминем от тези ремонти именно към онези, които споменах, за пълна рехабилитация на пътни отсечки, за да не си говорим всяка година за дупки и за преасфалтиране, тъй като е…

Водещ: Защото е кошмарно. Ние си говорим за дупки всяка година, защото те се отварят заради студа, заради смяната на температурите.

Николай Нанков: Амплитудите на температурата. А и заради пътища, които не са ремонтирани повече от 40 години, основно дупките са по пътища, които не са ремонтирани десет, петнадесет, четиридесет…

Водещ: Това е истински кошмар за хората. Това може ли да бъде изцяло отремонтирано както казват някои или само се запълват дупки? Ето този път, смятате ли, че  може да мине само със запълване на дупки или трябва цялостна рехабилитация?

Николай Нанков: Тридесет години политиката е била подобни пътища да се пълнят със студена смес след края на зимния сезон и в есенно-зимните условия отново да „цъфнат“ тези дупки, което наистина е, както споменах, палиативни мерки. Но факт е, че държавата не е имала финансов ресурс. Затова дори фигуративно мога да кажа, че вече сме поставили чиновник на всяка дупка, образно и фигуративно, защото търсим вариант за кардиналното решаване на проблема.

Водещ: Възможно ли е чиновник на всяка дупка? Ето сега след понеделнишкото издание на рубриката „Чети етикета”, отново много сигнали получихме и там, показваме ги всяка сутрин, и министър-председателят се активизира по темата. Той ли ви даде скорост да се отделят повече пари, по-бързо да се действа, специално за дупките? Ще има ли полицай и човек от администрацията до всяка дупка?

Николай Нанков: Разбира се, Пътна полиция и КАТ трябва да следят наистина за безпроблемното преминаване  по пътищата. Ние с колегите от АПИ да организираме пък състоянието на пътищата да бъде наистина проходимо на база на бюджетите, с които разполагаме. Логиката в случая, аз това споменах, фигуративно сме поставили чиновник вече на всяка дупка, тъй като комплексното решаване на този системен проблем, стартира още в началото на кабинета, на мандата на кабинета „Борисов 3“ – с личните усилия на премиера и на целия ни екип. На първо място внедряваме тол системата, за да имаме три пъти по-голям ресурс не само за ново строителство, ще коментираме и сме коментирали темата автомагистрали, скоростни пътища,но и за рехабилитация, ремонт и то не от тези палиативни ремонти, които коментираме – запълваме дупки пролетта, а пълна рехабилитация на пътищата.

Водещ: Добре, но тол системата кога ще започне да дава резултати?

Николай Нанков: 2019 година.

Водещ: Дотогава има още много, много време и много дупки да се запълнят.

Николай Нанков: Дотогава ще работим и палиативно по настоящата технология с кърпежи на дупки, ще работим и наистина доста по-оптимално с пълна реконструкция. Тези 311 милиона…

Водещ: Откъде ще дойдат другите пари, защото това, което казва министър-председателят, той е прав – как да говориш на хората за европредседателство, когато те трябва да минават през дупките. Всичко това създава опасност. И това не е нещо ново, казваме го всеки ден, че дупките създават предпоставки за пътно-транспортни произшествия, няма какво да се лъжем.

Николай Нанков: Така е, за съжаление е така, но пак казвам, поради системния проблем, повече от 30 години ние търсим системното и дългосрочното решение. На първо място ЕК…

Водещ: Единия вариант е тол системата. Другия вариант?

Николай Нанков: Другия вариант е средства от бюджета, каквито има и понастоящем, но те са пак недостатъчни. Третия вариант е, ЕК създава нарочен фонд, нарочен инструмент, свързан с пътната безопасност. Като част от пътната безопасност е именно пътищата, на отличителните системи, знаците по тях, пътната маркировка и разбира се, доброто експлоатационно състояние. Ние сме подали нашата заявка към компетентния орган в България – МВР, за да може колегата Радев, с който между другото имаме изключителен синхрон и по тази тема, да подготвим нужните на България, май месец ще има дискусия по темата. Над 3 милиарда са нужните само в областта на пътния сектор, само в областта на пътния сектор по отношение на инфраструктурата – състояние, тунели.

Водещ: Правили ли сте си ваша собствена сметка този палиативен метод, както го нарекохте вече няколко пъти, нахвърлянето на студена смес и запълването на тези дупки, които отново се отварят след зимата или преди зимата още, колко пари отиват само за това, за хвърляне на някакви средства, които не дават никакъв дългосрочен резултат?

Николай Нанков: Десетки милиони на годишна база. Около 40-50 милиона на годишна база само за републиканските, толкова и за общинските – 20 хиляди километра общинска пътна мрежа, която е в много по-лошо състояние от държавната. Затова казвам, че този неефективен, неустойчив във времето метод трябва бъде прекратен, а именно, с по-големия ресурс, с който ще разполагаме от догодина, за да можем да си решаваме кардинално проблем. Отделно от това коментирахме и темата кога да стартират тези ремонтни дейности. Все пак трябва да се съобразяваме и с прогнозите на времето, следим съответно и новинарските блокове, а не само НИМХ на БАН, тяхната прогноза. Знаете колко ще е лош общественият ефект, ако почнем в момента с тези ремонти, при положение, че и сняг вали още, в прогнозата до неделя ще има валежи, дъжд и знам как ще реагира обществото, пък и ние, ако наистина след кърпежа, след един месец имаме отново зейнала дупка. Така че нека да…

Водещ: Хората знаят, че е така и ще изчакат този проблем. Проблемът с дупките нито е нов, нито е от вчера, но с натрупване се получава това и че ние трябва да помним в съзнанието си откъде да минем и откъде да не минем, или откъде да не минем, ако има много дупки или просто се чуди откъде, ако има много дупки.

Николай Нанков: 8 хиляди километра от 20-те хиляди републикански пътища, са в подобно състояние.

Водещ: 8 хиляди?

Николай Нанков: Да, в лошо или много лошо състояние, 8 от 20 хиляди. Над 12 хиляди от 20 хиляди общинска пътна мрежа са в окаяно състояние. Тоест от 20 хиляди, половината от пътищата в България, за съжаление заради недофинансирането на сектора повече от 30 години, са в подобно състояние.

Водещ: Добре, вие можете ли, давате ли си срок, например както си даваме срокове всеки път за магистралите, кога голяма част от тези пътища ще бъдат цялостно или в едни големи участъци, да не се пълнят дупки, а да се сложи нова настилка изцяло?

Николай Нанков: 400 километра грубо на годишна база в момента рехабилитираме пълно. Не по този начин, който коментираме, опитваме се да покрием всички нужди, свързани с кърпежи на годишна база, месеците март и април. Но около 400-450 километра от републиканските пътища на годишна база се рехабилитират основно. С въвеждането на тол-а, нашите прогнози са три до четири пъти по-голям обем от пътища на годишно база. Така че ако сметнем 8 хиляди в лошо състояние, за около шест до седем години ще сме готови с пълна рехабилитация. Какъвто между другото трябва да бъде и гаранционният срок, нещо на което много ще държим.

Водещ: Шест до седем години пълна рехабилитация?

Николай Нанков: Шест до седем, пълна рехабилитация на всички пътища в лошо състояние.

Водещ: Казахте, че следите и новинарските блокове, предполагам, че гледате и всяка сутрин. Ние отразяваме проблемите на хората и в Смолянско със свлачището, там и вчера отразихме проблемите на хората от село Плетена, отново в Родопите. Каква е ситуацията и на трите места?

Николай Нанков: Община Сатовча, Западните Родопи. За Плетена съгласно утвърдените ни средства, с конкретния проект, който беше входиран в края на миналата година от община Сатовча, беше осигурено финансиране с приемането на държавния бюджет есента на миналата година. Вчера подписахме и споразумението за финансиране с кмета, така че той вече по авариен метод да започва да укрепва. Вчера проведохме разговор, миналата седмица се чуха отново наши експерти с него. Осигурени са 1.4 милиона лева за това свлачише.

Водещ: Сега?

Николай Нанков: Да. Общински път е, говорим за улична мрежа в населеното място, така че се предоставят на общината, на кмета, за разлика от случая в Смолян, където говорим за републикански път, ангажимент на държавата. Тук отново държавата реагира адектватно – средствата са преведени и са налични, за да може кмета да стартира с ремонтните дейности.

Водещ: Ще си следи ли обаче кметът кого избира, как избира, дали е достатъчно качествен ремонтът? Защото може да ги отпуснете тези пари, но накрая да няма резултати?

Николай Нанков: Точно така. И по линия на контрола на министерството, и на колегите от ДНСК, ще следим за качественото разходване на ресурса и за това да бъде решен проблема, което е най-важното. Ресурсът в момента е осигурен, но трябва да доведе до решаване на проблема.

Водещ: Смолян-Мадан, кога ще бъде пуснат пътя?

Николай Нанков: Смолян-Мадан е наистина много тежка ситуацията, знаете бях на място. Държавата реагира доста добре в първите часове след активизирането на процеса. А колегите от АПИ, от областната администрация, от общинската администрация бяха на място. Дончо Атанасов пратих още в петък миналата седмица, аз ходих също на място.

Водещ: Вие бяхте, много зрелищно изглежда, сега и кадрите от дрона, които виждаме, нерешим ли е проблемът в кратки срокове?

Николай Нанков: Решим е проблемът.

Водещ: В кратки срокове питах дали е нерешим проблема, защото се оказа, че и местните трябва…

Николай Нанков: В кратки срокове геолозите и инженерите твърдо забраняват. Все пак наша основна цел е да запазим здравето и живота на хората, преминаващи по пътя и не само този път. На около 50 метра над свлачището преминава водопровод магистрален, преминават и кабели с високо напрежение. Така че ние бихме могли с необмислени действия да лишим от комуникация не само транспортния, а и водоснабдителния, да лишим от електричество жителите на половин област образно казано. Така че много внимателно трябва да се подходи. Затова максимално бързо решаваме въпроса с обходния път. Тъй като ние дори ако започнем в момента да укрепваме това свлачище, колкото и бързо да стане това, в рамките на пет до шест месеца, при наистина максимално форсиране на работите, отново трябва да остане затворен пътят докато не осигурим неговото безопасно преминаване. Затова алтернативният маршрут, който коментираме, вече е пробит. Имахме огромни дейности с взривни дейности, тъй като говорим за наистина много тежки и геоложки, и атмосферни условия. Работите са на почти 24-часов режим. Следващите няколко дена убеден съм, аз бях на място преди пет дена, поехме ангажимент за 10-дневен срок, до пет - шест дни може да бъде асфалтиран, за да имаме изцяло осигурено алтернативно трасе. Осигурили сме между другото АПИ, от кметовете на населените места и на Община Смолян алтернативен транспорт с маршрутки, с автобуси. Така че каквото може държавата в момента е осигурила.

Водещ: Значи в този момент хората са подсигурени. И още нещо от актуалните теми – за деретата в Камено дали са достатъчно почистени или не, хората още живеят с ужаса от наводнението миналата година.

Николай Нанков: Ами там и от Комисията за подпомагане и възстановяване са осигурили необходимия ресурс. Ние имаме ангажимент освен за деретата, които са между другото в голямата си част са общинска собственост, там държавата осигурява ресурс през комисията, за която споменах с държавен бюджет, ние трябва да си оправим и пътищата. Имаме ангажимент към два републикански пътя. Нека наистина за седмица-две да приключим с проблемите с дупките и със зимното поддържане, до неделя го дават лошо времето, в /…/ ще рехабилитираме два пътя, какъвто ангажимент поехме, които бяха увредени сериозно от бедствието есента на миналата година.

Водещ: Да видим сега какви са строителните и ремонтните дейности през 2018 година. Има такава карта и от 24 часа, ще я покажем, но АМ „Хемус” – от Ябланица до пътен възел Боаза, 9 километра. Ще започне ли строителството там?

Николай Нанков: Трябваше днес или утре най-късно. Отново заради времевите, атмосферните условия отлагаме. Не може да вали сняг и да стартираме с реалното строителство. Обнародвано е, излязло е строителното разрешение, което беше най-големият проблем, отчуждихме всички терени. Така че другата седмица във вторник планираме, времето ще е приятно, предполагам, че прогнозата ще бъде удачна, ще стартираме тези 9.3 километра. Срокът за изпълнение е две години. Ще го съкратим, имаме уверението на строителя – година и половина максимум.

Водещ: Само 9 километра. А останалата част?

Николай Нанков: Веднага обяснявам. 16 километра от източната страна, това е от Белокопитово, Шуменска област, към Търговищка, пътен възел Буховци. В момента се проектира, довършваме проекта до два месеца и отново стартираме със строителството. Там има избран изпълнител, инженерен екип, процедура и строителство в рамките на един договор, така че вече няма да има обжалвания. След не повече от два месеца стартираме и тези 16.5 километра.

Водещ: Това е Белокопитово – пътен възел Буховци?

Николай Нанков: Да. Тук коментираме западната част на магистралата, там е източната страна на магистралата, Шуменска област. Ето за тази отсечка говорим – 16.5 километра, до два месеца отново стартираме с реалното строителство.

Водещ: Реалното строителство отново в рамките на сега лятото, да кажем, 2018 година?

Николай Нанков: Тази и следващата година. По две години е срокът и на двата договора, ще го съкратим със строителя до година и половина. Не за сметка на качеството, обаче. Отделно 52 километра до разклона Ловеч-Плевен в момента се проектират, почти сме готови с проектите. Заради атмосферните условия бавим малко геологията, все пак правим сондажи на почти 1.2 километра. Тези 52 километра разделени на три отсечки – с това ново проектиране пестим около 350 милиона на държавния бюджет. Първоначалната …

Водещ: Откъде идва спестяването сега?

Николай Нанков: От това, че в настоящия проект няма да бъдат налични три тунела и около 17 други инженерни съоръжения – мостови, виадукти, които освен това са скъпи за поддръжка, а и от гледна точка на пътна безопасност мисля, че в настоящия си вид магистралата в тези 52 километра ще бъде в най-удачния си вариант.

Водещ: Това обаче сваля ли скоростта за движение по магистралата?

Николай Нанков: Да, на 130 км/час ще бъде свалена скоростта тук – проектна скорост 120 км/ч, със скорост на движение 130 км/ч, която ще е абсолютно безопасна за придвижване на всички.

Водещ: Пак да направим разграничението – 110, 120, 130, коя е проектната и коя е…

Николай Нанков: 120 е проектната скорост, 130 е скоростта на движение, максималната разрешена за движение. Тук тази година ще стартираме с търга, ще изберем строители. Ако времето даде и нямаме обжалване на процедурите, ако атмосферните условия са добри, още есента, зимата на тази година ще стартираме с реално строителство, иначе пролетта на 2019 година.

Водещ: Питам не за друго, а защото се появи един клип отново в социалните мрежи, той е свързан с това коя година започна строителството на „Хемус” – през 70-те години, все още не е завършена и ако вървим с тези темпове, след около…

Николай Нанков: О, много са силни темповете.

Водещ: …след около 100 години може да имаме цяла магистрала.

Николай Нанков: Не, не, много са ни добри темповете, бъдете сигурни. Отделно от тези 52 километра, още 85 км до пътен възел с път I-3 Бяла – Велико Търново, северно на 2 километра от Велико Търново, ще стартираме отново на три лота, на три позиции, на инжинеринг. По подобие на тези двата първите, които показахме, така че тази година и следващата ще се проектира и 2019-та в средата или края ще стартира и там реално строителство. Тоест ако ги сметнем 25 и 52 имаме 77 км, които ще стартираме със строителство тази година реално, останалите 85 ще се проектират тази година и ще стартираме 2019-та строителство.

Водещ: Това са само последните 85, така ли?

Николай Нанков: Остават още около 50 километра, които са между Търновска и Търговищка област. Поетапно работим върху всички. През това време пък тях ще ги проектираме. Така че по цялото протежение се работи. И работим, разбира се, по ремонта, по ремонта на тунелите и мостовите съоръжения по автомагистрала „Хемус“. Тежко е състоянието между другото.

Водещ: Звучи като добро пожелание, дано така да бъде.

Николай Нанков: Напротив, реални действия, поне ги отчитаме реалните действия. Две тунелни тръби ремонтирахме тази година, четири мостови съоръжения, със същите темпове продължаваме и тази година.

Водещ: Пътят Видин-София ще се ремонтира основно сега, 52 километра вие казахте от разклона Плевен-Ловеч също на АМ „Хемус”.

Николай Нанков: Да, тези километри – 34, в момента очакваме днес да изтече срокът на Агенцията за обществени поръчки по одобряване на проектната документация и стартираме с тръжната процедура, както поехме ангажимент в средата на месец март, да стартираме с тези 34 км. И не само ще ги рехабилитираме, а ще разширим трасето. Тук имаме в момента две ленти, по една в посока на движение, още две ленти – скоростен път. В останалите габарити от Мездра до Видин ще говорим за автомагистрални габарити – по две ленти в посока на движението, плюс аварийна такава.

Водещ: Пловдив – Асеновград пътя.

Николай Нанков: Предсрочно ще завършим тази година тези 10.3 километра. След това следват дейности по разширяване на локалните трасета, изграждане по-скоро на локални трасета.

Водещ: Тук има ли разширяване на трасето?

Николай Нанков: Имаме разширяване на трасето, отново автомагистрални габарити – по две ленти плюс аварийна в посока на движение. Пловдив-Асеновград в бъдещето е, както се казва, обединен и от икономически, от социални дейности, от ежедневни трудови пътувания и от икономически такива. Отделно, това е източната част на околовръстното, стартираме тази година с избор на изпълнител, в момента текат отчуждавания за свързване от пътен възел Скобелева майка до тази отсечка на АМ „Тракия” със скоростния път Пловдив-Асеновград.

Водещ: Изключително интензивно е тук трасето, но и много опасно заради опасните изпреварвания, които се правят тук. Дано сега да бъде ситуацията малко по-спокойна. Още 17 километра, малко повече над 17 километра Враца- пещерата Леденика.

Николай Нанков: Враца- пещерата Леденика е проект по „Региони в растеж”, туристически маршрут. Десетки, да не казвам стотици хиляди туристи, на годишна база посещават Леденика. Много важен проект, до есента на тази година ще приключи, може би дори ще успеем до края на лятото. Подобни проекти са 27 подобни отсечки със средна дължина 17-18 километра по ОП „Региони в растеж”. Не само Пловдив - Асеновград, не само Враца - пещерата Леденика, а казвам десетки – Кубрат - Тутракан, Разград - Търговище, да не ги изброявам, те са наистина 27 подобни отсечки.

Водещ: Които ще бъдат изцяло…

Николай Нанков: Те или се ремонтират в момента, изцяло рехабилитират, или ще стартират тази година.

Водещ: Още един от маршрутите, който е обходът на Ловеч. Нека да видим сега.

Николай Нанков: Заедно с „Хемус”, другия вторник правим също официално откриване на строителните дейности на обекта, така наречената първа копка. Тук е един от най-тежките и опасни тунели по протежение на републиканската пътна мрежа. Ще бъде напълно рехабилитиран, заедно със седем тежки мостови съоръжения и отново със средства от Оперативната програма „Региони в растеж”.

Водещ: Имаме около минута, нека набързо да видим всички варианти за райониране на България. Вие кой предпочитате?

Николай Нанков: Аз лично предпочитам варианта с четири района, така мислят доста обективни. Това е първият вариант, да го наречем. Тук говорим за пет района -  обединяваме Северозападния с част от Северния централен, правим голям Североизточен. Аз лично предпочитам този вариант. Говорим за един Дунавско-Мизийски район, за Черноморски район, за Тракийско-Родопски и един Югозападен район, столицата София е част от него.

Водещ: Включвате я София, не смятате, че трябва да бъде отделно?

Николай Нанков: Тук говорим за доста силни и стопански, и транспортни, разбира се и демографски, връзки между отделните административни области в тези райони.

Водещ: Как ще изберете ако този район е вашия район, как ще изберете кой е водещия град.

Николай Нанков: Тук ще има обществено обсъждане, ще има обективни критерии, ще има съответно критерии по брой население, по икономическо развитие на отделните центрове. Но не толкова важна е темата, тъй като център на район не е център на община и на област. Ние нито имаме концентрирана администрация, нито имаме други да ги наречем предимства, а по-скоро е може би въпрос на чест и на местен шовинизъм между отделните общини и градове.

Водещ: Това предлагаха от организациите, които се занимават с изследвания.

Николай Нанков: Точно така, за пазарна икономика. Също удачен вариант.

Водещ: Също удачен.

Николай Нанков: Също удачен вариант, да привържем…

Водещ: Доколко вариантът София да бъде отделно, за да няма изкривяване на данните.

Николай Нанков: Не, ако говорим само за изкривяване на данни, ще подходим много механично и доста неадекватно и необективно по отношение на районирането. Логиката винаги в районирането, а и в страните от стара Европа да речем – Франция, Германия, Холандия, е винаги по-бедните да се свързват към по-богатите, за да бъдат по-богатите общини двигатели за растежа на останалите, която логика е…

Водещ: А понякога и донори, да.

Николай Нанков: И донори донякъде. Която логика е удачна наистина.

Водещ: Добре, благодаря Ви за това участие. Имаше един блок,  на който сега му хвръкна отново санировката. Как ги правят изобщо тези санировки?

Николай Нанков: Те някъде цели покриви, без саниране, някъде цели сгради падат и в други страни. Правят ги явно недоброкачествени строители. Тези ремонти остават, както винаги съм казвал във Вашето студио, за сметка на строителя, не за сметка на собственика.

Водещ:  Този, който го е направил, той трябва да го довърши и трябва да го направи отново.

Николай Нанков: Естествено. Такива са условията по програмата и съответно гаранциите, които са залагани по нея.

Водещ: Добре, няма да има полицаи до всяка дупка, но ще има чиновник до всяка дупка.

Николай Нанков: Образно го казах, фигуративно, знам, че ще бъда цитиран, защото наистина търсим и в момента изпълняваме дългосрочното решение на глобалния проблем с дупките. Да нямаме след две-три години отново подобни срещи, може би аз в друго качество, Вие отново в студиото, отново да коментираме темата с дупките по пътищата.

Водещ: Добре, много Ви благодаря.

Николай Нанков: И аз Ви благодаря.

Водещ: Регионалният министър Николай Нанков, специален гост на предаването.

 

Запис от участието на министър Нанков може да видите тук.