Министър Николай Нанков пред в. "Строител": През 2018 г. предстои бум в санирането

Министър Николай Нанков пред в. "Строител": През 2018 г. предстои бум в санирането

27 октомври 2017 | 16:47

Камарата на строителите в България е и ще бъде наш партньор

 

Г-н Нанков, правим това интервю по повод празника на строителя – Димитровден, който тази година съвпада и с 10-годишнината от учредяването на Камарата на строителите в България. През 2017 г. се отбелязват и 135 години от създаването на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Какво ще пожелаете на строителите и колегите Ви по повод този троен празник?

Искам да поздравя строителите, моите колеги и всички, които по някакъв начин са свързани с бранша, с тройния празник и да им пожелая здраве и съзидателна работа. Хубавото на тази професия е, че когато се обърнеш назад, можеш да видиш какво си направил. И когато то е добро, изпитваш истинска радост и удовлетворение. Пожелавам на всички да работят така, че да се чувстват горди от делата си. Една стара мъдрост гласи, че всичко, което може да се пипне на този свят, е тленно. Затова бих пожелал на хората, които строят пътища, жилища, болници и училища, паркове… работете така, че направеното от ръцете Ви да пребъде по-дълго и да носи радост на тези, които го ползват и след нас.

 

Как оценявате изминаващата година, какво реализирахте и за какво не остана време?

Както става обикновено, наред с първоначално поставените цели възникват много нови. Но е рано за равносметка. Разбира се, по много теми има напредък. Когато поех поста, заявих, че мой приоритет ще бъде въвеждането на ТОЛ системата, защото искаме да създадем устойчив от финансова гледна точка пътен сектор, който да разчита на собствените си сили и да генерира достатъчно ресурси за инвестиции. Вече имаме избран изпълнител – Консорциум „Капш Трафик Солюшънс“, който предложи за осъществяване на поръчката 149 997 000 лв. без ДДС, с 50 млн. лв. по-малко от индикативната стойност. На 19 октомври изтече срокът за обжалване, има две депозирани жалби. За да се избегне ново забавяне на процедурата, АПИ ще поиска предварително изпълнение на решението за избор. Знаем какъв риск поемаме, но няма време за губене. Процесът по въвеждане на ТОЛ системата е придвижен почти до необратим край и екипът на МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ е готов да направи всичко необходимо, за да реализира поетия ангажимент от следващата година системата да бъде въведена и да започне да генерира приходи.

 

Какво предстои през 2018 г. за бранша? Вашата прогноза за новата строителна година?

Икономиката се развива много добре – очакваният ръст за 2017 г. е 3,9%, което ни поставя на 4-то място в Европа. Сектор „Строителство“ също има принос за тези добри резултати. Напоследък се чуват критики, че успехите се дължат единствено на еврофондовете, които играят роля на финансов допинг. Но за нас са важни резултатите. Всички виждаме как благодарение на европейската солидарност се променят градовете ни, как се обновяват училища, паркове и площади, как се строят пътища и как реализацията на тези проекти създава работни места. Очакванията за 2018 г. са също положителни и – както каза финансовият министър Владислав Горанов – ще има пари и за хляб, и за пътища. Инвестициите в инфраструктура ще продължат, като отново за целта ще се използват средства от оперативните програми и националния бюджет.

 

Бихте ли посочили топ 5 на приоритетните пътни проекти, които ще бъдат завършени до 2020 г.?

В топ 5 на приоритетните обекти, които ще бъдат завършени до 2020 г., са участъкът от Кресна до Сандански на АМ „Струма“. Второ, отсечката Благоевград – Крупник, която трябва да бъде завършена през август 2019 г. Два участъка от АМ „Хемус“ – от Ябланица до Боаза и от п.в. „Белокопитово” до с. Буховци. И, пето, отсечката от ГКПП „Калотина“ до п.в. „Драгоман” от АМ „Калотина – София“.

Амбициите ни обаче са много по-големи. В контекста на необходимостта от по-добра транспортна свързаност на Балканите важна за нас е реализацията на големите транс­гранични проекти. На съвместното заседание между правителствата на България и Румъния в Евксиноград беше обсъден въпросът за изграждане на трети мост на р. Дунав, жп линия и скоростен път между Никопол – Турну Мъгуреле и магистрала с дължина 200 км между Констанца, Варна и Бургас. Това са обектите, които ще допринесат за икономическото съживяване на Северна България и за развитието на туризма по нашето Черноморие. Тепърва ще се уточнява местоположението на Дунав мост 3, но ако е при Русе, което е най-приемливо за нас, бъдещата магистрала Русе – Велико Търново придобива стратегическо значение като част от новия транспортен коридор север – юг. Сред приоритетните проекти е и скоростният път Видин – Ботевград, който ще даде глътка въздух на Северозапада и ще доразвие потенциала на Дунав мост 2. Ще осмисли транзитното преминаване през България по транспортен коридор №4.

 

След като Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) при МОСВ взе решение на заседанието си за одобряване на осъществяването на инвестиционно предложение за „Подобряването на трасето на лот 3.2 на автомагистрала „Струма“ по Източен вариант Г10,50“, кога да очакваме обявяване на тръжната процедура?

Имаме подробен индикативен график за подготовката на проекта през Кресненското дефиле. До края на ноември трябва да сме готови с разделянето му на участъци с оглед избора на изпълнители за проектирането, изграждането и строителния надзор. Бъдещата тръжна процедура ще е с няколко обособени позиции, за да може след избора на обекта да се работи едновременно и проектът да завърши в срока на оперативната програма – до края на 2023 г.

До 31 януари 2018 г. трябва да е готово техническото задание за изработването на техническия проект, който е важна част от подготовката на тръжната документация. Най-късно до края на март догодина трябва да е изготвена цялостната тръжна документация за избор на изпълнители на проектирането и строителството и строителен надзор на отсечката между Крупник и Кресна.

Индикативният краен срок за стартиране на обществените поръчки е 30 април 2018 г. Ако няма обжалване, в края на август ще имаме избрани изпълнители, а до май 2019 г. – и издадено разрешително за строеж.

 

Браншът очаква и продължаване на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Кога ще станат ясни промените в методиката на програмата? Кога може да се очаква следващ транш за финансиране от бюджета?

За съжаление санирането прекалено се политизира. Говорят се толкова много и различни неща, толкова много неистини и полуистини, че доброто започва да се размива и потъва. Хубаво е да се приказва по-малко и да се работи повече.

Време е да спрат спекулациите, че санирането спира. Напротив, предстои бум. 2018 г. ще бъде ключова – тя ще е още по-динамична, с още повече скелета и строителни работници по жилищните сгради. Ще се санират най-малко 1000 блока със сключени в периода 2015 – 2016 г. договори с Българската банка за развитие (ББР). Ще повторя отново – Министерството на регионалното развитие и благоустройството е разплатило към ББР 500 млн. лв., а тя към българските общини – около 1 млрд. лв. от 2015 г. до сега. Имаме да реализираме дейности за още 1 млрд. лв. В момента се търси вариант как да продължи бъдещото финансиране. Към МРРБ има нов отдел за контрол на програмата. Моето убеждение е, че с малки подобрения тя трябва да работи и в бъдеще, защото е полезна за хората.

 

Как протича реализацията на ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“)?

С добри темпове е физическото и финансовото изпълнение на „ОПРР 2014 – 2020“, която е главен инструмент за осъществяване на основните ни политики. Към настоящия момент са договорени 65,35% и разплатени над 20% от общия ресурс на програмата. Важни за строителния бранш са проектите за интегрирано и устойчиво градско развитие, по които се извършват инвестиции в модернизация на градския транспорт, подобряване на градската среда, енергийна ефективност, обновяване на образователната и социалната инфраструктура, туризмът. В момента в изпълнение са 364 договора с общини с обща стойност на БФП в размер на 965,7 млн. лв. Това е сериозен финансов ресурс, насочен към постигане на основната ни цел – развитието на регионите и намаляването на различията между тях, така че да спрем обезлюдяването.

Вниманието ни е насочено най-вече към подрастващите, защото от това в какви условия се развиват деца ни, къде учат и къде спортуват зависи какви хора ще станат. Затова в изпълнение на основния приоритет на правителството – образованието, МРРБ чрез „ОПРР 2014 – 2020“ инвестира 624 млн. лв. в образователна и спортна инфраструктура. В този ресурс се включват както проекти, които вече се изпълняват, така и такива, за които предстои да бъдат сключени договори в най-скоро време. Наистина обществените поръчки по тези обекти са с по-малки обеми, защото са основно за ремонт и саниране на учебната база, но са важни за десетки малки и средни фирми, които работят в тази сфера.

Много важни и за общините, и за строителния бранш са проектите за изграждане на регионална инфраструктура. Списъкът със започнатите ремонти на участъци от първокласната, второкласната и третокласната пътна мрежа по „ОПРР 2014 – 2020“ е дълъг. До момента са сключени 25 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 378,8 млн. лв.

Всеки един от тези обекти е важен за нас, защото е тясно свързан с живота на хората по места. Ще Ви дам и конкретен пример – рехабилитацията на 17-километровия третокласен път от Враца до Леденика, която започна миналия месец, ще даде тласък на развитието на бизнеса и туризма в цялата област.

Съзнаваме, че подобни нужди имат десетки населени места. Дължината на републиканската мрежа е над 20 000 км, от тях 6000 км са в лошо и много лошо състояние. Но както е казано, и най-дългият път започва с една крачка. Имаме ясното съзнание, че ни предстои още много работа, затова сме изключително отговорни към изразходването на средствата. Добрата новина е, че по „ОПРР 2014 – 2020“ предстои да бъдат обявени нови процедури с ресурс от приблизително 174 млн. лв., по които също ще могат да се реализират различни строително-монтажни работи, проектиране и авторски надзор, озеленяване. Желанието ни е през следващата година Министерството на здравеопазването да задвижи проекта за реформиране на спешната помощ на стойност 163,5 млн. лв., който е важен за цялото общество.

 

Не трябва да забравяме, че МРРБ управлява и други програми, които са ключови за развитието на страната. Какви процедури да очакваме по тях?

Вече стартира изпълнението на над 200 проекта по петте програми за териториално сътрудничество, в които участваме със съседните ни страни през този период. Вложен e над 50% от разполагаемия ресурс от общо 470 млн. евро. Подпомагаме и развиваме инфраструктурата. Предстои да бъде обявен оставащият ресурс по програмите с Турция, Сърбия и Македония, на които МРРБ е Управляващ орган.

През тази година ще стартира реализацията на инфраструктурните обекти по съвместните програми с Румъния и Гърция. Очакваме в края на 2017 г. или началото на следващата година да се обяви възможността за финансиране на малки и средни предприятия.

МРРБ управлява и други програми, в които България участва. Става дума за хоризонталните инструменти на Европейската комисия – Програма „Дунав 2014 – 2020″, Програма „Балкани – Средиземно море 2014 – 2020″, Програма INTTEREG „Европа 2014 – 2020”, а преди дни поехме за 1 година председателството на стратегията на ЕС за Дунавския регион, което е голяма отговорност и предизвикателство.

 

Нормативната база е остаряла и се нуждае от актуализация, за да отговори на развитието на икономическите отношения. Браншът очаква нов Закон за устройство на територията, 2018-а ще бъде ли годината, в която ще се направят измененията?

ЗУТ е един от най-често променяните. Затова той няма да се преработва на парче, а макар и да отнеме повече време, ще се направи една по-кардинална промяна в текстовете на този нормативен акт. Целта е гражданите и бизнесът да бъдат облекчени при участието им в строителния процес.

Със заповед на министър-председателя беше сформирана работна група, която до края на годината трябва да подготви мерки за оптимизиране на броя на необходимите процедури и времето им за изпълнение при издаването на разрешения за строеж. Желанието ни е инвестиционният процес и устройственото планиране да придобият европейски вид, като бъдат регламентирани по добър начин. Предстоят и промени в подзаконовата уредба, чиято цел е да се модернизират нормите за проектиране. С изменения в ЗУТ от началото на тази година вече бяха въведени някои мерки за облекчаване на административния натиск, с които се съкращават срокове и се въведоха такива там, където преди това не е имало. Освен това отпаднаха и някои от изискуемите документи на етап инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството.

 

Кабинетът обяви, че ключов приоритет е намаляването на административната тежест. Какви мерки предприема МРРБ в тази насока?

За да се намали административната тежест и да се облекчи инвестиционният процес, е необходимо съкращаване на срокове и облекчаване на процедури там, където това е възможно. Това обаче не трябва да бъде за сметка на качественото изпълнение на някои процеси, като например проверка на документи. Затова трябва да има ясна регламентация, основана на възможности и правомощия.

Предвиждаме въвеждане на института на мълчаливо съгласие там, където е възможно, но регламентацията по този въпрос трябва да бъде прецизирана по най-добрия начин.

Освен това проучваме опциите – където законодателството позволява – за отпадане на част от съгласувателните процедури с държавни и общински администрации.

Цифровизацията на услуги и електронизацията на документи е един от водещите моменти в дейността на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Работата в тази посока ще продължи и занапред, въпреки че възможностите на кадастралната информационна система все още не се използват пълноценно. Доскоро всички общини в страната използваха хартиена вместо електронна скица при издаване на визи за проектиране. Тази практика вече е прекратена в София. Надявам се скоро добрият пример в столицата да се мултиплицира и в други общини.

Необходимо е и да се оптимизира връзката между административните органи в страната, тъй като електронната кадастрална скица не се ползва от службите за местни приходи към общините.

 

Как протича партньорството Ви с КСБ? Какви съвместни инициативи предстоят между МРРБ и Камарата?

Камарата е наш партньор и ще продължи да бъде такъв. Заедно, със съвместните ни усилия съм убеден, че ще постигнем резултатите, към които се стремим в пътния сектор, в изграждането на водна инфраструктура, както и в санирането. Надявам се и в бъдеще доброто партньорство да продължи.