Министър Николай Нанков в интервю за вестник „Кмета": "Хемус" е топ приоритет за Северна България

Министър Николай Нанков в интервю за вестник „Кмета": "Хемус" е топ приоритет за Северна България

11 юни 2017 | 14:46

- Министър Нанков , какви ще са най-важните ви приоритети, които предвиждате да изпълните до началото на 2018 г.?

- Наша основна цел е да работим с целенасочени инструменти за намаляване на дисбалансите между Северна и Южна България, в отделните региони в страната, както и вътре в самите тях. Инструмент за това е ОП „Региони в растеж", както и целенасочената инвестиционна програма, която беше разработена, но не стартира в предходния кабинет „Борисов 2". Други финансови инструменти също ще се използват за насочване на средства за справяне с диспропорциите.

В този мандат трябва да наблегнем на Северна България, длъжни сме, и това ще стане с проектите в пътната инфраструктура .

- Как ще се финансират те, на какъв етап е изграждането на ТОЛ системата?

- Глобалната цел в рамките на мандата е да внедрим ТОЛ таксите и електронните винетки за тежкотоварните и лекотоварните автомобили. Така ще има достатъчно приходи, които да реинвестираме и да финансираме дейностите по рехабилитация на пътни отсечки и изграждането на нови такива. 300 млн. са годишните приходи от винетки, очакваме да достигнат почти 1 млрд. лв. след въвеждането на единната система за ТОЛ такси и електронните винетки. Целта е да изградим устойчив и самоиздържащ се сектор, без да разчитаме в бъдеще на заеми, дотиране от държавния бюджет или пък европейските фондове. Идеята е да постигнем безопасна, сигурна и качествена републиканска пътна мрежа в страната.

Обекти и проекти, които трябва да форсираме като изпълнение и срокове, на първо място е довършването на АМ „Струма". Отсечката през Кресненското дефиле е най-тежката, а целта е до 2023 г. да имаме завършен проект. Трябва в началото на 2019 г. да имаме разрешение за строителство , за да може в срок от 4 години да я изградим. Затова по най-бърз начин трябва да внесем в МОСВ процедурата за ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда) и да проведем обществените обсъждания със заинтересованите местни общности.

Заради казуса с изчезналите при служебното правителство документи по обществената поръчка за „Железница", за да спестим време, ще обособим проекта в три отделни участъка - пътната част до тунела; самият тунел; съоръженията и пътят след тунела. Освен това съкращаваме срока за изпълнение от 1400 дни на 1000 дни. По другите участъци работим в график и нямаме изоставане, но ще изискваме мобилизация от страна на строителите.

- Кои са приоритетите ви в различните части на България?

- „Хемус" е топ приоритет за Северна България. В рамките на мандата трябва да изградим колкото можем повече от останалата част на магистралата. Започваме с 9-те километра от Ябланица до разклона за Боаза. Процедурата се обжалва във ВАС, но съм убеден, че ако решението на съда бъде в полза на АПИ , ще се справим. Относно 16-те километра от Белокопитово до пътен възел Буховци, там се отвориха ценовите оферти и скоро ще бъде избран строител. За тези малко над 25 км имаме осигурено финансиране, около 20 млн. лв. за авансите на двете отсечки. Избрахме вече изпълнители за проектиране на 50-те километра между Боаза и разклона на второкласен път Ловеч - Плевен. Те са разделени на три етапа, срокът за изпълнение е 6 месеца и тогава ще имаме готови проекти и ще можем да обявим процедура за изпълнител. Фокус е поставен и върху скоростния път от Ботевград до Видин, където първо ще изградим обхода при гр. Димово и пътя между Ботевград и Мездра. По магистралата Русе-Бяла-Велико Търново акцентът е първо върху отсечката до Бяла заради кризисния й характер, тъй като има голяма честота на транспортни произшествия там. На пътищата в Южна България също ще се обърне внимание, те са основно свързани с туристическия сезон. Най-голям приоритет е Бургас-Поморие-Слънчев бряг и Дупница-Самоков. Периодично ще финансираме текущ и превантивен ремонт на третокласни и второкласни пътища. Не трябва да забравяме, че ако автомагистралите и скоростните пътища са гръбнакът на транспортната ни инфраструктура, то артериите и вените са пътищата от втори и трети клас, осъществяващи връзка между отделните общини и области.

Все пак МРРБ не трябва да се отъждествява само с пътища, но в тази сфера трябва да можем да изграждаме и рехабилитираме не само максимален брой отсечки, но и да държим на качеството на ремонтите и строителство .

- Кои са другите сектори, извън пътищата, върху които ще се съсредоточите?

- Водната реформа също е изключително важен приоритет за министерството. Остават следващите 1-2 години да извървим още стъпки, за да се създаде устойчив отрасъл. Като по този начин се осигурят достатъчно количества питейна вода, с необходимото качество, на социалнопоносима цена и да се подсигури пречистването на отпадните води съобразно съвременните европейски норми. Освен това изграждаме язовири, което се случва за първи път от 30 години насам. Тази година ще приключим яз. „Пловдивци" до Рудозем, а до 2019 г. ще приключим яз. „Луда Яна". Предстои и довършване на язовирната стена на „Студена". МРРБ ще се фокусира и върху свлачищата. При всичките дефицити, които имаме в този сектор, осигурихме почти 65 млн. лв. за укрепване свлачищата в страната. Но нуждите в средно-срочната ни програма за превенция и противодействие са огромни, почти 1 млрд. лв. Нашият фокус е спрян върху превенцията и контрола върху строителствата в свлачищни райони, забрана, там където е невъзможно укрепването на такива терени, и сериозен контрол изградени ли са противосвлачищните мероприятия и чак след това да се разрешава строителство .

Важен приоритет до края на годината е да наваксваме някои изоставания по ОП „Региони в растеж". В този програмен период гоним междинни цели и индикатори на изпълнението, които да покрием до края на декември 2018 г. Не трябва обаче да допускаме загуба на европейски ресурс. Предният програмен период успяхме да усвоим малко над 95% от средствата по оперативната програма , а сега защо да не подобрим този процент и да усвоим напълно 100%.

- Какво показват проверките ви по проблемите със санирането?

- Проверките са, за да установим евентуално какви пропуски имаме в процеса на изпълнение на самата програма. Имаме сигнали от някои общини, главно от отделни живущи, за некачествено извършване на ремонтните дейности. Ще упражним контрол върху строителните надзорници. Освен това ще можем да оптимизираме процеса на контрол върху общинските администрации от страна на министерството. На 10 май пуснахме писмо, в което изискваме от кметовете, там където е извършено некачествено строителство , има дефекти и пропуски, проблемите да се отстранят за сметка на фирмите изпълнители. Ще подобрим не само контрола, но и изпълнението на програмата. Националната програма за енергийна ефективност остава основен приоритет. Имаме да довършваме един голям обем от сгради от предишния период и ще търсим варианти да оптимизираме процесите и процедурите за последващо финансиране на нови сгради. Нека обаче да завършим качествено и успешно настоящите. Около 2000 сгради имат сключени споразумения. Интересът на собствениците е огромен, макар на места да има лоши практики. Заради това ще засилим контрола от гледна точка на министерството. Целта е да има повече доволни граждани и редуцирана енергия.

Програмата в дългосрочна визия ще повиши културата на българина относно енергийната ефективност , което е един от основните сегменти в енергийната независимост на всяка страна. Не само диверсификацията на енергийните източници, а и намаляването на енергопотреблението е важно. България много закъсня с подобен род дейности и проекти, но сега имаме и добрите примери.

- Ще има ли нови условия по кандидатстването?

- Нека да изпълним вече сключените договори. След това ще сформираме работна група, която да предложи варианти за бъдещо изпълнение на програмата, респективно дали се нуждаем от нов ресурс за новите сгради и ще създадем механизъм за бъдещо изпълнение.

- На какъв етап е общият проект с Министерството на здравеопазването за решаване на регионалните дисбаланси в медицинската помощ?

- Малко над 163 млн. лв. е проектът за модернизиране на спешната помощ в областните градове и филиалите им. За съжаление по проекта има сериозни забавяния в последните месеци. Проектът е изключително важен, освен купуването на нови линейки, целта е да подобрим условията в центровете и филиалите на спешната помощ.

- Има ли опции правителството да намери финансиране за скоростния път Видин - София, чиято цена е 800 млн. евро?

- Да, има такива Евросредствата са насочени към други обекти, но част от транспортния коридор, към който е АМ „Струма", е пътят Видин - София. А какво е „Дунав мост 2" без адекватен скоростен път . Търсим варианти за финансиране. Най-възможните са въвеждане на ТОЛ таксата, за да може да се финансират с тези средства трите основни проекта в Север-

на България - АМ „Хемус", пътят Русе - Бяла - Велико Търново и Видин - София. Ще търсим вариант и по линия на заемни средства, за да имаме възможност да започнем строителство , преди да въведем ТОЛ системата.

- Общините искат реални стъпки към финансова децентрализация , какви мерки ще предприемете?

- Нашето министерство винаги е било радетел това да се случи. Това обаче е дебат, който трябва да водим всички заинтересовани страни - Министерството на финансите, като водещо, МРРБ , местните администрации, НСОРБ и парламентарните групи в парламента.

- Кога ще се възобновят мерките за модернизация на училища и детски градини, финансирани с европейски средства?

- Мерките вървят добре както за образователна инфраструктура, така и за подобряване на градската среда. В някои общини имаме известни дефицити и забавяния, но те са свръзани основно със структурирането на междинните звена. Сега разширихме правомощията на общините заради многото проекти, които имат разработени, те самите да редуцират през тези междинни звена и да напаснат най-добрите проекти съобразно нуждите на общината.

- Подкрепяте ли промяна на методиката за субсидия на общините относно четвъртокласната пътна мрежа и увеличаване на бюджета им с допълнителни 60 млн. лв. към отпусканите 150 млн.?

- Пътната инфраструктура последните 8 години се развива приоритетно, но 30 години може би е била оставена на заден план. Не искаме републиканските пътища да задми-нат общинските. Общините трябва да имат ресурс, с който да изпълняват задължението да поддържат четвъртокласните пътища. Те обаче

не трябва да разчитат само на помощ от финансовото министерство. Темата може да предизвика дебати, но трябва да се измисли адекватен механизъм за самоиздържане и самофинансиране на общинските пътища, т.е. колкото приходи се събират от тях, да бъдат достатъчни за адекватната им поддръжка. Логиката в съвременния свят е, че трябва всеки един публичен сектор в максимална степен да е ефективен, да се минимализират дефицитите в него и да може да се издържа.