Министър Николай Нанков в предаването "Тази сутрин" на БТВ

Министър Николай Нанков в предаването "Тази сутрин" на БТВ

29 септември 2017 | 11:11

Водещ: Голяма част от пътищата в България дори не съществуват. За тези, които са новопроектирани или ще се строят наново като „Хемус”, „Струма”, пък и другите магистрали, дано някога се случат докато сме живи, дали ще е така и дали ще доживеем, с министъра на регионалното развитие ще разговаряме сега – Николай Нанков. Здравейте.

Николай Нанков: Здравейте.

Водещ: „Хемус” ще я доживеем ли между другото?

Николай Нанков: Задължително. Дори сме поели конкретни ангажименти – 2025 година да сме приключили с цялостното изграждане на АМ „Хемус”.

Водещ: Цялостното изграждане?

Николай Нанков: Цялостното изграждане – от София до Варна.

Водещ: Преди да преминем към „Хемус” обаче, нека да се концентрираме върху „Струма”,  защото тя е по-краткосрочния проект или поне средносрочен, който трябва да бъде завършен. Докога и какво ще се случи, нека да видим и по картите и да говорим конкретно по трасето на „Струма”.

Николай Нанков: „Струма” в пълнота, отново говорим за 2023 година, с тежкия участък, това е тежкия участък от АМ „Струма” и като процедури, и като строителство, участъка през Кресненското дефиле. Това е виждаме трасето, на което към момента сме се спрели, т. нар. полуизточен вариант, в който движението посока Кулата – Солун ще се осъществява в дефилето, по червената линия, която виждаме в момента, а движението посока София, ще се осъществява източно от дефилето по синьото направление, по синьото трасе. И от икономическа, но най-вече от гледна точка на пътна безопасност, сигурност, и от екологична гледна точка, а и разбира се, от гледна точка на скорост на изпълнение, това е най-оптималния вариант, към който се спряха всички експерти – не само колегите от АПИ, а академичната общност, браншови организации.

Водещ: С еколозите имахте изключително много спорове за това коя от линиите на трасето трябва да минава в дефилето, коя да се качи горе. Тази синя линия, която сега ще видим, оскъпява ли допълнително трасето на „Струма” и дали това ще забави проекта?

Николай Нанков: Да, има различни варианти. Два от вариантите са разглеждани за магистрала вътре в дефилето, които от екологична гледна точка са най-неустойчиви.

Водещ: По червената линия?

Николай Нанков: По червената линия вътре в дефилето, точно така. Еколозите настояваха за тунел – и от екологична, и от финансова гледна точка, от гледна точка на срокове, а и на безопасност, това е сеизмично най-неустойчивият район в България, вариантът е наистина най-неблагонадежден и затова не сме го и разглеждали при представянето на проекта в Брюксел.

 

Водещ: Макар че тунела беше доста дълго време разглеждан и обсъждан този въпросния много, много дълъг тунел.

Николай Нанков: Отпада като вариант, както споменах – и по икономически причини, и по екологични, а и разбира се, от гледна точка на сигурност и безопасност.

Водещ: Тук обаче имаме четири тунела.

Николай Нанков: Тук имаме малки тунели, най-големия тунел ще бъде с дължина около километър. Мостови съоръжения, наистина доста иновативни подходи ще се използват при строителството на това трасе източно от дефилето, което ще минава по билото съответно на планината. Но споменах и от екологична гледна точка, това е най-добрият вариант. Имаме обход на Кресна, имаме пет пътни възела, които ще осъществяват с две свързвания между двата участъка двете трасета. Имаме икономически зони, които сме изградили, които сме проектирали и ще бъдат изградени – две на територията на землището на община Кресна, две в северната част на трасето, на територията на община Симитли, на които съответно зони ще има възможности и за почивка, и за икономически дейности – търговия с местните жители.

Водещ: Нека отново да кажем, каква е дължината на тази отсечка? Казахте пет връзки с другото трасе, защото това реално ще бъде първата магистрала в България, която ще бъде разделена на две като трасета – едното в посока Гърция, другото в посока София.

Николай Нанков: Факт, имаме пет пътни възела, както споменах, две връзки, пътни възли към всички населени места по протежение на дефилето. 18 километра, грубо 18 километра ще е дължината.

Водещ: Значи, ако се объркаме, ще изчакаме едни 18 километра, няма да караме в насрещното…

Николай Нанков: Не, не, напротив, няма да се объркваме. Споменах, имаме пътни връзки и свързвания между двете трасета, с които ще можем да преминаваме от едното към другото трасе. Не само ако се объркаме, това беше и това е едно от притесненията на местните жители, че няма да могат да отиват до нивите си. Напротив, с тези връзки и този проблем е предвиден за решаване.

Водещ: Те, когато протестираха в Кресна, това беше един от основните им аргументи, че ще бъдат блокирани от землището на Кресна, нивите си, включително и когато говорим за еколозите, това е проекта, който приемат единодушно всички?

Николай Нанков: Не. Ако трябва да съм честен, не говорим за протести в Кресна. Имаше наистина опасения на местната общност и недоволство, но мисля, че с обществените обсъждания успокоихме тези опасения, тъй като големите проекти пораждат освен големи очаквания и големи страхове.

Водещ: От Кресна тук надолу вече минаваме в стандартната магистрала?

Николай Нанков: Стандартната магистрала, която между другото в момента се изгражда със скоростни темпове. Май месец 2019 година за този 25-километров участък до Сандански беше пусковият срок, ние ще го пуснем в края на 2018 година. Доста бързо се справят строителите.

Водещ: Така че само след година ще имаме участъка до Сандански.

Николай Нанков: Да. Само още едно пояснение искам да направя, ако позволите – говорите за еколозите. Част от еколозите, тъй като по-голямата част от екологичните организации подкрепят не само варианта, а и не са изразявали никога притеснения относно действията на АПИ, говорим за част от еколозите, които и понастоящем между другото саботират проекта в Брюксел, затова и в понеделник бяхме с трима колеги в Брюксел при еврокомисаря.

Водещ: Добре, 2023 година цялото трасе, може би и по-рано, ако се действа по-бързо или се строи по-бързо и няма усложнения.

Николай Нанков: Мисля, че е реалистичен срока.

Водещ: Дали ще има пари обаче за „Хемус? Нека да отидем на нашата маса, където обикновено чертаем, правихме го и с вашия предшественик. Отворил съм първата част на трасето на магистрала „Хемус”, която също дано да се случи скоро, до Велико Търново. Увеличавам малко, за да видим и в повече подробности къде и какво ще се случва. Ваш ред е обаче да чертаете.

Николай Нанков: Трасето към момента, само че не се вижда тук, това е новото трасе до разклона за Тетевен, по което в момента имаме подписан договор и което се проектира. Надявам се до края на годината да сме приключили проекта, с отчуждителните процедури, за да можем да започнем 2018 година с реалното изграждане. До разклона Плевен – Ловеч, това е трасето с дължина 50 километра, разделено на три участъка – до разклона за Дерманци, до разклона за Калиник, те в момента са в процес на техническо проектиране. 2018 година възлагаме реалното им. Ако тръжните процедури минат без обжалвания, още 2018 година може да започнем с изграждането на тези нови 50 километра. Тук имаме 9.3 километра, тук имаме, повтарям, нови 50 километра. Октомври месец, края на следващия месец, пускаме техническото проектиране, имаме и ОВОС на тези километри до Велико Търново - отново разделени на три отсечки, пускаме проектирането, за да може 2019 година да възложим строителството и на тези отсечки.

Водещ: Тези отсечки кога планирате да бъдат готови, поне до Велико Търново, защото преди няколко седмици министър-председателят каза, че „Хемус” може да задмине и Севлиево, кога може да задмине Севлиево и да стигне и до Велико Търново?

Николай Нанков: Със сигурност ще задмине Ловеч в следващите три години, а на този етап ще строим и тези отсечки до Велико Търново. Надявам се, че 2021 – 2022 година тези отсечки ще бъдат също завършени до Велико Търново.

Водещ: А тяхното проектиране, да повторим, започва сега в края на…

Николай Нанков: Възлагаме.

Водещ: Възлагате?

Николай Нанков: Възлагаме проектирането октомври месец тази година, за да може 2018 година да извървим и този път – да проектираме  през 2018-та, а 2019-та да стартираме със строителството на тези отсечки. Като междувременно споменах, 50-те километра до Ловеч, през това време трябва да имаме избран изпълнител и те отново да се изграждат.

Водещ: Това е продължението след Велико Търново?

Николай Нанков: Това е продължението, след Велико Търново, това с червената линия е трасето.

Водещ: До Шумен?

Николай Нанков: До Шумен, точно така. Тук имаме изграден участък Белокопитово. За тези 16,2 километра, които в момента очертах, отново мина обществената поръчка, имаме избран изпълнител. Обжалва се процедурата, нека да приключат обжалванията, ще сключим договор и за тези 16.2 километра от пътен възел Белокопитово към пътен възел Буховци. И разбира се, за тези километри отново поетапно през 2018 година ще възлагаме проектиране.

Водещ: Което може ли да бъде оспорвано, може ли да има хора, които да, хайде сега, едва ли преднамерено, но да оспорят решенията и намеренията.

Николай Нанков: Такива са и процедурите и мисля, че няма нищо лошо в това да се оспорват. Съответно единствените жалби, които могат да се подават са на етап екологично законодателство – ОВОС и екологичните оценки и на етап обществени поръчки.

Водещ: За час от тези действия понякога се смята, че се вършат преднамерено, за да се забави. Но пък сега и законодателството, което беше наложено вето върху него, сега отново беше гласувано в Народното събрание, за да няма три инстанции именно пир това обжалване, ще действа ли и при „Хемус”?

Николай Нанков: Ще действа и при „Хемус”. Тук говорим за обжалването на екологичните процедури, на ОВОС-ите специално, без по никакъв начин да нарушаваме правото на обжалване на заинтересованите страни и мисля, че с едноинстанционното обжалване ще се ускорят именно тези изключително важни национални инфраструктурни обекти. 

Водещ: Питам за обжалването не за друго, защото ето, отварям картата, която е посветена на тол системата. Кога започва нейното функциониране? Сега малко е подробна, може да я видите в детайли на сайта на АПИ, но със синьо са пътищата, които ще бъдат таксувани. Да кажем на хората, че няма да има бариери.

Николай Нанков: Точно така, няма да има бариери. Изцяло с цифровизирани модели, с GPS системи ще се отчита изминатото разстояние от тежкотоварните автомобили и ще бъдат таксувани. Като ще дадем възможността да се предплаща маршрут и ще съществува и възможността да се плаща след изминато разстояние.

Водещ: А това, ако се предплаща маршрут, възможно ли е някой да злоупотребява? Има ли вариант да бъде засечен, ако реши да мине отнякъде другаде?

Николай Нанков: Абсолютно сте прав. Ще бъде засечен всеки един тежкотоварен автомобил на база на разположените и понастоящем 400, а и закупуването на нови 600 камери ще гарантират абсолютно прозрачното, а и не само прозрачно, а и пълното покритие на републиканската пътна мрежа, включително и тол системата и отчитане…

Водещ: С колко ще се повишат доходите от тол системата?

Николай Нанков: Минимум три пъти. В момента генерираме приходи от винетки на базата на 300 до 320 милиона ежегодно, на годишна база. Очакваме минимум 1 млрд. до 1.2 млрд.  лева генериране на приходи от тол системата, като обърнем логиката.

Водещ: Тогава ли ще се изплати и след колко време ще се самоизплати?

Николай Нанков: За три години. Във внедряването на тол системата заложихме индикативна цена от 200 милиона лева, може би обществената поръчка ще бъде по-ниска. В рамките на три години от бъдещите постъпления, които генерираме от приходите от тол такси и от електронни винетки, ще изплащаме в рамките на тези три години и нейното внедряване.

Водещ: Има ли някой умишлено, съвсем набързо да ни кажете, който да блокира въвеждането на тол системата и я бави?

Николай Нанков:Две години вече виждаме умишлено блокиране и забавяне. Но пък ние с процедурата почти привършихме. Убеден съм, че октомври месец ще имаме, началото още, ще имаме избран изпълнител – която процедура отново може да бъде обжалвана…

Водещ: Началото на октомври, което означава следващата седмица…

Николай Нанков: Точно така.

Водещ: …може да бъде избран.

Николай Нанков: Точно така. Надяваме се 2018 година да сме я въвели 

Водещ: Кажете ни, въвеждането на тол системата, преди да се включим на живо от Монтана, където ще си говорим за саниране, да ни кажете с едно изречение, ще продължим темата и след това – спира ли програмата за саниране?

Николай Нанков: Не, програмата за саниране не спира и ще дам разяснение защо не спира и мисля, че трябва да престанем с тези спекулации. Не, не спира, 2018 година ще бъде още по-динамична, с още повече скелета, строителни работници по българските блокове.

Водещ: Добре. Дали обаче ще има скелета и в Монтана. За един проблем си говорихме и преди време, ще включим Рени Христова сега, за да ни разкаже какви са тревогите на хората и там. Предполагам, че се чуваме с Рени, добро утро.

Репортер: Добро утро. Ако някой чака с огромно нетърпение програмата отново да стартира, това са хората от блок в квартал „Плиска” в Монтана. Неслучайно чакат, защото тук инцидентите са ужасно чести. Дори след последното ни включване отпреди седмица пак е имало инцидент – от фасадата се е откъртило огромно парче мазилка, но за късмет пада върху автомобил, а не върху човек. Проблемът с този блок е много сериозен, те не могат да го санират със собствени средства. Защо не можете със собствени средства?

Жителка на блок в Монтана: Защото нашият блок е най-старият, първият от панелните блокове, които са построени.

Репортер: Какви хора живеят в него?

Жителка на блок в Монтана: Живеем около 160 човека, от които 40 процента пенсионери, 30 процента необитаеми жилища, хората са по чужбина, имаме и 14 инвалиди, които са на легло. Няма начин да се оправим сами. Много Ви моля, господин министър, като завали дъжд, недай си Боже нещо, по-силен и сняг по-голям да има, почват да скърцат панелите по ъглите външните, външните ъгли и ние ставаме да гледаме полилея дали се клати, дали земетресение има и какво става.

Репортер: Вие съвсем се разпадате тук?

Жителка на блок в Монтана: Да, разпадаме се. Последните етажи, от осмия до четвъртия етаж са необитаеми кухните и спалните. Като завали дъжд по цялото стълбище почва да тече вода от таваните, до навън изкарваме вода като река.

Репортер: Може да се каже, че сте в бедствена ситуация?

Жителка на блок в Монтана: Да, в бедствена и се чудим как да оцелеем.

Репортер: Председателят на сдружението, което обединява четири входа тук в този блок сте Вие, Цветан Станев се казвате.

Цветан Станев: Да.

Репортер: Кратко резюмирайте, какво направихте година назад, когато огромно парче бетон от една тераса за малко не уби дете и възрастните, които бяха около него?

Цветан Станев: Ами тогава се събрахме целия блок и решихме да санираме, да участваме в санирането. Направихме сдружение и на 1 ноември 2016 година сключихме договор с общината, който беше предаден на Българска банка за развитие.

Репортер: За финансиране?

Цветан Станев: За финансиране. От тогава чакаме и искаме, господин министре, да ни отговорите ясно и категорично, ще се санира ли блок „Плиска” 2 в Монтана или не? И при какви условия.

Репортер: Въпросът беше ясен. Тези хора очакват отговори от министъра, преди тук да е станало нещо много сериозно.

Водещ: Благодарим ти, Рени. Изгледахме заедно с министър Нанков тази жива връзка. За пореден път показваме проблема на хората там, изглежда кошмарно, разпада се блока и те се притесняват всеки един момент нещо да не падне върху главите им. Конкретен въпрос към Вас обаче, независимо, че общините разпределят вече оттам  нататък ресурса?

Николай Нанков: Ако конкретната сграда има договор между община Монтана и ББР, да, ще бъде саниран, тъй като знаете, със самото стартиране на програмата 2015 година, ние въведохме принципа, който спазваме и понастоящем – първи по време, първи по право. Аз искам да задам въпроса, защо, предполагам отговорът е ясен, но защо чак 2016 година ноември са създали сдружение и са кандидатствали за финансиране, когато над 2500, дори над 3000 сдружения и сгради кандидатстваха в рамките на този период. И нали казахме и продължаваме да поддържаме тезата, че тези, които се престрашаваха навремето, които не се поддаваха на политическите спекулации, тъй като в началото на процеса имаше много, те в момента имат сключени договори с ББР при осигурения двумилиарден ресурс и ще бъдат със санирани блокове. За конкретната сграда не знам, но ще направя проверка имат ли, повтарям – договор между община Монтана и ББР, ако са в списъка с 2022 сгради със сключени договори, те имат гарантирано саниране.

Водещ: Но ако това не се е случило, има ли вариант, при условие че този блок действително изглежда застрашаващ живота на хората или поне изключително неприятен за обитаване, да се пришпори процедурата или за конкретни случаи наистина да се действа по-бързо?

Николай Нанков: Стотици са тези блокове в България, не е единичен случай, стотици са тези блокове, частни блокове повтарям – с ангажимент към всички собственици между другото да поддържат в едно прилично състояние своите жилища и своите сгради, които обитават. Не е единичен случая в Монтана. И в тази връзка ние, отново ще се повторя, въведохме модела, който наистина е справедлив, тези, които са първи, те да получават финансиране на база и на тяхното заявено желание при регистриране на сдружението и кандидатстване пред общината. Ще направя проверка наистина за конкретния случай, но трябва да спрем със спекулациите, че свършва санирането, тъй като през 2018 година ще се санират минимум 1000 сгради, 1000 сгради повтарям, които са със сключени договори с ББР през 2015 година.

Водещ: Но нови пари ще има 2019 година?

Николай Нанков: Ами ние в момента за три години – 2015, 2016 и 2017 година, сме усвоили, тоест разплащане от ББР към общините и към изпълнителите на отделните дейности по отделните блокове, 1,6 млрд.  лева, от 2-та млрд. ресурс, който е гарантиран по програмата.

Водещ: Значи има още за разплащане?

Николай Нанков: Има още дейности да извършваме – 700 са въведените в експлоатация сгради, по 600 се работи към момента, предстои още по 700 да стартират строителните дейности – имаме да разплащаме още милиард при реално извършени дейности. 

Водещ: Шефът на ДНСК е сменен. Защо, какви са мотивите и така и не разбрахме в крайна сметка от какво е недоволен от предишния шеф Валери Симеонов?

Николай Нанков: Винаги съм твърдял, че Милка Гечева е добър експерт и добър професионалист и запазвам….

Водещ: Ами тя се задържа доста години между другото на позицията.

Николай Нанков: С известни прекъсвания, запазвам това си мнение. Мисля, че редно и право на всеки министър е да избира екипа си, с който ще работи и на който има пълно доверие. Архитект Несторов е също един изключителен специалист, да не казвам по-добър, с дългогодишен опит.

Водещ: А какво беше прегрешението обаче?

Николай Нанков: Не, не говорим за прегрешение. Аз споменах, всеки министър има правото да избира екипа, с който смята, че ще работи по-добре и ще държи системата спокойна, тъй като строителният контрол наподобява и финансовата система – необходимо е спокойствие, необходимо е наистина акуратност в действията в работата.

Водещ: А къде е било напрежението при Милка Гечева специално и ако тя е била експерт, който може да работи добре и се справя добре, защо трябва да бъде подменяна?

Николай Нанков: Защото виждаме, че има и по-добри експерти може би. Отново има много добри експерти, които ще гарантират спокойствието на системата и мисля, че в коалиционно правителство е редно да се допитваме и до коалиционните партньори при конкретните политики, които правим. И в случая мисля, че това е правилното.

Водещ: Това е ваше желание или желание на Валери Симеонов да се сложи конкретен кадър, който той предпочита?

Николай Нанков: Не, аз не мисля, че кадърът, който е сложен в момента дори Валери Симеонов го познава. Напротив, аз съм работил с архитект Несторов вече четири години, три години и половина и мисля, че той е един професионалист с над 30-годишен опит в системата на строителния контрол и на Столична община в направленията Строителство и архитектура, в направленията Строителен контрол в Столична община с ръководни позиции, беше и директор на дирекция „Благоустройствени дейности” в нашето министерство. Отново повтарям, чудесен кадър, бъдете сигурни, че ДНСК ще работи още по-добре под негово ръководство.

Водещ: Без напрежение явно, защото преди явно са тлеели някакви скрити конфликти. Благодарим на министър Николай Нанков за разясненията и за магистралите, и за санирането.

Видео от участието на министър Нанков може да видите тук.