Министър Николай Нанков в сутрешния блок "Денят започва" на БНТ

Министър Николай Нанков в сутрешния блок "Денят започва" на БНТ

18 януари 2018 | 14:21

ВодещСлед две години забавяне заради обжалвания, най-после беше подписан договора за изграждане на тол системата. България ще има нови система за таксуване по пътищата след седем месеца, а ТИР-овете над 3.5 тона ще плащат на база изминато разстояние, а леките автомобили с електронна винетка на база време. Фирмата изпълнител пък има 19 месеца да изгради и тества системата, която ще струва 150 милиона лева и е за сметка на изпълнителя. Добро утро казвам на Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството. Добре дошъл.

Николай Нанков: Добро утро и добре заварили.

Водещ: През 2019-та на тол такси или на винетки ще бъдем?

Николай Нанков: За леките автомобили на винетки, но електронни, а не тези хартиените стикери, които лепим по нашите прозорци, на предните стъкла на автомобилите, а за тежкотоварните автомобили над 3.5 тона тол такси.

Водещ: Тол такси, през 2019-година?

Николай Нанков: През 2019-та.

Водещ: Тоест това, което се случва в момента и което наблюдаваме, че основния приход е от леки автомобили, вече ще се обърне?

Николай Нанков: Това беше основната логика между другото, освен повечето приходи в бюджета, да обърнем модела и да го направим справедлив и честен за всички български граждани. Да намерим баланс между бизнеса и обществения интерес, тъй като няма друга страна в Европа, в която пътния сектор да се издържа от собствениците и ползвателите на леки автомобили. 70 процента, даже малко над 70 процента от приходите от пътни такси и от приходите на АПИ, тоест ресурса, който се разходва впоследствие за поддръжка и рехабилитация на пътищата, осигуряване на тяхната безопасност, се формира от леките автомобили – над 240 милиона.

Водещ: Нека да погледнем цифрите през 2017 година продадените винетки са 7 549 602…С близо милион повече отколкото през…

Николай Нанков: 736 хиляди повече като абсолютен брой спрямо 2016 година.

Водещ: И приходите от 326 милиона и 837 хиляди са нараснали на 351 милиона.

Николай Нанков: Да, с близо 25 милиона, без да повишаваме, знаете през 2017 година нямахме повишаване, няма да имаме и през 2018-2019-та повишаване на цените на винетките и на бъдещите електронни винетки. Това доказва, че българите пътуват повече между другото и интензитета на движение по българските пътища нараства. Тя тенденцията е такава, на годишна база в последните пет години с 15 процента, средно 15 процента на година имаме повишаване на трафика по основните пътни направления – и по „Хемус”, и по „Тракия”, и по „Струма”.

Водещ: Ако погледнем обаче данните от преброителните камери, системата ви вече работи в пълен може би оборот, празничните данни са доста интересни – 33 429 автомобила от София до Пловдив.

Николай Нанков: Точно така. В рамките на денонощие, на 24 часа, в празничните дни – на 22 и на 23-ти, тоест предпразничните дни, декември миналата година, София са напуснали по около 80 хиляди автомобила, говоря за денонощие и то по трите направления автомагистрални – „Хемус”, „Струма” и „Тракия”, без да коментираме останалите, второкласни и третокласни изходи на София.

Водещ: Прави ли ви впечатление обаче, господин Нанков, че близо 33500 автомобила на 22-ри от София до Пловдив, 34 хиляди на 23-ти, 18 хиляди от Пловдив за Стара Загора, 11 хиляди от Стара Загора до Бургас. Тоест натовареността на „Тракия” в участъка София-Пловдив е значително по-голям.

Николай Нанков: Почти два пъти по-голям е от този между Пловдив и Стара Загора и почти четири пъти по-голям е от тази между Стара Загора и Бургас. Факт е и ние неколкократно заявявахме в рамките на миналата година, че база и на тенденцията, която споменах – над 15 процента увеличаване на трафика на годишна база, основно по АМ „Тракия”, грубо казано тя отесня, тя отесня и за товарните автомобили. Така че ние започнахме с проучванията финансово-икономическите и разбира се, геоложките, а и оценка на собствеността на имотите, които трябва да бъдат отчуждавани за бъдещото разширяване на АМ „Тракия” именно в тази отсечка – от София до Пловдив, което съм убеден, че е обективно и лесно реализируемо след въвеждането на тол системата и с бъдещите приходи, които ще получаваме от нея. Между другото тези цифри за пиковите натоварвания по време на коледните празници са малък процент, тоест това не са най-големите натоварвания на годишна база – лятото достигнахме до почти 50 хиляди автомобила в участъка София Пловдив за едно денонощие, в рамките на най-натоварените и пикови часове.

Водещ: Да, това щях да ви кажа, че тук има тези цифри, от тези цифри можем да направим няколко анализа – единия е необходимостта от разширяване, доколкото разбирам то вече от идея, върви към реализация чрез всичките предварителни неща, които правите. Вторият е анализ на приходите, които ще се реализират от тол такси, защото вие тук знаете и каква част от тези автомобили са товарни, а не леки.

Николай Нанков: Да, абсолютно така е – камерата различава товарните от леките. Водещата тол система ще имаме и изградени, това е условие по заданието и по подписания вече договор. 100 броя мобилни кантари така наречени. Тоест в процес на движение, без да затрудняваме движението, товарните автомобили да бъдат спирани, да бъдат притеглени, в процеса на движение ще имаме такива мобилни кантари, които ще извършват замерване на тонажа, за да може да отчитаме правилно и да таксуваме тежкотоварния трафик. Отделно от това говорим за приходи, виждаме в момента – за пиковата 2017 година, пикова като обем събрани в абсолютни стойности, събрани средства от винетни такси – 352 милиона. Ние очакваме още първата година след въвеждане на смесената система – тол такси и електронни винетки…

Водещ: Тоест 2019 година.

Николай Нанков: 2019 година, да започнем генерирането на ресурс от около 1 милиард лева, почти три пъти по-голям от наличния към момента, за да може да поддържаме веднъж съществуващата пътна мрежа в наистина оптимално, добро състояние. Всеки ден получаваме, не само вие в сутрешните блокове и националните телевизии, а и ние в АПИ, сигнали от лоши, недобре поддържани пътища, но това са възможностите на бюджета, за съжаление, понастоящем. Над 6 хиляди километра, дори 7 хиляди километра третокласни пътища и над 1500 второкласни се нуждаят от спешен ремонт – пътища неремонтирани повече от 40-50 години, подчертавам. И второто направление, за което ще разходваме средства по линия на тол таксата е доизграждане на автомагистралите и скоростните отсечки, знаем кои са те, нашите приоритети в следващите седем-осем години.

Водещ: Да видим какво се случва с това, което може да направите с последната година, в която ще бъдат винетките. Тоест тази година тези 350 милиона, първо с колко прогнозирате, че ще нараснат като приходи?

Николай Нанков: Ние сме задали увеличаване в проектобюджета на приходната част – очакваме с между 7 и 10 милиона лева да бъдат повече постъпленията от винетни такси, на база на тенденцията, за която споменах…

Водещ: Тоест да бъдат около 360 милиона?

Николай Нанков: Около 360 милиона приходите през 2018 година. Очакваме и спестяване на ресурс от зимното поддържане, ако се запазят тези интензитети на снеговалеж. Дай Боже да имаме тези добри дни и да спестим двадесетина милиона, за да имаме наистина възможност за повече рехабилитирани пътни отсечки през 2018-та.

Водещ: През 2018-та какви са приоритетите - от едната страна са строежите на „Струма” и „Хемус”?

Николай Нанков: Точно така. Аз съм убеден, че 2018-та година освен годината на тол таксите, ще бъде и годината на „Хемус”, тъй като стартираме реалното изпълнение на 26 км. 9,3 западна страна от Ябланица до п.в. Боаза до Тетевенския разклон, образно казано. Проектираме още 50 км. - ще стартираме с тръжните процедури за избор на изпълнители до разклона Ловеч-Плевен и от източна страна - Белокопитово до Бухово са още 16 км. Стартираме с реалното строителство през 2018 година. „Струма” довършваме 30 километра, предсрочно ще бъдат въведени в експлоатация, тоест ще бъдат открити и ще функционират в рамките на тази година, есента н 2018 година. Паралелно с това вървим с тръжните процедури по железницата – знаете там със събитията отпреди една година, когато изчезнаха документи, довършваме тази процедура и си движим Кресненското дефиле по всички процедури екологични, знаете, имаме обжалване, на 19 февруари е делото пред ВАС, по обжалването на екологичната оценка, на ОВОС-а по-скоро и продължаваме с избора на изпълнител и с процедиране на парцеларните планове.

Водещ: Боян Петров беше преди вас в студиото. Той твърди, че нов проект ще се разглежда, а именно голям тунел, не дълъг, голям тунел, който да е малко над сега съществуващие ЖП тунел.

Николай Нанков: За тяхното предложение, то не е ново между другото, то е влизало на експертен съвет в АПИ, но в много суров вариант, тоест няма ли сме детайлизиране нито на чертежи, нито на стойности, на количества и на всички останали нужни документации. Не е нов, подчертавам проекта, той е свързан с изграждане в малки тунели, едновременно на ЖП и на пътна част. Има позитиви между другото, имаме и няколко притеснения и то сериозни, но ние от уважение към тях, към представителите на зелените организации, ще свикаме нарочен експертен съвет в АПИ, след като доразвият проекта в идейна фаза, за да може да се дадат външни експерти, подчертавам, представители на научната общност, на академичната такава, инженери, проектанти и архитекти, експертното мнение по предложения вариант. Трябва да питаме съответно и колегите от НКЖИ, които вече веднъж са дали отрицателно становище, тъй като в етапа на изпълнение на подобен проект, ние трябва да блокираме четири години минимум ЖП връзката между България и Гърция, която и от икономическа, и от обществена гледна точка е изключително лоша като тенденция.

Водещ: Той предполагам бизнеса най-много ще скочи срещу подобно решение?

Николай Нанков: Не само бизнеса и обществото, но бизнеса основно, да блокираме четири години жп…Но не е само това мотива. Ние все пак ще разгледаме проекта и ако той наистина има повече позитиви, отколкото негативи, ще продължим с една подобна реализация. Но не знаем първо колко ще струва, тоест нямаме икономическата и финансовата обосновка. На второ място, тунелите в сеизмично неустойчив район какъвто е Кресненското дефиле. От тази гледна точка…

Водещ: Крият рискове.

Николай Нанков: Огромни рискове. Затова ще привлечем и сеизмолози, експерти от БАН в експертния съвет. Отделно от това, имаме изключително голям дефицит от гледна точка на фактора време. Тоест, всеки пропуснат ден в процедури, може да ни коства загуба на цялото финансиране, не само за този програмен период, а и да връщаме пари назад във времето – знаем за цялата магистрала, която е финансирана с европейски средства. А една нова процедура по ОВОС, недай си Боже, ще отнеме месеци, дори години – знаем колко се влачи тази процедура, която все още не е приключила между другото. Те твърдят, колегите от зелените организации, че ще мине бързо, тъй като няма да бъде обжалвана от тях – те не са монополисти, това звучи малко страшно, не са монополисти на обжалването на публичните процедури, всеки един може да обжалва, заинтересован съответно от това обжалване и тази процедура. Много са, да ги нарека притесненията, пред една подобна инвестиция, която към момента се отново представя на масата. Но с цялото ни уважение към нея и към тях, ще я разгледаме на експертен съвет.

Водещ: Ще ги разгледате. Да разбирам, че тази година „Струма” ще бъде завършена, без Кресненското дефиле?

Николай Нанков: И без малка част между Благоевград и Крупник, в частта й тунела Железница, който в момента тече тръжната процедура за избор на изпълнител. Изчезнаха документи, знаете, февруари миналата година.

Водещ: Да, да, там установи ли се кой е виновния или чакате още?

Николай Нанков: Други органи установяват кой е виновен, но виновен има, тези практики…Колеги говорят за корупция, помним какви практики имаше 2007-2008 година, които след десет години за съжаление, 2017 година ги върна служебния кабинет. Но да не връщам времето назад. За съжаление, забавихме се повече от година с реалното изпълнение на тази важна част от АМ „Струма”, но ще наваксаме със сроковете за изпълнение. Ние ги съкратихме в документацията с почти година, с 400 дена.

Водещ:  Другите два важни проекта как вървят – Велико Търново-Русе и Видин – София?

Николай Нанков: Вървят добре, вървят добре от гледна точка на процедури. Започвам с изключително важната за Севорозападна България и за балансираното регионално развитие Видин – София.

Водещ: Видин-София. Апропо, имате писмо до парламента и до вас, където искат тунел под Петрохан.

Николай Нанков: И аз го искам, всеки нормален човек би искал тунел под Петрохан. Той е пряко продължение на европейския коридор номер 4. Проектната готовност обаче на тунела под Шипка е изключително напреднала, ние стартираме тази година с тръжните процедури, довършваме обхода на Габрово и с тръжните процедури за избор на изпълнител за строежа под Шипка. Разбира се, аз и при подписването на договора за тол-а в понеделник тази седмица, коментирах, че България се нуждае не само от тунел под Шипка, а и от поне още един. Най –обективната локация на втори тунел под Стара Планина е именно  Петрохан, тъй като наистина ще осъществява пряката връзка, ще даде шанс, глътка въздух за икономическото  развитие и демографско на Северозападна България и бързата, пряка връзка както на шосеен, така и на ЖП транспорт между централна, дори централна Европа, говорим за транспортен коридор номер 4 и Егейско море. Факт е обаче, че европейско финансиране за подобни инвестиции няма. Така че отново тол таксите, тол системата и бъдещите приходи и постъпления от нея, колкото и да не са панацея за целия пътен сектор, ще дадат шанс за реализацията  и на подобна инвестиция. Ние наистина можем спокойно да започнем с процедурите, с предприетните проучвания  и на този етап, тъй като те не костват и голям финансов ресурс. Но да, не само подписката е обективна, желанието и на нас, и на колегите от АПИ, на правителството е наистина тези обективни, тези ефективни инвестиции дългосрочни, да се дадат именно по този планиран ред – тунел под Шипка, след това в Петрохан и разбира се, говорейки за направлението от Ботевград през Мездра-Враца-Монтана за Видин, ние тази година стартираме с изграждането. Първо започваме с обществената поръчка на най-тежкия участък, разделен на две, между Ботевград и Мездра, там са почти готови с отчуждавания, с абсолютно всички процедури. Така че стартираме с избор на изпълнител за строителство в този участък. Отделно проектираме 50 километра от северната страна, да го нарека, от северозападната страна, участъка Бела – Димово – Ружинци, с техническа  помощ по ОП „Транспорт”. Там също при приключване на ориентирането, ще стартираме с обществената поръчка, така че от двете страни, от двете направления, от югоизточното и северозападното, ще срещаме при строителството скоростния път, говорим за скоростен път – четирилентов, по две ленти в посока. Велико Търново – Русе, разделен на три отсечки знаем, преди двадесетина дена, две седмици, по-миналия четвъртък, мина ОВОС. Беше одобрен, положително становище то Висшия екологичен експертен съвет. Така че очакваме в законно установения срок, знаете 45 дена, министърът на околната среда да се произнесе със заповед за одобряването на ОВОС и продължаваме с останалите процедури. Там приоритетно и на първо място ще изградим обхода на Бяла, малко над 40 километра, най-тежкия участък, един от най, от участъците с най-голяма честота на ПТП-та и на тежки катастрофи, с тежък травматизъм и жертви. След това участъка Русе – Бяла и третият е Бяла-Велико Търново, като приоритетност във времеви хоризонт.

Водещ: „Тракия” и „Хемус” основно ще ремонтирате тази година през лятото?

Николай Нанков: Да, да. Мостовите съоръжения на „Хемус” и тунелните, разбира се, в окаяно състояние. Имаме и предписания от ЕК тунелните съоръжения, които не  отговарят на европейските изисквания по нашата наредба, която транспонира европейските директиви по продължение на трансевропейските транспортни коридори да бъдат рехабилитирани 2018 – 2019 година, с всичките условности на дефицита на ресурс, с който разполагаме, това ще бъдат основните ремонти и през тази година по магистралните участъци. Траянови врата също по „Тракия”, освен довършването на тунелите Ечемишка и Топли дол, ремонтите им  по „Хемус” и разбира се, в най-компрометираните и тежки участъци по „Хемус”, а и по „Тракия”, участъка между Пловдив и Стара Загора, ремонтните дейности през 2018 година.

Водещ: И да завършим с Националната програма за енергийна ефективност, която е всъщност санирането. Какво ви провокира да напишете това писмо до кметовете, в което искате по-голям тотален контрол върху качество, върху поръчки, върху изпълнение, върху всичко? Какво ви притеснява в тази програма? Тя, вече са над две хиляди одобрените сгради, ще могат ли да се завършат въобще?

Николай Нанков: Да, тези сгради ще се завършат. Какво ни провокира? Провокира ни факта, че наистина в част от сградите, на фона на общия обем от 2022 сгради, имаме около 80 сигнала, малко над 80 сигнала, които и през медии, а и пък директно в Дирекция „Жилищна политика”, постъпили такива  - провокира ни факта, че в някои наистина имаме пропуски откъм контрол от страна на общинските администрации, възложителите на тези дейности по образно казано саниране и строителство, и по надзор, и по инвеститорски контрол. На второ място, ние още от началото на мандата взехме една позиция и целенасочено вървим към нея, по затягане на контрола – както от страна на министерството създадохме нарочен отдел в дирекция „Жилищна политика” – Мониторинг и контрол. Колегите от ДНСК също неколкократно извършват проверки, продължаваме с тези нарочни проверки, основно по линия на строителните надзорници – как те контролират съответните строители в сградите. И на трето място, с това писмо ние засилихме вниманието на общинските администрации и на кметовете, не само по сигнали, а на месечна база да извършват проверки относно качеството на строителството. Максимално прозрачно и публично да огласяват контакти и телефони на техни служители, които отговарят съответно за програмата, на колегите от ДНСК, за да могат всички граждани, живущи в саниращите се или блокове, които предстои да бъдат санирани, да имат информация къде могат да подават сигнали и къде да се оплакват от недобросъвестни строители. Но подчертавам, така беше заложено в програмата като основно условие, всички дейности по отстраняване на тези дефекти – от недоброкачествено изпълнение на тези СМР-та, остават за сметка на строителя, не за сметка на собствениците на сгради, за сметка на държавния бюджет.

Водещ: Добре, благодаря ви много за този разговор.

Интервюто може да гледате тук