Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в интервю за Mediapool: Брюксел иска гаранции, че ще довършим "Струма", дори и с пари от бюджета

Г-н Нанков, основата тема на разговорите в Брюксел беше магистрала "Струма". Защо се бавите с обявяването на търга на тунел "Железница"? Минаха пет месеца от прекратяването му заради изчезнали документи.
Не се бавим, предстои да бъде пуснат до седмица. За да се навакса закъснението, търгът се разделя на три обособени позиции. Първата е пътната част и съоръженията преди тунела, втората е самият тунел, а третата – пътят и пътните съоръжения след него.

Намаляваме срока за изпълнение с около година и прогнозната стойност за изпълнение от 250 млн. лв. на 242 млн. лв., която очакваме да падне още след провеждането на обществената поръчка. Например при търга за 9-километрова отсечка от магистрала "Хемус" беше постигнато намаление на цената с около 40%. - от 96 млн. лв. на 55 млн. лв.

Прокуратурата и ДАНС продължават проверката с изчезналите документи. Нямам информация как върви разследването, защото това не е моя работа.
Нямаме други проблеми с тази отсечка от "Струма" – от Благоевград до Крупник (лот 3.1).

За изпълнител за пътната част, без тунела, има избран изпълнител – консорциум, начело с "Агромах". Строителството започва през август.

Защо държавата се забави толкова много с този лот? Оказва се, че не фирмата е виновна, а държавата – отчуждаванията все още не са приключили, разчистването на пътя от гората започна тази пролет, археолозите влязоха да работят на терен наскоро.
Не се бавим. В последните четири месеца е забавянето.

Не е последните четири месеца. Договорът с фирмата е от края на 2015 г. Цялата 2016 г. управлява ГЕРБ. Какво правихте през тази година?
С лот 3.1 няма да имаме проблеми. Наваксваме изоставането през последните четири месеца и през август ще има строително разрешение.

Убедихте ли ЕК, че източният обход на Кресна е най-доброто решение?
Първо трябва да убедим Министерството на околната среда и водите (МОСВ), защото оценката за съвместимост е при тях. От технико-икономическа гледна точка това е най-оптималния вариант. От гледна точка на строителство и на финансов ресурс е най-евтиният и от екологична е най-добрият.

Европейската комисия няма нужда от убеждаване. Тя иска спазване на процедурите. Ние не просто ще ги спазим, дори ще направим по-голяма публичност отколкото те очакват. Ще има публично обсъждане дори за зоната на хабитатите, въпреки че не е задължително. Публично обсъждане на проекта ще има във всички населени места по Кресненското дефиле. До средата на октомври е крайният срок да бъде избран вариантът. След това е възможно да има обжалване, съдебни процедури – не мога да се ангажирам кога ще приключат. Целта ни е през април 2019 г. да имаме строително разрешение. Ако нямаме такова, трудно ще изпълним периода на допустимост на разходите, който е краят на 2023 г.

Препоръката на служебния вицепремиер по еврофондовете и настоящ ваш зам.-министър Малина Крумова беше да има резервен вариант. Кой е той?
Имаме резервни варианти. Единият е магистрала "Хемус" – около 50 км от пътен възел "Боаза" до разклона Ловеч/Плевен. Другият е пътят Видин – Ботевград в двете му тежки части. Едната е Ботевград – Мездра, а другата е обходаът на град Димово. Третата резерва е пътят Русе – Бяла, където проектирането тече в момента.
Рано или късно обаче магистрала "Струма" трябва да бъде довършена, ако трябва и с национално финансиране, но това е задължително.

Не се ли бави държавата умишлено с магистрала "Струма", за да пренасочи европейското финансиране към магистрала "Хемус"?
Не, нито ден откакто съм на поста не съм се бавил с проекта за магистрала "Струма". Напротив, наваксваме закъснението.

Магистрала "Струма" беше заявена като първи пътен приоритет още 2007 г. в първия програмен период, но не се случва...
Възможно е да остане само Кресна под въпрос, което евентуално ще довършим с национално финансиране, а всичко останало с европейски средства. Полагаме усилия да я завършим с европейски средства.

Как гледа ЕК на решението да се кандидатства отново с две апликационни форми за парите по "Струма"? Не смятат ли, че отново се прави умишлено, за да остане Кресна за следващия програмен период?
ЕК не гледа по този начин. Към момента е изпратена апликационната форма за лотове 3.1 и 3.3 плюс тунела "Железница". Остава да изпратим апликационната форма за пътя през Кресненското дефиле (лот 3.2).

Вие гарантирате ли, че ЕК ще одобри първата апликационна форма за "Струма" и ще отпусне парите, за да не се строи с държавни средства, а после ще разгледа втората? Не искат ли в ЕК да ги разглеждат анблок, за да не бъдат подведени от българското правителство, както през изминалия програмен период.
Аз не мога да гарантирам нищо. ЕК иска гаранции, че ако не довършим "Струма" с европейски средства, ще го направим с държавни пари. Това ще се случи не само заради риска да връщаме европейските пари, които са вложени до момента, а защото "Струма" е не само национален, но и европейски приоритет.
Това е единственият транспортен коридор, който минава само през страни от Европейския съюз. Длъжни сме да го направим. Факт е, че по този коридор минава международният път Е-70 от Ботевград до Видин и без този път вторият мост над Дунав се обезсмисля.

Пътят от Ботевград до Видин беше сред приоритетите за програмния период 2007 – 2013 г., но изпадна и затова недоверието е толкова голямо.
Изпадна заради "Струма".

Другата основна тема от разговорите ви в Брюксел е била по изпълнението на оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР). Към момента са разплатени 12% от средствата ....

Отличници на фона на останалите страни. Заложили сме реалистични цели, които в момента ги преизпълняваме. 78% от ресурса по ОПРР е обявен като процедури, 58% от парите са договорени между управляващ орган и бенефициенти. 12 на сто от средствата са разплатени, а 7% от разходите са сертифицирани и верифицирани (одобрени от ЕК и възстановени - бел.ред.). До края на годината поехме ангажимент да разплатим още 60 млн. евро, за да покажем сериозен напредък.

През този програмен период по ОПРР има промяна – общините станаха междинни звена по програмата, което забави процеса. Има общини отличници и такива, които генерираха забавяне. Общините пуснаха обществени поръчки още през 2016 г., но където има обжалвания на процедурите, нещата се забавят. Някои обаче започнаха строителството на обекти, например Горна Оряховица и Варна.

България положи огромни усилия, за да включи по-малките 28 града, т.нар. ІV ниво, да получат финансиране от ОПРР. Сега виждаме, че в резултат на това усилие общинари си обновят къщите безплатно – примерът Червен бряг. Най-вероятно има и други малки общини, но още не се е разчуло.
По Националната програма за енергийна ефективност колеги депутати живеят в такива блокове. Например колегата Таско Еременков (депутат от БСП -бел.ред.) живее в такъв блок, има и други депутати. Да ги изгоним ли от там?

Проектът на Червен бряг е допустим по правилата на програмата. Изискването е за две отделни жилища в съответната сграда. Ако има конфликт на интереси, ние не сме компетентния орган и затова сме предали случая на Комисията за конфликт на интереси. Може би недостатък е, че не сме заложили по-широка медийна кампания.

Какво значи по-широка медийна кампания? Това са проекти само на общинари. Няма и една къща на човек извън местната власт.
Това е грешка на местната власт, че не са направили информационна кампания. Там вече има направена една. Може да не е имало желаещи да се включат. Знаете, в началото по Националната програма за енергийна ефективност, хората ги беше страх. Не знам каква е причината. Факт е обаче, че има три подадени заявления и трите са на общинари, за това сме сезирали Комисията за конфликт на интереси.

Има и друг проблем – трите къщи са със соларни инсталации. Единият от собствениците в едната къща е декларирал, че продава тока на ЧЕЗ. По ПРСР имаше подобен случай, при който ЕК наложи санкция, заради по-високите цени за изкупуването на тока от ВЕИ построени с европейски пари. Какво правите в този случай?
Не може солар, поставен на сграда по европейски проект, токът да е с търговска цел. Може да бъде само за собствени нужди. Например в Бургас по националната програма, една част от блоковете имат соларни инсталации за топла вода. Те не могат да продават електроенергията на свободния пазар.

В случая с Червен бряг тези солари са за собствени нужди. Ако продават тока на свободния пазар, това ще се установи с проверка и 100% ще бъдат санкционирани. Ще ги следим под лупа. Няма да получат стотинка еврофинасиране, ако се включат в мрежата на ЧЕЗ. Това вече ще е престъпление, за което ще бъдат уведомени компетентните органи.

След страховития пожар в лондонския "Гренфел тауър", който е бил саниран миналата година, какъв е изводът за Националната програма за енергийна ефективност. Ще има ли промени по нея?
Не само по тази програма, а по всички програми за саниране има завишени изисквания по отношение на пожарната безопасност. Изискванията по българската Наредба за пожарна безопасност са доста рестриктивни. При санирани сгради се предписват материалите, които са допустими. Освен това се правят противопожарни защитни пояси. За сградите над 8 етажа, 27 метра, имаме най-сериозните рестрикции в Европа по отношение на избора на материал. Могат да се използват само два или три материала и бяхме обвинявани в лобизъм, заради редуциране на избора на материали – минерална вата или техен еквивалент, които се произвеждат само в Германия и Австрия.

Преди две седмици имах среща с Българската асоциация по изолации в строителството, с които прегледахме какви материали се влагат в строителството.

Ако изискванията се спазват, не виждам проблем с пожароустойчивостта на сградите при санирането. Проблем може да има, ако не са спазени изискванията и има нарушения. За това правим проверки, сградите се въвеждат в експлоатация от държавни или общински комисии.

Как ще продължи програмата за саниране – има около 2000 заявления, които стоят на "трупчета"?
Имаме план за действие. Довършваме започнатите 2022 сгради. Със спестените средства виждаме колко от чакащите може да бъдат обновени и ги пускаме. Според мен тези около 2000 проекта, които стоят и чакат, също трябва да бъдат направени безвъзмездно, защото няма да е честно и справедливо спрямо хората, въпреки че беше въведен принципа – "първи по време, първо по право".

Отделно има работна група, която трябва да представи доклад с варианти за бъдещето на програмата. Те ще се анализират и ще се представят пред Министерския съвет и пред коалиционните ни партньори.

Вариантите са четири-пет и зависят от отговора на няколко въпроса. Глобалният е дали ще има самоучастие на гражданите. Друг е с какъв ресурс ще продължи програмата. Ще има оптимизиране по процедури и по контрол. При съфинансиране на програмата от страна на живущите се обсъжда възможност за кредитиране на социално слаби или отпускане на нисколихвени заеми. Търси се вариант и за реинвестиране на приходите от спестените емисии за парникови газове.

В МРРБ ще се създаде отдел по контрол и мониторинг по изпълнението на програмата.

Предстои дискусия и относно цените. Ако в началото бяха високи, сега са прекалено ниски и не дават възможност за гъвкавост. Бях в Русе, където има блок, който ще падне, но при тези цени не може да бъде укрепен конструктивно. За това там, където има нужда от конструктивно укрепване, такова ще бъде направено.

Работи се по въвеждането на пределни цени за отделните видове дейности – за изолация, за дограма, пределна цена за стълбище, за покрив, за конструктивно укрепване.

В Бургас например има санирана сграда за 280 лв./кв.м, но при нея има соларна инсталация, сменени общи части, конструктивно укрепване...

Може би някой "важен човек" от общинската или от държавната администрация живее в този блок, за да се слагат соларни инсталации...
Това е допустима дейност, предписана от одита и ресурсът го позволява. Може да го сравним с друга сграда например в Благоевград, където има само дограма, топлоизолация и стълбищна клетка. Т.е. на блока в Бургас са направени 10 дейности, а на този в Благоевград – три.

Изглежда просто - в блока в Благоевград не е живял никой от властта, а и кметът вероятно е искал да обнови колкото се може повече сгради. Зависи какъв интерес гони кметът...
Интересът винаги е обществен. Сега го пречупвате през субективния фактор. Дали ще направиш малко на брой сгради и ще им удължиш живота 40 – 50 години, или ще направиш много, но ще им удължиш живота с 15 – 20 години. Всичко зависи какъв ефект търсиш. В началото програмата позволяваше поставянето на соларни инсталации. Сега при въведените референтни стойности има възможност само за подмяна на дограма, топлоизолация и общи части.

Имаше доста обвинения, че цените за саниране са прекалено високи. Бизнесменът Ивайло Пенчев предложи на държавата безплатно да изпробват онлайн платформата му за търгове, чрез която може да се постигнат с около 30 на сто по-ниски цени. Готов ли сте МРРБ да стане първото министерство, което да се възползва от тази оферта?
Започваме въвеждането на типови процедури при обществените поръчки.

Това го слушаме от първия мандат на ГЕРБ...
След като го направя, ще дойдете ли да ми кажете: "Браво, г-н министре". В пътния сектор и в енергийната ефективност ще има стандартизирани обществени поръчки. Поръчката не може да се стандартизира в детайли, защото е за различни обекти, но със сигурност стандартизация може да се направи в договора, спецификацията и методиката.

Привърженик съм на онлайн услугите и работя за това.

Да ви попитам за магистралните коловози. По новите участъци на магистрала "Тракия" положението не е добро.
Тежко е. Какви са причините според вас?

Разследването, което правих, сочи комплексни причини, но строителите посочват основно остарялата нормативна уредба, която не отговаря на сегашното натоварване на пътя. Нормативната уредба си стои същата. Какви са гаранциите, че магистралите, които строите сега, няма да дадат същия дефект?
От над 30 години не е променяна нормативната уредба. За това казвам, че проектираме още по съветски пътищата.

За обществено обсъждане са пуснати промените в наредбата за проектиране на улиците в градовете. До 30 юни трябва да са готови и промените в наредбата за проектиране на междуградските пътища, след което те ще бъдат пуснати за обсъждане. Аз обаче лично не съм убеден, че нормативната уредба е само виновна.

Значение разбира се има и качеството на влаганите материали...
А претоварените тирове не са проблем, така ли? Нямам нищо против тях, но тежкотоварните автомобили в България масово карат претоварени.

Тези тирове се движат и в Западна Европа. Там защо го няма този проблем?
В Сърбия го има на места. Освен обективните фактори като качество на материали и проектирането на магистралите има и субективни. Тук слагаме контрола при строителството и климатичните особености, които ги има във всяка страна – геоложки, хидроложки...

Какви проблеми се очакват с тол системата?
Проблем ще е докато приключим процедурата и изберем изпълнител, заради непрекъснатите жалби. КЗК ги отхвърли. Сега един от тримата жалбоподатели обжалва пред Върховния административен съд и чакаме да се произнесе. Ако е в наша полза, отваряме шестте оферти.

Въвеждането на тол системата също ще бъде предизвикателство. Моделът в заданието как ще се таксуват тежкотоварните автомобили, как ще се проследяват и отчитат, е доста отворен. Привърженик съм на унгарския модел, който е комплексен и работещ. Веднъж се дава право да предплатиш маршрута, който ще изминеш, на база на тонажа, на принципа плащаш и минаваш километрите. Другата възможност е таксуване по GPS система, която следи откъде минава тира и какво разстояние изминава.

Целта на тол системата е справедливо заплащане и извеждане на тежкотоваарния транзитен трафик през магистралите. Сега от 320 млн. лв. приход от винетки, 190 млн. лв. са от леките коли. На практика леките автомобили издържат пътищата в България. Това е обърната и сбъркана логика, която я няма никъде по света.

След въвеждането на тол системата това ще се промени и приходите от тежките камиони, които рушат пътя ще скочат поне пет, шест пъти – от 130 млн. лв. на 700 - 800 млн. лв.

Амбицията ми е до края на годината да има сключен договор с изпълнител за въвеждането на тол системата и до края на 2019 г. тя вече да е факт.

В предишния мандат отговаряхте за водната реформа. Докъде стигна и има ли шанс да приключи?
В институционален и нормативен аспект водната реформа е изцяло приключена. Сега остава в рамките на десет години да бъде практически изпълнена за ВиК отрасъла, за да покажем напредък по отношение на ефикасността.

През този програмен период се промени подхода за кандидатстване по оперативна програма "Околна среда" за сектор "Води". В момента освен т. нр. фазирани проекти, които останаха от миналия програмен период за довършване, се изпълняват и т. нар. ранни проекти. Тези проекти трябва да приключат до края на 2018 г.

Оттук нататък бенефициентите по ОПОС вече няма да са общините, а ВиК дружествата. На базата на подготвените от МРРБ т.нар. прединвестицонни проучвания до края на годината ще има готови апликационни форми за проекти на 16 ВиК дружества. Те ще могат да обявят обществени поръчки за изпълнение на проектите в края на 2017 г. и през 2019 г. да започнат да ги изпълняват.

Европейските средства ще се изразходват там, където консолидацията е направена. Към момента това са 16 области плюс още пет - Габрово, Плевен, Велико Търново, София-област и Хасково. За тях предстои да бъдат възложени прединвестицонни проучвания. Това ще стане със спестения ресурс от предишната обществена поръчка за четирите регионални прединвестиционни проучвания.

За останалите 7 области, които не са консолидирани, изграждането на ВиК инфраструктурата ще се финансира от държавния, общинския бюджет и самите ВиК дружества.

До края на годината трябва да има решение по голямата тема със социалната поносимост на цената и нейното повишаване. Разглеждан е и подхода с две цени на водата.

Важното е, че вече има механизъм за реинвестиране на печалбата на ВиК дружествата в инфраструктурата.