Николай Нанков за сп. "Градът инфраструктура": Най-доброто място за втори тунел под Стара планина е Петрохан

Николай Нанков за сп. "Градът инфраструктура": Най-доброто място за втори тунел под Стара планина е Петрохан

20 март 2018 | 13:18

Г-н Нанков, вие сте министър на регионалното развитие и благоустройството от май 2017 г., но в управлението на МРРБ сте от 2011 г. Можете ли да отличите проекти на десетилетието 2007 - 2017 г.?
Много ми се иска да се похваля с проекти от типа на швейцарския тунел "Готард" под Алпите, който беше пуснат миналото лято и е най-дългият и дълбок влаков тунел в света. За съжаление това са инвестиции в размер на милиарди, които България не може да си позволи, но и за нашата страна изминалите 7 години могат да се определят като едни от най-успешните в пътното строителство. В този период със средства по линия на европейската солидарност бяха напълно изградени магистрала "Тракия" и нейното продължение "Марица". И тези пътни артерии са важни не само за България и региона, но и за цяла Европа, защото са част от европейския транспортен коридор номер 10. В резултат имаме над два пъти увеличение на транзитния товаропоток – от 3000 товарни автомобила през 2000 г. сега през ГКПП "Капитан Андреево" минават 5000 - 6000. Подобрените транспортни връзки промениха облика на Южна България, защото магистралата привлече като магнит нови бизнеси и инвестиции. Няма съмнение, че след време ще получим същия ефект и с изграждането на "Хемус". Магистралата ще "обрасне" на езика на архитектите с нови индустриални предприятия и не след дълго Северна България ще се развива като Южна България.
Пример за успешен инфраструктурен проект от последните 10 години е и 16-километровата Северната скоростна тангента, която извежда голяма част от транзитния трафик извън столицата. Бяха построени и 69 км от АМ "Струма", която е част от европейския транспортен коридор номер 4. Увеличихме автомагистралите с над 300 км. В момента те са над 740 км и всички - от кметовете и гражданите до политическите сили, вече искат модернизация на пътната инфраструктура. Това разбива на пух и прах теориите, че инвестициите в пътища не са важни, защото "асфалт не се яде". Вижда се обаче, че вървим в правилна посока. 
Разбира се, не всичко е инфраструктура. Имаме много прекрасни обекти, които бяха изпълнени със средства от ОПРР, и днес обекти като Античния комплекс "Сердика" в София, остров Св. Анастасия в Бургас и крепостта "Цари Мали град" в Белчин се превърнаха в туристическа атракция и привличат милиони туристи.

С какво ще запомните 2017 г. – с обявените или с обжалваните тръжни процедури?
Практиката да се обжалват обществените поръчки за щяло и нещяло е много вредна. Тя не само блокира инвестиционния процес, но носи щети на цялото общество. С близо година например бяха забавени заради обжалвания ремонтите на пътните отсечки Варна - Добрич, Търговище - Разград, на прохода "Петрохан", пътя за пещерата "Леденика", второто платно на участъка Пловдив - Асеновград и т.н. Ако това не беше станало, тези проекти днес щяха да са на заключителен етап. 
Знаете какво се случи и с тол-системата. Ако мога образно да се изразя, процедурата за избор на изпълнител мина през 9-те кръга на ада. В продължение на близо две години бяха обжалвани пред КЗК и ВАС почти всички решения на възложителя – от подготовката на документацията до избора на изпълнител. Договорът вече е факт, но реално бе загубено ценно време, а и голям финансов ресурс, който можеше да бъде инвестиран в ремонт и изграждане на нова инфраструктура. 
Но както се вижда, положителните процеси могат да бъдат забавени, но не и спрени. Затова бих искал да запомня годината не с обжалванията, а с обявените процедури. През 2017 г., за близо 9 месеца от нашето управление, стартирахме проекти за 1.5 млрд. лв. Това са инвестиции в проектиране, ремонт и строителство на участъци от магистралите "Хемус" и "Струма", както и в рехабилитация на редица първокласни, второкласни и третокласни пътища. На всеки от тези обекти работят хора, плащат се заплати. Не случайно последните допитвания сред работодателите, извършено от "Менпуър" в края на 2017 г., показват, че най-търсените кадри през 2018 г. ще са строителите. Секторът е в подем и това е добре за икономиката на страната. Освен това се "отпушиха" и инвестициите в сгради от образователната инфраструктура – от детски градини до университети. По линия на оперативна програма "Региони в растеж" вече започна модернизирането им. Акцент са професионалните гимназии, в които освен в подобряване на сградите се инвестира в създаването на модерни лаборатории за професионално обучение, а това също ще бъде в помощ на бизнеса в страната.

Кога се очаква да заработи тол-системата?
Най-рано през 2019 г., защото за проектиране и изграждане ще се нужни 7 месеца, след което системата трябва да бъде тествана в реални условия. По договор са предвидени 12 месеца за одитиране и проверка. Тогава ще се види как работи и дали има нужда от някакви корекции. Предстои да бъде създадено звено, което ще оперира тола. Голямото предизвикателство е така да бъде извършено тарифирането, че да печелим от повишения трафик, а не камионите да ни заобикалят. Трябва да бъде добре определен и обхватът на мрежата – дали в нея да влизат само магистралите, или да бъдат включени първокласни, второкласни и третокласни пътища. По тези въпроси ще си кажат думата експертите. Ще има обществени обсъждания, но на финала ще бъде взето политическо решение. Всички знаем, че България не е изключително богата на природни ресурси. Но нашето предимство, нашето "злато" е географското положение. През нашата страна минават 5 от 10 европейски транспортни коридора и ние трябва да се възползваме максимално от това.

Смятате ли, че тол-системата ще генерира достатъчно ресурс за поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа? Ще има ли европейско безвъзмездно финансиране за пътища в периода 2021 - 2027 г.? 
Очакваме още през първата година системата да генерира 1 млрд. лв. Но толът не е панацея. Над 6000 км третокласни пътища от републиканската пътна мрежа и над 1500 км второкласни, които не са били ремонтирани през последните 40 години, се нуждаят от спешен ремонт. Отделно трябва да се доизгражда автомагистралната мрежа на страната, затова трябва да се търсят и допълнителни възможности за финансиране.
Все още обаче никой не може да каже дали ще има грантови схеми за строителство на пътища след 2020 г. Нашата позиция е, че кохезионната политика трябва да се запази. Тя е сърцето на Европейския съюз. Със сигурност обаче ще настъпят промени. Тепърва ще трябва да се търси отговор на въпросите какво ще се финансира, с колко и как. Това се налага, защото бюджетът на ЕС ще бъде ограничен заради Брекзит, миграционната политика, климатичните промени и други. Затова трябва да се реши кои разходи ще се свият и какви нови източници на финансиране ще се търсят. Ние смятаме, че безвъзмездното финансиране на области като пътната инфраструктура и ВиК отрасъла трябва да се запази.

Как върви изпълнението на големите инфраструктурни проекти? Спазва ли се графикът? 
През миналата година работихме много сериозно за подготовката на най-сложния участък от АМ "Струма" през Кресненското дефиле. Успяхме да утвърдим проекта за трасе през Кресненското дефиле, а преди броени дни възложихме и изработването на Подробен устройствен план - парцеларен план за лот 3.2. Делото във ВАС по обжалване на ОВОС-а е на 19 февруари. В следващите месеци предстои да стартираме тръжните процедури за избор на изпълнител и на строителен надзор, за да може през 2019 г. да започне строителството. 
Напредва и 30-километровата отсечка между Кресна и Сандански. Очаквам до края на годината обектът да бъде готов, което е с около 6 месеца предсрочно. В края на август 2017 г. направихме първата копка и на другия участък - от Благоевград до Крупник. Там също работата върви в график. Търгът за изграждане на тунел "Железница" стартира в края на миналата година. В момента комисията разглежда документите на 28-те участника в процедурата. За да се реализира по-бързо, проектът е разделен на три подучастъка – тунел и участъците преди и след него. Надявам се да няма обжалвания, за да може в края на 2018 г. да имаме подписан договор с избрания изпълнител и да започнем строителството колкото се може по-бързо.

Големите очаквания на всички са свързани с автомагистрала "Хемус". Колко километра ще бъдат в строеж през 2018 г.?
През март тази година започва строителството на 26 км от "Хемус". Предстоят първите копки на отсечките от Ябланица до п.в. "Боаза" и Белокопитово - Буховци. Три участъка от "Хемус" с обща дължина 50 км се проектират. Това са отсечките Боаза – п.в. "Дерманци", "Дерманци" – п.в. "Каленик" и от пътен възел "Каленик" до пресичането с пътя Плевен – Ловеч. Целта ни е тази година да стартират търговете за строителство и ако процедурите минат без обжалване, ще започне изграждането. Така общо 75 км ще бъдат в процес на строителство.
Предстои да възложим на инженеринг участъка от пътя Плевен - Ловеч до Велико Търново, за да може през 2019 г. да започне строителството и на тези три отсечки и в периода 2021 - 2022 г. те да бъдат завършени. Поели сме ангажимент до 2025 г. автомагистрала "Хемус" да бъде изцяло готова.

За развитието на Северна България са важни и вертикалните връзки. Докъде стигна строителството на обхода на Габрово и тунела под Шипка? 
Обходът на Габрово е сред най-сложните пътни проекти, които се изпълняват в момента. Очаквам до края на годината да бъде завършен. Вече са готови близо 11 км от основното трасе, което е с дължина 20 км. Остават за довършване още 9 км и 3-километровата връзка с прохода Шипка. Напредва строителството на големите съоръжения. Прокопани са 500 м от 540-метровия тунел на обхода, остават само 40 м до неговото пробиване. Работи се и по горното строене на уникалния 640-метров мост, преминаващ над долината на р. Синкевица, кв. "Чехлевци" и кв. "Войново", който се изпълнява по метода "конзолно бетониране". Мостовете на р. Паничарка и над бул. "Трети март" са с положена неплътна асфалтова настилка. Завършен до пътна плоча е и мостът при 14-и километър. Тази година ще стартираме и с тръжните процедури за избор на изпълнител за строежа на тунела. Тук обаче искам да напомня, че България се нуждае поне от още един тунел под Стара планина. И най-обективната локация е именно през прохода Петрохан, тъй като това ще даде шанс за по-бързото икономическо развитие на Северозападна България. Европейско финансиране за такава инвестиция обаче няма. Така че отново погледите ни са насочени към тол-системата и приходите, които тя ще генерира. 
Имаме и още една добра новина, свързана с изграждане на скоростния път Видин - Ботевград. Стартираме избора на строител за участъка от Ботевград до Мездра. Завърши и проектирането на 50-километровия участък Видин - Бела - Ружинци.

Какво е развитието на пътната схема по ОПРР? Стопирано ли е обжалването на търговете? Кои от обектите вече се строят?
С финансиране от оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. рехабилитираме около 215 км второкласни и третокласни пътища. Реконструираме пътя Пловдив - Асеновград. На 10-километровия участък се изгражда второ пътно платно и основно ще се ремонтира съществуващото, с което отсечката ще получи автомагистрални габарити. Ремонтираме над 30 км от второкласния път Варна – Добрич - Кардам, който е най-кратката връзка на Румъния с курортите по българското Черноморие и свързва Добрич и Варна, а също така и третокласния път III-904 Старо Оряхово - Гроздьово – Провадия. Работи се също по пътя Търговище – Разград, по участъка от Враца до пещерата "Леденика" и др. През 2018 г. ще започне строителството на 5 обекта с обща дължина над 71 км. Още 8 проекта за рехабилитацията на 153 км се търгуват. В момента се обжалва решението за избор на изпълнител за рехабилитацията на пътя Раднево – Новоселец и решението за откриване на процедурата за строителството на 3 обекта. Това са рехабилитацията на над 65 км третокласни пътища в Южна България, сред които 27 км от път III-866 Смолян - Стойките - Широка лъка, 26 км от път III-507 Кърджали – Мост – Манастир и над 12 км от път IІІ-109 за Мелник. 

За кои пътища се използват 100-те милиона лева за текущ ремонт и поддържане на РПМ, отпуснати от МС през септември 2017 г.?
Част от отпуснатите средства бяха използвани за ремонтни работи по поддръжката на републиканските пътища и подобряване на тяхната безопасност. Сред по-значителните обекти са ремонтите на тунелите "Витиня" и "Ечемишка" на "Хемус", през които днес е удоволствие да се пътува. Възстановена беше и падналата мрежа по магистралата. Ремонтирана беше облицовката на тунел "Мало Бучино" на АМ "Люлин". Ремонти бяха направени и на първокласния път Ботевград – София от км 188. 850 до км 215. 452, на пропадналия участък при спирките "Фара" и "Кипарис" от пътя Кранево – Варна – Бургас и други.

Какви са приоритетите в регионалната политика за 2018 г.? 
Добрата регионална политика означава да си наясно откъде тръгва един регион, къде е в момента и накъде искате да отиде. За нас е важно да видим нещата в тяхната цялост и да ги направляваме в желаната посока, а не да сме в позицията на Сляпата Вайша от разказа на писателя Георги Господинов, която с едното си око гледа в миналото, а с другото – в бъдещето.
Затова през тази година предстои да анализираме внимателно демографските процеси в българските региони, развитието на икономиката и работната сила На база на този анализ ще се определят приоритетни области за инвестиции и ще се разработят стратегически документи за териториално развитие, а впоследствие и новите програми за съфинансиране от ЕС. 
През 2018 г. ще бъде извършена и промяна в броя и териториалния обхват на 6-те района от ниво 2 - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен. Подготвили сме три варианта за ново териториално деление на страната, които ще бъдат подложени на обществен дебат. Предприемането на тази стъпка се налага заради промените в броя на населението. Според европейските изисквания районите от ниво 2 трябва да са с население над 800 000 жители. Населението на Севрозападния район обаче е намаляло под този праг, а в близките две години това ще се случи и със Северен централен район. Това ще наложи ново райониране на страната. Предстои вариантите да бъдат потвърдени от Министерския съвет, след което ще ги представим за широки обществени обсъждания. Окончателното решение ще бъде взето през есента на 2018 г.
През тази година по време на българското председателство МРББ ще се включи активно и в дебата за двата модела на териториално развитие в ЕС – моноцентричният, при който финансовият ресурс и икономическите дейности се съсредоточават в големите градове, и полицентричният, при който във фокуса на вниманието са и по-малките градове и региони. Ние сме за балансирано развитие и на по-малките градове, защото обратното би довело до нежелани деформации. Няма как да стъпваш добре и да вървиш напред, ако единият ти крак е в лачена обувка, а другият – в джапанка.

Има ли разлика между двата програмни периода – 2007 - 2013 и 2014 - 2020 г., по отношение на развитието и мениджмънта на проектите? Забелязвате ли тенденции? 
Една от основните разлики е свързана с това, че през новия програмен период финансирането по ОПРР 2014 - 2020 е на база разработените интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Проектите взаимно се допълват, така се постига по-голям общ ефект за градовете, в които те се изпълняват. Проектите се подават и управляват изцяло по електронен път със система ИСУН 2020. Това оптимизира процеса и намалява административната тежест за бенефициентите.

Какъв е напредъкът по ОПРР 2014 - 2020 г. и какъв ще е ефектът от наддоговарянето по програмата?
Към края на 2017 г. можем да отбележим, че по програмата са публикувани 12 процедури за БФП на стойност 2.344 млрд. лв., или 78% от бюджета й. Сключени са 451 договора за безвъзмездна финансова помощ с общ размер на предоставената БФП от близо 2 млрд. лв., или 66% от бюджета на програмата. През второто тримесечие на 2017 г. УО на ОПРР 2014 - 2020 предприе стъпки за наддоговаряне на бюджета на програмата с цел постигане на заложените цели. В резултат бяха сключени 14 договора за безвъзмездна финансова помощ, с които ще бъде извършена модернизация на 82 учебни заведения. Така чрез създаване на модерна, здравословна и красива учебна среда подкрепяме образованието, което е основен приоритет на правителството. 

Какви механизми са заложени в Стратегията за финансиране на ВиК отрасъла за привличане на допълнителен финансов ресурс за развитие на остарялата водопроводна и канализационна инфраструктура и съоръженията за пречистване на отпадъчните води?
В стратегията са направени разчети за развитие на отрасъла до 2047 г., като се предлагат мерки за постигане на качество и устойчивост на ВиК услугите в съответствие с европейските изисквания и се посочват източниците на финансиране за постигане на тези цели. Предлага се например въвеждане на субсидирана цена на ВиК услугите за социално уязвимите. За тях питейната вода ще е безплатна в рамките на 50 литра дневно, или 1.5 куб. метра за месец. Предлага се също въвеждане на такса "солидарност за съответствие", парите от която ще се преразпределят към онези оператори, които имат най-сериозни нужди. Разглежда се също подобряването на възможностите за достъпа до частно финансиране и създаване на специална програма за подпомагане на изоставащите региони. Важно е да се подобри и ефективността на ВиК операторите.
Работата по стратегията е на финален етап и в началото на тази година документът ще бъде представен за широко обществено обсъждане.

Регионалните прединвестиционни проучвания, на база на които ще се финансират ВиК проектите по оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г., вече са финализирани. Кога се очаква да започне кандидатстването и има ли приоритетизирани райони и общини, които спешно се нуждаят от средства през 2018 г.?
Вече са одобрени прединвестиционните проучвания за агломерациите с над 10 000 е.ж. в обособените територии на 14 ВиК оператора и са изготвени формулярите за кандидатстване. Необходимо е да бъде направен преглед на идейните проекти за линейната инфраструктура. 
Според одобрения график изпълнение на строително-монтажни работи се предвижда да започне още през тази и следващата година. За да стане това, ВиК операторите, които са бенефициенти през този програмен период, трябва да проведат съответните тръжни процедури. Предстои такива да стартират за проектите с висока степен на готовност – те са за инженеринг за пречиствателни станции за отпадъчни води и за водопроводи и канализация.

Проектът за обновяване на язовирите остава в сянката на пътищата и санирането. Ще има ли завършен язовир през 2018 г.? На какъв етап е развитието на отделните обекти в проекта на Световната банка?
Финансираният със заем от Световна банка Проект за развитие на общинската инфраструктура е изключително важен, защото изпълнението му ще осигури непрекъснато водоподаване за над 185 000 потребители в страната. Това ще стане чрез доизграждането на язовирите "Пловдивци" и "Луда Яна" и рехабилитацията на яз. "Студена".
В най-напреднал етап е изпълнението на яз. "Пловдивци", който ще водоснабдява около 40 хил. души в общините Мадан и Рудозем. Съоръжението трябва да бъде въведено в експлоатация през тази година. Строителните работи по него вече приключиха и започнаха процедурите по завиряването му.
С изграждането на яз. "Луда Яна" ще се реши проблемът с водоснабдяването в община Панагюрище, която изпитва сериозен недостиг на питейна вода и по тази причина през 2017 г. обяви бедствено положение. Строителството на язовира и пречиствателната станция към него трябва да приключи в средата на 2019 г.
В началото на следващата година трябва да завърши и рехабилитацията на яз. "Студена", която се изпълнява изцяло под вода. Използват се напълно нови за България методи и се разчита на помощта на водолази, за да се гарантира непрекъснатото водоснабдяване на близо 100 000 потребители в област Перник, включително индустриални.