Отговор от министър Нанков на въпрос, зададен от н.п. Тодор Байчев, относно актуализиране на избирателните списъци в системата на ГРАО

Отговор от министър Нанков на въпрос, зададен от н.п. Тодор Байчев, относно актуализиране на избирателните спи

01 декември 2017 | 15:03

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БАЙЧЕВ,

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Изборния кодекс подготовката и организирането на изборите се осъществява от избирателните комисии, органите на изпълнителната власт и другите институции в съответствие с правомощията им по кодекса (а не от МРРБ), като координацията на дейността на органите на изпълнителната власт е възложена на Министерски съвет.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ИК, избирателните списъци се съставят от общинските администрации, в които се води регистър на населението и главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГД ГРАО) при Министерството на регионалното развитие и благоустройството има задължението единствено да отпечата същите въз основа на Националния регистър на населението – Национална база данни „Население“ (чл. 26, ал. 1 от ИК).
В регистъра на населението, съгласно Закона за гражданската регистрация, се вписват всички български граждани, независимо от местопребиваването им (в Република България или в чужбина,), като зад всеки запис на лице в регистъра стои официален писмен документ с доказателствена сила – акт за гражданско състояние. Данните за лицата, вписани в регистъра на населението, се актуализират ежедневно от общинските администрации (чл. 105, ал. 3 от ЗГР).
Критериите за включване на избирателите в избирателните списъци са регламентирани в ИК, като за различните видове избори те са различни. Съгласно ИК, в избирателните списъци се включват всички български граждани, навършили 18 години към изборния ден (чл. 42, ал. 1 от Конституцията), като същевременно от тях се заличават починалите (чл. 27, ал. 1 от ИК), т.е. в избирателните списъци мъртви лица не се съдържат, с изключение на починалите непосредствено преди и по време на отпечатването на избирателните списъци, чиито документи за смърт не са представени и отразени. С термина „мъртви души“ се визират онези лица, които отговарят на изискванията за избиратели, включени са в избирателните списъци, но поради една или друга причина не упражняват своето право на глас, като това са най-често гражданите, пребиваващи в чужбина, но с постоянен адрес в страната (по различни данни те са около 2 милиона).
Столетниците, фигуриращи в избирателните списъци, се дължат на непредставени пред общинската администрация удостоверителни документи за смърт (най-вече за българските граждани, емигрирали зад граница). Длъжностните лица по гражданското състояние в общината или кметството съставят актовете за смърт по реда, предвиден в ЗГР (Закон за гражданската регистърация), т.е. след като получат писмено съобщение за смърт (чл. 55, ал. 1 от ЗГР), съдебно решение (чл.59 от ЗГР) или препис от съставен от чуждестранен местен орган по гражданското състояние акт за смърт, когато смъртта е настъпила в чужбина (чл. 72 от ЗГР). След съставянето на актовете за смърт се актуализира регистърът на населението – НБД „Население“ към ГРАО.
Съвместно с Министерство на външните работи многократно са отправяни искания за получаване на актове за смърт на български граждани, съставени от чуждестранни местни органи по гражданското състояние, като най-често е получаван отказ, тъй като повечето от лицата имат и чуждо гражданство и съгласно Закона за защита на личните данни на чуждата държава, препис или извлечение от акта за смърт може да получи само близък родственик на починалото лице.
Общинските служби за гражданска регистрация полагат усилия с помощта на близки и родственици на тези лица да се получат и представят актове за смърт, за да могат същите да бъдат отразени в регистъра на населението.
Данните в регистъра на населението, а не избирателните списъци, които се формират единствено и само по време на избори, се актуализират ежедневно от общинската администрация, като се отразяват събитията по гражданско състояние въз основа на писмени документи с доказателствена сила.