Зам.-министър Деница Николова: 65% от ресурса на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. е договорен, над 1,5 млрд. лв. вече са в общините и агенция „Пътна инфраструктура“

Инвестиционният процес през 2018 г. и облекчаване на мерки и режими дискутираха зам.-министърът и експерти на МРРБ с местните власти в Албена

Към днешна дата 65% от ресурса на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. е договорен, като над 1,5 млрд. лв. вече са в общините за изпълнение на различни проекти. Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОПРР Деница Николова по време на форум  на тема „Устройство на територията и жилищна политика“, който се провежда в рамките на XII-та Годишна среща на местните власти в Албена. Участие в дискусията взеха и арх. Иван Несторов – началник на Дирекцията за национален строителен контрол, арх. Лидия Станкова – директор на  Дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ в МРРБ, инж. Михаил Киров – изпълнителен директор на  Агенцията по геодезия, картография и кадастър, кметове на общини и представители на местната власт.

Зам.-министър Николова отчете като много добро изпълнението на инвестиционните програми на общините, където се изпълняват 99 договора за над 1млрд. лв. До края на годината се очаква да бъдат сключени договорите и по 47 проектни предложения по мярката за социална инфраструктура по деинституционализация и грижа за деца. В началото на следващата година ще стартира финансирането на проекти и по още четири мерки по програмата. Очаква се да бъде разпределен спестеният ресурс от проектите на 28 малки общини по мярката за енергийна ефективност на многофамилни и обществени сгради на стойност 34 млн. лв.163, 5 млн. лв. ще са достъпни и по мярката за модернизация на регионална здравна инфраструктура. Стартират и социалните услуги за възрастни хора на стойност 41,4 млн.лв. Близо 100 млн. лв. ще са достъпни за финансиране на проекти за развитие на туризма и културно-историческото наследство от месец януари.

Зам.-министър Николова обърна внимание, че 2018 г. ще е изключително важна и критична за изпълнение на оперативната програма, тъй като се очаква междинна оценка и анализ на индикаторите от изпълнението й. Оценката за изпълнението на ОПРР ще е свързана с адаптиране на процедури, дискусии за промени в програмата и пренасочване на средства по мерките. Важно условие е най-малко 85 % от всеки индикатор да бъде изпълнен, като завършен проект или набор от проекти в изпълнение, които да покриват 85 % от стойността на индикатора, каза Деница Николова и призова общините и останалите бенефициенти да са по-активни в изпълнението на проектите. През следващата година ще бъде разпределен и останалият ресурс по програмите за териториално и трансгранично сътрудничество, посочи тя и напомни, че страната ни участва в 12 програми с общ бюджет от 1 млрд. евро, като към момента над 50 % от него е вложен в проекти.

Зам.-министър Николова отбеляза, че МРРБ работи в дух на сътрудничество с Националното сдружение на общините в Република България за решаването на проблеми на местната власт, изпълнение на различни проекти и постигане на общите цели за модернизиране на инфраструктура и подобряване живота на хората. „МРРБ прави всичко възможно за подобряване качеството на живот в градовете. Търсим възможности за развитие и на малките населени места, за да намаляваме диспропорциите и небалансираното развитие. Това ще бъде и наш приоритет при председателството на Съвета на ЕС“, изтъкна тя.

От началото на работата на правителството е постигнато много в редица сектори, отбеляза заместник-министърът. По отношение на пътната инфраструктура тя даде пример със стартирането на ключови проекти като уширението на пътищата Бургас - Слънчев бряг и Пловдив - Асеновград. Стотици километри републикански пътища от първи и трети клас се рехабилитират по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Редица са и проектите за развитие на Северна България, като основният фокус там е строителството на АМ „Хемус“, която ще реши част от икономическите проблеми на цялата северна част от страната. Завършването на АМ „Струма“ също ще доведе до подобряване благосъстоянието на хората и растеж на икономката“, отбеляза тя.

Николова допълни, че е ускорена работата по всички програми, които изпълнява МРРБ с европейски средства, включително и по отношение на политиките във ВиК - отрасъла и реформата, която приключва с учредяване на асоциациите, но предстои да стартира инвестиционният процес. „С ресурса, с който разполагаме, ще покрием първите и най-сериозни нужди, които изпитва в момента страната“, подчерта тя.

В момента Европа е изправена пред предизвикателства, които ще повлияят и върху ресурсите, с които ще разполагат страните след 2020 г., подчерта Деница Николова „Трябва да мислим още от сега за мерки, за теми, с които да продължим изпълнението на кохезионнта политика след 2020 г., да потърсим най-добрите параметри, за да задоволим нашите нужди, регионалната политика и планирането“, подчерта още тя пред представителите на местните власти.

Всички сгради със сключени договори и осигурено финансиране от Българската банка за развитие по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради ще бъдат завършени през следващата година, каза още зам.-министър Николова. Всички нови заявления, които към настоящият момент са подадени, но са с отказ от финансиране, ще са обект на дебат в Народното събрание за бъдещето на програмата, допълни тя. Според нея ще бъде направен анализ за изпълнението на програмата до момента, като ще бъдат отчетени всички контролни механизми. „Търсим всички възможности, за да защитим програмата като социален елемент и подпомагаща хората. В рамките на ОПРР също има мярка за саниране на многофамилни жилищни сгради, затова големите общини бенефициенти и по-малките 28 през следващата година ще могат да кандидатстват за европейско финансиране. Държавата има своя ангажимент и програмата бе първата стъпка. Сега е нужно да намерим механизма за продължение на тази мярка“, отбеляза още заместник-министърът.

По отношение на ВиК отрасъла Деница Николова обясни, че се обмисля вариант за създаване на специален фонд, който да финансира проекти за подобряване на водоснабдяването и управлението на отпадните води в населените места, които не са включени в консолидирани ВиК асоциации, и населените места, които, въпреки че са включени в асоциация, нямат достъп до европейско финансиране поради изискванията на програмите.

Пред членовете на НСОРБ арх. Лидия Станкова коментира, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството работи активно за намаляване на административната тежест и облекчаване на инвестиционното планиране в регионите. В момента се дискутират промени в наредбата за издаване на разрешения за строеж на обектите от четвърта и пета категория, което ще улесни общините. Създадена е и работна група за изменения в Закона за устройство на територията с акцент завършване на облекчителните режими за местните власти и инвеститорите при съгласувателните процедури. Арх. Станкова посочи, че ще се настоява за създаване на регистри за всички паметници и сгради на културното наследство от местно и национално значение. Така ще се създадат предпоставки инвестиционният процес да не се бави с дълги процедури по съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство.

Тя обърна внимание, че МРРБ вече трета година осигурява средства за изготвяне на общи устройствени планове на общините и призова местните власти да са по-активни в процеса при изработването и приемането на този стратегически документ. Според нея в рамките на една година се очаква по-голяма част от Черноморските общини да имат устройствени планове.

За диалог с общините и стриктен контрол на законодателството се обяви арх. Иван Несторов. Според него трябва да има облекчаване на процедурите по ЗУТ , но с внимателно прецизиране. „Ние трябва да намерим начин, по който да облекчим гражданите, но да остане действащ контролът от държавата и общините“, заяви началникът на ДНСК. Той призова да се прекратят порочните практики за тълкуване на текстове от Закона за устройство на територията, защото те водят до нарушения и рисково строителство.

Инж. Михаил Киров коментира пред кметовете, че наливането на картата на възстановената собственост в кадастралните регистри отнема много от потенциала на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и това е причината в някои региона да има забавяне на някои от услугите. В същото време, с въвеждането на електронни услуги и разкриването на изнесени работни места се облекчава населението за получаване на услуги. Изпълнителният директор на агенцията отчете, че за 6 месеца са сключени 125 договори за предоставяне на данни от кадастралната карта в 89 населени места.