Зам.-министър Деница Николова: България е председател на Дунавската стратегия до месец октомври и работи активно по нейните приоритети

Българското председателство на Дунавската стратегия приключва в края на месец октомври, до сега то вървеше паралелно като приоритет с Българското председателство на Съвета на ЕС. Това каза във Видин заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и национален координатор на стратегията Деница Николова, която взе участие в работна среща с кметовете на общини от региона, организирана от областния управител Албена Георгиева.

Зам.-министър Николова подчерта, че най-важният форум, който ще организира страната ни в рамките на председателството на стратегията, ще се проведе на 18 и 19 октомври в София и ще е с фокус върху развитието на културно-историческото наследство и инвестициите в туристическия сектор като фактор за развитието на територията и икономически растеж. „Дунавската стратегията в никакъв случай не е неглижирана в рамките на Председателството на ЕС“, категорична бе зам.-министър Николова. Тя даде за пример като постигнат успех в рамките на българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион решението за създаване на ново звено за контакт като помощен орган в работата на стратегията, което ще има роля за изпълнение на политиките по нея. Според заместник-регионалния министър ЕК отчита изключително позитивно създаването му и се очаква то да заработи от месец септември.

Деница Николова напомни, че Дунавската стратегия е приета през месец септември 2011 г. с огромен ентусиазъм от 14 държави, през които протича река Дунав. „Тя е стратегически документ, няма структури, няма ресурс или нормативна уредба, която да предопределя изпълнението й. Нейният принцип на изпълнение  е отдолу-нагоре при достатъчно желание на държавите - членки, при добро взаимодействие и наличие на финансиране, което е по линия на няколко източника, като например Програма „Дунав“, отбеляза Николова. Тя допълни, че програмата е с бюджет от 250 млн. евро, които се разпределят за 14 държави и с тях трудно биха се изпълнили поставените приоритети. Освен недостатъчното финансиране, друг проблем според нея е намирането на подход на взаимодействие от държави с различен темп на икономическо развитие, което води до известни дисбаланси в постигането на консенсус при формирането на проекти.

По време на работната среща Деница Николова обсъди с представителите на местните и регионални власти новото статистическо райониране на страната, предстоящата реформа в регионалната политика, бъдещата кохезионна политика на ЕС в програмния период след 2020 г. възможностите за подкрепа и финансиране на обекти в област Видин и др.

Заместник-министърът посочи, че най-голяма подкрепа при обществените обсъждания към момента среща вариантът област Видин попадне в голям Дунавски район, заедно с останалите области от Дунавската равнина. Целта е да се ползват потенциалът и възможностите на реката, без да съществуват изкуствени административни граници и бариери. Така ще се използват инструментите за развитие, които дават Дунавската стратегия, Програма „Дунав“, бъдещите кохезионни фондове на ЕС и националният бюджет. Освен изискването за брой население, със създаването на Дунавски район може да се гарантира и регионалният подход на въздействие и устойчив модел като потенциал на развитие, на база териториална обособеност, икономически потенциал, транспортни връзки, природни ресурси. Заместник-министър Николова обърна внимание, че този вариант съответства на програмата на правителството за развитие на Северна България с изграждането на АМ „Хемус“ и пътищата Русе – Велико Търново и Видин-Ботевград. Това ще даде шанс за развитие и на хоризонталните връзки в посока изток-запад и по-добра свързаност на областите в Северна България за икономическо развитие.

Деница Николова каза още, че и след 2020 г. ще се запази европейската политика за регионално развитие, като европейски средства ще се отпускат основно за развитие на регионите, но интегрирано и с проекти, въздействащи върху развитието на няколко населени места. За градското развитие се очаква да бъдат предвидени 6% от бюджета на структурните фондове на ЕС. Всички инвестиции ще стъпят и на измененията в Закона за регионално развитие, които се подготвят в момента. Целта е да се въведе нов подход за въздействие върху регионите. Един от акцентите е да се намалят съществуващите над 380 стратегически документа, които в момента разглеждат развитието на регионите за сметка на тяхното качество и обвързването с реално финансиране.  До края на годината ще бъде готов социално-икономически анализ на страната, който ще се ползва за бъдещото програмиране, каза още Николова и обясни, че той ще даде визията за състоянието на всички региони в момента и насоките как да се развиват те в бъдеще на база съществуващия потенциал и природен ресурс. Всяка община ще трябва да изготви и актуална визия и общински план за развитие, включващ и интегрираните планове за градско развитие. „Целта ни е да създадем по-силни региони, според териториален обхват, и с целенасочени въздействия, да създадем икономическо развитие и растеж. Друга промяна е свързана със създаването на регионални структури, които ще избират проектите, които ще се финансират след 2020 г.

Във Видин ще бъде представена и изложбата на МРРБ „Една река – десетки райски кътчета“, стана ясно още по време на срещата. Зам.-министър Деница Николова прие поканата на областния управител Албена Георгиева в града да бъдат показани най-добрите снимки, направени по поречието на реката, преди експонирането им в София. Видин е сред градовете с най-активни участници във фотоконкурса и от там има най-много включени в изложбата снимки.