Зам.-министър Деница Николова: Обновяваме 44 сгради на структурите на МВР в страната, инвестицията е за над 25 млн.лв.

Зам.-министър Деница Николова: Обновяваме 44 сгради на структурите на МВР в страната, инвестицията е за над 25

29 март 2018 | 14:43

В Пазарджик зам.-министър Николова представи вариантите за ново статистическо райониране

 Над 25 млн. лв. влага Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020 г. в обновяването и енергийната ефективност на районни и гранични полицейски управления и пожарни служби в страната. Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която заедно с министъра на вътрешните работи Валентин Радев и кмета на Пещера Николай Зайчев преряза лентата на обновената сграда на полицейското управление и противопожарната охрана в града. Близо 800 хил. лв. са вложени в реновирането на двете сгради, които са с монтирана топлоизолация, нова  дограма, обновена фасада и др. Мерките за енергийна ефективност ще доведат до намаляване на разходите и потреблението на енергия, подобряване на експлоатационните характеристики на сградата и удължаване на нейния жизнен цикъл. Общо 23 пожарни служби и 21 районни управления на МВР ще бъдат обновени с европейски средства в програмния период до 2020 г., уточни зам.-министър Николова. 

„Няма нещо по-важно от това да се чувстваме сигурни и защитени в местата, в които живеем и които посещаваме с туристическа цел. Чрез програмата даваме възможност служителите от системата на МВР да имат по-комфортни условия на труд , а това да допринесе за по-високо качество на сигурността и защитата на държавата“, каза заместник-министърът. Тя съобщи още, че в община Пещера, по линия на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г., в момента се инвестират общо 7 млн. лв. в мерки за енергийна ефективност на жилищни и обществени сгради, с което ще се модернизира и обнови обликът на града и ще се подобри качеството на живот и труд.

По-късно в Пазарджик Деница Николова участва в заседание на Регионалния съвет за развитие на Южен централен район. Заместник-регионалният министър представи трите варианта за ново статистическо райониране на страната и коментира силните и слаби страни на проектите. Два от вариантите предвиждат запазване обхвата на сегашния Южен централен район за планиране с областите Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали, Хасково, а т.нар. „вариант 2“, разглежда включването към на тях и на област  Стара Загора, което срещна подкрепа от членовете на съвета за развитие. 

„В последните 10 години регионалната политика бе подчинена на политиките на централно ниво, съобразена само на европейските средства, което лиши възможността регионите да се развиват комплексно, спрямо потенциала, спецификите и нуждите им в различните икономически и секторни направления“, коментира Николова.  Тя обърна внимание, че новото статистическо райониран цели да се гарантира по-добро финансиране на регионите, което ще доведе до тяхното развиване от гледна точка на икономическия потенциал и подобряване на демографските тенденции. „Ако негативните трендове в демографията от последните години не се променят, ще стигнем до цялостно и пълно обезлюдяване на малките населени места и периферията. Една от причините за това е, че те нямат възможности за икономическо развитие и целеви фокус за финансиране, за да могат да преодолеят негативните тенденции, затова част от промените са в тази посока“, обясни зам.-министър Николова.

Новото райониране цели развитие на регионите и техния потенциал според природните дадености, разположение, транспортни връзки, центровете за растеж и периферията. „Финансирането от ЕС  в момента е концентрирано главно в големите градове, което обаче увеличава дисбаланса с малките населени места. Това налага подход, чрез предефиниране на районите, които да ползват допълнителен ресурс от държавата и други финансови източници извън ЕС за по-добро икономическо развитие“, каза Николова.

Тя допълни, че паралелно се намалява и броят на стратегическите документи за регионално развитие, като ще се  повиши качеството им. Ще се изградят и адекватни регионални структури, които ще развиват политиката след 2020 г., защото Регионалните съвети нямат функции за управление.  „Така ще имаме цялостно развитие на региона при осигуреното финансиране, а няма да имаме само някои части, които са в благоприятно положение“, обърна внимание заместник-министърът. Според нея новото райониране на страната и реформата в регионалната политика е в синхрон с бъдещата  кохезионната политика на ЕС, която ще се фокусира върху териториалните инвестиции, търсейки развитие на конкретни територии, чрез интегрирани  партньорски проекти.

 

mrrb