Зам.-министър Малина Крумова пред в. Строител: Ще разработим устойчив модел за финансиране на Националната програма за саниране

Винаги мога да се обърна към КСБ за експертно мнение и се е случвало нерядко да поискам съвет за решаване на конкретни проблеми

- Г-жо Крумова, изминаха първите 100 дни от встъпването Ви в длъжност. Какво успяхте да свършите за този период?

- Първите 100 дни винаги са най-трудни, защото човек навлиза в работата, особено ако не е правил точно това преди. За мен периодът беше важен от гледна точка на прегледа на всичко, което бе изпълнено до момента в двата основни сектора, за които отговарям. Както знаете, в моя ресор са ВиК инфраструктурата и стратегическото планиране по отношение на водния отрасъл, както и Националната програма за енергийна ефективност на многофа-милните жилищни сгради (НПЕЕМЖС). Желанието ни бе да направим анализ и оценка, която скоро ще бъде готова. Анализът е, за да проверим по какъв начин програмата може да продължи да работи устойчиво. Това, което установяваме, е, че тя безспорно има редица положителни ефекти, а също така води до спестяването на разходи на домакинствата по отношение на електроенергия и отопление. Тя също така има добро отражение върху строителния бранш, защото дава постоянна работа за един дълъг период от време. Нейната насоченост е към малките и средните фирми, тъй като обектите не са големи. Това е причината много малки дружества лесно да участват в НПЕЕМЖС, така че безспорно програмата има своите положителни ефекти. Но определено е необходимо опростяване на процеса и подобряване на координацията между различните участници при нейното изпълнение. Нужна е оптимизация на изискванията, тъй като референтните стойности са много едностранчив критерий по отношение на разходите за внедряване на мерките. Най-наложително е да намерим устойчив модел, който да е дългосрочен, непрекъснат и да не зависи непременно и единствено от наличното финансиране от бюджета. До момента моделът е такъв, че ако има средства, те се използват. В случая 2-та млрд. лв. ще стигнат за 2022 сгради, които имат договори за целево финансиране. Те са около 10% от всички, строени по индустриален способ в България. Очевидна е нуждата ние да намерим по-устойчив модел, който да не е така кампаниен, а да осигури наистина дългосрочна програма за обновяване на зданията. Това е категорично. За тази необходимост сочат и данните от анализа, който правим във връзка с формирането и разработването на новата жилищна стратегия, която да замести сегашната. По отношение на ВиК сектора очевидно там има много неща, които трябва да се случат. Доста е свършено от гледна точка на законодателство и институционална уредба. Това, което в момента е ключово и важно, е да направим сектора устойчив от гледна точка на финансирането и поддръжката на инфраструктурата. ВиК инфраструктурата дълги години не е била адекватно поддържана. Още повече че имаме необходимост от създаване на нова във връзка с разпоредбите на европейското законодателство по отношение на пречистването на градските отпадъчни води. Знаете, че в България водоснабдяването е на добро ниво, покритието е почти 99%. Но по отношение на канализацията все още имаме много да свършим, за да отговорим и постигнем съответствие с изискванията на директивата.Нашата роля е да разработим стратегия за финансиране на ВиК отрасъла. Целта ни е да създадем механизъм за осигуряване на средства за сектора, който да позволява генерирането на достатъчен ресурс, за да могат да се правят необходимите инвестиции и да се осъществява нужната поддръжка, но и да се гарантира социално поносима цена на услугата и високо качество. Това е много амбициозна задача. Познавам водния сектор още преди да поема този пост. Опитът, който натрупах на предишните си позиции, в момента ми помага, за да мога да имам реалистичен поглед върху отрасъла.

- С какви предизвикателства се сблъсквате?

- Основното е слабото разбиране на местната власт и обществото относно водата и формирането на цената на услугата, която получават. Повечето хора не приемат високата й стойност, защото я имат за даденост. Тя си тече свободно, а ние им искаме пари за нея. Трябва да осъзнаем - и аз се опитвам по време на комуникацията си с общинските съветници и гражданите да дам ясното послание, че ние не слагаме такса за водата, а за изграждането на инфраструктурата, която позволява ресурсът да тече от крана вкъщи. Иначе в реката, в язовира или морето той е безплатен, но за да може да бъде доставен до домовете ни, е необходимо да има подходящи съоръжения, което от своя страна изисква средства и никак не е евтино за поддържане. Още повече че на някои места в България има по-чести аварии и режим. Такава е ситуацията в Лом, която наистина е притеснителна, но не можем да очакваме, че без адекватно финансиране ще имаме качествена услуга. Разбира се, целта ни е услугата да се подобрява, да се намалят авариите и загубите, но това не може да се случи без пари, което е най-основното предизвикателство по отношение на ВиК сектора. Хората не възприемат това, което не виждат, а тръбите са под земята.

- Какви приоритети сте си поставили като зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството?

- Ако трябва да ги определя с една дума - устойчивост. Това е нещото, което искам да постигна. По отношение на ВиК сектора казах, че трябва да разработим модел на финансиране, който да позволява секторът да работи ефективно, без да разчита на грантово финансиране и на външни източници. Разбира се, когато средствата са налични, ние ще направим максималното, за да ги използваме по най-добрия начин. Но ако липсват, ние сме длъжни да осигурим пари през цената на водата, и то при условие, че услугата се предоставя с високо качество и на социално поносима стойност. По отношение на енергийната ефективност (EE) отново устойчивостта определя приоритетите. Те са свързани с това, че трябва да се създаде пакет от мерки, които да се съобразяват със спецификите - както климатични особености, законодателни изисквания (no отношение чистотата на въздуха, енергийни спестявания и т.н.), така и по отношение на изискванията на самите здания. Има много елементи, които жилищното обновяване и EE засягат по отношение на енергийното или екологичното законодателство. Механизмът, който би трябвало да бъде устойчив, също включва пакет от мерки, които не могат да разчитат само и единствено на финансиране от държавата. Търговските дружества също са в моя ресор. Голяма част от тях са свързани с ВиК и тук отново мога да спомена думата устойчивост. Ние търсим управление на компаниите, което да е базирано на най-добрите мениджърски практики, така че да могат те да са ефективни конкурентни икономически субекти и малко по малко там, където има финансови проблеми, да бъдат изчистени.Една много важна част от моите ангажименти и от приоритетите, които си поставям и обикновено се забравят, защото остават встрани, са техническите правила и норми. Те са свързани с един сложен процес, който изисква консултиране с много заинтересовани страни. Имам амбицията чрез нормативните документи в областта на строителство да се стимулират някои по-различни поведенчески модели, които са свързани с екологични практики, например с ефективно управление на строителни отпадъци, използване на екологични и иновативни технологии, продукти и практики в строителство.

- Връщам Ви пак към Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни-те жилищни сгради. Казахте, че има безспорен ефект, но какво показват цифрите? Какви са резултатите от нея досега? Докъде стигна дейността на работната група, която е създадена с цел оптимизирането й? Какви промени се предвиждат?

- По програмата до момента има санирани почти 600 сгради, които са въведени в експлоатация. Други 561 обекта са в процес на изпълнение. Останалите са 3 един или друг етап от възлагането на обществените поръчки и още не е започнало внедряване на мерките за енергийна ефективност . Въпреки първоначалното недоверие към НПЕЕМЖС това, което забелязвам към настоящия момент, е, че има лавинообразно желание на хората да обновяват жилищата си. Регистрираните сдружения са над 6700, което прави нашата задача за намиране на устойчив модел за осигуряване на средства важна. Очевидно е, че хората отчитат ползата от програмата и трябва да я подкрепим. Както споменах, на този етап ще бъдат обновени 2022 сгради, за които има сключени договори за целево финансиране. В момента е преустановено подписването на нови договори, за да се анализира и установи до каква степен наличният ресурс ще бъде изчерпан. 2022 блока са с обща квадратура 11 млн. кв. м разгърната застроена площ, което е доста съществен обем. По прогнозни стойности на базата на енергийни обследвания говорим за спестени 975 000 мегаватчаса годишно. Това прави програмата призната от Европейската комисия и позволява на България да докладва изпълнение на целите си по отношение на енергийните спестявания. Що се отнася до бавния старт на НПЕЕМЖС, той се дължеше главно на това, че ние като притежатели на жилища, които се управляват в режим на етажна собственост, сме станали недоверчиви към съседите си. Дори сме малко безхаберни по отношение на общите части. Забравяме, че въпреки че живеем в наши апартаменти, те са и част от една сграда и ако тя не се поддържа и не е на добро техническо ниво, може да пострада и личната ни собственост. Трудно се работи в режим на съсобственост, заради това и големите блокове много по-бавно започнаха да се сдружават. Също така общественото възприемане за необходимостта от енергийни мерки все още не е такова, каквото трябва да бъде. Едва след като мина първият отоплителен сезон, хората започнаха да осъзнават ползите. Проведохме допитване в 106 сгради, които бяха готови преди миналата зима. Собствениците заявиха, че реално усещат промяната, и споделят, че са спестили 40% - 50% от разходите си за отопление. Така че започва да се завърта колелото и да се виждат реално ползите от енергийно ефективните мерки. Хората осъзнават, че се подобрява комфортът в жилищата им.Все пак, както споменах, някои неща трябва да се променят в програмата. Има необходимост от оптимизация - както по отношение на процесите и нейната организация, така и на правилата. За мен едни разпоредби не могат да важат за всички здания. Трябва да бъде направен пакет от мерки, който да е адекватен към различните специфики. Точно в тази посока са ориентирани усилията ни в момента. Със сигурност е подходящо да мислим в посока на това да има различни типове мерки. Например ако сградата изисква по техническото обследване да има задължителни конструктивни мерки, тогава те трябва да бъдат взети под внимание отделно като стойност. Определено има адекватност в предложението на строителния бранш да има различни цени - една за конструктивни елементи, друга за енергийните мерки. Има неща, които могат да се направят в тази посока. Посланието ми към строителите е, че е изключително важно работата им да е изпълнена на много високо ниво. Трябва да се спазват условията за безопасност на труда. За съжаление сме свидетели на отделни недобри практики, рискови за хората, които работят на обектите. Някои от работниците пък са изключително неквалифицирани, с което компрометират не само фирмите, но и самата програма. Наскоро в Севлиево част от поставената изолация падна, най-вероятно там става въпрос за неизпълнение на технологичните изисквания по отношение на поставянето на фасадните елементи. Нито един строител не трябва да си позволява подобно нещо. Ако това има негативен ефект върху програмата, то има такъв и върху бранша като цяло. Апелът ми към строителите е да завишат контрола и квалификацията на персонала. Относно работната група тя направи един анализ на програмата. На база на констатациите от дейността на експертите се преустанови и по-нататъшното сключване на договори за целево финансиране. Планирано е да се разработят конкретни мерки, които да решат дребните проблеми. Предвиждаме и дългосрочни нови мерки, но вече по-структурирани. В момента се извършва и експертиза от външен оценител. Тя ще даде по-ясна картина за това какви са ползите и ефектите от НПЕЕМЖС. Събираме информация от собствениците, която ще бъде изключително полезна, и работната група ще разгледа данните внимателно. Радващото наистина е, че като цяло можем да кажем, че програмата има сериозен ефект.

- На какъв етап е водната реформа?

- ВиК отрасълът е може би един от най-сложните по много причини. Той става тема за разговор само когато има някакъв проблем. Хората се сещат за реформата, когато има теч, авария или няма вода. Тогава изведнъж всички са съгласни, че трябва да се инвестира в ремонти. Реформата на ВиК мрежата в страната в момента е фокусирана върху това да бъде финансово устойчива. Ние имаме задачата да постигнем съответствие на инфраструктурата с европейското законодателство, но също така - задачата да имаме постоянна изправност на системата. Това няма да е лек процес и ще продължи дълго, защото инфраструктурата е много остаряла и се нуждае от подмяна. В случая не говорим за 300 км магистрала, а за много по 300 км - мрежа, която не е ремонтирана през последните 25 години. Нашите усилия са фокусирани върху това да осигурим инвестиции, които да намалят разходите и да доведат до по-високо качество на услугата. Отделно е нужно в отрасъла да бъдат повишени изискванията спрямо ВиК операторите. В тази връзка сме изготвили проект на наредба за изискванията към операторите. Тя беше публикувана за обществено обсъждане в рамките на един месец. Наредбата има за цел да постави на професионална основа управлението на ВиК операторите, така че да се гарантират устойчивостта на дружествата и техният висок професионализъм. Това е ключово за качеството на услугите, които предоставяме. Едно от нещата, които ни притесняват, е и ниското заплащане във ВиК сектора. Има какво да се направи и постигне, защото не можем да привличаме квалифицирани специалисти, ако няма адекватно заплащане, фокусът ни от гледна точка на финансирането е и върху завършването на 14-те регионални прединвестиционни проучвания, които са нужни, за да се осигурят средства по Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020". Всичките ни усилия са насочени към консолидацията на сектора.

- Вие участвате активно на форумите на КСБ. Присъствахте и на Третата международна конференция „Предизвикателствата пред кохезионната политика 2014 - 2020. Гъвкав Европейски бюджет и финансови инструменти в подкрепа на строителния сектор". Как могат да бъдат ползвани финансовите инструменти у нас?

- Те са бъдещето. Ако трябва да сме точни, българските фирми и строителният бранш и в момента ги ползват, само че тези на търговските банки. Разликата е, че подкрепените от Европейския съюз инструменти са по-благоприятни и позволяват да се предоставят кредити с по-ниска лихва или гаранции. Там рискът се покрива от въпросния публичен ресурс. Това е ключовото за финансовите инструменти. Основната полза от тях е, че те имат способността да мобилизират част от капитала, който би седял на влогове в банки. Така той няма как да генерира продукт. Заради това във финансовите инструменти се крие бъдещето по отношение на европейското финансиране, защото е ясно, че публичните средства, чрез които се постигат определени публични цели, категорично не са достатъчни. Винаги има възможност тези средства да се увеличат чрез събиране на данъци, но никой не харесва този модел. Другият начин е чрез мобилизиране на частния ресурс, който реално да компенсира липсата на публичен такъв, финансов инструмент е общото понятие за различни типове продукти. Най-елементарно е кредитирането, но има различни други форми и бих препоръчала особено на строителния бранш да мисли в посока на публично-частното партньорство. То е приложимо както по отношение на EE, така и по отношение на ВиК отрасъла. Това са области, в които има адекватна възвръщаемост, и то устойчива. Тя може да бъде привлекателна за частния капитал. Поради тази причина се обръщам към сектора и фирмите да помислят по темата. Ние сме отворени за предложения. Разчитам, че проектът за закона за концесиите в най-скоро време ще бъде одобрен на второ четене от 44-тото Народно събрание. В него се поставя добра основа за развитие на публично-частното партньорство. За разлика от действащия закон, който не проработи адекватно, се надявам с промените наистина да се използва тази нормативна база.

- Една от темите, по които имаше консенсус между всички участници на конференцията, беше, че все пак кохезионната политика не трябва да спира след 2020 г. Каква е Вашата позиция?

- В качеството си на член на работната група за опростяване на политиката на сближаване имах възможност да коментирам темата с много експерти от ЕС и всички се обединихме около тезата, че никой не е против тази политика. Всички осъзнаваме, че независимо колко развита е държавата, винаги ще има региони, които поради една или друга причина са в по-лошо състояние или са в някакъв структурен дефицит. Именно в това кохезионната политика може да бъде много адекватна. Тя е териториално базирана и цели да намали различията между регионите, за да може всеки участник в общия пазар да бъде равнопоставен. В противен случай слаборазвитите райони остават настрани и не могат да участват конкурентно на общия европейски пазар.За мен кохезионната политика има бъдеще и трябва да продължи. Със сигурност не може да се говори само и единствено за финансови инструменти, каквито гласове се чуват, защото някои от инвестициите, които са необходими, и мерките, които трябва да се изпълнят, не могат да се реализират чрез финансови инструменти, тъй като имат минимална или никаква финансова възвръщаемост. Така че трябва да останат и двете форми. Това, от което се нуждае кохезионната политика, е може би сериозна модернизация. Трябва да се опростят правилата. Трябва да се отчитат нуждите на местната общност, на региона, а не да се спуска централизирано, било то от Европейската комисия или националните власти, какво следва да се изпълнява. Много по-важно е участието на местната общност.

- Как протича работата Ви с Камарата на строителите в България?

- Винаги взаимодействието ми с КСБ е било много добро. Прави ми впечатление, че независимо на каква позиция се намирам, Камарата е един от най-активните ми партньори. Винаги мога да се обърна към тях за експертно мнение и се е случвало нерядко да поискам съвет за решаване на конкретни проблеми. Продължавам да бъда на разположение по всяко време и благодаря за съвместната работа.