Заместник-министър Деница Николова в интервю за вестник „Строител“: Договорените средства по „ОПРР 2014 - 2020" са 61 %

Заместник-министър Деница Николова в интервю за вестник „Строител“: Договорените средства по „ОПРР 2014 - 2020

25 септември 2017 | 14:42

 

- Зам.-министър Николова, изминаха повече от 100 дни от встъпването Ви в длъжност. Какво успяхте да свършите за този период?

- За трети път поемам нелеки отговорности в управлението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството . Предизвикателствата винаги са били много. През първите 100 дни свършихме немалко неща, най-вече свързани с Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020", която е основен фокус в моето управление. Имаше известно забавяне на процесите по подготовка на процедурата „Регионална здравна инфраструктура" по Приоритетна ос 4, което трябваше да преодолеем. Тя е с ресурс от близо 164 млн. лв. и всяко изоставане може да доведе до това през следващата година да не можем да достигнем индикаторите по програмата, което ще доведе до финансова импликация. Това беше първата задача, с която се заехме. Направихме пътна карта за колегите от Европейската комисия (ЕК), в която посочихме как ще преодолеем натрупаното забавяне. Целта ни е в рамките на тази година процедурата да бъде отворена за кандидатстване, а през следващата да започне същинската реализация.Другата основна тема, върху която поставихме фокус, беше обявяването на обществената поръчка, която се провежда от „фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД и в рамките на която ще бъдат избрани три фонда за градско развитие с общ ресурс от 370 млн. лв. Те ще са с фокус върху инвестиции в посока градско развитие, туристически обекти и културно-историческо наследство. Новите фондове ще работят в рамките на съществуващи финансови институции и обособени звена, които ще управляват ресурса. Те ще разпределят парите за проекти под формата на нисколихвени кредити.За изминалото време вложихме доста усилия и за ускоряване на плащанията по „ОПРР 2014 - 2020". Само за последните два месеца и половина са разплатени над 200 млн. лв. Намалихме и сроковете за обработване на плащанията. При стандартно заложени 90 дни ние скъсихме процедурата до 30 дни за обработка на междинно плащане. В случаите, в които има авансово плащане, то става до 10 дни. Имаше ефект както при изпълнението на проектите,така и при темповете на договаряне на средствата.Положихме и много старание да убедим колегите от ЕК, че оперативната програма се нуждае от промяна. Тя касае най-вече мерките, които са свързани с образователната инфраструктура. Необходимите инвестиции в сферата са изключително високи. Поради което по време на последния Комитет за наблюдение на ОПРР през май взехме решение да изготвим средносрочна оценка на програмата. Това ще ни даде възможност през следващата година да направим преглед на изпълнението на ОПРР и съответно можем да предложим набор от мерки, с които да я оптимизираме.

- Българското председателство на Съвета на ЕС беше ли сред приоритетите Ви?

- Да, започнахме активна работа и по подготовката ни за Българското председателство на Съвета на ЕС. Уточнихме календара за събитията, за които отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството . Имаме основен ангажимент в две теми. Едната е градското развитие и проследяване на напредъка на 12-те партньорства, които са сформирани вследствие на подписания Пакт на Амстердам, където България е представена с три общини (София, Бургас и Габрово) и Министерството на околната среда и водите. Другата посока касае териториалното сближаване. Ще се фокусираме върху интегрираните териториални подходи за инвестиции и възможностите за използването им в малко по-различна светлина. Смятаме да насочим вниманието в търсенето на нови модели за инвестиции след края на този програмен период, към полицентричното развитие, както и към малките градове и към тези, които в настоящия момент са с ограничени възможности да получават финансиране от ЕС. Това доведе до дисбаланси в регионалното развитие, а наша основна цел е да търсим и намираме механизмите за тяхното преодоляване. В рамките на председателството ще вложим всички усилия, за да можем в максимална степен да предадем своите послания и те да постигнат търсения ефект.

- Какви приоритети сте си поставили като зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството?

- В рамките на моята работа като зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството ще поставя основен фокус върху регионалната политика. Много често говорим за пътища, за ТОЛ системата и всичко, свързано с инфраструктура и с инструментите за финансиране, но нашата работа далеч не е само това. Наш приоритет е да определим стратегията и визията ни за регионална политика след 2020 г., както и в по-дългосрочен аспект. През последните 10 години регионалната политика не търпеше особено развитие. Тя беше съобразявана с финансовите инструменти и оперативните програми, за да отговорим на европейските изисквания.Сега ще обърнем процеса, защото регионалната политика трябва да бъде основополагаща на ниво държава. Целта е да оптимизираме процесите, защото в рамките на регионалното планиране има над 300 стратегически документа. Те не могат да бъдат нито основополагащи, нито ефективни в тяхната съвкупност. Няма как да провеждаме с тях коректна регионална политика или да намаляваме дисбалансите между регионите. Основната ни задача ще е първо да анализираме тези документи, за да видим кои са реално приложими, техните функционални зависимости и доколко е целесъобразно да изготвяме на определена периодичност всички тях. След това ще търсим възможност за редуциране на броя им, ще уточним стъпките за провеждане на широка дискусия по политиката на регионално развитие В края на процеса следва да предложим нормативни промени, с които да постигнем по-различен подход към регионалното планиране, да оформим устойчивите модели за регионално развитие за един по-дългосрочен период.- Какъв е напредъкът по ОП „Региони в растеж 2014 -2020"?- Изпълнението на програмата се развива с добри темпове. Договорените средства по „ОПРР 2014 -2020" са 61%. Обявените процедури за кандидатстване са над 78%. Общо 18% от договорените средства са разплатени, а 4% от бюджета на програмата са сертифицирани към Европейската комисия. Програмата продължава да среща трудности при възлагането на обществените поръчки заради обжалвания, както и с реализирането на мерките, които са свързани с изпълнението на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие в 39-те големи града в страната. Знаете, че в настоящия програмен период общините имат право интегрирано да изпълняват свои проекти в рамките на ресурса, който е определен за тях. Целта е да постигнем по-концентриран и по-голям ефект от всички инвестиции. Благодарение на натрупания опит от предишния програмен период сега местните власти в рамките на три месеца, след като се сключат договорите за безвъзмездна финансова помощ, обявяват процедурите. Общините изпълняват във възможно най-кратки срокове всички дейности, свързани с оценяването на проектите и със стартирането на физическото им изпълнение. То зависи от обжалването на обществените поръчки, в голямата си степен това предопределя реализацията на всеки един проект. Всяко едно обжалване забавя изпълнението и декларирането на разходи.Като цяло общините се мобилизираха, структурираха и натрупват капацитет като междинни звена, забелязва се високата степен на отговорност към изпълнението на мерките, както и тяхната готовност и капацитет да изпълняват още повече проекти в случай на осигуряване на допълнителни ресурси.

- През 2018 г. България ще поеме и председателството на Дунавската стратегия . Какви ще са приоритетите ни и предвидените инициативи?

- Направили сме необходимата организация, както и календара със събитията. Основният фокус ще бъде в направленията - туризъм и култура, и сигурност.Най-важният форум, върху който сме се фокусирали, ще се проведе в средата на октомври 2018 г. Тогава европейският комисар по регионална политика Корина Крецу заедно с премиера Бойко Борисов и вицепремиера Томислав Дончев ще могат да фокусират вниманието ни върху темата, която касае икономическото развитие през призмата на инвестиции за туризъм и културно-историческо наследство. В рамките на едногодишния период на Председателство ще проведем и няколко срещи с националните координатори и координаторите на приоритетни области.

- Отговаряте и за програмите за трансгранично сътрудничество . Как се развиват те и на какъв етап са?

- Тези между България -Сърбия, България - Македония и България - Турция се изпълняват с много добри темпове. И по трите програми са сключени договори за над 50% от наличните средства. Имаме готовност до края на годината да обявим и оставащия ресурс от бюджета им. Новото при предстоящите процедури ще е кандидатстването по електронен път. В момента адаптираме системата, за да може да осигурим и това нововъведение в изпълнението на програмите за териториално сътрудничество . Програмите ни с Румъния и с Гърция също се развиват с добри темпове. В края на годината по България - Румъния ще бъде финализирана оценката по следващ набор от проекти, с което на практика ще се изчерпат възможностите на бюджета. По България -Гърция все още има свободен ресурс, който предстои да бъде обявен и той е насочен към подкрепата за малки и средни предприятия в допустимите области за финансиране.

- Участвате активно на форумите на Камарата на строителите в България (КСБ) и в. „Строител". Присъствахте на Третата международна конференция „Предизвикателствата пред кохезионната политика 2014 - 2020. Гъвкав Европейски бюджет и финансови инструменти в подкрепа на строителния сектор". Реалистично ли е да говорим за финансови инструменти на този етап и как могат българските фирми да ги прилагат?

- Радвам се, че фокус във форумите на КСБ е прилагането на финансовите инструменти, защото това е бъдещето след 2020 г. България натрупа много добър опит в предходния програмен период с изпълнението на инструмента JESSICA. С ресурс от близо 60 млн. лв. ние успяхме да финансираме проекти за над 200 млн. лв. В момента средства от изпълнените проекти се възвръщат и дават възможност на двата фонда, които продължават да оперират на територията на седемте големи града в страната, да използват този ресурс за нови вложения. През настоящия програмен период България пое амбицията да създаде административна структура, която да управлява целия процес и финансиране от всички оперативни програми в едно административно тяло. фонд мениджър на финансови инструменти в България преодоля първоначалните административни пречки и се очаква всички процедури да бъдат обявени в най-кратки срокове. Тези, които са свързани с „ОПРР 2014 - 2020", са предвидени да стартират в рамките на септември - избор на трите фонда за градско развитие. Те ще са насочени в инвестиции за градски транспорт, енергийна ефективност , образователна, спортна и културна инфраструктура. В допълнение на това са всички мерки в подкрепа на туризма. Тези проекти ще доведат до видими икономически ефекти върху районите, всеки един от тях ще генерира приходи. Механизмът е подходящ за финансиране на публично-частни партньорства, където мисля, че е мястото за включване на строителния бранш, фирмите могат не само да изпълняват проектите, но и да бъдат проектни инициатори, да сформират различни партньорства, в които държавата да има също своя принос. Проектите могат да се финансират чрез нисколихвени кредити, но инициирани от страна на частен партньор в лицето на строителна фирма или друг тип организация. По отношение на финансовите инструменти имах възможност да проведа среща със зам.-председателя на ЕК Юрки Катайнен, отговарящ за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността. По време на разговора ни бяхме единодушни, че основният проблем, който трябва да бъде преодоляван във времето, е да се съкрати срокът, в който се структурира съответен фонд, за да може той по-бързо да стане оперативен и да предоставя средствата под формата на кредити. Нашето наблюдение през изминалия и настоящия програмен период е, че процесът отнема не по-малко от две години. С г-н Катайнен коментирахме в детайли възможностите да се търси решение в тази насока, защото всяко едно забавяне води до негативни последици.

- Една от темите, по които имаше консенсус на събитието на КСБ, беше, че все пак кохезионната политика не трябва да спира след 2020 г.

- Неминуемо кохезионната политика е основен елемент, който спомага за развитието на българската икономика. Успяхме да постигнем растеж, който нямаше как да стане без подкрепата на ЕС. Категорично кохезионната политика следва да има своето продължение. Друг е въпросът каква ще бъде формата на финансиране и доколко настоящият модел е изчерпан от гледна точка на изпълнението на проекти, които не водят след себе си до очаквания размер на икономически растеж и добавена стойност за целия ЕС. Няколко са посоките, които се обсъждат в Европейската комисия. Средствата за безвъзмездна финансова помощ ще намалеят след излизането на Великобритания от ЕС, а и заради новите предизвикателства, свързани с мигрантската вълна и сигурността. Индикациите, които получаваме, са, че ЕС търси нов модел за финансиране. Няма яснота дали ще има безвъзмездна помощ, ще бъде ли силно ограничена до реализирането на проекти, които са с висока добавена стойност, с принос към ЕС или до такива с възможности за приходи, които да възвръщат първоначалната инвестиция под формата на финансови инструменти. Възможно е това да бъде трети модел, който да е разделен като частична финансова помощ и финансови инструменти. Това предстои да се дебатира в различните работни формати на ниво ЕС, както и на национално ниво. В рамките на националната ни политика ние трябва да търсим възможности за балансирано финансиране за регионално развитие . Необходимо е да се даде повече фокус върху слабо развитите места, за да можем да намалим дисбалансите, които към настоящия момент се формираха и заради липсата на достатъчно национални средства. Основна задача ще е да търсим нови модели и инструменти за финансиране на регионално ниво. Другата индикация, която получаваме, е, че няма да се визират вече конкретните населени места, които да са основни бенефициенти по програмата, а ще се фокусира върху интегрираните териториални инвестиции или ще се стимулират партньорства, които са сформирани от различни представители на регионалната, местната власт, неправителствения сектор, местната общност и др. Това са неща, които тепърва ще дискутираме. Независимо от поеманата посока обаче, в рамките на кохезионната политика е необходимо и трябва да се търси опростяване на правилата по изпълнение, но по начин, че това да не рефлектира върху качеството.

- КСБ и в. „Строител" организират Седми дискусионен форум „Строителство през 2018 година - перспективи и предизвикателства". Една от темите ще бъде перспективите за работа пред ОПРР през 2018 г. Какво може да очаква строителният бранш?

- През 2018 г. ни предстоят немалко неща и те са свързани с изпълнението на мерките за деинституционализация на децата. Към този момент проектните предложения се оценяват от Управляващия орган. Строителните дейности ще могат да започнат в рамките на следващата година. Тогава се очаква да бъдат обявени и процедурите на Министерството на здравеопазването, свързани с големия им проект за Спешната медицинска помощ. Разбира се, тук има една условност, че проектът следва да бъде одобрен от страна на ЕК, което води след себе си до аспекта, че най-вероятно процедурите, които касаят строително-монтажните дейности, ще бъдат основно осъществявани през второто полугодие на следващата година. В допълнение на това ни предстои да обявим и възможности за кандидатстване за общините към Управляващия орган по отношение на по-малките проекти за енергийна ефективност в 28 града на територията на страната. Ще имаме втори прием по тази мярка. Към настоящия момент структурираме нещата и очакваме освобождаване на ресурс, за да можем да осигурим по-големи възможности за малките населени места. Разбира се, строителите могат да очакват и мярката, която касае деинституционализацията на възрастните, която към настоящия момент е все още в етап на се структуриране поради факта, че предстои да бъде приет план за действие на стратегията в края на годината от страна на социалното министерство и сформирания междуведомствен съвет към него.Всички тези мерки не са малки като мащаб, защото в общия си обем те ще обхванат стойност от над 200 млн. лв. В тази посока се надявам, че и строителният сектор ще има своя интерес и възможност за реализация на все повече проекти по мерките.

- Как протича работата Ви с Камарата на строителите в България?

- Аз винаги съм работила в отлично партньорство с КСБ и съм разчитала изключително много на тяхното сътрудничество за решаване на разнородни казуси. В тази посока, с оглед преодоляване на предизвикателствата, свързани с възлагането на обществени поръчки, Управляващият орган (УО) на ОПРР е разработил типови методики и критерии за оценка в рамките на поръчки за строителство в различните сфери на дейност на оперативната програма . С формираното ни партньорство се надявам в следващите месеци да можем да облекчим строителния сектор от гледна точка на това какво може да очаква като изисквания за кандидатстване, а и бенефициентите да са спокойни, че поръчките ще отговарят на всички изисквания, условия и правила, и те да не водят след себе си финансови корекции. Управляващият орган на ОПРР предвижда среща с ръководството на Камарата. В момента УО анализира получената информация от всички заинтересовани страни и при необходимост ще проведем допълнителни срещи, за да можем да финализираме документите и да ги ползваме като типови методики при изготвянето на индивидуалните обществени поръчки от страна на бенефициентите.