Заместник-министър Малина Крумова за в. "Монитор": Фондове „рециклират" пари в икономиката

Финансовите инструменти към еврофондовете „рециклират пари" в икономиката.

„Рециклираните пари" са елемент от финансовите инструменти към еврофондовете. Това са средствата, които остават след като финансовият инструмент веднъж е завъртян. И в бъдеще те ще бъдат основен двигател на икономиката. Финансовите инструменти биха били по-ефективни и могат да допринесат за много по-големи ръстове на БВП, обясни за „Монитор" Малина Крумова, зам-министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя поясни, че причината е, че те са по-ефективни като ресурс и второ защото са рециклируеми. Това означава, че единица предоставено средство ще произведе много повече добавена стойност, посочи още Крумова. По думите й финансовите инструменти мотивират частният сектор да се включи в изпълнението на проекти с обществено значение.

Те покриват част от риска, за осъществяване на идеи, които са с по-ниска възвращаемост или са по-трудни за управление. 

Бенефициентите, които ползват подобни средства са много по-ангажирани с ефективността на проекта и е доста по-добре икономически ориентиран, счита експертът. Влага се много повече мисъл в това какво искаш да постигнеш и каква ще е възвращаемостта, коментира още тя. И уточни, че те са много по-гъвкави са като инструментариум и се ползват по-лесно от бизнеса. Така и проектите са икономически по-е ефективни.

В момента имаме рециклирани пари от първия програмен период. Но средствата, които тогава бяха отделени във финансови инструменти бяха много по-малко отколкото се предвиждат за 2014-2020 г. Тогава подходът беше много по-консервативен и само по две програми бяха заделени такива пари, обясни Крумова. Тя коментира, че все пак има положителен опит, както в отпускането на средства за малки и средни предприятия, така и по отношение на публично-частните партньорства. Проектите задължително трябва да имат възвращаемост в противен случай не може да бъдат финансирани. Освен това е нужно да са с публична насоченост например спортни зали, пазари, обекти, които подобряват градската среда. Проекти финансирани в първия програмен период вече се изплащат, което вече прави именно „рециклираните пари".

В настоящия програмен период има три пъти повече средства по отношение на проектите за градско развитие в програма „Региони в растеж". Предстои до края на годината да бъдат обявени трите градски фонда, един за София и по един за Северна и Южна Бълагрия. Очаква се да бъдат обявени поръчки и за избор на мениджъри, които ще ги управляват.

Но не само тази програма има предвидени пари за бюджет за финансови, за периода 2014-2020 средства за тях са отделени във всички оперативни програми са отделили инструменти. Сега около 10% от целия Кохезионен пакет 2014-2020 г. за България е насочен във финансови инструменти. ОП „Околна среда" ще дава съфинанисиране на операторите, които ще изпълняват проекти за ВиК инфраструктура. „Развитие на човешките ресурси" средствата са насочени към кредитиране на микро и малки предприятия. „Икономика и конку-рентоспособност" пък ще подпомага развитието на малкия и среден бизнес със заеми и гаранционни средства.

Използване все по-често на финансови инструменти се налага от непрекъснато намаляващия публичен ресурс, който ще се отделят по грантови схеми от ЕС в следващия програмен период. За реализацията на всичко, което държавата си поставя като цели – за сигурност, социално подпомагане, развитие на градска среда , енергийна ефективност, наличните публичните средства са изключително ограничени, посочи Крумова. И допълни, че за това се търсят все по-иновативни начини, за да се мотивира частният сектор да финансира подобни проекти, където идва и мястото на финансовите инструменти.

Трябва да се върви към обединяване на финансирането за един проект

Предизвикателството при формиране на процедурите за следващия програмен период е постигането на добър баланс и координация между различния инструментариум. Не може да говорим за постигането на каквито и да било общи цели, ако има противоречие или конкурентност между грантове и финансови инструменти. Трябва тези два типа финансиране да вървят ръка за ръка и да постигат общи цели, включително комбинирайки ги при изпълнението на един и същи проект. Това е предизвикателството, защото те имат различна логика. Обикновено финансовите инструменти се управляват от посредници, а грантовете се предоставят от управляващи органи. Но аз смятам, че това е напълно възможно. И в тази посока трябва да се развива законодателството по отношение на структурните фондове.

Това минава през цялостната модернизация и еволюция на кохезионната политика, която трябва да е много по-близка с определените регионални цели. финансирането, което се предоставя трябва да е пряко насочено към определените нужди. Много често се случва така, че се прави централизирано планиране, а дадени потребности на отделни зони от страната остават в страни. За това е важно да се подобри и връзката между регионалните и секторните планове и финансирането.