Министър Николай Нанков в предаването "Тази сутрин" на БТВ

Водещ: Ще си говорим за много важни теми със следващия ми гост. Министърът на регионалното развитие Николай Нанков е при нас. Добро утро.

Николай Нанков: Добро утро.

Водещ: Ще говорим основно за пътища, разбира се, тъй като това е тема номер едно в момента, особено през летния сезон. От вчера, направо бързо да подхващаме най-важната тема. Наричат я „отсечка на смъртта” или „най-кървавата отсечка”, през Кресненското дефиле. Става въпрос за АМ „Струма”. Какво решение ще вземе властта?

Николай Нанков: Властта е взела вече решението, което респективно трябва да бъде съобразено с всички нормативни процедури, включително и общественото обсъждане на оценката на въздействието на околната среда. Тъй като във всички варианти, във всички процедури ние сме разглеждали петте варианта. Тях сме разглеждали като равноправни варианти, от икономическа и технологична… Като възможност за изпълнение на най-адекватния вариант, е вариантът, който виждаме и тук, на стената. Това е т. нар. полуизточен вариант, придоби гражданственост това име. Т. е., трасето към Гърция, към Солун, остава по съществуващата част на Кресненското дефиле, с неговото уширяване, с изправяне на завои, в сегашния вид на необходимата инфраструктура, която да защити съответно биологичните видове. Като в участъка преди Кресна, виждаме, че имаме и обход на Кресна. А в посока София, трасето се качва източно, над дефилето, с изграждането на пет възела, с шест свързвания между двете трасета и връзката между всички общински пътища с направлението на новото трасе, източно от дефилето.

Водещ: Много дискусии обаче и несъгласие, от страна на екологични организации и от страна на Асоциацията на пострадалите от катастрофи, че не се вземало най-оптималното решение, основно касаещо човешките животи. Това, министър Нанков, ще намали ли катастрофите и броя на загиналите?

Николай Нанков: Една бележка само, по коментара. Асоциацията на пострадалите от катастрофи, поне това беше моето впечатление, след вчерашната пресконференция, в 11 часа наблюдавах тяхната пресконференция, е именно изборът на този вариант, като най-оптимален. От гледна точка на сигурност, на безопасност, това е нашата алтернатива, за да предпазим и да осигурим сигурното и безопасно преминаване през Кресненското дефиле. Не трябва да забравяме икономическата и финансовата, разбира се, логика, това е най-евтиният вариант. Три пъти и половина – четири пъти по-евтин, отколкото тунела, което, от гледна точка на сигурност и безопасност е най-сигурният и най-безопасният, от гледна точка на здравето, сигурността и живота на преминаващите през Кресненското дефиле хора. Не трябва да забравяме, че Кресна и дефилето на Кресна, е най-сеизмично тежкият, сложният, от сеизмична гледна точка, район на България.

Водещ: Тунел, със сигурност няма  да има?

Николай Нанков:  Тунел, със сигурност няма и не трябва да има. От гледна точка, повтарям, на нашия основен приоритет – сигурността и безопасността на преминаващите български граждани през дефилето.

Водещ: Добре. Да говорим конкретно обаче, кога ще се случи АМ „Струма”? Кога ще започне реално строителството? Има ли опасност да загубим европейското финансиране, тъй като, мисля че, 2019 г. е последният срок за стартиране. И след това – губим парите.

Николай Нанков:  Не, след това не губим пари. След това, трябва да докажем, ако не успеем, ако, както се казва, затънем в процедури по обжалване на екологичното законодателство…

Водещ: Което се случва, между другото, в момента. Сега има процедури по обжалване.

Николай Нанков: В момента нямаме процедура по обжалване, имаме процедура по сигнализиране на Европейската комисия. Както и ние, от правителството, сигнализирахме Европейската комисия, какви варианти сме разгледали. Между другото, и ОВОС-ът дава, като екологично най-устойчив вариант този, който към момента разглеждахме, т. нар. полуизточен вариант. Но, ако 2019 г. не стартираме строителството, изпадаме в наистина обективната хипотеза, да не успеем до 2023 г., срокът за допустимост на европейските средства…

Водещ: Няма ли тогава с национални пари да действаме?

Николай Нанков:  Точно така. Тогава трябва да реализираме АМ „Струма”, през отсечката на Кресненското дефиле, с национално финансиране, което, за мен, е наистина малко безотговорно, да не използвам по-образни понятия и друга терминология. Тъй като европейското финансиране, наистина, целево е насочено за довършването на АМ „Струма”. В останалите отсечки, между другото, се работи в срокове, дори изпреварваме сроковете, в някои от другите лотове, този до Сандански например. И наистина, проблемен участък остава Кресненското дефиле. На 11 септември са насрочени обществените обсъждания в двете общини – Кресна и Симитли. След това ще преценим и Висшият технологичен съвет ще се произнесе по ОВОС-а. И очакваме, в обозримо бъдеще, евентуалните обжалвания, които ако 2019-а не приключат, ние трябва да довършим магистралата с национално финансиране.

Водещ: Като казахме за „Струма”, тя е от важните инфраструктурни проекти. Имаше наложено вето обаче, президентско, на Закона за опазване на околната среда, който има отношение именно към екооценките и по какъв начин пък те могат да се обжалват. Отпадането на втората инстанция, това ще създаде ли допълнителни трудности по реализирането на всички тези важни проекти?

Николай Нанков: Специално за АМ „Струма” би могло да създаде проблем. Знаете процедурата и по налагането на вето, и съответно преодоляването на вето, отново със законодателна инициатива, съобразявайки се с някои от мотивите, предполагам  ще се съобразят и колегите народни представители. Но, трябва да си дадем ясна сметка, за какво иде реч, относно предложените промени. Тук говорим само за национални обекти, тези обекти, които са наистина от национално и стратегическо значение за страната. Тук не говорим за всички инфраструктури обекти, да минават на едноинстанционно обжалване. Да, президентът има своите аргументи. Но, специално за този участък, за ОВОС-а, който в момента е подготвен, който е за, повтарям се, петте отделни варианта, този, който виждаме в момента, е с най-голяма приоритезация и е класиран на първо място и от екологична, освен от технико-икономическа и от гледна точка на безопасността, бихме могли да имаме наистина забавяне, с няколко месеца, на база на обжалване на втора инстанция. Но това са хипотези. Нека изчакаме приемане на ОВОС-а, в окончателния му вид, през октомври месец, какъвто е нашият линеен график, тогава вече ще имаме подробности и наистина с детайлни разчети, дали ще успеем да се оправим до 2019 г.

Водещ: Друга тема по магистралите, важна, магистрала „Тракия”. Там предстои разширения, в участъка между София и Пловдив, доколкото си спомням.

Николай Нанков: Да, най-натовареният, най-интензивният. В момента, в участъка между София и Пловдив, където имаме най-голяма интензивност на трафика, дори в цялата страна, в средногодишен план сме около 30 000 автомобила, в пиковите часове…40000, в пиковите летни дни, за едно денонощие имаме над 40 000 автомобила. Около 42 000 автомобила отчитаме в участъка от София до Пловдив. В момента се извършва оценка на сервитутите, съответно за разширяване, с по една лента в двете посоки. И се извършват и съответните геодезически проучвания, за да може да започне и проектирането.

Водещ: Колко ще струва, кога евентуално може да започне това разширение?

Николай Нанков: В края на годината, когато сме готови с оценката на сервитутите, с геодезическите проучвания и когато започнем проектиране, можем да говорим и за конкретна сума. Но, ако 2017-а, в края, сме готови с двата анализа, за които споменах, 2018 г. можем да стартираме проектирането и да имаме едно адекватно остойностяване, през 2018 г.

Водещ: Предлагам Ви сега, да минем към друга важна тема, която е изключително чувствителна за всички наши зрители. Това е темата саниране. Преди да продължим с коментар по тази тема, предлагам да видим част от разследването на Теодора Трифонова, което тя беше направила за това, по какъв начин се санират сградите у нас.

Николай Нанков:  Да, проверката се извършва и понастоящем, тъй като първоначалните резултати… проверката се води изключително отговорно от зам.-министър Малина Крумова в нашето министерство. Включва, съответно, колеги…

Водещ: Направихте ли лабораторни тестове на въпросните материали, за които разказа Теди, че са…

Николай Нанков: Да, да. Ще направим и ще платим и в независима лаборатория, в Стара Загора, повторни тестове на част от материалите. Към момента проверката доказва, че в…, изключая един от високите блокове, останалите материали са трудно горими, както доказа, съответно, и Вашата проверка, отговарят на енергиен клас ”В” и „С”. Един, съответно, от блоковете е с материал,  който по един от четирите показателя за горимост, по един, повтарям, от четирите показателя има проблем. И, съответно, комисията, в окончателния си доклад, трябва да предостави решение за обезопасяване и осигуряване на нормалната противопожарна сигурност. Нека да довършим с доклада. Може би другата седмица, в средата, ще сме готови с окончателните резултати от него. Нека да сме приключили с окончателната проверка и ще изнесем резултатите, и ще предприемем необходимите действия. Наистина, благодарим и за Вашето разследване. Бяхме също силно обезпокоени от материалите, които общините са използвали, съответно в част от високите сгради. Фактът, че фирмата-производител е декларирала, официално със сертификати, с удостоверение за произход на материалите.

Водещ: Къде министерството обаче да проверява? Защо трябва Теодора Трифонова да се намесва, да прави тези лабораторни тестове, да доказва, че има проблем? Къде е контролът?

Николай Нанков: Тук, без по никакъв начин да бягам от отговорност, ще заявя, че министерството няма и компетенции, и правомощия, относно контролните механизми, не само по програмата, а и в настоящата хипотеза, тъй като имаме декларация от фирмата-производител и сертификат, за конкретния материал. Направен с неподходящи материали.

Водещ: Кажете сега, оттук нататък Министерството на регионалното развитие какво ще направи, ще има ли препакетиране, ако мога така да се изразя, за тези блокове, при които не са спазени изискванията?

Николай Нанков:  Ще се търси техническо решение за обезопасяване, съответно на сградата или сградите, ако има и в други случаи.

Водещ: Колко ще струва и кой ще го плати?

Николай Нанков:  Това ще се поеме от програмата, по никакъв начин няма да засегне. Трудно бихме могли да кажем към момента, колко ще струва това. Но, в случая знаем кой е възложител на обществените поръчки – общините. Тук можем да коментираме една малко по-сериозна тема, за търговска измама. Тай като, не във всеки случай контролен механизъм и контролна институция може да удостоверява, отъждествява, без подаден сигнал, конкретния елемент и конкретния материал, който се използва в строителството.

Водещ: Може ли да има и други такива опасни блокове,като този в Стара Загора?

Николай Нанков: Убеден съм, че и след сигнализирането и от Ваша страна, и след указанията, които са дадени отново на общинската администрация, да бъдат изключително осторожни, относно качеството на материалите, относно това, дали те отговарят на изискванията, не само по сертификат, който предоставят фирмите-производителки на тези материали, а дори да бъдат така осторожни и добри, да правят, съответно, и да си гарантират, там, където имат съмнения, чрез лабораторни изпитвания, тази сигурност на материалите. И съм убеден, че подобни случаи няма да има. Но тук говорим, може би за търговска измама. Хубаво е и ще бъдем добри…

Водещ: Ще изчакаме, да видим окончателно проверката.

Николай Нанков:  Точно така. И ще консултираме коректните общини, ако има подобни случаи, как да си търсят правата.

Водещ: Ще има ли още саниране? Хайде да говорим за това, че това е нещо, което много интересува хората. Спря ли санирането, ще има ли саниране, какво се случва с националната програма?

Николай Нанков: Санирането, знаете, спекулира се, както много, по темата саниране, се спекулира отново с едно писмо, което в началото на месец юли изпратихме до общините, с което просто напомнихме на уважаемите кметове, че срокът на кандидатстване и на подаване на заявления в Българската банка за развитие, по указания, които ние сме изготвили още 2015 г., приключва през 2016-а. Хиляди заявления валяха и през 2017 г.

Водещ: Спирате ли санирането, министър Нанков? Конкретен отговор очакват всички, и кметовете на общини, и хората.

Николай Нанков: Продължаваме санирането. В момента имаме готови 580 сгради, 565 се санират. До тези 2 022 сгради, които са с подписани, със сключени договори с Българска банка за развитие, финансов ресурс има, наличен, ще остане и за още сгради от тези 2 милиарда лв. Но, нека, съответно, да бъдат възложени всички обществени поръчки, да знаем на каква сума ще са те.

Водещ: Ще се сключват ли нови договори, ще се осигуряват ли нови финансови потоци, така да го кажем?

Николай Нанков:  Този въпрос е отворен. В момента, знаете, имаше дебат в Народно събрание. Ние, съответно, предложихме нашата алтернатива за бъдещо продължение на програмата. През септември ще имаме нов дебат, иницииран отново от българския парламент, за това, как трябва да продължи. Ние подобрихме контрола. Това се вижда и на днешен етап, вижда се и в начина, по който отреагираме на подобни сигнали. Направихме проверка с ДНСК, относно качеството на строителството.

Водещ: Имаше много сигнали за занижено качество.

Николай Нанков: От 70 сгради, избрани на случаен принцип и сгради по сигнали, в 64 от тях не са установени нарушения на нормативната база, нито на качеството и на добрите практики в строителството. В 6…

Водещ: А откъде дойдоха тогава тези примери, които и ние показахме, за течащи блокове, за некачествено строителство? Хората ни сигнализираха, с много снимки и видеоматериали.

Николай Нанков:  Точно така. И на всички сигнали, които са изпратени до нас, и през Вас, респективно, медиите, ние сме отреагирали и сме задължили кметовете, каквото и условие има по програмата, е всички отремонтирания, всички отстранявания на дефекти, да бъдат предявявани за сметка на строителите и на изпълнителите. Да, не винаги има добросъвестни фирми. Но, споменах какъв е и процентът, при 70 проверени сгради, 64 са наистина без открити нарушения, и като качество, и като…

Водещ: Да кажем, ако е възможно и по-конкретно, за колко ще блока остават пари, за саниране? Защото казвате, че от тези 2 милиарда ще останат още пари за санирането. За колко ще Ви стигнат?

Николай Нанков:  От тези 565, ако ги извадим от 2 022 сгради, виждаме, че има за още минимум 1 500 блока, ресурс, част от които се санират понастоящем, част от които, предстои възлагането на тръжните процедури за строителни дейности, за сключването на договори.

Водещ: Има ли договори за тях или предстои да се сключват, ще обявявате договори и въобще, свободни позиции?

Николай Нанков:  Свободни позиции обявяват, и договори, общините, и обществени поръчки. За част от тези сгради, за около 1 000 от тях, предстои сключването на нови договори с избрани строители. За тях, споменах, има наличен финансов ресурс. Те ще бъдат довършени по правилата на програмата, с наистина повишаване на контрола и на стриктно следене на качеството на извършваните дейности.

Водещ: Добре, продължаваме по друга тема, която също е важна. ТОЛ-таксите и пътните такси. Какво се случва с ТОЛ-системата, кога ще заработи, има процедури на обжалване там, със сигурност, които Ви бавят?

Николай Нанков: Те ни бавят от година и половина вече, тези процедури на обжалване. Затова обмисляме други вариант, да възложим през държавна компания. Ще създадем държавно предприятие или ще използваме съществуващо такова, да възложим инхаус като изработването на ТОЛ-системата, като резервен вариант. Но, в момента, на база на последната жалба, която получихме, много странно я получихме, между другото, последната жалба, с клеймо от 26 май, тя пристигна на 3 юли, когато Върховният административен съд се произнесе, в последното си решение, в полза на възложителя, щяхме да отваряме ценовите…, не ценовите, прощавайте, техническите оферти. И пристигна нова жалба, отново (…) в наша полза, така че…

Водещ: Казахте, че ще заведете иск за 200 милиона, срещу фирмите, които обжалват поръчката? Ще го направите ли?

Николай Нанков: За 200 милиона, не. В момента, одиторска фирма ни остойностява, каква е пропуснатата полза и какъв е размерът на щетите върху държавата. На база на това жалене, минималната щета, по груби сметки, е от 1, 5 милион, на ден, минималната щета за държавния бюджет. Ще заведем иск, на база на, пак казвам, реален доклад от одиторска финансова компания. Отделно от това, 2018 г. ТОЛ-системата, в този вариант, в който сме започнали процедури и в другия вариант, който споменах, през държавна компания. През 2018 г. ТОЛ-системата трябва да заработи, тъй като за всички проекти, които коментираме, и за разширяването на „Тракия”, не коментирахме АМ „Хемус”, като нашата амбиция…

Водещ: От началото на 2018-а или кога?

Николай Нанков: Не, в края. 7 месеца е срокът за въвеждане. Ние трябва да сме убедени, че в първо тримесечие на 2018-а трябва да сме стартирали процедурата по внедряването. 7 месеца е срокът на внедряване на ТОЛ-системата и 12 месеца, по задание, е срокът за оценка на ефективността, изпитване и коригиране на дефекти, ако има такива. Така че, в 2018 г. трябва да започне страната ни, края на 2018-а, да генерира ресурс по линия на ТОЛ-системата.

Водещ: И още теми сме Ви подготвили сега. Ще видим един репортаж. Една година без вода, на това изпитание са подложени десетки домакинства в свлачището между „Златни пясъци” и Кранево.  Ще се намери ли решение, колко ще струва, ще се спаси ли пътят Варна – Дуранкулак?

Николай Нанков: И по двата казуса, и с водопровода, съответно засегнатите, и с пътя, трябва да намерим решение. Ще се намери решение. Аз съм във Варна, между другото, 3 дена. Следобед пътувам за Варна. Не само по тези казуси, но и по тези казуси. Относно водопровода, казусът е наистина много тежък, тъй като в момента, авариите в етернитовия водопровод създават предпоставка (…), активизират свлачищния процес. Т. е., къщите на хората…

Водещ: Ама, на много места, си говорихме с Вас, докато  гледахме Деси, че има свлачищни процеси. Това сериозен проблем ли е, за Вас?

Николай Нанков: Изключително сериозен проблем. Малко се говори в последните няколко години. Но, проблемът те унаследен с, наистина последните 25-30 години, когато строителството в свлачищни райони се е извършвало, за съжаление, без адекватни регламенти и без рестрикции, дори без каквито и да е инженерно-геоложки меропиятия за предотвратяване на тези свлачищни процеси. И в момента сме свидетели именно на тези процеси и на тези активирани свлачища. А относно пътя, наистина ще оценим, коя е по-добрата алтернатива, утрепване, за над 60 милиона лв., на съществуващото свлачище, или изместване на пътното трасе? Тъй като път и пътна връзка трябва и ще има.

Водещ: За още един път ще Ви питам, по зрителски сигнал, който казахме днес и показахме, в рубриката „Аз, репортерът”, това е за пътя София – Самоков. Сега ще видите и снимките, ако не сте видели – храсти, обрасъл път, шофьорите се движат по средата на платното, за да ги избегнат, включително и падащи камъни. Това е първокласен път. Знаете ли за този път?

Николай Нанков: Знам за пътя. Хубаво е, че научих отново от Ваш сигнал за съществуващата ситуация. Юни месец, на част от пътното платно, по линия на текущия ремонт, се изчиствани храсти, съответно извършени определени кърпежи. Още днес, на база на Вашия сигнал, за което благодаря, между другото, започва отново изчистване на паднали камъни и на храсти. Повтарям, по част от платното, юни месец, са изчистени, съответно растителност, храсти, но още днес, след Вашия сигнал започва доизчистването. Част от тях са съответно и във връзка с валежите от последните месеци.  Още днес, още днес. Вече е разпоредено.

Водещ: Сега, понеже имаме 100 дни от правителството на „Бойко Борисов 3”, както се казва, кабинетът на „Борисов 3”, каква оценка си давате Вие, за свършеното до тук?

Николай Нанков: О, много е сложно човек да се самооценява. Мисля, че не въобще морално и етично. Слушайки оценката на опозицията, сутринта, не е хубаво да се абсолютизира, че стоте дни са фокусирани само върху 2-3 скандала, които наистина те интерпретираха в медийното пространство. Напротив, специално в нашето ведомство, мисля че доста неща, не само като добри практики, продължихме, а и стартирахме. И в реформата в кадастъра, в (…) обслужване, стартирахме много важни проекти, включая АМ „Хемус”, отсечка от 9 км, вчера нов път, в областта на санирането…

Водещ: Добър, много добър, отличен… колко?

Николай Нанков:  Абсурд е да си дам оценка и да правя оценка, пък камо ли на цялото правителство. Оценката се прави от гражданите. Опозицията също има право да дава оценка. Виждаме тяхната оценка.

Водещ: Доволен ли сте от това, което сте свършил до този момент?

Николай Нанков:  Винаги може повече, винаги може повече, мисля, че с усилия и бъдещето ще го докаже, че ще се справим с тежките задачи.

Водещ: Благодаря Ви за това участие в ефира на „Тази сутрин”. Министърът на регионалното развитие Николай Нанков, специален гост.

Видео от участието може да видите тук.