Министър Лиляна Павлова: Над 1170 са подадените заявления към ББР за финансиране на санирането

„Над 1170 са готовите за саниране сгради, за които са подадени заявления в Българска банка за развитие. До края на годината очаквам поне още 1000“. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството в ефира Дарик радио днес. „Благоевград, Бургас, Стара Загора, Хасково отчитат сериозен напредък по програмата. В Благоевград вече започна санирането на първата сграда, а до момента в града има 103 сключени договора за финансиране“, информира министър Павлова. ‚Дори и само до този момент е обхванат е значителен процент от жилищните сгради, особено в по-малките населени места“, каза министърът. Тя съобщи, че според изчисленията за всички дейности по санирането на една сграда в град като Благоевград  са необходими средно 500 хил.лв. Това  значи, че инвестицията по Програмата в града ще бъде около 60 млн. лв.
„Миналата седмица приключихме много важна стъпка по ОПРР 2014-2020 - сключихме договори с 39 общини, които ще получат общо 1,4 млрд. лв за инвестиции в проекти за градско развитие“, каза министър Павлова. Това включва проекти за подобряване на градската среда, модернизация на градския транспорт, енергийна ефективност в административните и публични сгради. „Общините имат разработени планове за градско развитие. Сега трябва да ги приоритизират, а по-бързите могат вече да започнат с избор на изпълнители“, съобщи Павлова.
„Инвестициите в градовете са само една част от програмата. Със средства от оперативната програма ще се финансират проекти в сферата на образованието, с фокус върху професионалните гимназии“, разясни тя. Със 165 млн.лв. ще се реформира материалната база и сградния фонд на спешната помощ на територията на цялата страна. „Това са мерките, които стартираме още тази година, а от догодина започваме с пътните проекти, за които има осигурени близо 390 млн. лв“ , съобщи министърът.
Министър Павлова заяви, че ако рисковите проекти по ОПРР 2007-2013 не бъдат готови до края на годината, то те ще бъдат завършени догодина, за сметка на бенефициентите. Рискови са проекти като Западната дъга, Северната скоростна тангента, както и проекти за градски транспорт, при които има значително забавяне.
 „Държавата трябва да има ясна позиция: толерираме ли незаконното строителство, узаконяваме ли незаконните постройки или не, търсим ли жилища на хората или не. Правилата трябва да са еднакви за всички граждани, не може някои групи да са привилегировани.“ Това заяви министър Павлова от ефира на радиото по повод незаконното строителство. „Моето мнение и мнението на ДНСК е, че незаконното строителство не трябва да се толерира. Ние вече 2 пъти давахме законова опция за издаване на т.нар. режим на търпимост. Тоест ако сградата не е опасна и е в общинска земя, би могла да се издаде такъв режим на търпимост. Но никой не се възползва, както по отношение на ромските постройки, така и по отношение на незаконните гаражни клетки.“, обясни тя.
Павлова информира, че тази седмица в Гърмен ще бъдат премахнати общо 6 незаконни къщи, за които има избран изпълнител. „В общината има издадени общо 124 заповеди, като всички собственици бяха поканени да премахнат доброволно постройките си, но никой не го направи“, каза Павлова. „Около 30 от сградите трябва да се проверят отново, защото откакто са издадени заповедите за премахването им, къщите са надстроявани и пристроявани, което означава, че общината трябва да провери и обяви тези къщи за незаконни“, обясни тя.
Министърът информира, че, извън Гърмен, всеки месец ДНСК премахва между на 50 и 70 незаконни сгради. Около 10% от тях са в ромски гета. ДНСК премахва годишно около 800 незаконни сгради, но има още много, които попадат под контрола на общините, обясни тя, тъй като според новите законови регламенти ниското строителство е в правомощието на общините. „Незаконните постройки от този тип са изключително много, но премахването им, зависи от съвестта на кметовете“, каза Павлова и допълни, че там където незаконното строителство навлиза в чужда частна собственост, кметовете трябва да бъдат безкомпромисни. В случаите обаче, в които постройките са на общинска земя и не пречат, може да се учреди отстъпено право.
Министър Павлова обяви, че броят на незаконните строежи върху свлачищни райони в страната надвишава 5400. Над 4000 от тях са построени след издаване на разрешение  за строеж от страна на общините. „Трябвало е разрешенията да са съгласувани със съответната служба по геозащита и да им се предпишат мерки за укрепване“, разясни тя и увери, че както кметовете, така и главните архитекти ще бъдат санкционирани за това. „Дори и в случаите, когато ние не можем да премахнем тези постройки, природата за съжаление сама ги премахва“, каза Павлова.
По отношение на изборната миграция, министърът на регионалното развитие обяви, че и сега, както и по време на предишния мандат, е внесено предложение да се съобрази минимално необходимата за живеене площ с броя на хората, които са регистрирани в дадено жилище. 10 квадратни метра е площта, която експертите прецених определиха като минимално приемлива, каза Павлова. Целта е да не се стига до случаи, в които в едно жилище са регистрирани 50 души.
Относно плажовете министърът заяви, че от общо 210 на Българското Черноморие, са отдадени близо 120. За тези от останалите, които имат посетители, ще предоставим финансиране на областните управители, които трябва да наемат спасители и медицински лица, за да ги обезопасят.
Министърът отново обърна внимание, че държавата не може да се намесва в ценообразуването по отношение на услугите, предоставяни на концесионера, но ясно изисква да бъде осигурена 50% свободна плажна зона. Павлова информира, че според предложение на Министерството за изменение в нормативната уредба, тази площ трябва да е равностойна по характеристики на платената зона, за да не се злоупотребява с практиката свободната зона да е непривлекателна за летуващите.
„Концесионерите се опитват да се оправдават с държавата и искат освобождаване от концесионната такса“, каза министърът, „но чрез наема на плажа те печелят основно от заведенията  и преместваемите обекти, така че, стига да искат, спокойно могат да намалят цените на чадърите и шезлонгите“.
По повод приемането й в клуба на световните млади лидери на форума "Кранс-Монтана“, министърът обяви, че приоритетно ще работи върху темата за развитие на Балканите и има амбицията да организира такъв икономически форум и в България. „Като член на ЕС и НАТО България е важен фактор за развитието на полуострова и аз се опитвам на промотирам страната ни като лидер на Балканите“, заключи тя.