Министър Лиляна Павлова: Голям е интересът към програмите за трансгранично сътрудничество

Програмите за трансгранично сътрудничество се радват на голям интерес тази година. Получените предложения по първите покани в пъти надвишават бюджета и очакванията ни. Това съобщи в отговор на въпрос по време на блиц контрол в парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Подадени са 388 предложения по първата покана по програмата между  България и Сърбия, която е с общ бюджет 34 млн. евро. От тях са одобрени 36 за 18 млн. евро, договорите за които предстои да бъдат сключени, съобщи Павлова. Предложението ни беше да увеличим  бюджета и да включим и този за 2019 г., за да можем да финансираме повече проекти, но сръбската страна не се съгласи. Те пожелаха да имаме нова покана и повече ресурс за нея. Затова бенефициентите ще могат  да кандидатстват наново в следващите  покани, информира още министърът. 195 са подадените проекти по програмата за сътрудничество с Турция. От   тях до следващия етап за оценка на качеството през август са допуснати 116 проекта, като прогнозната стойност на договорените средства до  края на годината е около 11 млн. евро, каза тя.

 Общият бюджет на програмата е 29,6 млн. евро.  Категорично не се съгласихме да  ограничим участието на общини, подписали декларация за арменския геноцид, до програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция, обясни заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова. Не се допуска дискриминация или стесняването на обхвата й вследствие на външнополитически въпроси. Това е инструмент, който трябва тясно да сформира възможности  за сътрудничество . Няма и нещо в хода на кандидатстването и обявените насоки , което да възпрепятства сформирането на партньорства. Има общини, подписали декларацията, които са подали свои проектни  предложения, каза още тя.  В рамките на днешното заседание Комисията за регионално развитие към Парламента гласува за приемането на  законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на  програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция 2014 – 2020 година, внесен от  Министерски съвет. 213 са подадените проекти по програмата между България и Македония.  Одобрени от тях са 44 на обща стойност 10 млн. евро.  Предстои да бъдат отворени нови покани за кандидатстване по тази програма, съобщи министър Павлова. Тя обяви, че по програмата за трансгранично сътрудничество Гърция -България е отворен за кандидатстване целият бюджет в размер на 130 млн. евро. Първата покана, обявена ноември м.г. с ресурс от 38 млн. евро, е  насочена към разработване и финансиране на предварително определен стратегически проект за подобряване достъпността на трансграничния  регион. Той включва проектите за изграждане на нов път от Димарио,  Гърция, до българо-гръцката граница; реконструкция на път II-86 – Средногорци – Рудозем и околовръстен път на Рудозем; изграждане на нов трансграничен преход Димарио-Рудозем; реконструкция на републикански  път II-59 – Момчилград – Ивайловград. Партньори по стратегическия  проект от българска страна са Агенция „Пътна инфраструктура“ и  Областна администрация Смолян, а от гръцка страна - „Егнатия одос“ АД.  По втората покана, която беше отворена през декември м.г., с бюджет 35 млн. евро, са получени 211 проектни предложения. Предстои те да бъдат оценени, като се очаква септември месец да бъдат сключени договори с бенефициентите.Предстои отваряне и на поканите и по първите 2 приоритетни оси - „Конкурентен и иновативен трансграничен регион“, както и стратегическа покана в рамките на приоритетна ос 2 “Устойчив и приспособим към климата трансграничен регион“, насочена към един от най-важните за региона проблеми – справяне с наводненията, с предварително определени инвестиционните дейности и допустими партньори.  По първата покана по програмата с най-голям бюджет – между Румъния и България, са получени 117 проекта за меки мерки, от които са одобрени 23 договора за 17,5 млн. евро. В рамките на втората покана са подадени   153 проекта, оценката на които е приключила, като Оценителната комисия  е отхвърлила значителен брой от тях на етап административна оценка или  на етап техническа оценка, информира регионалният министър. Тези, които са одобрени, не постигат индикаторите, отбеляза тя. Считаме, че оценката не е проведена целесъобразно, много проекти са отхвърлени по  формални критерии и позицията ни е, че има дискриминиране на български  партньори, заяви Павлова. Голяма част от кметовете смятат също, че  малко на брой одобрени проекти изяждат целия бюджет, а не покриват индикаторите.Считаме че оценката може да се направи по по-добър начин, каза още тя  и допълни, че на 4 август Комитетът за наблюдение на програмата ще  решава дали да се проведе отново оценка или тези проекти да бъдат  одобрени.

Към днешна дата имаме добро изпълнение на Оперативна програма „Региони  в растеж“ 2014 – 2020 година. Обявени за кандидатстване са процедури  за 76% от общия бюджет – 2,284 млрд. лв. по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., съобщи Лиляна Павлова. Тя обясни, че по-голямата част – 1,3 млрд. лв., е бюджетът по Приоритетна ос 1, която се предоставя на междинните звена – 39-те най-големи градове в страната. Всички те са акредитирани и имат одобрени инвестиционни програми, напомни тя и допълни, че днес е одобрен първият договор от инвестиционната програма на град Габрово.Другите приоритетни оси на програмата са насочени към конкретни бенефициенти, а има и такива, където подборът на проекти е на конкурентен принцип, обясни министърът. Тя  информира, че вече са сключени договори за общо 303 млн. лв. или 10 % от бюджета на програмата с Министерство на културата, Агенция „Пътна инфраструктура“, за техническа помощ на бенефициентите, както и по Приоритетната ос за енергийна ефективност в изостаналите райони. Успешно приключихме и разплатихме над 100% от бюджета на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007–2013 г. към края на миналата година, за да усвоим в максимална степен европейското финансиране, съобщи още министърът и допълни, че 

 разходите са сертифицирани. Равносметката показва, че с финансовите корекции, недопустимите разходи и др. е усвоен над 95% от бюджета, което е добър резултат, заяви Павлова.Тя обърна внимание, че има още проекти, които предстои да бъдат  завършени през тази година според европейските правила, така че се очаква процентът да се увеличи. В новия програмен период има определени междинни минимални лимити по отношение на общия бюджет на програмата и ако до края на 2018 година не бъде усвоен до 20% от ресурса по инвестиционните програми, ще се отнеме от бюджета на програмата, обърна внимание министърът. Трябва да сме много внимателни, да усвоим и да разплатим средствата. Затова стимулираме, помагаме и подкрепяме с всички средства нашите бенефициенти, така че възможно най-бързо да изпълняват проектите си, допълни тя. В отговор на въпрос министърът заяви, че разглеждане на финансовата част на програмата в следствие на Брекзит не се очаква на този етап. През 2019 г. ще се преизчислят вноските на държавите членки и тогава ще стане ясно дали ще има промяна във финансирането по програмите, каза тя.

Няма незаконно строителство на Иракли, проверките ни не показаха такова, отговори министър Павлова на поставен й въпрос. Тя обясни, че  всички строежи 4 и 5 категория са ангажимент на местната власт. Когато получаваме сигнали, ги препращаме към главния архитект. По изключение тази година Дирекцията за национален строителен контрол направи проверка в к.к. Слънчев бряг, тъй като община Несебър отказваше да я  извърши,съобщи министърът. В резултат са установени 323 незаконни постройки, като 75 са вече констатирани при предишни проверки, а 248  са нови. Връчени са 14 покани на кмета за това, че не изпълнява разпорежданията на закона и не взима мерки за премахване.По отношения ролята на държавата за отстраняване на нанесени щети в Карлово в размер на над 5 млн. лв. регионалният министър заяви, че министерството може да се намеси само по линия на фонд „Солидарност, когато има обявено бедствие в регионален мащаб. В този случай няма установено такова, съобщи тя и обясни, че общината може да кандидатства за  средства пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Към момента тя не е подала заявление. Можем да й окажем логистична подкрепа при попълването на формуляра, добави Павлова.

 По отношение на свлачището на пътя Сливен – Ичера тя информира, че е възложен проект за геоложко проучване, за да може проектантите да предложат проект за укрепване. Той е готов и индикативната му стойност е над 2,8 млн.лв. Тъй като пътят е важен, сме възложили подготовката и изпълнението на действия по укрепването по линия на текущ ремонт, които трябва да започнат през следващата седмица, информира 

регионалният министър. Лиляна Павлова коментира, че през есента на т. г. ще започне строителството на яз. Луда Яна и рехабилитацията на яз. Студена, а до края на лятото ще бъде обявена последната тръжна процедура–зарехабилитацият на пречиствателната станция за питейна вода на Перник, които се финансират по финансирания със заем от Световна банка Проект за развитие на общинската инфраструктура. Категорично не се намесваме в определянето на цените, които самостоятелният регулатор определя,  заяви министърът във връзка с въпрос за повишени цени на водата на места в страната. Регулаторът одобри годишната цена, а в момента тече процедурата по оценка на 5-годишните планове за промяната на цените и ценообразуването, допълни тя. Важно е да се отбележи, че ценообразуването взема предвид и по какъв начин се добива и доставя водата за дадено  населено място – дали чрез каптаж или помпажно, както и дали има изградена пречиствателна станция за питейна вода, защото това има значение за разходите. Предложихме да се намали прагът на социалната поносимост –съответно тавана на цените, тъй като има семейства със сериозни затруднения в плащането на битовите разходи, каза още тя. 

Сформирани са почти 4000 сдружения на собственици и са одобрени около 2000 сгради за участие в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, съобщи  Павлова. За близо 1500 сгради се провеждат обществени поръчки, които са в размер на общо 1 млрд. лв., колкото е бюджетът на програмата, допълни тя. 

В отговор на въпрос за изграждането на АМ „Черно море“ министърът обърна внимание, че няма европейско финансиране дори за АМ „Хемус“,  така че не може да се разчита на такова и за нея. Като приоритетни Павлова определи АМ „Хемус“, пътищата София – Калотина, София – Видин  и Русе – Велико Търново и едва след като те бъдат изградени, ще може да се работи по АМ „Черно море“, тъй като по направлението няма достатъчен трафик. По тази причина и изграждането й не би било изгодно за инвеститорите чрез публично-частно партньорство. Затова мислим по-скоро в посока  разширяване на настоящия път, като участъкът Бургас – Слънчев бряг ще бъде четирилентов, а Слънчев бряг – Бяла – Обзор е предвидено да се изгради като трилентово преминаване. Направихме уширение на пътя при  Поморие. В момента тече тръжна процедура за участъка Поморие – Сарафово, който е на стойност 20 млн. лв. В ход е и процедурата за обход на Поморие. През следващата седмица ще бъде обявен търгът за обхода на Ахелой, който е най-критичната точка от трасето.

Областните пътни управления правят анализ къде може да бъде изградена трета лента и поетапно ще започне работа в тази посока, информира министърът на регионалното развитие и благоустройството.