Министър Лиляна Павлова: Ползите от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради се доказаха и ефектите са видими

За 2 години, откакто се изпълнява Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, тя се доказа с ползите, които вече са видими. В началото се проведе и антикампания, но хората вече се убедиха. Видяха се положителните ефекти – по-уютни и топли домове, по-добре изглеждащи сгради, намалени вредни емисии, намалени сметки за отопление на потребителите с 50%-70%, работа за малките и средни строителни фирми, увеличаване на заетостта, оборотите и приходите в бранша. Това коментира днес министърът на регионалното развитие и благоустройството (в оставка) Лиляна Павлова в Народното събрание, където на заседания на комисиите по бюджет и финанси и по регионална политика, местно самоуправление и благоустройство бе разгледано предложението на увеличаване на бюджета на Националната програма с 1 млрд. лв. и продължаване на срока за реализацията й. Тя подчерта, че програмата е дала възможност за заетост в строителството в междинния период между приключването на програмите с европейско финансиране от предходния програмен период и реалното им изпълнение през настоящия. 
 

Министърът съобщи, че сградите обект на изпълнение по програмата, които са със сключени договори между сдружения на собственици и Българската банка за развитие са 2022. От тях над 1000 са в процес на изпълнение, като над 200 са вече изпълнени. Изпълнението на строително-монтажни работи по около 550 сгради е преустановено през зимния сезон, но след приключването му те ще бъдат възобновени. Към настоящия момент от програмата са обхванати общо 148 000 жилища. Има 2000 чакащи сдружения на собственици с подадени заявки към общините. Това беше мотив за предложението за удължаване на срока на програмата, посочи Павлова.
 

Видимият ефект от изпълнението на програмата в градове с масово завършени сгради доведе до увеличаване на броя на регистрираните сдружения до почти 6000, като и вторият милиард няма да може да обхване всички, коментира Павлова. Такъв тип програма трябва да има поне следващите 10 години, за да се обхванат всички панелни сгради. В последствие тя трябва да се разшири и освен многофамилните да обхване и по-малки и еднофамилни жилищни сгради, посочи тя и допълни, че нуждите на сградния фонд в страната са големи.
 

Регионалният министър напомни, че сключените от ББР договори почти са достигнали одобрения до момента 1 млрд. лв., като това наложи временното преустановяване на сключването на нови договори по програмата. За държавата е важно бюджетът на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради да се увеличи с още 1 млрд. лв., защото тя е аполитична и касае всички български граждани. Освен социално, тя има екологично и икономическо измерение, като почти 600 малки и средни строителни фирми участват в изпълнението на различен тип дейности по нея, заяви Павлова.
 

Министърът се аргументира и с факта, че България е с най-ниска енергийна ефективност на сградния фонд, който включва не само жилищните сгради. Вече 9 години се реализират програми за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, напомни тя. Изпълнението на тази политика започна пилотно с реализацията на изпълнявания съвместно с Програмата на ООН за развитие демонстрационен проект, след което продължи с финансиране от Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 –  2013. Такъв тип дейности се финансират с европейски средства и през настоящия програмен период, но те не са достатъчни и затова се направи концепцията на Националната програма за енергийна ефективност, подчерта Лиляна Павлова.
 

Тя обърна внимание, че с европейски средства се финансира въвеждането на мерки за енергийна ефективност и в публични сгради, като инвестиции вече са направени в над 1000 училища и детски градини, университети и обекти на социалната, здравната и културната инфраструктура. Нов момент в Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020, 300 млн. лв. от която са предвидени за енергийна ефективност, е включването в обхвата й и на публични сгради на територията на 39 големи и средноголеми общини – сгради на общински и областни администрации, пожарни и полицейски управления, обекти на Агенцията за социално подпомагане, сгради на деконцентрирани структури на държавна администрация, за да се осигури максимално широк спектър и ефект на инвестициите, обясни министърът.
 

Числата показват необходимостта и ефекта от програмата. Увеличаването на бюджета й и срока на действие ще доведе до излизане извън тригодишната финансова рамка и затова е необходимо одобрението на Народното събрание, напомни тя. Благодарение на възможностите на бюджета средствата за първия милиард са обезпечени и са в БНБ. От тях ще се разплаща към ББР за възстановяване на извършени разходи по завършени и въведени в експлоатация сгради, посочи Павлова.