Министър Лиляна Павлова в интервю за в. „Строител“: През 2017 г. обявяваме обществени поръчки за 1 млрд. лв.

Г-жо Павлова, каква беше 2016 г. за Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и за строителния бранш? Като година на какво бихте я определили?

2016 г. беше нелека за строителния бранш. Очаквано, имахме по-малък обем поръчки с европейско финансиране, но както предвиждахме, годината беше силна за строителния бранш по отношение на възможностите, които даде Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Именно благодарение на програмата през тази година малките и средните строителни фирми бяха тези, които имаха възможност да участват активно и да работят по нея, което е една голяма глътка въздух за тях.

Освен санирането и Националната програма в рамките на годината отново чрез осигуреното от държавния бюджет допълнително финансиране продължиха ремонтите на републиканската пътна мрежа, големите виадукти и тунели. Тези наши усилия започнаха през 2015 г., но сега фокус за правителството бяха пътищата в Северна и предимно в Северозападна България. С отпуснатите допълнителни средства от държавния бюджет в размер 145 млн. лв. В тези райони беше подобрено състоянието на 28 отсечки с обща дължина над 330 км. Общо по различните програми на Агенция "Пътна инфраструктура“ са ремонтирани около 630 км пътища, както и мостове и съоръжения по автомагистралите "Хемус“ и "Тракия“. Целенасочената ни политика за подобряване на състоянието на пътната мрежа в Северна България ще продължи и през следващите години, за което отново ще бъдат предоставяни целеви средства, тъй като не е редно пътищата там да са в по-лошо състояние от тези в южната част на страната.

Какво показва изпълнението на Оперативна програма "Региони в растеж“ ("ОПРР 2014 - 2020") по отношение на отворените процедури и предстоящи търгове?

Наваксахме закъснението в изпълнението на ОПРР след нейното одобрение. Предоставени са 76% от средствата по нея чрез отворените за кандидатстване процедури. На обща стойност 1,5 млрд. лв. са сключените споразумения и одобрените инвестиционни програми между МРРБ като Управляващ орган и 39-те най-големи общини в страната, които са и междинни звена по програмата. Може да се каже, че към настоящия момент програмата е в своя пик, а от следващата година в ход ще бъде и реалното строителство по нея. Ще се изпълняват проектите, свързани с подобряване на градската среда и транспорт, ремонт на паркове, детски площадки, велоалеи. Ще бъде извършено и обновяване на социална, културна и училищна инфраструктура в 39-те общини и ще се приложат мерки за енергийна ефективност в публични и частни сгради в 28-те малки градове.

Към бенефициентите е разпределен малко над 17% от ресурса на програмата. Картината ще се промени през следващата година, тъй като тогава ще се проведат значително повече обществени поръчки и ще се сключат най-много договори. Очакваме по проекти по програмата до края на 2017 г. да бъдат разплатени над 700 млн. лв. Предвиждаме процедурите за обществени поръчки, които ще бъдат обявени, да са за близо 1 млрд. лв.

Следващата година предстои да бъдат публикувани още няколко процедури за набиране на проектни предложения. В началото на 2017 г. общините ще имат възможност да кандидатстват с проекти по линия на социалната инфраструктура за деинституционализация на децата, лишени от родителски грижи. Целта е старите социални домове да бъдат закрити, а децата - настанени в модерни центрове. През 2017 г. се очаква да стартира и проект за реформа в спешната помощ с ресурс 164 млн. лв. с бенефициент Министерството на здравеопазването. С тях ще се финансират модернизацията на всички спешни центове в страната, купуването на оборудване за тях и доставката на нови линейки. През май предвиждаме да стартират мерките за туристически проекти. По линия на финансовите инструменти през фондовете за градско развитие те ще подкрепят туризма у нас. Акцентът ще е върху обектите на културно-историческото наследство на страната, които са с национално и световно значение. Догодина се очаква да стартират и мерките за социална подкрепа на възрастни хора, съгласно националната стратегия за тяхната деинституционализация. С обявяването на споменатите схеми за кандидатстване ще бъде отворен целият ресурс на програмата.

Преди дни беше обявена поредната голяма обществена поръчка за пътища - за 16 км от АМ "Хемус“. Какво е положението с мащабните инфраструктурни проекти? Какво се случва с лот 3.2 от АМ "Струма“? Не закъсняваме ли много?

След няколко седмици би трябвало да е избран изпълнител за първия участък от АМ "Хемус“ от Ябланица до Боаза, който е с дължина около 10 км, тъй като за него имахме най-добра проектна готовност. Получените оферти се разглеждат и се надявам до края на годината да бъде сключен договор.

В ход е и процедурата за участъка от магистралата от п.в. Белокопитово в посока Шумен с дължина приблизително 17 км. Надявам се, ако няма обжалвания по нея, съвсем скоро да бъде избран изпълнител и от следващата година, при успешна реализация на мерките по отчуждаване на земите, да започне и действителното строителство на обекта.

Паралелно с това е в ход процедурата за избор на ново трасе и техническо проектиране на участъка от магистралата до разклона за Плевен и Ловеч и след това на участъка до Велико Търново. Целта ни е, докато тече строителството на два от участъците, за останалите четири да бъдат направени технически проекти и да се изберат трасета, с които да се оптимизира необходимото финансиране, така че да не трябва да се правят големи и много скъпи тунелни съоръжения и виадукти.

По отношение на последния участък от автомагистрала "Струма“, който трябва да преминава през Кресненското дефиле и е най-голямото предизвикателство за нас, мога да кажа, че вървим напред в изготвянето на задание и Оценката за въздействие върху околната среда, която трябва да бъде изготвена до края на годината. Така в началото на 2017 г. ще можем да проведем обществени консултации и обсъждания и ако те минат успешно и няма спънки, ще обявим първите процедури за избор на изпълнители за този тежък, сложен и изключително скъп участък. Като най-приемлив вариант от техническа и екологична гледна точка се очерта разделеното трасе, което в едната посока минава по съществуващия път през дефилето, а в обратната е високо през планината като източен обход на Кресна до Симитли. Този проект включва изграждането на пет тунелни съоръжения и седем виадукта.

Надявам се на съгласие и на разум от всички страни, за да може България да не загуби европейското финансиране и възможността да построи скоростен участък през дефилето.

Очаквам до края на следващата година да обявим първите процедури за строителството, но преди това трябва да проведем процедурите съобразно разпоредбите на екологичното законодателство.

На какъв етап е водната реформа? Кога бихме могли да очакваме старт на проектите в сектора?

Водната реформа такава, каквато е заложена в българското законодателство и Стратегията за развитие и управление на отрасъл ВиК, приключи. Формално тя е завършена, като са изпълнени всички мерки. Създадени са асоциациите по ВиК, описани са активите, подписани са договори между асоциации по ВиК и оператори. Изискванията за предоставяне на европейското финансиране са две - на областно ниво да са окрупнени операторите, както и да е изработено прединвестиционно проучване. Такова беше направено пилотно за област Смолян, а 14 са в процес на изготвяне в рамките на финансиран от Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020“ проект, по който МРРБ е бенефициент. Предпроектно проучване ще бъде изготвено и за София, но то ще се възложи от общината, тъй като ВиК дружеството в столицата е отдадено на концесия.

Очакваме проучванията да бъдат готови през пролетта на следващата година, за да може първите проекти да започнат от 2017 г., да не губим темпо и време, за да нямаме период без финансиране за този изключително важен отрасъл.

Паралелно с това започваме подготовката на процедури за прединвестиционни проучвания за новоокрупнените територии, тъй като постоянно има такива. Остават само 4 рискови области, които не са изминали процеса по окрупняване. Останалите 24 са на финала на процедурите и съм сигурна, че ще можем да се справим с това изискване.

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради се радва на голям интерес. Ще бъде ли осигурено финансиране за продължаването й и през 2017 г.?

Програмата е много успешна. Интересът към нея не спира да се повишава и това се доказва от броя на сдруженията на собствениците, които продължават да бъдат регистрирани. Те са близо 4600 броя в цялата страна. Увеличават се и заявленията за интерес и финансова помощ от програмата. Подадени са около 3700.

5Програмата се изпълнява с бързи темпове. Засега в нея са включени над 2000 сгради. Стартирали дейности има по повече от 1870 от тях. Над 850 сгради са в процедури за строителство, като по над 350 се изпълняват реални строителни дейности. Всеки ден се увеличава броят на завършените сгради. В момента те са над 70. Очакваме това число да се увеличи значително до края на годината, защото строително-монтажни работи ще се изпълняват до последния възможен момент, който метеорологичните условия позволят.

Над 2100 са сградите, чакащи да получат одобрение за участие в програмата. Министър-председателят Бойко Борисов пое ангажимент всяка година да има допълнително по 1 млрд. лв. за тази програма. Ако всичко е наред, чрез нея ще може в следващите

2 - 3 години огромен брой български граждани да получат директно субсидиране или дори социално подпомагане за ремонт и обновяване с цел повишаване на енергийната ефективност на своите жилища.

МРРБ проведе реформа в кадастъра, която цели облекчаване на гражданите и бизнеса. Бихте ли казали кои са най-съществените промени?

След 15 години отлагане и търсене на съгласие как точно да се реализира този процес вече имаме единен орган - Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която работи съвместно с общинските служби по земеделие. На практика те преминаха към Агенцията. В резултат гражданите могат да получават услуги "на едно гише“ от над 500 работни места. В момента, в който гражданите отидат при нотариус, при съдия по вписванията, в община или областна администрация, ще могат да поискат своята скица електронно, което ще бъде и с 30% по-евтино за тях. Служителят ще разпечата скицата и ще я подпечата с печата на институцията, която представлява, като тя ще бъде законна и валидна, а процесът ще бъде много по-облекчен спрямо сегашния режим.

Как оценявате изминалата година от гледна точка на развитие на сътрудничеството и диалога с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Както и в предишни години, и през настоящата съвместната ни работа с КСБ е много ползотворна и резултатна. Представители на Камарата са членове на Консултативния съвет към министерството и допринасят значително за модернизиране на техническите и нормативните изисквания.

Вярвам, че доброто ни сътрудничество ще продължи и занапред, като в резултат ще можем не само да работим за подобряване на условията и осигуряване на по-голяма заетост за строителните фирми в страната, но и за установяване и задълбочаване на двустранни отношения с чуждестранни партньори.

Какво е Вашето пожелание по повод професионалния празник на строителя - Димитровден - към бранша и читателите на вестника?

На първо място бих искала да пожелая здраве и много успехи на заетите в строителния бранш, повечето от които, вярвам, са и Ваши читатели.

Очаквам през следващата година българските строители да могат да работят по повече проекти и затова им пожелавам сили и упоритост. Нека да продължават да са все толкова отговорни към ангажиментите си, за да можем заедно да допринесем за подобряване на инфраструктурата и на облика на населените места в страната, като така ще я направим по-привлекателна за инвеститорите.