Министър Лиляна Павлова в сутрешния блок на БНТ "Денят започва"

Министър Лиляна Павлова в сутрешния блок на БНТ "Денят започва"

13 септември 2016 | 11:23

 Водещ: Както вече разбрахте от новините, участък 2 от Западната дъга на Околовръстния път на София ще бъде открит днес. Отсечката е от 5,5 км, съфинансирана от Кохезионния фонд и националния бюджет. Три фонда пък за развитие на София, Южна и Северна България пък ще бъдат създадени с над 271 млн. лв. от ОП Региони в растеж 2014 – 2020 г., които са предвидени като финансов инструмент за привличане на допълнителни инвестиции в градски проект. Добро утро казвам на регионалния министър Лиляна Павлова.

Лиляна Павлова: Добро утро.

Водещ: Като гледам какво се случва с Околовръстното на столицата, се сещам за една реклама, където се казваше „Сега в София, после и в други градове”. Не се ли притеснявате, че кметовете ще се наредят на опашка при вас? И първо ще бъде например кметът на Пловдив.

Лиляна Павлова: Което е нормално. Дори вече получихме заявката и от Пловдив. Нормално е. Тенденцията всъщност, това и в дългосрочната ни визия е така – на всички големи градове, и не само големите градове, и по-малките населени места, през които минава тежък транзитен, тежкотоварен трафик, да правим обходи на тези градове. Както направихме обход на Враца и Монтана, трябва да направим обход на Димово, отдавна е необходим обход на Русе, на Лом, включително Пловдив, Пазарджик, са все населени места, които имат нужда от обходни маршрути.

Водещ: Да не говорим за Поморие и ...

Лиляна Павлова: Ахелой. Значи, най-важният обход, който трябва да направим, това е обходът на Ахелой. Там наистина е най-тежък трафикът.Там не говорим толкова за тежкотоварен трафик, колкото говорим за огромен туристически поток – и автобуси, и леки коли. Затова тръжната процедура там вече е в ход. Така че аз се надявам, че съвсем скоро ще изберем и там изпълнител.

Водещ: Ще изберете изпълнител. Всъщност каква ви е целта, кога да бъде готов обходът на Ахелой?

Лиляна Павлова: Трудно ми е да кажа срок. Първо, защото знаете как стои въпросът с обжалването и на отчуждаването на земите и обжалването на избраните изпълнители. Но при равни други условия, в момента, в който имаме напълно без обжалване отчуждаване и избран изпълнител – до две години ние трябва да имаме изцяло завършен обход. Днес пускаме Западната дъга на Околовръстното. Нека да кажем, че тя е една много важна концепция.

Водещ: Дайте да отидем там, за да можем да я покажем и да обясним с какво тя е важна и как ще облекчи движението. Защото до преди години Околовръстното на София беше наистина един много тежък проблем.

Лиляна Павлова: И не само това. Околовръстното всъщност беше една доста по-далечно обикаляне на София. Това исках да кажа, това е и новата ни концепция – всъщност за бързо преминаване хем през урбанизираната територия на града, но все пак бързо преминаване на трафика. И по този начин всъщност ние съкращаваме пътя от АМ „Хемус“ връзката по Северна скоростна тангента до. Но идеята е от връзката между АМ „Хемус“ по съкратено, ново трасе на Северната скоростна тангента, която пуснахме преди няколко месеца и връзката с Околовръстното. Само че вече Околовръстното не е в една лента, съответно двупосочно движение. Ние говорим за скоростен път, четирилентово движение, с голям пътен възел е връзката между Северна скоростна тангента, която виждаме тук при съответно.Ако можем да свалим картата малко надолу може би ще стане по-рано и на зрителите.

Водещ: Лошото е, че в момента. Дайте да върнем картата и ако ...

Лиляна Павлова: Нека да кажем така, и по този начин ние връзваме АМ „Хемус“, съкратената Северна скоростна тангента, Западната дъга на Околовръстното вече е четирилентов път с безконфликтно преминаване, кръстовища на три нива, което имаме на „Люлин“ и вече връзката с Калотина и от там директното включване АМ „Люлин“ и „Струма“. По този начин всъщност в тази част на България връзката с южната, нали, Благоевград, Кулата и този транзитен трафик го преминаваме по един доста по-бърз начин. Така че това е всъщност при Ломско шосе голям пътен възел. И най-голямата всъщност връзка, това е Околовръстното със Северната скоростна тангента, която има един голям пътен възел, в който можем да направим и в посока по към дефилето, съответно Петрохан, нагоре към Видин, втората посока е към АМ Хемус и съответно връзката с „Тракия“, и третото, АМ „Люлин“ и „Струма“. По този начин ние имаме безконфликтно, безаварийно движение с обвързвано магистралите, вързани със скоростен път. В смисъл, една модерна концепция като във всички космополитни градове.

Водещ: Какво ще бъде обаче продължението? На Околовръстното на София. Знаем, че то трябва да бъде дозавършено, има тежки участъци както за проектиране, така и за отчуждаване. А, тук виждаме дори на картината отзад и това, което сте...

Лиляна Павлова: Това е въпросният голям, много голям пътен възел, тип детелина, който имаме като връзка на Западната дъга със Северната скоростна тангента, който сега го виждате все още на етап строителство, днес вече той е изцяло завършен. Тук трябва да кажем, че строителят направи буквално невъзможното – за 9 месеца изпълни проект, който беше планиран за изпълнение 2 г. Така че за 9 месеца успяха наистина, въпреки проблеми с отчуждавания и т.н., да направят тази отсечка, да направят връзката и всъщност тази детелина да бъде изцяло завършена, големият пътен възел. Кои са оставащите две много важни точки от Околовръстното, които трябва да направим? Първо, използвам случая, за да кажа, че започнахме преди няколко седмици и ремонта на Казичене. За тези, които пътуват в тази част на София, Околовръстното си спомняте, че то свършваше с един мост, който изведнъж му няма едната част. И имаше двупосочно движение. Надяваме се, че до края на годината и мостът на Казичене вече ще бъде истински мост с двупосочно движение в две платна. Така че по този начин реално ние правим връзката АМ „Тракия“, АМ „Хемус“, тангента и долу връзката с „Калотина“, „Люлин“, „Струма“ и завършваме изцяло цикъла. Новото, което е предизвикателство за София и въобще транзитния трафик през столицата ни, това е направлението от Младост, където свършва Южната дъга, която направихме по ОП „Регионално развитие” миналия програмен период и нататък...

Водещ: До „Тракия“.

Лиляна Павлова: И оттатък връзката с Горубляне, Герман и връзката с „Тракия“. Това е много тежък участък. В момента с общината, с г-жа Фандъкова имахме няколко поредици от срещи. Готов е почти идейният проект и в момента трябва, разбира се, той да бъде прецизиран. Тъй като когато говорим за строителство в урбанизирана територия, има множество проблеми, свързани – водопровод, канализация, магистрални водопроводи и други мрежи. И разбира се, поетапно да започнем с кръстовищата на три нива – първо кръстовището на Горубляне, то е и най-тежкото, което трябва да бъде направено, аналогично на това, което се направи, да кажем, на Семинарията, и след това на Герман и връзката с магистралата. По-тежкият обаче, тук е по-лесно решимо от инфраструктурна гледна точка...

Водещ: Да. Тежки обаче от Бояна до АМ „Люлин“.

Лиляна Павлова: Там вече най-тежко, включително като проектно решение. Тук вече имаме сериозен спор, бих казала, на архитекти и проектанти. Което е добре – в спора се ражда истината. Кое е най-добрият вариант за преминаване. Защото в момента като идеен проект, има един доста амбициозен, да не кажа по-такава дума, доста амбициозен проект, който включва там, където свършва при Бояна Околовръстното, минаване с тунел, който да излиза малко преди Цар Борис и от там да се връзва с голям виадукт, който да излиза директно на връзката с Горна баня. В смисъл, едно доста, така, амбициозно решение – тунел в тази част. При условие, че при Банкя има и река, това означава да минем под не само под земята, но и под реката с едно тунелно сложно съоръжение.

Водещ: При Бояна.

Лиляна Павлова: При Бояна. С две тръби и чак тогава с голям пътен възел на Цар Борис. Така че тук ще трябва още малко да поработят архитекти, инженери, проектанти, да помисля кое е най-доброто решение, включително, защото това касае огромен финансов ресурс. Представяте си, ако трябва да се прави тунел с виадукт в комбинация, и то в урбанизирана територия, където има река, магистрални водопроводи и какво ли не.

Водещ: И какво ли още не.

Лиляна Павлова: Така че това е нещото, което предстои като, така, сериозен ангажимент. А иначе, разбира се, продължаваме с усилията за довършването и на АМ „Хемус“. Тръжната процедура върви и от двете страни да започнем строителството – и от Ябланица до Боаза, и от Белокопитово до Търговище. Малко по малко да започнем да събираме пъзела и там.

Водещ: Сега, на АМ „Хемус“ ви предлагам да се върнем малко по-късно. Като сме обаче на софийска територия, макар и да не е свързано с пътното строителство, да ви питам за царските конюшни. Вчера заявихте, че ще обжалвате сделката по продажбата им. Какви са основанията ви за подобно действие?

Лиляна Павлова: Точно така. Министър-председателят миналата седмица сезира прокуратурата с, ако мога така да ги обобщя, три основни, бих казала, проблема, които бяха открити от направената от всички нас проверка. Първо, по отношение на процедурата като такава. Трябва да кажем, че Закона за държавната собственост дава едноличното, да го нарека, правомощие на областния управител, когато става въпрос за прекратяване на съсобственост. Защото ние тук нямаме типичната продажба като процедура. Ако беше продажба, то тогава областният управител би бил, би имал ангажимент да мине на МС, МС да одобри и той да продаде съответния имот. В конкретния случай, ние говорим за прекратяване на съсобственост, законът позволява, тази вратичка в закона е факт – областният управител еднолично, самостоятелно да вземе това решение и да реализира сделката, каквото той е направил. Факт е обаче, че ние имаме притеснения именно по процедурата и по ценообразуването. Първо, по отношение на процедурата. Все пак тук става въпрос за продажба само на терен, на земя, а върху тази земя има сгради държавна собственост, общинска собственост, както и частни сгради. В такава една ситуация той би следвало да съгласува със собствениците на сгради върху земята, която се продава самата сделка. А ние имаме категоричното негативно становище на единия от собствениците, например МЗХ, това да се случи. Въпреки всичко, сделката е реализирана. Вторият компонент, който трябва да бъде проверен и се надяваме, един път е сезирана прокуратурата, аз пък съм възложила на моите юристи да сезирам съда, по съдебен ред да пледираме разваляне на сделката или обявяване на нищожност, тъй като трябва да се проверяват не само процедурните елементи, но елементът ценообразуване. Законът казва, че такава сделка, макар и тук говорим за прекратяване на съсобственост на държавата, в такава сделка трябва да имаме независима оценка по пазарни цени от лицензиран оценител.

Водещ: Сега, тук всъщност пазарната стойност се твърди, че е между 1,5 млн. и 15 млн. лв. на 15%. Тоест на тези 15 или 16%, които са частна собственост.

Лиляна Павлова: Точно така. Ние, всъщност много е важно да кажем – земята от 100% държавна някога във времето, в годините назад със заменки 16% от тази земя е собственост на определена частна фирма, която впоследствие я препродава или апортира съответно, от една страна. А и до ден-днешен, това е другият, третият проблем, за който споменах, който виждаме в процедурата, ние имаме неизяснен купувач.

Водещ: Да. Кой е този? Защото в крайна сметка нали трябва да се продаде на този, който ...

Лиляна Павлова: За тези 16% до ден-днешен се водят съдебни спорове, има висящи дела в съда.

Водещ: И как е избрано на кой от двамата, които спорят, да бъде продаден?

Лиляна Павлова: Ето това е въпросът, който и ние поставяме. Затова и министър-председателят сезира прокуратурата и затова ще пледираме нищожност на сделката, защото ние нямаме ясно легитимиран собственик на тези 16%, който претендира да купи останалите, държавните 84%, първо. Второ, тези собственици, които спорят за 16-те процента, те самите са препродавали, купували тези 16%. И именно, както и вие казахте, поне по данните, които все още събираме, наистина цените, ако там варират между 1,5 и 16 млн. ...за 15%, колко би следвало тогава да струват 85% от държавния имот, който ...

Водещ: Могат ли да струват 700 хил.?

Лиляна Павлова: Трябва да го каже независим, лицензиран оценител. Но ако правим аналог колко струват 16% от имота, и ако те струват дори 1,5 млн., а не 16 млн. – как 85% струват 700 хил. Мисля, че отговора числата го показват много ясно. Именно затова ние ще настояваме за съдебна експертиза, за независима оценка, която да се направи – дали държавата не е ощетена, дали няма нарушаване на обществения, държавния интерес, продавайки 85% държавна земя за тази сума, и всъщност, пак казвам, имаме ли легитимиран собственик на тези 16% предвид висящите дела там. Това са много, така, въпросителни, които стоят, заради които всъщност считаме, че сделката...

Водещ: Вчера доста се поразрових и в историята на тези 15-16%, за които има различни ... Открих дори данни, по които може да се направи извод, за съжаление, няма как да се получи официална информация, че тези 16% са ипотекирани.

Лиляна Павлова: Аз също имам данни, че те са ипотекирани. Но те са непотвърдени и затова събираме тези данни, за да можем, сезирайки съда вещи лица да го проучат.

Водещ: Но как се продава пък, още повече ипотекиран имот? Нали, в смисъл, разбирате ли, тук има някакъв правен нихилизъм едва ли не. В крайна сметка, ползващият ипотеката, държащият ипотеката също има право на собственост, при положение, че не се изпълняват задълженията по изплащането на тази ипотека. Освен това, не трябва ли първо да се оферира на съсобственика, а след това на следващи лица?

Лиляна Павлова: Точно така. И това. Първо, оферирането на съсобственика, второ, ако наистина за имота има ипотека, но тя е от другата страна на тази претендиращата също съсобственост в 16-те процента, това също поставя под условие самата сделка като такава и нейната легитимност. Важен въпрос е, който в момента фокусирани в това наистина да видим прецизността на сделката, да го кажа най-общо, и прокуратурата, и съда, надявам се, ще се включат в този процес, важно е каква е целта, всъщност какво купувачът, купувайки този терен, какво планира да направи с него, какви са бъдещите му творчески планове общо казано...

Водещ: Е, бъдещите му творчески планове могат да бъдат тютюневия град в Пловдив, например, нали. Конюшните са подходящи за опожаряване сгради и след това там...

Лиляна Павлова: Да, чухме изявленията, вчера и по медиите, което аз прочетох, всъщност, че там се планирало модерна бизнес сграда, модерна жилищна сграда и т.н. Безспорно, всеки собственик на терен иска да реализира в максимална степен своя терен. И ако той е законосъобразно купен и има право на такова отреждане, да, разбира се, че трябва да се инвестира в града и той да се развива, а да няма рушащи се сгради. Но тук имаме един много важен нюанс – първо, върху този терен има държавни сгради и те не са с отпаднало предназначение. Напротив, МЗХ например иска да ги развива. Там има и други частни терени, на Топлофикация – София, варненска фирма и т.н. Но другото важно, това е паметник на културата, в смисъл като ансамбъл от сгради. Не може просто някой изведнъж от този ансамбъл от сгради като паметник на културата да реши да направи небостъргач или нещо друго. Трябва да имаме най-малкото...

Водещ: Ето, погледнете каква красота е. Това нещо, ако се реставрира, може да стане дори и така притегателен център за туристи.

Лиляна Павлова: Разбира се. Аз не съм специалист по паметници на културата. Колегите от Националния институт по паметниците на културата ще кажат. Но да, при един проект би могло да се търси хем възстановяване на ансамбъла от сгради в тяхната автентичност, хем да се търси модернистичното в тях. Но в никакъв случай не може в рамките на този имот изведнъж там да порасне, да кажем...

Водещ: Това е на ъгъла на булевардите Васил Левски и Дондуков, за тези, които не знаят къде са т.нар. царски ... Ами, от всичко, което изясняваме в момента, всъщност неяснотите стават все повече.

Лиляна Павлова: По-скоро въпросителните са много. Но те ни дават основание, както дадоха основание на премиера да сезира прокуратурата, така ще, надявам се, ще имам и аз основание в следващите седмици да събера, тези въпросителни да станат малко повече отговори, за да мога да сезирам вече по съдебен ред, да атакувам по съдебен ред, да претендирам собствеността, държавата да си я върне. Дали ще е нищожност на сделката или ще бъде, каква ще е процедурата, разбира се, ще преценят юристите. Но за мен е важно да претендирам и държавата да отстоява своя интерес и да запази тази държавна собственост върху земята. Сградите са държавни. Там нямаме за момента поне промяна на предназначението или продажба.

Водещ:  Сега ви предлагам да отидем към АМ „Струма“. Другата ваша голяма амбиция. Колеги, къде ще покажем картата – там на ..., или ще я покажем тук на нашите монитори. Добре, да станем или да седим тук.

Лиляна Павлова: Ако работи стената, на нея.

Водещ: Тя си работи, въпросът е да не я докосваме, защото ще тръгнат да се сменят картите. Сега, започнахте строежа на тази част, която е от Кресна към Сандански, нали така.

Лиляна Павлова: Да, започнахме участъка Кресна – Сандански и всъщност връзката със съществуващата, вече изградена там магистрала при Сандански до границата. И буквално, надявам се, до няколко седмици, ако всичко е наред с отчуждаването на земите, защото то мина миналата сряда на МС. Но имаме 4 000 връчвания на индивидуални актове за отчуждаване на собственици, да започнем и изграждането на участъка, продължението от Благоевград до Крупник. Отделно от това, приключваме, надявам се, октомври ще имаме избран изпълнител и за малкия тунел на Железница. Малък, малък – най-големия в България, 2 км. Това ще е най-големият всъщност тунел – на Железница.

Водещ: Сега, този от Кресна до Сандански кога искате да бъде готов?

Лиляна Павлова: По срок на договора е 2019 г. Но когато направихме първата копка, строителят пое ангажимент, ако няма някакви форсмажорни обстоятелства, края на 2018 г. всъщност магистралата да стига до тук. Което значи, че и от тази страна най-късно 2019 г. пролетта например или лятото, би следвало да имаме всъщност от двете страни напълно завършена магистрала и да ни останат 20-те км в дефилето.

Водещ: В дефилето. Сега, това е новият проект, който успяхме първо тук в Денят започва да покажем за преминаването през дефилето. Тоест от Симитли до Кресна, посока ...

Лиляна Павлова: Да, за тези, които познават района, всъщност там, където е пътният възел и връзката за Банско. Всъщност по съществуващата връзка. Всъщност да направим така – съществуващия път да си остане какъвто е в момента. Разбира се, ще му бъде направена рехабилитация, много важна екологична инфраструктура, тунели за животни, гущери и т.н. и всякакъв допълващ вид инфраструктура. Там, където е възможно, ще има леко изправяне на завоите и допълнителна аварийна лента да бъде изградена, за да може всъщност да имаме по-така безконфликтно преминаване и не дай си Боже при пътен инцидент да има по-добра проводимост пътя. А от там нататък това ще е съответно посока от Благоевград към Кулата. Обратната посока при Кресна, с един обход на Кресна, източен обход на Кресна, там, където сега се виждат пясъчници, точно така, там сега се виждат едни пясъчници. Източен обход на Кресна и от там да се направи връзка, която да се качи нагоре в скалата източно, посока Банско, най-общо за ориентация, през Стара Кресна, Брежани и да се направи връзката с голям пътен възел на тези, които ще пътуват или към София, или към Банско и Гоце Делчев, с голям пътен възел тук, преди Симитли, де факто да имаме развързването на трафика. Това, което виждате на картата, не знам дали се вижда, в червено, това са всъщност бъдещите тунели, които говорейки всъщност за еднопосочно движение, то ще бъде една тунелна тръба, основна. Но съгласно нормите за безопасност, вече, ако имаме тунел над 500 м, към него трябва да има изграден малък тунел, към който да има на всеки около 300-400 м проходи, ако стане инцидент, хората да могат да минат в малкия тунел и съответно на определен метраж да има по-голям проход, където колите да могат да обърнат и да излязат през по-малкия авариен тунел. Това е специфичното. Така че ние виждаме тук пет тунелни съоръжения, няколко от които доста големи. Първото, третото и четвъртото най-общо казано, това да са тунелни съоръжения, също големия налог на бъдещата железница – тунелна железница, около 2 км. Така че това са сложни тунелни съоръжения. Това, което виждаме в бяло, това са необходимите виадукти и съоръжения, защото в скалата имаме много сериозна денивелация и съответно трябва да се изправи тя. Тъй като говорим все пак за магистрален габарит, или по-скоро габарит на скоростен път и проектна скорост 90 км. Все пак трябва да говорим за доста по-право трасе. Така че тук говорим за сериозни съоръжения, за да се изправи наклона на пътя. Тъй като и включително при зимни условия, макар тук в Кресна не можем да говорим, но въпреки всичко в планината при тези наклони, за които говорим, това са наклони 5-6 градуса, трябва да сме много внимателни. Все пак това е за изкачване, не е за спускане. Ако е за спускане, би бил проблем.

Водещ: Тоест и по тази причина сте избрали от тук да минава трасето посока ...

Лиляна Павлова: Това е и причината посока София да минава ...

Водещ: Да, посока София, за да се изкачва, да няма опасност.

Лиляна Павлова: Да е изкачване, а не слизане, да не стане като на Бяла, Русенско.

Водещ: Да, като на Бяла, Русенско. А пък тук добре нивелираното трасе...

Лиляна Павлова: Тук има някаква важна популация на лешояди, която се отглежда в планината. Но тук искам да благодаря наистина на екологичните организации, които участват в нашия комитет, защото постигнахме консенсус и те ни дадоха възможност малко да влезе навътре трасето, което ни спестява почти 1 км от единия тунел, което е страшно много и като средства, и като инвестиции, като инфраструктура. Така че тук също имаме много добър консенсус, който постигнахме с екологичните организации, тези, които участват в разработването на трасето, на екологичните мерки и проект, който трябва да направим.

Водещ: Сега, какви са ви амбициите – кога да започне строежът, кога да бъде готово това трасе, след като се очаква през 2019 г. всъщност цялата АМ „Струма“ с изключение на Кресненското дефиле да бъде готово?

Лиляна Павлова: Много е важно всъщност да кажем, че извън амбициите като амбиции, защото амбициите са хубаво нещо, те трябва обаче да бъдат подплатени, от гледна точка на финансов ресурс, а ние говорим за много сериозен финансов ресурс, необходим за завършването на АМ Струма, той ни е на разположение до 2020 г. Ако ни не изберем трасе, не изберем изпълнители, не започнем и не сключим договори до 2020 г. самото строителство, ние просто ще загубим парите за ...

Водещ: Да, и ще трябва да си го финансираме.

Лиляна Павлова: Да. А пък все пак имаме да финансираме доста също други проекти, за които изобщо пък няма европейски финансиране, като например „Хемус“. Обхода на Ахелой и още много други. Затова всъщност усилията са ни насочени и затова вече наистина не търпи отлагане. Не стига, че 16 г. се работи по този проект, 16 г. не може да се намери компромисното, да го наречем трасе, от гледна точка на технически възможности, пари и екологични изисквания, сега вече, както се казва, е опрял ножът до кокала. Ако сега не го намерим, не се обединим в името на това да има по-малко жертви. Данните показват, че от всичките 20 хил. км републикански пътища в страната, този участък в дефилето, тези 20 км са с най-много инциденти, най-много загинали на пътя и най-много пътно-транспортни произшествия.

Водещ: Най-черния.

Лиляна Павлова: Трябва да запазим човешкия живот, разбира се, пазейки природата. Безспорно, прекрасна природа, флора, фауна, животински свят. Но и човешкият живот. Аз се надявам, всъщност на последното заседание преди една седмица, което проведоха Пътната агенция с всички участващи в този процес, екологични организации, от общо 25 присъстващи,23 се съгласиха върху този вариант, който представихме в момента. Имаше само двама несъгласни с този вариант, които искат изцяло дефилето да бъде, да не бъде вече главен път, по него да няма трафик и движение, а пътят да бъде изнесен горе в скалата, и двете ленти като скоростен път, а пътят през дефилето да бъде затворен за разходки, за велоалеи, като местен, вътрешен път. Което, сами разбирате, това би коствало много, стотици милиони на държавата без да има необходимост, при условие, че така или иначе там има съществуващ път.

Водещ: Сега, проблемът, който обаче аз повече обръщам внимание, че той не би бил толкова безопасен, заради това, че от Симитли към Кресна ще се пътува в опасен наклон, особено в зимния сезон.

Лиляна Павлова: Разбира се, наклоните и техническото решение също не трябва да се пренебрегват, включително горе също Кресненското дефиле  в горната му част – там също има природа, животински видове и т.н. Така много по-голяма част от територията, която тя е дива, вече говорим за дива територия, би била унищожена. А ние говорим за оставянето на съществуващ път и правенето на ново платно в ново трасе. Ако ние до края на година успеем да направим по този проект, който показах, проекта, на направим екологична оценка и минат успешно обществените обсъждания, ние всъщност от следващата година ще можем да говорим вече за възлагане на технически проект, по който да работим за избор на строител. Ако обаче тази екологична оценка, която ние в момента разработваме, и на обществените обсъждания има несъгласия и биват обжалвани от екологични организации, които, казвам, искат да закрият пътя в дефилето изцяло, то тогава процесът ще се блокира. Тогава наистина ще имаме проблем и това ще доведе до загубата на средства. Но аз въпреки всичко се надявам в това, че всички сме преди всичко българи и искаме да пазим и човешкия живот. Трябва да се обединим около тази кауза, защото ето, вие видехте и сега по четирите дни празници за какъв трафик ставаше въпрос, какви задръствания, какви инциденти се случват там. Колкото по-бързо вземем това решение, толкова по-бързо ще започнем да строим в дефилето.

Водещ: В четирите дни празници, да ви кажа честно, дори АМ „Тракия” ми се видя тясна. Магистрала „Хемус” анонсирахте вече, че започвате процедурите от Ябланица към Боаза и от Шумен към Търговище, така ли?

Лиляна Павлова: Не само, те вече са факт. Всъщност за участъка от Ябланица до Боаза имаме получени оферти. Те се разглеждат и ние следващите седмици трябва да имаме избран изпълнител. Ако няма обжалвания, съвсем скоро ще можем да започнем този участък. По отношение на участъка от Търговище до пътния възвел Белокопитово, тези 16.5 км - октомври месец е срокът за подаване на оферти и се надявам до края на годината и там да изберем изпълнител, който да започне на принципа на инженеринга, а ние през това време да фокусираме усилия в отчуждаването на земите по трасето.

Водещ: По трасето, което ще осигури цялото строителство. Как ще се преборите обаче, понеже непрекъснато говорите за обжалване на всички тези процедури, вчера излезе, че отново едни фирми, които аз ги проверих, за тях поне информация успях да намеря достатъчно, без дейност, ама наистина без дейност, г-жо Павлова, са обжалвали процедурата за въвеждането на тол таксите. Сега, това вече ми прилича на епидемия, извинявайте, че ви го казвам.

Лиляна Павлова: То мога да го нарека и по-страшно от епидемия, но е факт, че наистина определено има някакви сериозни интереси в няколко направления аз бих казала за това да блокират въвеждането на тол системата в страната.

Водещ: Е, то е ясно какви са интересите. Сега за колко евро минава един тир от границата ни с Турция до границата ни със Сърбия.

Лиляна Павлова: Точно така. Когато минава през България примерно за 20 евро, а в Сърбия само за един участък, и то говорим за 500 км примерно, а в Сърбия само един участък от магистрала преминаване е 180 евро, нали, разликата е драматична. Естествено, това е нежеланието на транзитния трафик на превозвачите да има. Но тук има и друг нюанс. Всъщност затова казах, че имаме два нюанса на тези, които блокират процедурата, защото ние видяхме и в предишните две блокирания обжалване от фирми, които са регистрирани, бих казала, фирми фантоми, без дейност.

Водещ: Без дейност, сега, извинявайте, ама едната фирма, засякох я, е на човек, който е на 19 г., живее на социални помощи в едно село в малцинствена махала.

Лиляна Павлова: Да, точно така.

Водещ: Как е възможно такива хора да обжалват процедури, които наистина ще ни осигурят една добра поддръжка на пътищата?

Лиляна Павлова: