Министър Спас Попниколов в интервю за БТА: Не е ясен механизмът, по който е определена референтната стойност от 290 лв. в Националната програма за саниране

11 април 2017 | 18:12

Съобщихте, че сте поискали проверка от прокуратурата на програмата за саниране? Може ли да дадете подробности по темата?

Подадох сигнал за проверка до прокуратурата във връзка с Националната програма за саниране, защото имаме съмнения относно начина на изпълнението и контролните механизми свързани с нея, а именно: Първо - въпросът свързан с определянето на референтните стойности. Имам предвид, че  през 2015 г МРРБ изпълнява проект за саниране по ОПРР 2017-2013 с референтна стойност 95,13 лв. без ДДС. По същото време стартира Националната програма за саниране при референтна цена от 290 лв без ДДС. Не е ясен механизмът, по който е определена тази референтни стойности и на какво се дължи разликата в двете цени. Второ: По програмата липсва контролен орган, който да следи изразходването на публичните финанси и допустимостта на разходите на ниво проект. Липсата на такъв контрол и високите референтни стойности са довели до това , че към ноември 2016 г. реално договорени и възложени от общините са дейности за над 1, 2 милиарда лева,  при осигурен 1 милиард.

 Искам да подчертая, че с бюджет от 2 млрд лева, това е най-скъпият проект на държавата и считам, че обществото трябва да е информирано и да има пълна прозрачност в изпълнението му.

Важно е да се знае и друго – не сме спирали програмата, а  напротив, ускорихме разплащането на вече завършените обекти. В началото на мандата имахме 259 завършени сгради към 549 в процес на строеж, а към  момента има 332 завършени към 559 в процес на строеж.   

А защо прокуратурата излезе с изявление, че няма достатъчно ясни и конкретни данни?

Получихме днес писмо от прокуратурата, с което ни искат допълнителни документи – ще им предоставим исканата допълнителна информация още след Великден. Заинтересовани сме да има максимална яснота и прозрачност по програмата, именно затова се обърнахме и към прокуратурата със съмненията, които имаме.

По другия въпрос, за спрения търг за строителството на тунел „Железница“, също има много неясноти? Какво се случи и каква е отговорността на МРРБ в случая?

Отговорността за съхранение на документите на подалите оферти за участие в обществената поръчка е изцяло на Възложителя, АПИ, в лицето на председателя на комисията. Тази комисия е назначена много преди да бъда избран за министър т.е. нямам нищо общо нито аз, нито Пирин Пенчев със състава на комисията, която работи с документацията. Случилото се обаче действително поражда много въпроси. Компетентните органи бяха сигнализирани веднага след като се установи изчезването на част от документацията на участник и разчитам, и като гражданин, те да установят фактите и да посочат отговорните за допуснатото деяние. Не е работа на министъра да проверява работата на независим орган какъвто е комисията по оценяването.  Взетото решение за прекратяване на търга от възложителя беше единственото законово, тъй като в противен случай имаше риск от загуба на европейско финансиране.

Преди да стана регионален министър бях включен в оценителната комисия за избор на изпълнител като външен експерт. Направих си отвод при встъпването в длъжност и на мое място, чрез електронен жребий в сайта на АОП, е избран друг външен експерт.

Важното според мен е да се каже, че имаше голямо закъснение в работата на комисията по тази поръчка – първото й заседание на 16 август 2016 г., когато са отворени офертите на участниците и по нея реално не се работеше до януари 2017 г. Друг сериозен проблем е забавянето на работата по най-тежкия участък на магистралата, този през Кресненското дефиле. Там е и основната опасност за загуба на средства, тъй като за нея дори няма избран вариант на трасе.

Получи се противоречие, което ще помоля да изясните: има или няма уволнения в Агенция „Пътна инфраструктура“? или Какво ще кажете за твърденията, че именно вашите уволнения в АПИ поставят под съмнение професионализма на една работеща администрация?

Не приемам твърденията за чистка в Пътната агенция – напротив. Това е същият състав на агенция, който наследих от Лиляна Павлова.

По повод четиримата служители на АПИ, за които тя твърди, че съм уволнил, държа да заявя, че инж. Дончо Атанасов продължава да е председател на УС на АПИ, но е в продължителен отпуск. Георги Златев, който беше директор на дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“, подаде сам оставка след инцидента в тунел „Ечемишка“, приета от председателя на УС Дончо Атанасов. Заради смъртния случай бяха освободени единствено Веселин Николов, директор на ОПУ София, в чиито обхват беше този тунел, както и Парашкев Кръстев, който не е служител на Агенцията, а беше изпълнителен директор на „Автомагистрали“ЕАД - компанията, която поддържаше този тунел.