Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в интервю за в. "Стандарт": С нови правила ще улесним инвеститорите

12 юни 2017 | 09:58

До края на годината ще стартира монтирането на тол системата 

Кои пътища ще са безплатни, кога ще заработи тол системата, какво спъва ремонтите на участъците с най-много трафик по морето и кои са новите правила, които ще облекчат инвеститорите? На тези въпроси специално за в. „Стандарт" отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.


- Г-н Нанков, кога очаквате да заработи реално тол системата у нас?

- Това за съжаление не зависи от нас, а от срокове на други институции по разглеждане на настоящите жалби, както и от това дали ще има последващи такива блокирания на процедурата. Възможно е бъдещото решение на КЗК по внесените към момента две жалби да се протестира пред Върховния административен съд, а можем да очакваме и жалби след класиране на офертите. В последния случай ще поискаме от КЗК предварително изпълнение на процедурата. Институциите за момента работят бързо. Оптимистичният вариант е в началото на октомври, а песимистичният- до края на 2017 г. да имаме избран изпълнител и да започне въвеждането на тол системата. Тя трябва да е въведена в средата на следващата година, да са уточнени всички места, на които ще се поставят камери, както и автомати за предплащане на изминатите километри и избор на маршрут. Така че в зависимост от теглото си тежкотоварните автомобили и на километрите да заплатят в аванс преминаването си. След това системата ще бъде тествана и оценявана в рамките на една година преди реално да заработи.

- Очаква се платените пътища в обхвата на бъдещата тол система да не бъдат повече от половината изградени шосета в страната. На какъв принцип според вас трябва да се случи това разделение?

- Нашата идея е да пренасочим пътния трафик към големите артерии, основно по магистралите, за да гарантираме по-голямата пропускливост. Така че да не натоварваме толкова по-малките пътища и да облекчим вътрешния трафик в страната. Предполагам, че Министерски съвет ще вземе решение максимум половината пътища да са платени, като водачите на леки коли ще плащат електронни винетки също само за тези шосета.

- Какъв ще е принципът на тарифиране при новата система? За преминаването на всички пътища включени в тол системата ли ще се плаща една и съща цена, както е в моментната при винетната система?

- Има възможност и лично аз съм привърженик на варианта да има разлика при цените за преминаване по различните шосета. Подходите са различни. Единият от тях е за пътищата, които са в най-добро състояние като магистралите и пътища първи клас, да се плаща и най-висока цена. Има и друг такъв – именно тези шосета да са с малко по-ниски цени за преминаване от останалите пътища, за да може транзитният трафик да бъде насочен основно към тях и да не натоварваме движението.


- Може ли тогава да се мисли и за сезонни цени при тол системите, отново според натовареността на трасето?

- Това вече би било трудно осъществимо. Трябва да имаме предвид и че при липсата на ремонтни дейности, които да затрудняват движението, магистралите ни имат нормална пропускливост. Ще е нужен обаче малко по-добър контрол относно тонажите на тежкотоварните автомобили, за да няма претоварване.

- Кога ще бъдат премахнати и тапите по морето особено в разгара на летния сезон като тази на пътя между Бургас и Слънчев бряг?

- По този път имаме 4 участъка, два са по линейното трасе от Бургас към Слънчев бряг. Те ще бъдат разширени, а това може да започне веднага, дори и този сезон, ако ВАС отхвърли жалбите срещу класирането. Ако утре имаме решение на съда, строителството може да започне веднага с бюджетни средства. Има и нужните технологични пътища, така че строителната техника няма да минава по трасето, по което се движи туристическия поток. Двете най-критични отсечки са обходите на Поморие и Ахелой. За първия от тях предстои тръжната комисия да класира участниците и ако няма жалби, въпреки че практиката показва, че всяка процедура в Агенция „Пътна инфраструктура" се жали, също можем за започнем веднага строителството. Тръгна и процедурата за обхода на Ахелой.

- Именно заради тези непрестанни жалби в момента обсъждате идеята пътната агенция да съди компаниите, които блокират процедурите. Всеки път ли ще завеждате отделни ответни дела или обмисляте законова промяна, която да реши този проблем?
- Наистина трябва да се помисли за някакво решение не само в пътния сектор, а и в строителния, и в сектора на услугите. В момента ние сме почти готови с модел за типова документация в пътния сектор за обществени поръчки, която също би намалила броя на обжалванията. Поне такава е практиката в Европа и в една Германия например. Типовите документи трябва да са готови до няколко месеца. С тези документи ще бъдат уточнени основните спецификаци и методи за оценка. Може би и от Камарата на строителите в България трябва да помислят за някаква вътрешна саморегулация, тъй като се знае, че има фирми, които са се превърнали в професионални жалбоподатели. А това противоречи и на етиката в сектора. Нужно е да се намери юридически баланс, за да не нарушим европейското законодателство.

- Една магистрала, за която се говори всяко лято, но като че ли никога не е на дневен ред е „Черно море" между Варна и Бургас. Кога можем да очакваме да започне нейното изграждане?

- Има интерес към изграждането на тази магистрала на концесия от страна на Китай, Катар и други държави. Нужна ни е обаче и адекватната нормативна база. Понастоящем концесиите са добър механизъм за изграждане на отсечки, които не са част от трансевропейската пътна мрежата. И които наистина имат висока добавена стойност и перспектива за връщане на вложените средства. . Докато имаме цялостно решение ние ще обновяваме и разширяваме отсечки. Предвижда се и изграждане и на обходен път на Варна чрез детелина, която да изкара трафика от Аксаково към Оброчище и Албена, съответно и към Златни пясъци. В момента правим и ремонт на това трасе и ще сме готови до 18-19 юни с обновяването на най-тежките участъци.

- Министерството на регионалното развитие подготвя и промени, които да облекчат инвестиционния процес за бизнеса и гражданите. Какво точно предвиждате в тази насока?

- Идеята е да намалим проектните части, за които е нужно одобрение и строително разрешение за преустройства и това да се случва само с обяснителна записка, чертеж и подпис. Срокът на процедурата ще бъде значително намален, както и разходите на инвеститорите. Освен това имаме и една кардинална идея. Съгласуването на инвестиционните идеи на проекти, както знаете освен с държавни институции минава и по линия на съгласуване с редица дружества – електроразпределителни и водни. Това ще става по служебен път вместо инвеститорите да чакат с месеци пред гишетата на всяко едно подобно дружество. Защото този бавен процес създава предпоставки за корупционни практики и затормозява обикновения гражданин. Идеята ни е когато си подадете инвестиционното продложение в общината тя за 30 дни сама да го съгласува по служебен път. Общината сама ще изважда и скица, ако няма променени вещно-правни отношения. През 2017 г. ние също направихме доста добри неща в тази посока. Например нямаше срок в закона за допускане на подробен устройствен план и главният архитект можеше да забави тази процедура до безкрайност. Вече срокът е двуседмичен. Ще преминаваме от разрешителни към уведомителни режими. Друго нещо, което много затормозяваше процеса. Имали сме кметове, които не откриваха строителна площадка и линия за строителство, въпреки че има одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение. За това нямаше срок и някои инвеститори бяха забавяни с години. Сега срокът е тридневен. В инвестиционния процес имаме и свръхекологични регулации, които също значително забавят процеса. Нужно е да бъде намерен балансът. Не можем да дадаме приоритет само на парите и инвеститора, нито само на местната общност, нито пък само на екологията.

- Има ли риск за пари от Европа, при неизпълнение на някое от предварителните условия на Брюксел за продължаване на финансирането?

- Проектът за спешната помощ на стойност 163 милиона лева е забавен с години. Ние създадохме кординационно звено и работна група заедно с експерти от здравеопазването на ниво зам.-министри Мирослав Ненков и Дени Николова. Ще включим и експерти от Министерство на финансите. Проетът е рисков към момента и трябва да се ускори, тъй като това са единствените пари от Европа за здраве. Имаме междинни цели, които трябва да изпълним до средата на 2018 г. Проектът е на три етапа, а ние сме още на първия. Поне сега имаме променено отношение от страна на здравното министерство и се работи усилено по въпроса, въпреки предходното забавяне от тяхна страна. Тези средства са много важни, защото са за нова апаратура, линейки и реконструкция на филиалите на Спешна помощ. Което би решило основни проблеми. Всички останали процедури по ОПРР вървят в срок.