Ангелина Бонева, зам.-министър, ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 и ПРР 2021-2027, пред в. „Строител“: 2024 г. идва със сериозно увеличен обем от инвестиции за регионите, трябва да сме готови да ги реализираме

Г-жо Бонева, правим това интервю за първия брой на вестник „Строител“ и се надявам със силната ангажираност към Вашата работа и с позитивното отношение, което имате към бранша, да ни донесете късмет и новата година да бъде много успешна за строителния сектор. Какви са Вашите пожелания?

Динамиката понякога води до много предизвикателства, затова ще пожелая задължително здрава, по-спокойна, по-успешна, много партньорска и диалогична година. Надяваме се да има добър диалог както вътре в бранша между различните камари - на строителите, архитектите, инженерите и др., така и между публичния и частния сектор, като под публичен не визирам само администрацията, а и академичния сектор също.

Чудесно, значи ни очаква една година на добрия диалог.

На добрия диалог и взаимодействието, което води до финансови успехи. Година на пълнота.

В края на 2023 г. проведохте среща в офиса на КСБ с ръководствата на Камарата и ЕЦИХ в сектор „Строителство“. На нея бяха обсъдени всички актуални за бранша въпроси, както и ОП „Региони в растеж“ и Програма „Развитие на регионите“. Къде слагате акцента?

Акцентирах на интегрирания подход и затова неслучайно пожелавам да има взаимодействие и диалог, защото финансирането в сферата на регионалното развитие все повече ще се базира на партньорства. Използвам Вашата трибуна, за да промотирам новия ни партньорски диалог и комбиниране на инвестициите. Целта ни е всеки да се вижда като част от една обща система, в която работим заедно, за да я подобрим и да бележим успехи, а не всеки на парче да финансира тук и там някой обект и да работи сам за себе си.

Относно изтеклия програмен период какво можем да отчетем като изпълнение на оперативната програма и научихме ли си уроците?

Благодаря за тези въпроси точно сега. В началото на декември бях поканена на официалния старт на ЕЦИХ и като ръководител на УО на ОПРР прецених, че е важно да организираме от наша страна и едно събитие, с което да обобщим постигнатото и да покажем желанието ни за продължаващо сътрудничество. Малко преди това имахме възможност да представим успехите на програмата на завършващото събитие за ОПРР. То беше под мотото „като на кино“. Тук не мога да пропусна да спомена и една от конференциите, организирана от вестник „Строител“, на която имах честта да участвам, и които винаги протичат в много интензивен диалог. И тогава като лектор заявих, че се гордея с добрите постижения на българските строителни фирми. Знам, че има засилена дейност, стремеж към качество и коректност, дори иновации при строителните материали и при рециклирането им. Фактът, че можахме да покажем ОППР “като на кино“, до голяма степен се дължи на високото качество на изпълнителите по проектите на ОПРР, които са изявени български фирми. Ние показахме фотоси на изградени обекти, те бяха избрани след конкурс за реализирани по ОПРР проекти и между другото много хора ме питаха наистина ли са от България тези снимки. Иска ми се с Камарата да си пожелаем наистина като на кино и като на Запад чрез инвестициите, които правим, и качественото изпълнение да създаваме хубава среда, модерни градове, енергийно ефективни сгради, добра пътна инфраструктура и във всяко едно отношение гостите на българските градове да не могат да познаят в коя точно европейска страна се намират. „Като на живо, като в България“.

Какво отчитате като усвоени средства? Остана ли нещо, което не успяхме да изпълним?

Над 3 млрд. лв. са инвестициите по ОПРР, която завършваме. Отчитаме изключително добра усвояемост. За втори програмен период тя ще е над 95%. За втори път имаме и финансови инструменти - револвиращи фондове. Наскоро подписахме и следващия цикъл за инвестиции по тях, като даваме възможност и на парите, които се възвръщат, да бъдат реинвестирани. Щастлива съм както от реализацията на проекти по градските ни фондове, така и от безвъзмездната финансова помощ. В големите български градове по три-четири обекта минимум могат да се видят – изпълнени успешно, значими. Имаме голяма задача да подобрим видимостта и комуникацията на тези обекти, защото много пъти не се знае, че те са финансирани по ОПРР. Важно е да се знае, че те са реализирани с инвестиции по ОПРР, със силната роля на МРРБ като строително министерство.

А какъв е най-големият урок, който научихме за този програмен период?

Мисля, че имахме две важни теми, по които заедно с бранша направихме равносметка на проведената декемврийска среща, която споменахте. Има какво да се желае по отношение на обществените поръчки в най-ранен етап от създаването на пълния комплект документи – преглед, експертиза, която да се привлече, предварителен контрол, когато е приложим. От там насетне – определянето на оценителните комисии, прилагането на методиките, изборът на изпълнителите, възможност или не за жалене на конкретни процедури, прекратяването на някои процедури, съдебна фаза, са сред елементите на обществените поръчки, които биха могли да се оптимизират. Може например да се прилага много по-широка палитра от процедури, които ЗОП и директивата за обществени поръчки на европейско ниво предвиждат. Това са възможности за рамкови процедури, за иновативни партньорства. Това са все научени уроци в сферата на възлагането. Публичният и частният сектор би следвало да си взаимодействат много повече в тази сфера. Така че, ако има грешки в системата, то те да са минимални. Работим да изолираме самите възможности за грешки или нередности и системата да функционира по-добре. ЕК ни предлага и пактове за почтеност, нова концепция за независими наблюдатели при важните търгове.

Другата голяма тема, която обсъдихме и излиза наяве във всички наши дискусии, включително с НСОРБ, са финансовите корекции. Това бих казала е една много тежка тема, която стартира от идеята за строго прилагане на правилата и добра финансова дисциплина, много силно финансово управление, но не трябва да се забравя, че живеем в динамична среда. Реалният живот ежедневно ни поставя пред предизвикателства и ако процедурите и начинът на работа с европейските средства по никакъв начин не са гъвкави и не показват адаптивност към реалността, то можем да се изправим под риск от липса на интерес за участие в тях. Абсурдно звучи, но не е невъзможно бенефициентите да бъдат до такава степен притеснени и да имат толкова много опасения, че да се парализира процесът буквално и да не се върви към нови проекти, инвестиции и партньорства. Страхът е един от най-лошите съветници и може да доведе до такава ситуация - да не се действа, да не се инвестира. Трябва заедно да не допуснем да се стигне до такава хипотетична точка на замръзване.

Очертава се 2024-та да предлага огромни възможности пред бранша, чака ли ни, както Вие се изразихте в рамките на срещата, вълна от инвестиции?

Абсолютно да. Сериозно се увеличи обемът на възможностите за инвестиции от европейската солидарност. Виждаме в допълнение и един общински фонд, тоест и държавното финансиране в капиталовата сфера се увеличава, така че наистина сме на брега на море от инвестиции и трябва да сме подготвени да ги реализираме по най-добрия възможен начин.

При предишното ни интервю говорихме за това, че общините имат срок до септември 2023 г. да подадат идейните си предложения за интегрирани териториални инвестиции. Какво се случи?

Отново се притеснявахме, че може да няма интерес, но слава Богу, това не се оправда. Имаме подадени към 27 септември 165 концепции за интегрирани териториални инвестиции за над 4 млрд. лв. по петте участващи програми. За нас това е изключително позитивно развитие. Някои казаха, че това са мечти. Може би част от тях наистина са свръхамбициозни, но аз често отговарям, че първо дори да има мечтателски елемент, нищо не започва без мечта, и второ, смело мога да кажа, че това са първите регионални мечти в България. Досега винаги сме имали индивидуални, общински мечти, може би държавни мечти, но на регионално ниво в България за първи път имаме такъв тип мислене, което предполага планиране и насока на инвестициите по начин, по който те могат да получат съвсем друго ниво на оптимизация и ефективност. Индустриална зона заедно с път към нея, ГКПП, който има достъпна среда, добра свързваща инфраструктура и подходящи туристически обекти в близост. Давам само примери. Медицински център, който е свързан с други медицински филиали, с теле-медицина и висококвалифицирани специалисти. Логистични хъбове близо до река или море. Мисля, че регионите в България имат великолепни планове за развитие.

Как ще се финансират тези намерения?

Финансирането, което предложихме, е споделено от пет програми. Това също се прави за първи път в България - пилотна процедура с финансиране от програмите „Развитие на регионите“, „Околна среда“, „Развитие на човешките ресурси“, „Образование“ и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Тези програми се обединихме, за да може да предоставим комплексно финансиране, независимо дали инвестицията е в инфраструктура или в човешки ресурси, или и двете. Например за индустриалните зони се оказа, че само инфраструктурните инвестиции не са достатъчни, имат необходимост от дуално образование, от наука, технологии и иновации. Комбинираме ресурсите на различни министерства и програми, така че да подкрепим тези регионални инвестиционни решения. Голяма част от тях вече са в напреднала проектна готовност и финансирането им ще започне през 2024 г.

Тоест процедурата за тези предложения, които са одобрени, е да се изготвят проекти и след което те ще получат комбинирано финансиране?

Добре казано, като бих уточнила, че на първата фаза, те не минават през нито едно ведомство в София. Те трябва да бъдат одобрени от регионалните съвети за развитие, където да получат съответна приоритизация. Това е органът на регионално ниво, който може да вземе решение кои са най-важните проекти за дадения регион и кои най-добре могат да подпомогнат развитието му. Така всъщност регионите в България ще получат своята специализация, защото за едни може да им е най-важна пътната инфраструктура съобразно това, че са в Северна България и имат нужда от допълнителни инвестиции в пътна инфраструктура и свързаност. За други може да е водещ производственият сектор, за трети – здравните услуги, излазът на Черно море или използването на река Дунав. Нека всеки регион напипа пулса на своето развитие с тези регионални инвестиции. Искам да напомня, че през 2024 г. ни предстои оценка от ОИСР в сферата на регионалното развитие, така че се надявам България да получи положителна такава. Това е една от темите за членството ни в ОИСР – как ние успяваме да развиваме регионалната си и местна политика.

Излезе списъкът с одобрените за финансиране проекти на общините от т.нар. фонд за общински проекти. Включването им в бюджета гарантира ли изпълнението им и по-бързия старт?

Решението за утвърждаването на общинския фонд от законодателя и определянето на списъка с проекти дава възможност да усетим по-ярко парламентарната република. Това е силната страна на този общински фонд – че зад него застава Народното събрание на Република България. Това, което със сигурност мога да кажа, е, че инвестициите надграждат инвестициите на МРРБ за 2022-2023 г., които бяха за общински проекти. Идеята е да се разширят както обхватът, така и секторите за финансиране. Приоритетни досега бяха пътища и ВиК, тъй като това бяха идентифицираните от общините недофинансирани сектори във времето. Сега са подадени инвестиционни проекти за 1,8 млрд. лв. Настояването ни като МРРБ бе те да са в максимално напреднала фаза както по отношение на процедурите по ЗУТ – в най-добрия случай издадено разрешение за строеж, за да може веднага да започне един проект, и разбира се, тези по ЗОП, включително общините, бяха насърчени да обявяват поръчки под условие, така че сроковете до старта на проектите да се съкратят максимално възможно.

Знам, че с нетърпение общините чакат този фонд, защото той ще покаже, че имаме не само европейски средства, но и национални средства за развитието им. Все пак не трябва да допускаме едните средства да „изместват“ другите.

Какъв е напредъкът по ПРР? На какъв етап е като обявяване, договаряне, има ли вече усвоени средства?

Започващата 2024 г. ще е ключова за ПРР. Вече говорихме за тази първа фаза с регионалната приоритизация на инвестициите. 2024 г. трябва да даде реален старт на всички дейности по новата програма, включително десетте града на България, откроени като най-големи икономически центрове, ще трябва да структурират градските си инвестиции пак със собствена приоритизация в рамките на органа, който е на територията им. Тоест общините в десетте големи града играят ключова роля в подбора на приоритетните си инвестиции. Ще стартира и втора фаза. Веднъж приоритизирани, проектите (и градски, и регионални) ще трябва много бързо да се структурират, да си запълнят документациите, ще има възможност и за техническа помощ към общините. Издавам и тайната, че започваме по договор със Световната банка, знам, че и КСБ има добър диалог с техния екип, организиране на събития по места. За първи път искаме да изнесем достъпа до експертизата им извън София и ще ползваме локални и международни експерти на банката да организират тематични събития по места, така че конкретни теми (индустриални зони, енергийна ефективност) да бъдат обсъдени като възможности в тяхната специфика и правилен контекст на място. А не просто в едни доклади или в някой сайт. За нас това е много ключово, интерактивност.

Мисля, че тези срещи ще са много полезни и ще помогнат проектите да бъдат по-видими, по-осмислени и точно окомплектовани. Надявам се да стартираме и първите ни процедури по Фонда за справедлив преход, което ще е и първото реално участие на България в Зелената сделка на ЕС. Малко се забавихме, но по-важното е не скоростта, а качеството.

Кога може браншът да очаква обявяване на процедурите по новата програма?

Истината е, че завършването на стария програмен период се застъпи с началото на новия и на процедури по НПВУ, така че доста интензивно се получи за административния капацитет на всички министерства, където има Управляващи органи. Не се разочаровайте, ако първо видите процедурите по НПВУ, също финансирани със средства от ЕС. Знаете, че ни остават по-малко от 30 месеца, за да ги изпълним, отчетем и усвоим средствата, така че приоритет на моя екип е бързо да подпишем договорите, които са в ресора на НПВУ - по енергийна ефективност (имаме три вида - обществени сгради, частни сгради, жилищни сгради) и отделно имаме процедура за екологосъобразна мобилност, което ще даде възможност на общините да си купят близки до нулево-емисионни превозни средства, зарядна инфраструктура и др. Така че това ще са договорите в първата половина на 2024 г. Искам да сме договорили всичко от наша компетентност по НПВУ, за да може да преминем към договаряне по ПРР. Тя има краен срок до 2029 г. Там времето напредва също, но мисля, че това е по-разумното очакване. През втората половина на годината сме планирани да се случи 50% договаряне по ПРР и по ЕФРР, част от програмата.

Казахте НПВУ, кога ще стартират първите проекти за енергийна ефективност и какво друго да очакват строителите по Плана?

Първата половина на 2024 г. всички вече трябва да са си подписали договорите. Сега излизат оценките на различните видове процедури. Има разумен срок за договаряне и старт. Жалко е обаче, когато има недоволни, жалещи и отхвърлени, това забавя изпълнението. За 3/4 от кандидатите по Етап 1 на жилищната програма по НПВУ беше ясно, че няма да стигне бюджета по процедурата. Съветът ми е да гледат напред и активно да търсят следващи възможности за финансиране, напр. Етап 2, ПРР 20212027, вкл. ФСП за регионите на Перник, Кюстендил и Стара Загора.

Нашият план е първата половина на годината да сме договорили всичко по НПВУ, а през втората вече да се изпълняват договори с изпълнители от бранша, докато се готвят следващи фондове, напр. Декарбонизационния фонд. Така всъщност и работата за сектора ще се разпредели по-равномерно, за да не случва всичко ударно. Поздравявам всички, които в тази несигурна среда работят, дори поемат и рискове с финансово изражение, за да вървим напред.

Интересът към процедурата за енергийна ефективност на сградите по НПВУ казахте е много голям. Подадените предложения надхвърлят възможностите за финансиране. Колко сгради ще бъдат обновени по Плана и има ли яснота какво ще се случва с тези, които са подали проекти, но няма пари за тях?

Специално за процедурата за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради - 756 сгради стигнаха до финансиране, отделно от 48 от предходната програма, които подсигурихме с национален бюджет. Това са възможностите по НПВУ фиша и бюджета към момента. Ще останат още над 2300 проекта подадени, за които няма средства. Аз се надявам тези от резервния списък веднага да се насочат към Етап 2 на процедурата, където има 20% самоучастие. Тази подкрепа никак не е малка, бих казала, че е безпрецедентна за ЕС - 80% безвъзмездна помощ за частен имот. Ако сме честни, не е логично размерът грант да е толкова висок, тъй като ползите са частни – по-ниски сметки, по-висока стойност на имота, комфорт и здраве бих казала. Завършва реформа по НПВУ, чрез наредба се дефинира понятието за енергийна бедност, така че нормално е най-вече за граждани, които не могат да си позволят такива инвестиции, държавата да продължи да прилага публична подкрепа.

Има ли интерес към Етап 2 на програмата?

Обмисляме да удължим срока на основание на това, че няма достатъчно подадени проекти. Причината е усилието, което хората положиха за подготовката и участието в първия етап на програмата. Както вече казах, надявам се некласираните добри проекти да се пренасочат към втория етап.

Докога планирате да удължите срока?

Поне до края на февруари, защото смятаме, че празничният период не позволява на всички да работят на пълни обороти. Нека имаме поне 7-8 реални работни седмици за Етап 2.

Ще се наложи ли предоговаряне на условията по Плана?

Позволете ми да не коментирам в детайли тази тема, защото вече има едно предоговаряне на Плана, предстои присъединяване на ресурс от REPowerEU, така че на България ѝ предстоят важни решения. За нашия ресор ще кажа, че се надявам добрата работа, която сме показали, да подскаже, че текущият ресурс в ресора на МРРБ би могъл да се допълни.

Министерството на енергетиката планира процедура за нулеви сгради, така че за мен това ще бъде една чудесна възможност да подпомогнем „зелените“ инвестиции и иновациите и да покажем, че строителният сектор е способен на високо-екологични стандарти. Иска ми се с предоговарянето да се помисли още веднъж – и аз ще държа на това – за допълнителни инвестиции в сферата на спестяващите енергия възможности, включително обновяването на сградния фонд и постоянно действащи фондове – солидна практика в други държави.

Какви възможности в този контекст ще предлага декарбонизационният фонд?

Той е планиран като естествено продължение на програмите, които бяха за саниране. Така че с приключването им се преминава постепенно към програми, които имат частична безвъзмездна помощ, улеснен достъп до финансови инструменти и техническа помощ. Грантовете са по-скоро за хората в нужда, енергийно бедните.

Фондът е една концепция, която ще позволи консолидация на финансови възможности и улеснение за гражданите да знаят как регулярно могат да търсят финансиране за сградно обновяване и за общините, и за частния бизнес. Това е реформа, която е предвидена в НПВУ и се води от МЕ. Така че 2024 смятам, че ще е годината, в която практически ще си представим как работи новият модел на финансиране, който не е така нареченото „безплатно саниране за всички“, за което дори да имахме неизчерпаем бюджет обосновката е недостатъчна.

Трансграничните програми също предоставят възможности за общините и строителния бранш. Кажете ни малко повече какво се предвижда по тях през годината?

Чудесни програми са особено двустранните програми по всички граници на България. Партньорството там отдавна е изискване, сега все повече наблягаме на зелените инвестиции и интегрирания подход. Например, програмата България – Турция вече се споменава като отличен пример за ИТИ, предвид напредналия избор на концепции.

Насърчавам да се видят според спецификата на региона всяка от 12-те ни програми за териториално сътрудничество (Програми за териториално сътрудничество 2021-2027 - Инфраструктура и програми (mrrb.bg)).

МРРБ е разработило стратегия за дигитализация и цифровизация на строителния сектор. Как се вписва ЕЦИХ в нея?

ЕЦИХ вече беше партньор в създаването, съгласуването, одобрението и Пътната карта на тази стратегия. Смятам, че в тези взаимоотношения вече вървим ръка за ръка. От създаването на тази стратегия до нейното изпълнение ЕЦИХ е неделима част от нея. Хъбът включва както академичния сектор, така и силна браншова експертиза и представители на частния сектор. На практика имаме всички стълбове за вземане на правилните решения и за успешното им прилагане. Тук не съм сама. Зам.-министър Николай Найденов има водеща роля по отношение на специалния експертен съвет, който се създаде в МРРБ във връзка с дигиталните решения и системи. Надявам се заедно всички да структурираме процеса по начин, по който да започне да се усеща много по-широко. Хъбът си поставя за цел да адресира нуждите на МСП в сектора, а ние искаме да поставим основите на модерното секторно развитие. Вече не е толкова учудващо за фирмите да говорим за дигитални близнаци, за ГИС системи, за 3D моделиране. Искаме модернизацията в администрацията да се усети реално от бранша.

А каква беше изминалата година за зам.-министър Бонева и какво си пожелавате за 2024 г.?

Много интензивна и динамична година, с много обрати на съдбата. Стабилността и спокойствието ми идваха от изградените партньорства като това с бранша. Ако не усещах, че секторът е здраво стъпил на земята, силен, мотивиран, може би няколко пъти щях да съм се отказала. Но стабилността в партньорствата беше това, което ме преведе през превратностите на съдбата. Относно пожеланията – връщам се към началото на нашия разговор – дано годината да е по-успешна, но и по-спокойна. Здраве и спокойствие и обезпечени инвестиции, които сме предвидили, пожелавам и на себе си, и на Вашите читатели.