Ангелина Бонева, заместник-министър и ръководител на Управляващия орган на ОПРР и ПРР пред в. „Строител“: Индексацията трябва да е част от разговора за бюджета

Г-жо Бонева, първо бих искала да Ви поздравя от името на Съвета на директорите и екипа на в. „Строител“ за назначаването Ви за зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и да Ви пожелая успех. Бяхте гост на конференцията, организирана от КСБ и в. „Строител“, посветена на иновациите и новите технологии в строителството. Там съобщихте, че през май ще бъдат обявени единните указания за кандидатстване по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 (ПРР 2021-2027). Може ли да разкажете повече за документа, отговори на кои въпроси ще даде и как ще бъде максимално полезен на бенефициентите?

Позволете ми първо и аз да благодаря за поканата да участвам в конференцията, която беше организирана от КСБ и в. „Строител“, в сферата на иновациите и новите технологии в строителството. Обхватът на информацията, която беше представена, и ценните контакти наистина ме впечатлиха. Надявам се споделеното от нас - Управляващите органи по европейските програми, да е допринесло за успеха на това събитие. От страна на ПРР 2021-2027 си позволих на нарека "иновация“ интегрирания подход към инвестирането, който започваме да прилагаме в България.

ПРР се изпълнява чрез прилагането на инструменти за интегрирано териториално развитие с цел постигане на по-добър инвестиционен фокус, по-ефективни интервенции в българските общини и региони. Много се надяваме да успеем да засилим диалога и да създадем стабилни партньорства между заинтересованите страни на местно ниво. Приоритет 1 на ПРР ще се осъществява в съответствие с Плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО) на 10-те най-големи градски общини. В Приоритет 2 се базираме на Интегрираните териториални стратегии за развитие (ИТСР) на шестте региона за планиране от ниво 2, като акцентът е върху още 40 градски общини, втори по големина от 265-те общини. Останалите 215 общини се категоризират в обхвата на Стратегическия план за развитието на земеделието и на селските райони за периода 2023-2027 г. и те ще може да се възползват от финансиране от там. Бюджетът за него е увеличен на европейско ниво, а и държавният бюджет участва с допълнителни средства. Така че се надявам да сме осигурили частта с достъпа до ресурси.

Резюме на ПРР е публикувано на страницата www.bgregio.eu, включително има и снимки от обекти, реализирани от български строителни фирми с европейски средства. Много сме горди с тях. Проектът на Единни указания за кандидатстване също вече е публикуван за финално обсъждане и може да бъде коментиран от местните власти, от областните управи, от други партньори като КСБ или конкретни строителни фирми с опит в използването на европейски ресурс. Целта ни е през май да бъдат официализирани партньорства с общините, областните администрации или други институции, които да могат да подават т.нар. проектни идеи. Максимално сме опростили процеса.

Като ръководител на УО на ПРР моля представете по-подробно самата програма, осите ѝ, към какви проекти ще бъде насочена? Какво е новото и различното спрямо ОПРР 2014-2020 и какви са възможностите пред строителните фирми, които ПРР ще предостави?

В ПРР акцентираме на няколко неща, като първото е свързано с това, че не искаме да затрудняваме нашите кандидат-бенефициенти с пълни проектни документи на твърде ранен етап. Разбираме, че всеки участник в този процес би искал да има някаква сигурност в динамичната обстановка, в която живеем, дали неговият проект ще бъде с голям шанс за финансиране, заради което той да влага усилия и време за подготовка за пълна проектна документация. Затова кандидатстването ще става на два етапа или две фази. Първо въвеждаме тази, която очакваме да стартира през май. Тя ще позволи всички заинтересовани лица или институции да подадат проектна концепция или проектна идея. Това ще става с попълването на опростен формуляр за кандидатстване, предоставен от нас, в познатата на всички система ИСУН. В него ще се посочват в резюме планираните партньорски дейности, бюджет и времева рамка за изпълнение. Така бихме искали да получим информация за желаните инвестиционни проекти, които могат да се реализират по ПРР. След това предвиждаме тези предложения да бъдат приоритизирани, за да се стигне до втора фаза, в която подбраните проекти да бъдат доразвити.

Към тях ще бъдат разработени пълните комплекти с документи, като в този процес общинските власти могат да бъдат подпомогнати и от външна експертиза. Обявили сме процедура за подкрепа на капацитета на 50-те градски общини. Надяваме се те вече да стартират подготовката, като се стараем този път процесът да е малко по-плавен, да не е с един краен срок, в който всички да трябва да предадат необходимата документация, което е затруднение за тях, а после и за нас при оценката.

Планираните мерки по ПРР са добре познати от ОПРР - те са насочени към обновяване и модернизация на пътна, образователна, здравна, социална, културна, туристическа и спортна инфраструктура, енергийна ефективност и устойчива градска мобилност, развитие, подкрепа за зелена градска среда и сигурност на обществените пространства, както и за насърчаване на икономическата активност, включително инвестиции в индустриални паркове и други зони с потенциал да допринесат за развитие на регионите. На практика пред строителните фирми се откриват възможности да работят и отново да съдействат за качествената реализация на почти всички видове публични инфраструктурни инвестиционни проекти. Ще продължим и ползването на финансови инструменти и комбинирано финансиране, за да позволим европейска подкрепа и за частни проекти от публично значение, и за публично-частни партньорства.

Мисля, че съчетаваме добре познатото с някои иновации. Инвестициите вече се базират на териториален принцип - било то в града, било то в региона. Партньорството като водещ принцип се прилага не само на ниво проектна идея, а и на ниво програма. Пет програми от периода 2021-2027 г. се включват с допълващ ресурс за интегрирани инвестиции - Програма "Околна среда“, Програма "Развитие на човешките ресурси“, Програма "Образование“, Програма за конкурентоспособност и иновации в предприятията и Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация".

Кога можем да очакваме реалния старт на ПРР и това, че вече е третата година от началото на програмния период, ще има ли отражение върху успешното ѝ изпълнение?

Както вече казах, дойде моментът, в който преценихме, че е необходим финансов ресурс, за да се подпомогнат нашите бенефициенти да се интензифицира процесът. Нямаме много време и преценихме, че без техническа помощ и подпомагане на капацитета общините няма да може да се справят. И при тях има едно струпване на работа - кандидатстват по Националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и по новите програми, с началото на строителния сезон при тях текат и редица обществени поръчки, които провеждат. Осъзнаваме каква тежест е стоварена върху възложителите и върху строителните фирми, когато имат нужда от допълнително финансиране. За да стигнат средствата до строителните фирми, са необходими допълнителни усилия и финансов ресурс.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ (БФП) по процедурата за укрепване капацитета на бенефициентите е 10 млн. лв., а крайният срок за кандидатстване е 16 май 2023 г. В рамките ѝ ще може да се провеждат обучения и да се подготвят специфични проекти. Надяваме се при необходимост да може да подкрепим с хардуер и софтуер местните власти.

В последните години стратегическото планиране стана много трудно. Важно е през май да съберем проектните предложения по места, те да бъдат обсъдени и приоритизирани в регионалните съвети по развитие и да направим пътна карта на стратегическите проекти по места. Предстоят местни избори през есента. Иска ми се след края на изборния процес кметовете да се заловят с реалната работа и да се стартира втората фаза от кандидатстването за подготвените проекти, да я реализираме и в края на 2023 г. да имаме първите подписани договори. Има забавяне, което трябва да се компенсира, и ако всички работим за преодоляването му, ще успеем.

След като обявим насоките през май, предвиждаме около 2 месеца да могат да се подават проектни идеи. Август - септември да се проведат заседанията за приоритизиране на предложенията. Забавянето може да се компенсира само чрез изпълнението на множество паралелни дейности.

2023 г. е последната за проектите по програмен период 2014-2020 г. Какъв е напредъкът по програмата? Ще успеем ли да усвоим всички средства? Има ли риск от неизпълнени или фазирани проекти?

Ще започна с това, че договарянето ни е почти изцяло изпълнено. Към момента са договорени 3,065 млрд. лв., или 97,5% от бюджета на ОПРР. Недоговореният финансов ресурс ще бъде използван за финансиране на искания за индексация по вече сключени договори за БФП. Имаме разрешение за 10% наддоговаряне, така че да оберем някои луфтове, които са в системата, ако някои от договорените средства се окажат в риск след това.

С изпълнението и разплащането вървим с една стъпка назад, там има какво да се желае. Ежемесечно подаваме към Европейската комисия прогнози по отношение на рисковите средства, които на този етап са в две сфери. Не бих искала да казвам, че рисковете са свързани с Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката, но самите им сфери на работа са много трудни. Знаете, че в системата на спешната помощ се инвестират средства, докато спешните центрове работят. Там става въпрос за живота на хората. Не може да бъдат затворени цели клиники, болници и спешни отделения, за да може някой да работи по инвестиционния процес. В същото време е много важно в края на периода да удвоим усилията и страната да не загуби средства.

За сектор "Образование“ непрекъсваемостта на процеса също донякъде ни спира, но през летния сезон училищната система преустановява работа. Смятаме, че този строителен сезон ще е много ключов - ще се реализират СМР, мерки за повишаване на енергийната ефективност, доставки.

Взимайки предвид сложността на инвестициите в здравеопазването и образованието, ПРР би могла да адресира ключовите рискове и при добра организация да се справим до края на годината. Най-голямата трудност я знае КСБ - ръста на цените на строителните материали, инфлацията, която миналата година се отрази и в световен, и в европейски, и в национален мащаб и изключително засегна работата на публичния и на частния сектор. Европейските фондове не бяха изключение. През есента се сблъскахме с най-непоносимите проценти в инфлационните индекси. Слава Богу, се прие Методиката за индексация и започнахме да я прилагаме. Скокът на цените изключително много затрудни процеса - забави инвестиции, някои изпълнители на проекти с европейско финансиране се отказаха поради трудните обстоятелства, наложи се част от обществените поръчки да бъдат обявявани отново. Всичко това доведе до загуба на време и е възможно към края на годината при по-големите обекти да се стигне до фазиране. На този етап се борим да нямаме такова, но би могло частично някои проекти да бъдат обявени за нефункциониращи и да се наложи да бъдат довършени с бюджетен или собствен ресурс, тъй като ще се излезе от срока на допустимост на програмен период 2014-2020 г.

Трябва да е ясно, че има лимит на нефункциониращи дейности в един проект, от който може да се възползваме. Има особености и при комбинираното финансиране. В сферите на туризма и културното наследство имаме възможност за комбинация между БФП и финансови инструменти. Сложното администриране на два типа финансиране и стриктното спазване на законодателството в областта на паметниците на културата води до допълнително време и затруднения в изпълнението, което може да излезе от срока. Ако се наложи и видим, че ресурс е под сериозен риск, ще обсъдим с Централното координационно звено за управление на средствата от ЕС да прехвърлим частичен ресурс към Програма Safe, която дава възможност да се подпомогнат сметките на домакинствата или предприятията във връзка с повишените разходи за електроенергия.

Важното е, че се водят разговори, ако се наложи, да се фазират проекти и да не се наложи да се връщат средства.

В ОП „Околна среда“ инвестициите са по-големи и подлежат на фазиране. При нас имаме надежда, че няма да се стигне до такова, но може част от дейностите да останат след декември 2023 г. със съгласието на бенефициентите.

Засегнахте темата за повишаването на цените на строителните материали и Методиката. Индексацията на строителните договори е сред основните приоритети на КСБ. Каква е ситуацията по проектите, за които отговаря МРРБ? Колко на брой са исканията за индексация, какви са необходимите средства и разполагате ли с тях? Поради липса на общи указания за прилагане на Методиката има различни подходи, какъв е избраният от министерството?

Към 18.04.2023 г. към Управляващия орган на ОПРР са подадени общо 85 искания за изменение на договори за БФП, от които УО е одобрил 63 бр. за изменение на договори в изпълнение. Общият размер на инфлационната добавка по сключените 63 анекса е на стойност 31 млн. лв. В процес на обработка са 22 бр. искания за изменение на договори на стойност 13 млн. лв.

По отношение на нашата програма имаше два възможни подхода. Първият беше да се прегледат документите предварително и публичният орган да даде една сигурност по отношение на самите документи. Другият вариант беше да подходим на база на общи указания към възложителите - бенефициенти по ОПРР, и да се даде възможност да се работи на терен. След това документите да бъдат преглеждани.

Избрахме на предварителен етап да разглеждаме само обосновката, която ни се предоставя, за това, че конкретният проект е засегнат от инфлационните процеси, а на етап отчитане на документи и проверки на място да се види в детайл как е приложен съответният индекс за съответното тримесечие, по отношение на кой вид материали. Осигурихме толкова пари, с колкото разполагахме, равнопоставено на нашите бенефициенти, и така те знаеха какъв е бюджетният им лимит по програмата. Към него можеха да прибавят допълнителен ресурс, ако разполагат с такъв. Някои бенефициенти прибавиха дори заемни средства, за да може да подкрепят индексацията и да се доближат към по-пълния обем.

Предстои приемането на Бюджет 2023 от НС. Считате ли, че трябва да има заложени целеви средства за индексация в него и какъв трябва да бъде размерът им?

Изключително труден въпрос. По никакъв начин не бих искала да се меся на министъра на финансите, на депутатите в НС и на решенията, които предстои да се взимат в бюджетната комисия на НС. Но моето категорично мнение е, че индексацията трябва да е част от разговора за бюджета. За мен капиталовите разходи са една антиинфлационна мярка. Това го казвам на база на сериозността на много финансови и икономически анализи. Мисля, че и в национален мащаб, и в европейски мащаб ключови икономисти поддържат тезата, че извършвайки капиталови разходи в ситуация на инфлация, държавата би взела правилни инвестиционни решения. Инвестициите в инфраструктура се изплащат. Всичко изградено в рамките на растяща инфлация след това се оказва умна инвестиция. Не е случайно, че голяма част от хората се интересуват в последните години от имотния сектор и строителството. Продължително и трайно строителният сектор в България се развива. Всяка една криза дава на хората възможност да инвестират в сигурно и устойчиво перо и с парите, които са с падаща стойност по време на инфлация, да направят разумна инвестиция в бъдеще. Парите се обезценяват, а имотите, инфраструктурата само може да се оскъпят в бъдеще. Всичко изградено е с увеличаваща се стойност. Само мога да посъветвам взимащите решения да гарантират навременното изпълнение на обектите, взимайки предвид нуждите от индексация. Бих насочила вниманието не само към инфлацията в строителните материали, но и към инфлацията в заплащането на работната ръка, при доставките на стоки и услуги. Инфлацията е многопалитров сегмент и трябва да се вземат сериозни мерки. Строителният сектор е този, който дава усещане за устойчивост и сигурност по време на криза, дано и държавата да го разбере.

Какви са другите основни направления и програми, по които ще работите като зам.-министър?

Присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е сред основните приоритети на страната и имам честта да координирам участието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в този процес. Работата на ОИСР в областта на политиката за регионално развитие обхваща редица взаимосвързани области - градска и метрополна политика, развитие на селските райони, многостепенно управление и публични финанси, статистически данни и показатели за регионално развитие.

Освен това съм и Национален координатор за България по отношение на Стратегията на ЕС за Дунавския регион.

Друго водещо направление в работата ми е Националният морски пространствен план на България. Страната доста се забави в изпълнението на изискванията на директива от 2014 г. на ЕС за въвеждане на политиката за морско пространствено планиране. Смятам, че служебното правителство има шанс да завърши до няколко седмици този процес, за да не се стигне до наказателна процедура. Това е един много тежък процес. Надяваме се скоро да имаме решение на МС за приемане на Национален пространствен план за Черно море в частта, която зависи от България. Съдействам и по всички теми в сферата на регионалното развитие и благоустройството.

В МРРБ отговарям и за инвестициите по НПВУ, свързани с енергийна ефективност на жилищни и нежилищни сгради, както и за екологосъобразна мобилност. Към момента са обявени за кандидатстване 4 процедури за предоставяне на БФП. Едната е за енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт и е с бюджет от 408,4 млн. лв. Втората е за устойчиво енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите, както и сгради от сектор „Туризъм", като нейният бюджет е 235,2 млн. лв. Има отделна процедура за повишаване на енергийната ефективност в публични сгради на БАН, която разполага с 36 млн. лв. С най-много средства - 1,130 млрд. лв., е процедурата за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд - етап I.

Процедурата за БАН е в процес на оценка, а крайният срок на тези за административните сгради и за производствените предприятия, предприятията в сферата на туризма и услугите е съвсем скоро. Не говорим само за енергийна ефективност, където обследването покаже нужда, ще се внедряват и ВЕИ.

Процедурата за енергийното обновяване на жилищния сграден фонд е най-сложна. Много разчитаме общините да се справят до края на май, да се направи преглед, да се окомплектоват документите на сдруженията на етажните собствености. Разчитаме и на депутатите да придвижат Закона за управление на етажната собственост, който е много важна реформа в рамките на НПВУ. Той ще олекоти не само работата на собствениците на многофамилните жилищни сгради, но и като цяло инвестициите.

В рамките на НПВУ предстои да бъде отворена за кандидатстване и процедура „Екологосъобразна мобилност“ с бюджет от 100 млн. лв. С нея ще дадем възможност на общините да закупят екологични превозни средства за селищен и междуселищен транспорт.

Най-сериозното предизвикателство пред нас е финализирането на преговорите по Фонда за справедлив преход, чрез който ще бъдат подкрепени инвестиции за преодоляване на социално-икономическите последствия от прехода към климатична неутралност в 3-те въглищни района на страната - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Мерките за икономическа, социална и енергийна трансформация на трите области ще бъдат финансирани по ПРР. За мобилизиране на финансовия ресурс е необходимо да бъдат подготвени териториални планове за справедлив преход, включващи конкретни инвестиции и дейности за всеки един от районите.

Има ли вече подадени предложения по процедурата за жилищните сгради? Кога изтича крайният срок?

Има интерес към всички отворени процедури по НПВУ, като най-много са кандидатите за енергийно обновяване на жилищните сгради. Административните здания сме ги разделили спрямо тяхното предназначение, за да не се състезават сгради с различно предназначение за един и същ ресурс.

Срокът по процедурата за жилищните сгради изтича на 31 май.

Различното този път е, че има финансово разпределение за отделните местни администрации, за да се избегне една община да има 100 санирани сгради, а друга само 2 обекта.

След назначаването на служебния кабинет бяха проведени разговори с Националното сдружение на общините в Република България и се стигна до това консенсусно, много правилно за мен решение да се разпределят най-общо бюджетни лимити. Така една община няма да изяжда ресурса за всички, от друга страна местните администрации ще знаят с какъв ресурс разполагат, за да се фокусират върху обектите, които биха довели до най-голям ефект. Даваме възможност на местно ниво колегите да преценяват кое ще е най-ефективно - РЗП, енергийни спестявания, готовност за кандидатстване. Съгласието между собствениците също е критерий.

Ако някоя община не се справи, предвиждате ли да се прехвърлят средства към другите общини?

Аз не виждам опасност да не се справят. Има общини, в които санирането сериозно напредна през последните години, защото имаше доста възможности. В някои общини са реализирали много проекти и ако в тях не са останали много на брой многофамилни жилищни сгради за енергийно обновяване и се стигне до неусвояване на целия бюджет, тогава предвиждаме други местни власти да се възползват от неизразходвания ресурс. Бюджетът е така оразмерен, че да има за всички.

Правим това интервю в първия работен ден след Великден. То е първо и за Вас като зам.-министър. Какво ще пожелаете на нашите читатели и на екипа на в. „Строител“?

Благодаря, че започвате работния процес с мен. Много светли дни и много успешен сезон желая на строителния сектор в България. Годината е много важна и за НПВУ, и за завършване на програмен период 2014-2020 г., и за реалния старт на новия 2021-2027 г. Така че искам да пожелая на всички светлина и процесите да вървят, да разчитаме един на друг, търпение, сила за работа и в никакъв случай да не се отказват. Смятам, че трудните моменти показват наличието на силни личности и лидери, и съм сигурна, че в трудните моменти ще се види, че компаниите в строителния сектор са на европейско и световно ниво.

Екипът на в. „Строител“ влезе ударно в моята работа. Бих казала, че изпреварвате събитията като новинари. Една стъпка напред сте. Продължавайте с високия професионализъм и отдаденост дори в тези динамични времена.