Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на ОПРР в интервю за в. "Строител" : Необходим е работещ механизъм за ПЧП

Г-жо Николова, инициативата JESSICA финансира проекти от 2010 г. Какво научихме, с какви проблеми се сблъскахме и какво трябва да променим през новия програмен период?

Инструментът JESSICA е съвместна инициатива на Европейската комисия, ЕИБ и държавите - членки на ЕС. Ресурсът от оперативната програма се предоставя чрез Европейския фонд за регионално развитие и държавния бюджет на България. През 2010 г. JESSICA представляваше иновативен инструмент от страна на ЕК, чрез който бе направен опит да се генерира възвръщаемост на инвестициите, а не само предоставяне на безвъзмезден ресурс към бенефициентите. Това, което успяхме да научим през програмния период 2007 - 2013 г., бе именно, че с малък ресурс бихме могли да постигнем много. Затова свидетелстват и положителните резултати, които са значителни до момента и доказват потенциала на инвестициите. В рамките на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013“ имахме възможност да инвестираме над 160 млн. лв. в проекти за градско развитие, а вложихме 61,5 млн. лв. Това бе една от основните ни цели - успяхме да съвместим безвъзмездната финансова помощ с подкрепата на собствен капитал от управляващите фондове за градско развитие, да променим модела и принципа на управление и да дадем възможност чрез нисколихвени кредити инвестиционните проекти да имат възвръщаемост. Револвиращите фондове предоставят възможност възстановените кредити да се инвестират отново в тях. Важно е да се отбележи, че до края на годината целият наличен ресурс във фондовете ще бъде разпределен към инвестиционни проекти под формата на нисколихвени заеми. Отделно, като успешни модели на финансов инженеринг могат да бъдат определени и вложенията в интегрирани туристически проекти - такъв пример е "Подземният град“ в Бургас. В образователната инфраструктура също се предвижда да бъде реализиран много голям и мащабен обект, като неговата стойност ще е за над 30 млн. лв. Той ще бъде на територията на София и ще представлява образователен комплекс. Финансирахме и проекти, свързани с модернизиране на болници с високотехнологично оборудване. В крайна сметка може да се направи изводът, че постигнахме сериозни позитиви благодарение на инициативата, която, макар и пилотно създадена от ЕК, набира все по-голяма скорост за новия програмен период.

Разбира се, срещнахме и предизвикателства, които не бяха малко. Такова беше структурирането на самите инструменти. Най-голямото беше създаването на холдинговия фонд с нашите партньори от ЕИБ, който да получи средствата от оперативната програма. Той беше необходим на България, за да управлява ефективно финансовия ресурс чрез инвестиране в два фонда за градско развитие. Посредством тях холдинговият фонд трябваше да влага средства в операции за осъществяване на дейности, свързани с проекти за градско развитие, съгласно одобрената към споразумението Инвестиционна стратегия за изпълнението на JESSICA в България. Това предизвикателство отне над две години и половина. Въпреки тежкия подготвителен период смело можем да заявим, че инициативата е успешно реализирана. Това се доказва и от факта, че сме една от 11-те държави - членки на ЕС, която прилага механизма. На базата на наученото имаме необходимия натрупан опит за програмния период 2014 - 2020 г., за да можем да допринесем за по-успешната реализация на финансовите инструменти.

Друг проблем, с който се сблъскахме, беше липсата на установени процедури, правила и времеви срокове. В началото на програмния период 2007 - 2013 г. това беше нова практика, включително и за ЕК. Необходимо бе да насочваме бенефициентите за това как успешно да подготвят проектите си. Сега нещата са различни. Имаме достатъчно указания, инструкции, процедури и самите фондове натрупаха опит. Трябва да отчетем и големия принос на ЕИБ. Всички работиха изключително мотивирано и резултатите се виждат.

Сериозна трудност беше структурирането на публично-частни партньорства (ПЧП). Настоящото законодателство, по отношение на ПЧП приравнява под една или друга форма структурирането на такъв тип инициативи почти до нивото на прилагане на Закона за обществени поръчки. Това затруднява бенефициентите на обекти по JESSICA, които се изпълняват чрез формиране на ПЧП и е едно от основните предизвикателства, които трябва да преодолеем през програмния период до 2020 г. Така частните инвеститори ще имат по-голям принос и желание за по-бързо реализиране на проектите. За да се справим с казуса, предвиждаме още на етап структуриране да бъде променена нормативната рамка по отношение на реализацията на финансовите инструменти, включително и от гледна точка на броя на фондовете, които ще ги управляват. На национално ниво промяната ще бъде в това, че холдинговият фонд по новия регламент ще се нарича Фонд на фондовете. Министерството на финансите е поело инициативата да осъществява контрол и координация по отношение на структурирането на финансовите инструменти на национално ниво. Промените бяха разисквани с банковия сектор по време на среща с представители на всички финансови и инвестиционни посредници, на която успяхме да установим най-подходящия модел за новия програмен период. В рамките на финансовия инструмент ще имаме три фонда за градско развитие - за столицата, за Северна България и за Южна България. Ще бъде разработен и един отделен тематичен фонд, който да се фокусира върху инвестициите в туризма. Проектите там са по-специфични от гледна точка на управление и предоставяне на финансовия ресурс. Отделно ще има и гаранционен фонд. Той на практика ще облекчава крайните потребители на нисколихвените кредити по отношение на обезпеченията и гаранциите, които те трябва да предоставят. По този начин ще решим и един от основните елементи, които затрудняваха достъпа до нисколихвени кредити.

Какви ще са предизвикателствата пред изпълнението на проекти чрез финансови инструменти по "ОПРР 2014 - 2020“?

Със сигурност те няма да са по-малко от предходния период. За сметка на това ще са градивни. При всички положения трябва да търсим решение на проблема с ПЧП. Необходимо е точно и ясно структуриране на процеса, а при нужда - дори и подобрение в Закона за ПЧП или изготвянето на изцяло нов. Възможно е да има период на адаптация, в рамките на който избраните финансови посредници - фондове за градско развитие, ще трябва да структурират своите звена за управление. Те от своя страна - да изградят мрежа от контакти, за да могат да достигнат до крайните потребители. Ще е необходимо и време за структурирането на самия Фонд на фондовете.

Ще продължаваме да разчитаме на сътрудничество от Европейската инвестиционна банка, вече и в качеството й на наш съветник и консултант, за по-ефективното управление на ресурса. С оказаната помощ ще постигнем максимална гъвкавост при изпълнението на проектите в съответствие с новите изисквания, заложени чрез политиките на ЕК.

Какви ще са възможностите за инвестиции чрез новите финансови инструменти?

Определено потенциалът ще бъде още по-голям. Очакваме в настоящия програмен период до 2020 г. да бъдат вложени около 472 млн. лв., които биха могли да генерират проекти за поне 600 млн. лв. Разбира се, ще търсим и баланса. Една от слабостите в предходния програмен период беше, че изисквах­ме твърде голямо съфинансиране от страна на фондовете за градско развитие, което рефлектира върху лихвата, която получаваше крайният потребител на финансирането. За програмния период 2014 - 2020 г. нашето предложение ще бъде да изискваме от фондовете само задължителното по регламент съфинансиране, което е 30%. Така ще можем да постигнем по-ниски лихвени нива към крайните потребители, а те от своя страна ще имат стимул да осъществяват инвестицията в дългосрочния период на кредита. Съответно ще имат и по-висока възвръщаемост и увереност по отношение на финансирането и начина на изпълняване на целия проект.

Разкажете повече за сферите, в които се предвижда предоставяне на подкрепа.

Конкретните сфери ще обхващат набора от инвестиции, които са заложени в "ОПРР 2014 - 2020“. Това ще включва градската среда, културната инфраструктура (театри, опери, различни атракциони). Ще бъде възможно да се инвестира и в сферата на спортната инфраструктура. Като цяло - навсякъде, където имаме социален ефект, генерират се приходи и има възвръщаемост на инвестицията за период до 20 г. Няма да има ограничение в минималния размер на инвестиционните проекти, нито в максималния. От огромно значение обаче ще бъде подготовката на бизнес плана и финансовия анализ на проекта, чрез които ще се определят видът и условията на финансирането

Какъв ще бъде конкретният механизъм за изпълнение на финансовите инструменти по оперативната програма?

Както споменах, той ще се изпълнява чрез Фонд на фондовете, в който ще влеем целия ресурс. Чрез него ще бъдат избрани 4 фонда - 3 за градско развитие и 1 в подкрепа на мерки за развитие на туризма В допълнение ще бъде структуриран и гаранционен фонд, който да облекчава процеса по предоставяне на обезпечения. Това е механизмът, който се структурира и детайлизира по отношение на "ОПРР 2014 - 2020“ към този момент. Водеща роля ще има Министерството на финансите. Очакваме от тях съответните подготвителни стъпки, за да може да тръгнем в посока към изпълнение веднага след одобрението на оперативната програма.

Има ли потенциал за инвестиции в дялово участие?

На срещата, която проведохме с представители на банковия сектор, тази възможност беше обсъдена обстойно. Определено има потенциал, но за целта трябва да има нарочен фонд. Той ще анализира риска, възможностите и ползите от подобни проекти. Този тип инструмент или финансов продукт е по-различен и като управление, и като начин на предоставяне на ресурса. Необходимо е да има по-специфична експертиза по темата, така че предстои да вземем решение в най-скоро време.

Кои са въпросите, които най-често Ви задават бенефициентите?

За съжаление се оказа, че информацията за финансовите инструменти не достига до крайния потребител. Често хората нямат представа с какво се занимава инициативата JESSICA и как така оперативната програма влага ресурс в нея. След като успеем да отговорим на този въпрос, се стига до следващия етап, а именно по какъв начин се кандидатства, за какво и какви са стъпките, които трябва да се направят. Хубавото е, че фондовете са с натрупан капацитет и те самите вече дават бързи и адекватни отговори на крайните потребители.

Необходимо е да имаме по-голяма публичност и, разбира се, всички структури, които са въвлечени в целия този процес, да са добре координирани. Надявам се, че през новия програмен период ще успеем да реализираме още по-значими проекти и да покажем, че не само стартът ни е бил успешен, но и продължението ще бъде такова.