Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството в интервю за вестник "24 часа": Убеждаваме Брюксел €1,5 млрд. да са за 39 града у нас, не за 8

- Факт е, че в България има силно развити няколко града и западнали, особено през последните 20 г. не градове, а цели региони, г-жо Павлова. Каква е политиката на правителството и на вашето министерство, за да се спре опустяването?

- Безспорно е, че има неравномерно развитие на населените места, безспорно е и че има обезлюдяване, и то не на отделни градове или села, а на цели региони. А причините за това са много отдавна, назад във времето. Безспорно е също, че трябва да се работи за създаването на стимули и предпоставки за това все повече хора да остават да живеят по родните си места, извън тези 7-8 големи града, които са притегателен център, особено за младите хора.

- Разбираемо е, за да имат причини да не мигрират, трябва условията на живот да са ако не еднакви, което е невъзможно, то поне сравнително близки.

- Именно затова се направи националната програма за дългосрочен период. За да анализираме кои са големите градове -двигатели на икономическото развитие, кои са по-малките, кои изостават повече или по-малко. Едва след такава оценка може да се отговори на въпроса как да се развиват по-малките - пространствено и по секторни политики. Програмата дава отговор на въпроса как да стимулираме създаването на комплекса от минимално необходими условия в един регион - а те не са само пространствени, а и наличието на образователни, здравни, транспортни условия за реализация. Когато тези предпоставки са съчетани и с достатъчно инвестиции, тогава може да се говори,че се създават условия за намаляване на емиграцията към големите градове. Такава програма досега нямаше, ето, вече я има.

- Когато говорим за изоставащи региони, всеки се сеща за Северозападна България, тя ли е еталонът за изоставането?

- Интересното е, че правейки тази програма и анализирайки Северозападна България, стана ясно, че няма достатъчно причини да извадим само нея. А това са все тъжни причини -оказа се, че има и други региони, които са на опашката, а не само този край.

- Това неравенство не е ли присъщо за бедните държави, каквато, уви, е нашата?

- Не, не е. Повечето държави са така - има си мегаполиси, има си балансиращи градове, има по-слабо развити региони. Безспорно в една бедна държава има повече дисбаланси. Или по-скоро те са по-ясно изразени. При анализа решихме, че ако извадим Северозападна България, това означава останалите, които не са изведени, да не получат финансиране. И тук искам да отбележа, че София е едно голямо изключение. Като ниво на социално-икономическо развитие, като условия и градоустройство, София е на нива над средните за ЕС. И затова тя ще бъде финансирана най-накрая по тази програма.

София е дръпнала много нагоре

За останалите райони имаме вече мерките и целенасочената политика, за която има и специалната програма "Региони в растеж". Тя ще работи, образно казано, заедно и допълващо се с Програмата за финансиране на селските райони, защото е факт, че повечето населени места, за които говорим, са именно такива райони. Ще се опитваме да подпомагаме тези региони и чрез останалите секторни политики, т.е. по останалите оперативни програми- транспорт, инфраструктура.

- Как си представяте един добър град за живеене?

- Спазвайки концепцията на програмата, в него трябва да има цялата тази съвкупност от условия, които вече изброих. А това означава той да предлага добри условия за живеене, да има гарантиран достъп до образование, равностоен достъп до качествено здравеопазване, до качествени социални дейности, както и до култура, разбира се. И едва тогава, когато един град е постигнал баланса между всичките тези условия, той може да претендира, че е един добър град за живеене.

- Къде ще отидат тези 1,54 млрд. евро, предвидени за инвестиране за периода 2014-2020 г., каква е философията на програмата?

- Тук е важно да отбележим, че ако трябва да спазваме строго европейските указания, то би следвало да финансираме само 7-8 големи български града. Нещо, с което ние категорично не сме съгласни, и нещо, което отказваме да приемем. Нашата национална концепция за пространствено развитие има друг фокус. Чрез нея ние искаме да има един по-голям център, като двигател на икономическия растеж, до него един по-малък град, за балансьор, и повече средни и малки населени места. Затова са толкова дълги, тъжни и тежки преговорите с Европейската комисия. Останалите държави, които преговарят, просто са приели това изискване и затова вече са си приключили преговорите. Ние не приемаме условието бенефициенти да са 7-8 големи града, а настояваме за по-не 35 града - големи, средно големи. Опитваме се да убедим Брюксел, че след като ние сме една от най-бедните държави в Европа- тъжно, но факт, трябва да имаме привилегии при финансирането Защото, ако приемем условието да се разпределят парите само между големите градове, това ще доведе до тотален дисбаланс.

- Такъв подход не пилее ли ресурси обаче, не е ли по-добре последователно да се финансират един по един региони, като се започне от най-изостаналите?

- Е, това са техните аргументи, на ЕК. Те казват - в големите ви градове живее по-голямата част от населението и така ще получите по-голям ефект от финансирането. Ние обаче целим друго, защото опитваме да намалим, да ограничим обезлюдяването, да намалим белите петна на територията ни. Затова програмата, която е общо за 3 млрд. лв., е разпределена в няколко приоритетни оси.

- От думите ви излиза, че твърдението - 10 големи града си поделят 1 милиард лв., не е съвсем вярно, така ли да ви разбирам?

- Ние преговаряме 1,5 млрд. лв. от програмата да бъдат насочени точно към 39-те средно големи града, защото 80% от населението ни живее тъкмо там. Така ще имаме сериозен принос за развитието на повече хора. За какво ще ги насочим? За подобряване на цялостната градска среда - за улици, тротоари, паркове, градинки- да ги има, да бъдат красиви и поддържани. За транспорт- екологичен, удобен, бърз. За енергийна ефективност -на публични и други сгради, за училища и детски градини. Ще бъдат финансирани социалната инфраструктура и туристическата инфраструктура. За малките градове все още преговаряме, затова все още не ги изброявам като отделна ос от програмата. Има отделна ос от програмата за образованието - наречена е Регионална образователна инфраструктура, като по нея основно ще бъдат финансирани професионалните гимназии. Причината е проста - те са тези, които подготвят кадри за бизнеса в тези населени места.

- Споменахте туризъм, това означава ли, че ще се финансират курорти, или не само те?

- Не само. Потенциалът на туризма ни е огромен и цялата програма се надяваме да стимулира развитието му. Например чрез шестата ос на програмата- пътната инфраструктура, където са предвидени 380 млн. лв. Те са предназначени за ремонт и поддържане на третокласната и четвъртокласната пътна мрежа, а това често са пътища, по които се стига до туристически обекти. Поддържането на пътищата подобрява условията за бърз достъп до здравеопазване и образование и така нататък.

- Здравеопазването е болна тема, особено в малките населени места, то ще получи ли подкрепа по програмата?

- Това е една от целите ни. В малките населени места просто сме длъжни да се погрижим. Отделени са 84 млн. евро само за изграждане на 190 спешни центъра в тях, както и за закупуването на 400 модерни линейки и реанимобили. Това ще подпомогне мащабната здравна реформа, която е една от нашите цели. И ще гарантира достъп до качествено здравеопазване на хората в по-малките градове.

- В програмата градовете са разделени на нива, има ли някакви особености в подхода към тях?

- Градовете са разделени на нива, да, първото ниво е столицата - София. На ниво две са поставени центровете за растеж по регионите - това са големите градове, извън нея, които са двигатели на развитието на съответните региони. Третото ниво са т.нар. опорни градове или градове балансьори. Насочването на ресурси към балансиращите градове предпазва от дисбаланса хората от съответния регион да се концентрират само в неговия център. Затова трябва еднакво много да финансираме и града - двигател на растежа, и балансиращия град, за да няма преместване на всички услуги и инвестиции. Иначе ще направим бели петна в целия регион, вместо да ги заличаваме. Има и периферни райони, погранични райони, които играят ролята на буфер и за които също е предвидено да получат финансиране, за да не се обезлюдят.

- Цялата програма, която ще приключи към 2020 г., ще доведе до това, че две деца, едното от които живее в София, а другото - в Дряново, да имат приблизително еднакви шансове за живот, работа, образование и здравеопазване, така ли?

- Това е целта, да. Да има добри училища и детски градини, да има не само добра Пътна инфраструктура, а дори и социална инфраструктура - за най-бедните, вкл. за деца и възрастни хора в институции, за роми и за социално слаби. Програмата ще работи изцяло за това да променим облика на градовете. А това създава предпоставки за развитие на бизнеса, разкрива работни места, прави живота на хората по-добър.