Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие, пред в. "Дневник": Магистралите остават основен приоритет

На 9 септември Лиляна Павлова беше официално избрана от Народното събрание за министър на регионалното развитие. Тя поема поста от Росен Плевнелиев, който подаде оставка заради влизането в кандидат-президентската кампания като кандидат на ГЕРБ. Преди да наследи Плевнелиев, Павлова беше зам.-министър на регионалното развитие и отговаряше за оперативната програма „Регионално развитие". Разговаряме с нея за приоритетите й, предстоящите задачи и неразрешените проблеми, с които ще се заеме.

- Министър Плевнелиев каза преди няколко седмици, че амбицията за следващия програмен период от 2014 до 2020 г. е да се преговаря за 3.5 млрд. евро само за пътища. Ще успеете ли да защитите тази позиция?
- Ще се постараем да преговаряме за увеличаване на финансовата рамка за България като цяло. За този програмен период смятам, че сме ощетени, тъй като държави, също нови членки на ЕС, но с по-малко територия и население от нас, получиха доста по-голям бюджет в този програмен период. Затова смятаме, че като цяло сме подценени. За следващия период ще държим средствата да бъдат увеличени. Нашата позиция е, че трябва да се даде възможност на всяка страна да развива своята собствена инфраструктура. Затова ще искаме бюджетът за инфраструктура да е по-голям.

- На каква база ще избирате изпълнителите при следващите тръжни процедури за строителство, след като вече няма да се прилага критерият най-ниска цена?
- Първият реален тест ще бъде лот 2 (Дупница - Благоевград) на магистрала „Струма". В момента има наети консултанти, които да ни подпомагат в разработването на нов тип документация, при която критерият да е икономически най-изгодна цена. Методологията за оценка ще е двуфазна, с предквалификация с ясни критерии. Ще има и нов тип договорни условия. Консултантите трябва да разработят и критериите за оценка. Когато правилата за новия тип процедура са готови, те трябва да бъдат разгледани и одобрени от Европейската инвестиционна банка, защото те ни помагат в този процес. Видим ли, че това работи за този участък на „Струма", вече ще се прилага и за всички следващи процедури.

- Ако няма да се залага на цената, на какво ще се залага?
- На технически критерии, които трябва да са обективни, а това не е лесно. Предизвикателство е да се намерят критерии, които да не са в нарушение на закона, да не са дискриминационни. Лично за мен срокът за изпълнение не трябва да се взема предвид при оценката, поне не за всички договори.

- Казахте промени в договорните условия. В каква посока?
- Дали да има единични цени в договора, дали да има различни срокове, кога договорът може да бъде прекратен.

- Къде не трябва да се прилага срокът?
- Много е опасно да се прилага този критерий, защото, когато една фирма кандидатства със срок например 2 месеца за ремонт на път, ако той не бъде спазен, по европейските правила това означава финансова корекция. А тя не е малка - 5-10% от стойността на проекта, и няма никакво значение каква е причината за забавянето. Затова казвам, че трябва да се избягва критерият срок, когато имаме и най-малко съмнение, че той може да не бъде спазен.

- В четвъртък министърът на транспорта Ивайло Московски спомена, че трябва възложителите - държавата или общините, да поемат част от риска при оскъпяване на даден обект заради недобре направен проект. Обсъжда ли се този вариант?
- Да. Понякога по вина на изпълнителя обектът се оскъпява - закъснява, няма необходимите машини, материали, експерти на обекта. Но има и случаи, когато това е заради грешка в проектирането по вина на проектанта или е в заложените параметри и е по вина на възложителя. В такива случаи трябва да има възможност това оскъпяване да се поеме от възложителя. В противен случай става без вина виновни.

- Росен Плевнелиев доби висок рейтинг, защото наложи акцента върху магистралите. Ще продължи ли фокусът върху тях?
- Те остават един от основните приоритети на министерството, но имаме и други, за които смятам да работя паралелно и с не по-малък ентусиазъм. Оперативна програма „Регионално развитие" също е изключително важна. По нея имаме изключително голямо договаряне - над 60%. Имам амбицията до края на годината да отворим като възможности за кандидатстване повече от 90% от ресурса.

- Какво мислите за идеята на Томислав Дончев да се обедини управлението на европейските програми в едно звено, което да извлече капацитета от министерствата?
- Има логика в това да има един управляващ орган, защото виждаме, че сега има седем, които имат седем различни правила за кандидатстване, включително различни формуляри. Ако имаме един управляващ орган с еднакви изисквания, критерии, типови документи, ще е много по-лесно централизирано да се знае кой какво прави. Това ще помогне да се избегне работата на парче. Сега ние одобряваме проект за път, утре министерството на околната среда ще одобри канализацията отдолу.
Единният управляващ орган ще помогне да се управляват глобалните гранто-ве, които ще се дават на регионите за техните приоритетни проекти, а за големите обекти да има по-добър синхрон. Това ще улесни бенефициенти като общините, които кандидатстват по повече от една програма. И ако всеки път те трябва да кандидатстват пред различни министерства по седем различни начина и се оценяват по различни критерии, е трудно за всички. Междинните звена обаче трябва да си останат в министерствата, защото не всичко може да отиде в регионите.

- За колко време може да се случи тази реформа?
- Със сигурност ще трябват две години. Това означава да променим тотално структурата на управление. За да може от 2014 г. започнем да изпълняваме проекти, а не тепърва да изграждаме системи, трябва да направим реформата до 2013 г.

- Тол-таксите трябваше да бъдат въведени през 2014 г., но все още дори не е обявена процедура за консултант, който да каже каква система на кои пътища трябва да бъде въведена...
- Подготвяме процедурата за избор на консултант, който да ни помогне в този процес. Надявам се следващите седмици да имаме по-ясен план-график кой какво прави.

- Но 2014 г. не остава като срок?
- Не мога в момента да кажа. Трябва ми време да анализирам темата.

- Трябваше вече да има и нов Закон за устройство на територията (ЗУТ), който да реши проблемите, създавани от сега действащите текстове. По текстовете се работи вече две години, но все още резултат няма. Кога може да се очаква проектът на този закон?
- Законът за устройство на територията е много дълбока и важна тема. В изминалите вече 2 години обсъждаме възможни промени, включително и с нашите партньори. Получихме изключително много предложения. Имаме сериозен материал по темата, но той стана толкова много, че може би по-скоро трябва да се направи чисто нов ЗУТ. При условие че имаме взаимно изключващи се предложения, е нужен много широк дебат по темата. Не ми се иска да направим закон, който всъщност няма да е приложим и приемлив. Междувременно има належащи промени, които са необходими за другия ни приоритет - предотвратяването на незаконното строителство. Можем бързо да направим спешните промени, а паралелно с това да работим по голямата, радикалната промяна - нов ЗУТ. Новият закон, освен че не трябва да се приема прибързано, трябва да има и оценка на въздействието и ефекта.

- Какви са конкретните спешни промени?
- Изготвени са от ДНСК и искам да ги обсъдя тази седмица с колегите и тогава ще ги обявим.

- Кампанията срещу незаконните строежи много странно заглъхна.
- Напротив. Към днешна дата имаме 935 премахнати незаконни обекта. Само за септември и октомври са предвидени още 50.

- Няколко седмици преди Плевнелиев да напусне поста, се беше заел с разми-наванията между различните източници за броя на жителите в населени места по Черноморието, в които трябва да се направят пречиствателни станции. Изясни ли се вече верният брой и вие ли ще продължите да координирате тези проекти?
- Съвместно с колегите от министерството на околната среда предстои да изясним този въпрос. За да предоставим каквото и да е финансиране, е много важно да определим еквивалента жители. Това става по ясна формула, за която са нужни точни изходни данни. Видяхте размина-ванията. Докато нямаме точните данни, не можем да попълним формулата за изчисление на еквивалент жители, а това е нужно, за да се направи анализ за ползи и разходи, както и финансов анализ, който да определи цената и стойността на безвъзмездната помощ за изграждането на пречиствателната станция. Докато не получим конкретни данни, няма да можем да осигурим финансиране. А иначе кризисната ситуация по Черноморието остава наш приоритет. Продължаваме да работим по решението, което е на две фази - първо, дълбоководно заустване на отпадните води, за да може от следващата оперативна програма вече да направим пречиствателните съоръжения.