Министър Лиляна Павлова в интервю за предаването „Седмицата“ на Дарик радио

Водещ:  Следващият разговор е с Министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Направих запис вчера следобед, защото ангажиментите й непозволяваха да бъде в студиото тази сутрин. Записът направихме точно по времето, когато се е случил вчерашният инцидент на изграждащият се участък на Магистрала „Струма“, край Сандански, при който 47-годишен работник на строителна фирма почина, след като е бил пребит до смърт след отправена от негова страна забележка към хора в автомобил, който е нарушил забраната да влезе в строящия се участък. Първо ще направим кратко включване по телефона с Лиляна Павлова, за да бъде разговорът актуален, а след това и разговорът, който записахме вчера.Здравейте, госпожо Павлова.

Лиляна Павлова:  Здравейте.

Водещ:  Какъв е коментарът ви на случилото се вчера на Магистрала „Струма“?

Лиляна Павлова:  Изключително тежък трагичен инцидент. Аз категорично осъждам убийството, убиецът на 47-годишния Николай. Повече от нелепо е всичко, което се е случило. Първо искам да поднеса своите съболезнования на семейството на Николай, на неговите колеги и приятели, които са присъствали на това брутално убийство. Наистина изказвам съпричастие към тяхната мъка, към близките на Николай, защото наистина загубата е огромна. Искам да се опитам и през вас да успокоя работещите и свидетелите, но те днес няма да работят на обекта. Утре ще е погребението на Николай. Аз съм във връзка и с колегите, които работят там, не само като съпричастие, но и във връзката ми с колегите от МВР, главният секретар, с който поддържаме връзка, защото искам да ги уверя, че това е инцидентно и както вече разбрахме от съмненията и вече по показанията на свидетелите има заподозрян и разчитам наистина органите на МВР, които веднага предприеха всички необходими действия да разследват инцидента и да заловят максимално бързо извършителите на това престъпление.

Водещ:  А тази забрана естествено да не се влиза в строящи се участъци масово се нарушавала според коментарите след този случай. Според вас как може да се предотврати това? Може би заградителните съоръжения са лесно преодолими, нещо трябва да се промени там.

Лиляна Павлова:  Вижте първото нещо, което трябва да кажем е, че всеки от нас живее в правова държава и трябва да знае, че в крайна сметка трябва да спазва законите на държавата, и когато има строителен обект на всеки един строителен обект, независимо дали е път, Магистрала или какъвто и да е строеж е забранено влизането и преминаването. Това арогантно поведение понякога бих казала понякога на някои лица, които си позволяват и смятат, че са безнаказани, че са над закона, и че могат да не спазват законите и разпоредбите и си позволяват нагло да не спазват загражденията, както виждаме и да бият, но това не е първият инцидент, за съжаление това завърши трагично. Много често се случват вдигат скандали, премахват си сами бариери, влизат по трасета на строящите се магистрали. Имаме го този случай много често и сега при ремонтите, особено на Магистрала „Тракия“ масово се опитват да влязат, да минат по трасето, те били бързали и всякакви такива действия. Така че това е по-скоро вътре в нас . Ние трябва да знаем, че трябва да спазваме законите, и когато е затворено или забранено това е недопустимо. Често се случва и хората, които работят на тези обекти много често се оплакват от това, че чувството за безнаказаност и някакво такова самоуверено величие, което проявяват някои хора е неприемливо, категорично неприемливо. Но и още веднъж апелирам към всички шофиращи за разбиране и толерантност там, където има задръстване, но и да не си позволяваме да нарушаваме закона. Строителен обект, има пълна забрана за влизане, защото е опасно вътре за преминаване, когато работят машини. Ето виждате какви неща се случват, предупреждения има, забрани има, важното е да ги спазваме. Пак казвам, живеем в правова държава и трябва да се държим цивилизовано.

Водещ:  Ще приключат ли ремонтите по пътищата до сряда 1 юли, както обещахте на 7 юни, при откриването на цялото трасе на „Марица“ от Хасково до Свиленград?

Лиляна Павлова:  Графикът на строителите и изпълнителите е до 1 юли да приключат с дейностите, които в момента работят. Там, където не могат да приключат просто ще ги замразим и ще освободим движението, за да може трафикът, когато е най-интензивен през юли и август съответно да го освободим и да е безпрепятствено. Тук има разбира се два важни елемента – в момента ремонтираме около 50 км от Магистрала „Тракия“ и тези всичките участъци, които са готови, вие знаете движението вече е прехвърлено на готовите участъци, които се ремонтират ще бъде завършено, други от участъците ще започнат изцяло през септември. Има един малък участък от два-три километра, който можем да имаме само проблем с маркировката да не можем да я положим за 1 юли и то е, защото валят дъждове и прогнозата е до 1 юли да са дъждове и сега маркировката не е проблем. Ние можем в ход да я положим допълнително и другият важен нюанс или елемент, това са виадуктите, вие знаете чисто технологично времето за ремонт на един виадукт отнема много повече от два месеца, тъй като тези дни изцяло ги махаме, не само подменяме изолация, основи се подменят, така че виадуктите ще бъдат готови наесен. Но те са само четири участъка – два на едната Магистрала и два на другата по 500 метра, така че те няма да затрудняват движението и няма да има проблем в трафика. Така че на 1 юли го освобождаваме изцяло движението.

Водещ:  А по другите пътища, това само за магистралите ли се отнася 1 юли, по другите пътища ще има ли ремонти?

Лиляна Павлова:  Да, това се отнася само за големите ремонти на магистралите, които образуват задръствания и тапи, особено по направлението София – Бургас, най-вече участъкът София – Пловдив. А иначе останалите ремонтни дейности извън Черноморието продължават в рамките на графика, защото сега е пикът на строителния сезон. Има много проекти, които са финансирани с европейски фондове и трябва да приключат до октомври тази година. Така и работата по западната дъга и по обхода на Монтана и по северна скоростна тангента, всички тези участъци и най-вече по Магистрала „Струма“, която ни е много тежък обект, работят на 24 часа в голяма част от участъците. Така че те трябва да продължат задължително, иначе няма да успеят да си спазят сроковете и да ги завършим.

Водещ:  Това за 24-те часа къде работят? На магистралите не?

Лиляна Павлова:  На Магистрала „Струма“ в участъка Сандански-Кулата работят на 24 часа, защото срокът им е 1 август.

Водещ:  А по другите магистрали? По принцип какво може в дългосрочен план да се промени в организацията? Например съм чувал, че в Белгия затварят една Магистрала в петък, 200 километра, струпват техника и в неделя-понеделник са готови. Това защо не може в България да се случи? Заради пари.

Лиляна Павлова:  Това, което вие казвате, да, две са причините. Първата причина е, чисто финансова причина, защото ето сега и на „Струма“ могат да си го позволят, защото в края на краищата това е въпрос и на организация на работата и въпрос на график за изпълнение до края на срока. Изпълнителят знае, че ще има неустойки и го прави до 1 август. Но тогава, когато говорим за текущ ремонт на пътища, ние имам 100 милиона, в които едвам не само вместихме ремонт на 80 километра магистрали, това е страшно много, при условие, че те не са ремонтирани 30 години и ние не просто подменяме асфалта, ние правим минимум 5-10 сантиметра фрезоване, за да може вече самата основа да се уплътни, което е различно. Така че от една страна, това е дълбочината на работите, другото е цената. В крайна сметка ние със 100 милиона добавихме и четири виадукта. По света и в Белгия, както вие казахте, те имат друг подход. Те имат достатъчно пари, достатъчно добра възможност и на всеки седем години просто подменят асфалта. Така че ако ние говорим, че имаме една добра основа и че пътят се поддържа на всеки седем, а не както при нас на трийсет и седем години, както е точно случаят с „Тракия“, ние говорим за нещо различно. Тогава и ние бихме могли затваряме един участък, за два дена го асфалтираме, толкова, два до три дена е само най-финалният, горният пласт, който се подменя в другите държави, които си го позволяват. Ама на трийсет и седем години, като го ремонтираш, той пътят е полуразпаднат.

Водещ:  А при завършени участъци пак заради парите ли идват проблеми? Например скоро имаше при Стара Загора, при „Тракия“. България по-евтино ли строи пътищата си, за да се появяват дори при новоремонтирани участъци, ако не веднага, скоро пак се появяват дупки?

Лиляна Павлова:  Различни са причините. Пак казвам, средният гаранционен период на такъв вид строителство е между седем и десет години. Говоря на толкова, това е периодичността на смяна на асфалта, който е необходим…

Водещ:  По-лоши материали ли се използват, отколкото на германските магистрали например?

Лиляна Павлова:  Не, искам да ви кажа, че ние съвсем отскоро, буквално последните години започнахме да асфалтираме, както ги асфалтират в Германия, а именно с полимерно модифициран битум. Дотогава се използваше обикновеният асфалт. Полимермодифицираният битум е този модификатор, който се добавя в асфалта.

Водещ:  Той е с различен цвят на новите участъци на магистралите.

Лиляна Павлова:  Той му дава една по-голяма устойчивост и както е в България, висока амплитуда на температурите – от много минус до много плюс, и тежкотоварните средства, които преминават и стандартно деформират, какъвто е случаят със стария участък от магистралата преди Стара Загора, който е сравнително нов, за койот вие говорите, който е деформиран. Използвам случая да кажа за нашите слушатели, че участъкът, който е, той има леки деформации в продължение на три километра от Магистрала „Тракия“, ние сме активирали банковата гаранция, не знам защо не беше направено досега. Говоря в изминалата година, изминалото лято. Изпълнителят ще си го ремонтира за негова сметка, защото те все пак са в гаранция. Поне този участък от автомагистрала „Тракия“, който беше пуснат, лот 2, 3 и 4 после. Имаме три километра с дефекти, така че те ще бъдат отстранени и те, но отново за да няма тапи, колебанието беше между юли и септември, по-скоро през септември ще бъдат коригирани за сметка на изпълнителя в рамките на гаранцията.

Водещ:  Всички пътища в България вече се правят с такъв битум?

Лиляна Павлова:  Не всички пътища, говорим само за магистралите.

Водещ:  Само за магистралите.

Лиляна Павлова: Зависи, ако са първокласни пътища, по които има много тежкотоварен транзитен трафик. То е по-скъпо да се прави така, разбира се.

Водещ:  А кога ще бъде пусната „Струма“ в участъка до границата?

Лиляна Павлова:  Сандански-Кулата ще бъде пуснат на 1 август, а участъкът до Благоевград, от София до Благоевград изцяло завършена Магистрала ще имаме най-късно края на месец октомври. Аз бях там на място, работят в график, много работа предстои, много работа е извършена, там са почти 50 километра все пак, тунели, виадукти. Даже минах по два от тунелите, те са завършени, така че имаме доста сериозен напредък и на края на месец октомври би трябвало, ако се спазват всички графики и всичко е под контрол, да…

Водещ:  А кога очаквате да имате новия актуализиран проект за участъка през Кресненското дефиле, при който трябва да се замени тунелът от 15 километра с 24 малки тунела, свързани с 25 моста?

Лиляна Павлова:  Ще отговоря и за проектирането. Само трябва да кажем, че оставащият участък от Магистрала „Струма“ , по-известен като Лот 3 през Кресненското дефиле, всъщност съдържа четири подучастъка. Първият подучастък това е участъкът от Благоевград до Крупник, това са първите 30 километра, за които тръжната процедура приключи и в момента сме в процедура по обжалване само на процедурата. Така че ние до няколко месеца, след като приключи вече обжалването, ще имаме избран изпълнител.

Водещ:  Това е и по-лесният участък, там още не е самото дефиле.

Лиляна Павлова:  Там всъщност изпълнителят е избран, въпросът е в момента да приключи процедурата по обжалване, след което да сключим договора с него, след което има да се довършват парцеларен план, отчуждителни процедури, много тежка процедура знаете. Този договор е инженеринг, така че да се допроектира вече технически проект и да се започне реално строителството в следващата година. По същия начин е и ситуацията с участъка от Кресна до Сандански, който е вторият участък от лот 3 на Кресненското дефиле, който също се проведе процедура, избран е изпълнител, там нямаме обжалване и затова ще сключим договора надявам се още август месец и от септември месец ще започнат също процедурите по отчуждаване, допроектиране, за да стигнем живот и здраве до строителство още следващия строителен сезон. Следващият мъничък участък е тунелът на Железник, тъй като там минава и жп линия, ще има и преместване, така че той също е обособен като самостоятелен подобект и най-важното, избрахме изпълнител за основното трасе през дефилето за проектирането и всъщност препроектирането на този участък. Не е задължително това, което казахте, че ще бъдат 24 тунела с 24 моста. Тъй като в момента това всъщност е реално и целта на този проект, той да предложи най-добро проектантско решение.

Водещ:  А може да е различен?

Лиляна Павлова:  Може да са три тунела и пет виадукта. Въпросът е, че този проектант сега му е възложено да намери най-доброто решение не само от техническа гледна точка, но и от екологична гледна точка, и от финансова гледна точка. Да направи съчетание от трите, за да изберем най-доброто трасе. Така че този проектант няма никак да му е лесна задачата. Защото заради екологичните изисквания да оправим треви и други в зона „Натура“, животни и специални видове, може на места да се предложи включително решение на две нива да бъде магистралата. Не е задължително да са две ленти, опрени една в друга, виждали сме го и в Хърватска, и на други места, където просто магистралата се разделя и едното платно е над другото.

Водещ:  И в крайна сметка кога ще се стига до Кулата от София по Магистрала?

Лиляна Павлова:  В момента има обжалване, така че въпреки всичко ние ще сключим съвсем скоро надявам се и с проектанта, неговият срок е до края на годината. Да проектира, което означава и че и оценката за въздействие върху околна среда горе-долу тогава ще можем да направим. Това означава, че в началото на следващата година можем да пуснем търг за избор на изпълнител, който средно трае между шест и девет месеца. Защото той е двуфазен. Първо се прави преквалификация на компаниите, както и досега го правим, дали отговарят на изискванията и след това вече втората фаза е на тези фирми, които са в т.нар. къса листа, да изготвят своите оферти. Така че изпълнител може да имаме…

Водещ:  После дори да обжалват…

Лиляна Павлова:  Дори да обжалваме, но до края на следващата година, на 2016 г., ако всичко върви по графика, който казвам, ние ще имаме избран изпълнител и ще започне строителството, реалното строителство ще е 2017-2020-а.

Водещ:  На най-трудния участък.

Лиляна Павлова:  Но само говоря на участъка, който си е в самото дефиле. Всички останали ще се строят…

Водещ:  Тези около 30 километра.

Лиляна Павлова:  Да.

Водещ:  Това означава, че 2020 г. със сигурност от София до Кулата ще се стига по Магистрала. А за това лято остава и откриване на участък от „Хемус“ при Шумен, нали?

Лиляна Павлова:  Да, 15 юли е срокът, който сме поставили на изпълнителя, който довършва 4 километра от участъка Шумен-Белокопитово и отделно от това един много голям пътен възел. Той е с разгърната площ от почти 10 километра, защото …

Водещ:  Където се разделя пътят за Русе и…

Лиляна Павлова:  Той дава връзката Русе, София, Варна, Шумен, наистина е голям, за да бъде безконфликтно движението…

Водещ:  Това ще стане до 15 юли?

Лиляна Павлова:  Това е планът. Паралелно с това в момента тече тръжната процедура за избор на изпълнител за ново строителство на новите два лота. А именно участъка от Ябланица до разклона Плевен – Ловеч, разделен на два лота по 30 километра. Така че за тези 60 километра в момента тече процедурата. Вече приключи фаза едно, направи се т.нар. къса листа от компании, за единия лот всички бяха допуснати, за другия има една или две, които не отговаряха на изискванията, така че продължаваме и там. И до края на годината и за Магистрала „Хемус“ ще има избрани изпълнители. Паралелно, разбира се, почват отчуждавания, допроектирания, но това са си такива договори за инженеринг. Тази година довършваме, до края на годината трябва в максимална степен да завършим Северната скоростна тангента на Околовръстното, на 30 октомври завършваме Западната дъга, това е много важно, защото има много тапи, задръствания, важно е да знаят пътуващите. Това връзката на Магистрала „Люлин“ с голямото кръстовище на бул. „Сливница“, където стават тапи, също с голям, на две нива пътен възел, с който да осигурим безконфликтно преминаване и в посока Калотина. Той ще е готов също в края на месец октомври. И обходът на Монтана, заради който също в момента се използват обходни маршрути, също ще е готов до края на месец октомври. Така че с това ние завършваме програмния период и всички пътни проекти, които се финансират от него.

Водещ:  А пътя за Калотина от София?

Лиляна Павлова:  Пътят София-Калотина той не му беше осигурено финансиране и затова той, както и участъкът София-Видин, Русе-Търново са трите…

Водещ:  В плана за следващата програма.

Лиляна Павлова:  …в плана за преговори с Европейската инвестиционна банка за новата ни програма за транзитни пътища, която ние вече сме я кръстили „Европейски транспортни коридори“, защото е ясно, че с европейско финансиране пътища вече няма, Европа е ясно, пари за пътища вече няма. Имаме само за „Струма“ и малко за „Хемус“. Всичко останало ще го договаряме с ЕИБ, 2016 преговори, от 2017-а да започнем с новата програма „Европейски транспортни и транзитни коридори“, чрез която да направим тези пет ключови горе-долу транзитни направления, които ни остават.

Водещ:  Незаконните строежи. Колко къщи ще бъдат премахнати в Гърменска община? Тая седмица казвате четири незаконни ромски къщи в Гърмен и шест в квартала "Кремиковци". Това ли е всичко, което ще бъде премахнато?

Лиляна Павлова:  Те са общо шест, за които имаме успешно проведени процедури за избор на изпълнител, който да премахне тези къщи. Четири от тях започва премахването в понеделник сега, а две от тях по график започва на 13 юли. Така че това са първите шест, които ще премахнем сега.

Водещ:  А колко още процедури текат?

Лиляна Павлова:  Значи, те са общо 124 заповеди, те всички бяха поканени да си ги премахнат доброволно, всички 124 отказаха. За тези шест имаме готови количествено-стойностни сметки, за над 20 от тях, мисля, че са вече почти 30, да не подведа с числа, имаме установена невъзможност за изпълнение на тези заповеди. Защото се оказа, че от времето, когато сме ги установили, че са незаконни, към днешна дата, когато са отишли вече да замерват, за да знаят какви количества да възложат на изпълнителя за премахване, те са още повече достроени. Така че това незаконното е достроено, надградено, има вдигнати втори етажи, трети етаж, пристройка. И тъй като вече тези незаконни сгради са в разпореждане от 2012 г. на кмета на общината, сега кметът на общината трябва допълнително да доустанови допълнителното незаконно строителство, което се е разгърнало, и ще ги премахнем едновременно.

Водещ:  И какво излиза? Че всъщност имаш нещо незаконно и ако искаш да размотаеш да ти го махнат, трябва да строиш още незаконни, да го надстрояваш , пристрояваш?

Лиляна Павлова:  Не, то това ще стане бързо. То в случая завареното положение, вие знаете, че до 2012 г. всичките строежи бяха в ДНСК, от 2012 г. се делегираха ниското строителство, пета категория, четвърта категория, отиде в разпореждане на общините, които трябва да се занимават с тези малките строежи, къщи, надстройки и пристройки, и това е завареното положение. Но така или иначе за останалите вървят процедурите по устойностяване и ние поетапно възлагане премахване. Но извън Гърмен ние премахваме и на много други места, защото ние средно месечно премахваме между 60 и 70 сгради. Винаги го публикуваме месец за месец графика на сайта на ДНСК.

Водещ:  Това не е само в ромските гета?

Лиляна Павлова:  Не, не, говоря общо.

Водещ:  А каква част от тях са в такива гета?

Лиляна Павлова:  Ами минимум 10 %, защото колегите горе-долу правят съчетание да има и баланс, така че минимум 10 % са ромски.

Водещ:  Ама това означава, че всъщност 9 от 10 са неромски незаконните.

Лиляна Павлова:  Точно така, това означава, да. И не забравяйте, че понеже ДНСК вече премахва строежи от висока категория, първа, втора и трета, нормално е, че повечето са неромски. Тъй като високата категория строежи не са в такъв тип парцели, а са друг тип строителство. Но ние имаме и неизпълнени премахвания на незаконни сгради, защото предишното правителство беше спряло да премахва незаконните сгради, а вие знаете не разрешава узаконяване, той предполага задължително премахване на незаконната сграда. Така че ние имаме и да наваксваме година и половина, почти две не бяха премахвани сгради. ДНСК премахва средно годишно 800 незаконни сгради. Но сега са се натрупали в списъка…

Водещ:  От тях 80, то пък няма да е ДНСК, 80 са ромски?

Лиляна Павлова:  О, много повече са. Повече са незаконните ромски. Вие знаете само кметът на Стара Загора колко много премахна. Просто при нас в ДНСК са останали преди 2012 констатирани за премахване някакъв среден брой. Но в общините ние при нас сме прехвърлили като преписки 400 такива незаконни на Община Варна в местност „Максуда“. В Сливен, в момента да не изпусна някой, но аз онзи ден изброих поне десет общини, за които ние знаем, това са над 700 незаконни сгради, толкова, колкото ние годишно бутаме, са само тези, които ние сме прехвърлили след 2012-а към общините. Те междувременно сигурно имат още толкова установени. Така че незаконните постройки от този тип са изключително много на брой. Въпросът тук е във волята на някои кметове и нежеланието на други да ги премахват.

Водещ:  На това се възразява къде ще отидат тези хора, които живеят в такива къщи?

Лиляна Павлова:  Този въпрос стои. Тук трябва да отбележим два много важни момента. Когато тези ромски къщи, защото те не са винаги къщи, но да ги наречем сгради.

Водещ:  Бараки, да кажем.

Лиляна Павлова:  Да, помещения, сгради, бараки или къщи. Понякога са дву- и триетажни къщи. Ако те са на чужд терен, във вашия терен, ако някой съответно си ги е построил, това е не само незаконно, това незабавно трябва да бъде премахнато. И там според мен кметовете трябва да бъдат абсолютно безкомпромисни. По отношение обаче на такива сгради или къщи, които са построени на общинска територия, общините имат възможност в партньорство с тези общности да решават тези проблеми и на много места това е направено. Какво се прави?

Водещ:  Как да ги решават?

Лиляна Павлова:  Общината за тези територии приема подробен устройствен план и издава отстъпено право на строеж на тези, които желаят там да застроят. И тогава нещата са легални, тогава нещата имат документи и това е начин, по който да се реши проблемът на местно ниво.

Водещ:  Каква част се оказват такива?

Лиляна Павлова: Ами да ви кажа немалка част са такива и когато има добър диалог и воля в местната власт, то не е лесен процес. Защото това означава да се премахнат едни сгради, да се документират нещата, не е невъзможно. Да, прави са, трябват усилия, трябва време…

Водещ:  Но това много хора в София например казват, че имало преди седмица Вили Лилков каза, имало 10 хиляди незаконни гаражни клетки. Тогава хората с гаражните клетки ще кажат ами искаме и ние да ги узаконим, за да може да ги продаваме.

Лиляна Павлова:  Ама, разбира се, трябва да има първо ясна позиция. Толерираме ли незаконното строителство, позволяваме ли узаконяването, което не е допустимо в момента по закон, и не можем да ги делим. На едни да търсим жилища, на други – не. Едни си плащат сметките и си купуват земя и си строят законно, други не си плащат сметките.

Водещ:  Става дума вие за кое сте? Очевидно на вас се пада да решавате един проблем с десетилетия. Създаване на абсолютно нерегулирани територии на цели квартали, които пък не могат да бъдат благоустройвани, защото те не съществуват на хартия, на документи. От друга страна, ето 10 хиляди души в София, които не са роми повечето от тях, са си направили гаражи. А отделно десетки, може и стотици хиляди да се окаже, са си остъклили пак така незаконно балконите.

Лиляна Павлова:  Не, това с балконите е друга тема. Само да кажа, много е важно.

Водещ:  Какво решение трябва да се търси в България според вас?

Лиляна Павлова:  Моето мнение и на екипа на министерството и строителния контрол е, че не трябва да толерираме незаконно строителство и не трябва да го позволяваме. Така че законът в тази си посока е добре. Общините казах какво смятам, че трябва да направят. Не трябва да абдикират от този процес, напротив, трябва да урегулират територията. Но това, което се направи, но не се възползваха нито тези с гаражите, нито тези, за които къщи говорим, ние вече два пъти давахме опция в закона за т.нар.режим на търпимост. Това означава, че ако ти си си построил може би не в твоя, но в общинския имот своята сграда, но документите са оправени, сградата отговаря на изискванията, в смисъл не е опасна да живееш в нея, тя може да получи документ за търпимост и тогава тя не е незаконна и тогава тя не трябва да бъде премахвана. И знаете ли, че почти никой от тези квартали с компактно ромско население не се възползва от това узаконяване.

Водещ:  А тези с гаражите?

Лиляна Павлова:  И тези също. А те също подлежаха и имаха възможност да узаконят своите постройки. Това също е много важно.

Водещ:  И сега какво, 10 хиляди гаражни клетки в София ще бъдат премахнати, защото вие няма да го толерирате, както ще бъдат премахнати и незаконните ромски къщи.

Лиляна Павлова:  Пак казвам, това е въпрос на решение включително на местните власти и на това как да се реши проблемът на отстъпеното право на строеж и регулирането на такъв тип територии решава проблемите на завареното положение. Освен това тези гаражи те може да са се възползвали и да са в режим на търпимост, ако са строени до 2001 г. Ако са строени преди 2001 г., те са в режим на търпимост.

Водещ:  Друг специфичен въпрос е за строежите върху свлачища, които са били законни към момента на извършването им, обаче към момента става свлачище.

Лиляна Павлова:  Как ще са били законни? Не са били законни.

Водещ:  Няма такива свлачища, които после се появяват?

Лиляна Павлова:  Само да кажа. Направихме нарочна проверка, за да не се спекулира. Над 5400 са строежите на територията на страната, които са в свлачищни райони. Около 4000 от тях са на категория четвърта, пета…

Водещ:  Но те са разрешавани от местните власти.

Лиляна Павлова:  Само да чуем, от пълномощията на общините, разрешени са, без изобщо да се съобразят по реда на закона, че са в свлачищен район. Или с други думи казано, 4000 имаме незаконно позволени от общините строителства.

Водещ:  Те е трябвало да ги съгласуват с вашите органи.

Лиляна Павло