Министър Лиляна Павлова в интервю за „Списание Z“: Трябва да инвестираме много повече в инфраструктура

- Г-жо Павлова, икономическите данни за първото тримесечие на 2015 г. са по-добри от очакваните. Оказа се, че БВП расте по-бързо от планираното, има съживяване на строителната активност, по-добра събираемост на приходите и вече три поредни месеца няма дефлация. Заслуга на правителството ли е това, или резултат от успокояване след двегодишната политическа криза в страната?

Мисля, че това е резултат две в едно. От една страна, политическата стабилност е изключително важна, за да може икономиката да работи. Така че със сигурност стабилността и намаляването на политическото напрежение доведоха до това икономическите оператори да могат да работят по-спокойно. Когато има нестабилност, веднага следва спиране на инвестициите, фирмите не реализират проекти и чакат да видят накъде ще тръгнат нещата.  От друга страна, правителството има ясна политика, макар че коалиционният кабинет стана факт след нелеки преговори. Успяхме да излезем с конкретна управленска програма, която се изпълнява. Даже част от мерките бяха изпълнени още в първите седмици и месеци на правителството. А голяма част от тези мерки са насочени към бизнеса и икономиката. За бизнеса беше важно да знае, че запазим ли най-ниските данъци, могат да разчитат на запазване на предсказуемостта, която правителството осигурява. Беше важно и администрацията да заработи по-спокойно, защото при политически кризи ритъмът се нарушава. А сега виждаме, че системите отново работят. Убедена съм, че политиката на правителството, което отблокира европейските фондове, стартира вече проекти и по новите оперативни програми, насочи ресурс към икономиката, работи за намаляване на контрабандата и увеличаване на приходите в бюджета, както и затягането на контрола, вече дава резултат. Всичко това създава различна среда. Икономиката просто се съживява. Ние виждаме 6 процента ръст в строителството на жилищни и промишлени сгради и инфраструктурните проекти.

- Говорите за новите разрешителни за строеж?

Не само. Забелязваме, че за първите три месеца на т.г. спрямо първите три месеца на 2014 г. имаме подем. Има раздвижване и при продажбите, от една страна, а от друга - и на строителния пазар, съчетано с увеличаване и засилване на строителството на инфраструктура и това, че отваряме и новите програми, по които да се строи. А и в края на всеки програмен период винаги през последните месеци най-много се плаща, защото най-много проекти се завършват. Много сериозен тласък е това. Програмата за енергийна ефективност също дава своя стимул на икономиката. Прогнозите ни са, че до края на годината можем да сключим договори за саниране за почти един милиард лева. Приблизително 100 млн.лв. са за дейности, свързани с енергийно и конструктивно обследване, а 900 млн. лв. са реалните договори за строителство. Така че това е сериозна инжекция в икономиката, която ще даде своя ефект малко по-късно във времето. И стимул за бизнеса и най-вече за малките и средните фирми в строителния бранш.

- Но има много обвинения към ГЕРБ, че този стимул е чисто предизборен?

Не е предизборен ход, а е изпълнение на предизборни обещания. Ние в нашата кампания казахме, че ще направим програмата за енергийна ефективност двугодишна и безвъзмездна за всички панелни сгради в страната. Така и стана - бяхме подкрепени, направихме програма и осигурихме финансиране. Просто си изпълняваме предизборните ангажименти да направим програма за саниране, както направиха всички страни от бившия соцблок.

- Успешно ли се развива програмата?

Вече има над 1000 сгради, които имат договори с Българската банка за развитие. Очакваме да удвоим числото през следващите месеци. Така че съм оптимист.

- Интересът към програмата като че ли е по-слаб в София?

Напротив, интересът в София е огромен, защото тук са и най-големият брой сгради. Проблемът беше в това, че тук са най-големите сгради с по десет входа и десет етажа. Някои населени места нямат толкова жители, колкото един блок в София. Така че много е трудно едновременно всички тези хора да се съгласят да дойдат на събранието на етажната собственост и да вземат решение. Затова бяхме гъвкави и променихме реда за кандидатстване и вече условията за големите сгради са облекчени.

- Споменахме позитивните икономически данни, но има и друга статистика, която не звучи добре. Над 1 милион души живеят с по-малко от 340лева на месец, още милион и половина са между 340 и 1000 лева. От в български региона пет попадат сред най-бедните 7 в ЕС. Като че ли проблемът с бедността беше подценен от първото правителство, в което участвахте. Може ли тази грешка да се повтори и сега?

Трябва да погледнем обективно назад в годините. За съжаление българските региони и показателите като БВП и безработица, които имаме, са крайно лоши. Те обаче не са се влошили вчера, днес, през миналата година или през миналия мандат на нашето правителство. Тези региони са били още по-бедни, ако погледнем назад през изминалите 15-20 години. Просто мерките, които са се реализирали в годините на прехода, са недостатъчни, за да осигурят подем. За да се усети подобрение, е необходимо да има натрупване, защото обезлюдяването на тези региони, тенденцията към миграция от малките към големите населени места, слабото икономическо развитие са ефектите, които се виждат след години. Сега разработваме програма. В момента сме възложили анализи за целенасочена подкрепа на най-слабо развитите региони. Започнахме със специален фокус върху Северозападна България, Странджа и Родопите. Но събирайки данните, още по-тъжна е статистиката, с която се сблъскваме. Ако София като столица бъде обособена в отделен регион (такава е практиката в много европейски държави), то тогава останалите шест български региона ще са с еднакво лоши показатели, фактът е, че София дърпа Югозападния регион, но Перник, Кюстендил и Трън са еднакво зле със Северозападна България. Още веднъж потвърдихме, че целенасочена програма за Северозападна България е необходима и я разработваме заедно със Странджа и Родопите. Но докато я реализираме, нямаме право да изключваме останалите региони. Още през 2012 г., планирайки новата Оперативна програма, дълго дискутирахме трябва ли като в другите държави да имаме регионална Оперативна програма например само за Северозападна България. Отговорът, който дойде от специалистите икономисти и урбанисти, бе категорично не. Казаха ни - вие не можете да се фокусирате само в един регион, защото останалите шест, без София, като показатели са еднакво бедни и така ще ги дискриминирате, задълбочавайки проблемите в тях. За съжаление сме най-бедни в Европа и ни трябва целенасочена национална политика за всичките райони. Това е решението, ако искаме да имаме балансирано Регионално развитие, ако искаме да минимизираме белите петна на обезлюдяване и високата безработица. Само комплекс от мерки във всички места, т. нар. умерен полицентричен модел на развитие - икономическо и социално, може да ни помогне леко да дръпнем нагоре. Затова концепцията ни за пространствено развитие е да наблегнем на силните и на слабите страни на всеки регион. Защото в един регион има повече потенциал за аутсорсинг услуги, но в друг има повече за земеделие, в трети за образование или туризъм. Трябва да търсим силните страни, за да надграждаме. Няма как да стане с магическа пръчка. Необходими са последователни действия за дълъг период от време, а резултатът ще се види чак след 5-10 години.

- Кой според вас трябва да е топ приоритетът на държавата?

Ако трябва да кажем един топ приоритет, все едно да кажем, че в държавата трябва да има само едно министерство. Неслучайно се търси баланс между секторите. Приоритетът на приоритетите е да постигнем икономически подем и развитие. Всички секторни политики трябва да са насочени към това. Важно е да има акцент върху професионалното образование и да не отпадат децата от училище. В икономиката са необходими различни стимули за насърчаване на бизнес активността. В обществото има консенсус, че е необходима реформа в здравеопазването. И стигаме до нашето министерство. Трябва инфраструктура в подкрепа на бизнеса. Защото бизнесът оперира там, където има пътища и жп линии. Скоро ще излезе доклад на Световната банка за България, а в него пише, че държавата трябва да инвестира много повече в инфраструктура, ако иска да има икономическо развитие. Винаги все някой се опитва да каже "асфалт или хляб". Не, за да има хляб, трябва асфалт.

- Дразните ли се, като чуете тезата, че асфалт не се яде? Вероятно много често ви го казват.

Това е популистка теза. Няма как да има движение на стоки и услуги, ако няма инфраструктура за това. Специалистите от Световната банка казват - България не инвестира достатъчно пари в инфраструктура, подценено е развитието на инфраструктурата. Според тях, колкото повече инвестираме в такива проекти, толкова повече се подобрява потенциалът ни за по-бързо икономическо развитие. Така че всичко друго е популизъм.

- Много се говори за катарски инвестиции. Ще ги дочакаме ли?

Ние сме длъжни да направим всичко възможно да убедим първо всичките ни международни партньори, че у нас отново има спокойствие, стабилност и предвидимост. Защото за един инвеститор е най-важно да няма неприятни изненади. Да има сигурност - политическа, икономическа, данъчна и фискална. Първата стъпка на нашето правителство е да успокоим тези инвеститори, които си бяха замразили инвестициите и въобще контактите със страната, защото бяхме в изолация. Трябва да ги уверим в нашето желание да им осигурим сигурност, че имат срещу себе си едно нормално, стабилно, разумно и предсказуемо правителство, което е готово да помогне на всеки един инвеститор, образно казано, да го води за ръка, за да му покаже и да му помогне да реализира инвестициите си. Със сигурност трябва да направим още стъпки и по отношение на Агенцията за инвестициите и за ведомството за малки и средни предприятия. Необходима е реформа там. Трябва повече да "дундуркаме" инвеститорите.

Първата стъпка правителството вече я направи. Следващата е експертите да си свършат работата и да предложат добри проекти. Защото в крайна сметка богатите са богати, защото знаят как да си ценят и вложат парите и те ще си инвестират средствата в нещо, което има смисъл.

- Вие сте с опит на тази позиция каква е разликата между първия ви мандат и сега?

Това, което оставих, и това, което заварих, е, че все едно година и половина тук е вършала вихрушка. Всичко беше разбъркано, хаотично, а инфраструктурните проекти и програми ги заварих на почти същото ниво, на което ги оставих. По някои имаше минимален напредък, а други бяха така забатачени, че още не можем да ги възстановим дотам, докъдето ги оставихме. Добре, че служебният кабинет, в частност министър Захариева, положи огромни усилия да подреди системата и да рестартира част от проектите. Познавам ресора, познавам сектора и знам за какво сме работили, затова беше по-лесно да си подредя нещата какво ще правим оттук нататък. Министерството беше разформировано на две министерства с дублиращи функции, така че първото беше да се подреди хаосът и отново да заработи като стройна машина, която да произвежда продукт. И Все още не може да стане навсякъде. Но като цяло за мен няма нещо ново и неизвестно.

- От познатите ми в различни министерства най-много се оплакват от вашето - че имат много работа и малко отпуски...

Наистина не им позволявам да имат и глътка въздух. Шегувам се, разбира се, но мисля, че сме постигнали темпо и колелото трябва да се върти. Не можем да си позволим забавяне, категорично. Кипи работата и действаме активно.

- Една друга тема - бетонът по морето. Имат ли вече претенции собствениците на терени с дюни за обезщетения?

Рано е още да имат претенции. Ще обясня защо, но трябва да върна времето не за да се оправдая с бездействието на предишните, а защото е факт. През 2012 г. възложихме специализирани карти на Черноморското крайбрежие, а колегите от МОСВ - анализ на дюните. През цялата 2013-а и цялата 2014-а тези карти не са били разглеждани, не са били анализирани, не са били приемани, не са били подписвани, не са били окомплектовани. Те просто са оставени на трупчета. Затова казвам, че имаме умишлено или не бездействие. В резултат на всичко това ние всъщност сме в ситуация, в която сега трябва да свършим тази цялата работа, която е била сложена нарочно на трупчета за тези две години. Първо, да се прецизират специализираните карти, да се формират експертни комисии, които да ги прегледат. Имаме фирма, която ни помага чисто геодезически в наслагването на данните и когато това стане, надявам се - до края на юни, те ще се нанесат вече в кадастралната карта. Когато се нанесат в кадастралната карта, собствениците на тези имоти ще погледнат картата, всеки ще си види своя имот и ще има възможност да обжалва и да има претенции към параметрите, които са нанесени. Ще имат възможност първо да обжалват и след като мине процедурата по обжалване и картата бъде приета, чак тогава ще се стигне до стъпката с каквито и да било претенции за обезщетения.

- За тези обжалвания няма бюджет за обезщетения?

Как да предвидим бюджет за нещо, като не знаем дали съдът ще отсъди в наша или в тяхна полза. В крайна сметка, ако в един имот има дюна, така както, ако има много ценно дърво, ти опазваш дървото и около него се разпореждаш с имота. Тук трябва да се търси според мен баланс между природа и инвеститорски права.

- Какво стана с устройствения план на Бяла, в който са плановете за застрояване на Карадере?

Устройственият план на Бяла е в съдебна фаза. А ние, понеже виждаме какъв сериозен хаос е там, сме предвидили в бюджета на министерството средства да открием процедура и да изберем изпълнител, да възложим актуализация на плана, вземайки предвид всички налични документи, предвиждания, стари планове, за да може да се постараем да имаме най-накрая планове за тези критични неврологични и изключително важни територии на брега на Черно море. Чакаме да видим как ще завърши съдебната процедура. Всъщност ние в момента направихме допълнително заснемане и преглед на документацията, защото имаме допълнително картографиране от страна на екипа на МОСВ. Дали има още някъде дюни - не мога да кажа, но се надявам, че като започват нещата да се наслагват като данни и параметри, в максимална степен ще са прецизни. Може да има някъде рискове, но за момента при наслагването на картите мисля, че са актуални.

- Извадихте любопитни данни за т. нар. изборни миграции. Може ли нещо да се направи срещу това явление и какво?

- Винаги преди местни избори, предвид изискването на закона за уседналост, се случва това. Както преди и сега виждаме сериозно движение, регистрация и пререгистрация на жители от едно населено място в друго. Но тук трябва да кажем, че това е ангажимент, задължение и правомощие на кмета, който извършва всички тези регистрации и пререгистрации на живеещите. Надявам се законодателят да помисли дали са необходими промени на Закона за гражданската регистрация. Ясно е, че в един апартамент или къща от 60 квадрата не могат да се настанят още 40 души. Затова ние сме дали експертното становище на МРРБ и на парламентарните групи, като предстои да решат какви точно да бъдат промените в ЗГР.