Министър Лиляна Павлова за списание "Тема": ЕС няма да оттегли подкрепата си за инфраструктурата

- Госпожо Павлова, от стенограмата на Министерския съвет стана ясно, че при номинирането Ви за министър сте получили голяма подкрепа от Вежди Рашидов. На какво се дължи тя?
- С министър Рашидов работим изключително усърдно в посока финансиране и подобряване на културната инфраструктура, финансовите ресурси за културата, предвидени по Оперативна програма „Регионално развитие", са близо 75 млн. лв. Средствата са предназначени именно за подкрепа и развитие на паметниците на културата с национално и световно значе-ние, за промотирането им, както и за развитието на туристическите атракции. Това са едни изключително сериозни финансови ресурси, които досега не са предоставяни на Министерството на културата. Но там нямат достатъчно добре изграден капацитет да управляват такъв тип проекти, което стана причина за много тясното сътрудничество със самия министър и с неговия екип. Съвместно работим върху концепция как тези средства да бъдат усвоени по най-добър начин. Това, което заварихме, беше финансиране, разхвърляно на парче между най-различни институции.
Част от проектите бяха с голямо закъснение, друга - с много лоша проектна готовност, факт е, че към днешна дата имаме подписани договори, те са за музеи, опери, театри, паметници на културата из цялата страна.
Надявам се до края на годината да насочим допълнителни финансови ресурси към изключително приоритетен проект, какъвто е т.нар. български Лувър. Очакваме да осигурим между 10 и 15 млн. лв. България заслужава да има такъв музей.

- Това ли е най-големият проект за паметниците на културата?
- Най-големият е проектът за Ларгото. Финансираме експонирането на всички находки, които бяха разкрити при строителството на метрото. Ще направим открит музей на над 15 хил. кв. м на територията на Ларгото пред Министерския съвет и пред ЦУМ. Това е най-мащабният проект и такъв тип експониране няма свой аналог. Реализацията му стартира преди месец и костваше страхотни усилия на няколко институции - министерства, община, колеги от метрото, за да осигурим кръстосано финансиране. България ще има прекрасен музей, ще се движим буквално в историята.

- Остава да се намери и българският Дан Браун, който да напише историята по археологическите находки. Всъщност по Оперативна програма „Регионално развитие" може ли да се финансират такива проекти?
- По тази програма може да се изгражда само инфраструктура, но мисля, че с т.нар. меки мерки по другите програми може да се подкрепят подобни проекти.

- Споменахте финансиране за туристически атракции. Какво точно да разбираме под атракции?
- Около 36 млн. лв. са за проекти, които се изпълняват в момента. Току-що одобрихме проекти за над 162 млн. лв. и в следващи-те седмици предстои да сключим реалните договори. Тук влизат пещерата ,Леденика", Белоградчишките скали, Централната баня в София, от която правим музей, остров Св. Анастасия (бившият Болшевик) в Бургас, който също ще се превърне в музей, Мадарският конник и много други. Средно на община се падат до 5 млн. лв. финансиране. Близо 200 млн. лв. са предвидени за общини, почти 75 млн. лв. са за Министерството на културата, паралелно с тях е и проектът за двореца в Евксиноград, който се финансира с още 10 млн. лв. Всичко това се допълва с близо 20 млн. лв. инвестиции в меки мерки -развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите, за които ще бъде публикувана схема през ноември. Ако към тях прибавим и онези 300 млн. лв., които предоставяме по Оперативна програма „Регионално развитие" за развитие на инфраструктурата, налице е огромен ресурс за култура и туризъм и за взаимното обвързване на двете сфери. Целта е да покажем на туристите, че не сме алкохолна дес-тинация, а уникална страна като възможности за досег с културата и туризма. Ето това е причината за нашия тандем с министър Рашидов.

- Туристическите дестинации се свързват основно с морето, но ще решите ли проблема с отпадните води по Българското Черноморие?
- Безспорно водата, в която всички се къпем като туристи, трябва да е чиста. Затова темата е изключително важна и приоритетна за нас. Двуфазно ще се опитаме да разрешим проблема съвместно с колегите от Министерството на околната среда и водите.
Първият етап ще бъде дълбоководното заустване на най-критичните зони, на този етап те са при Созопол и Слънчев бряг. Заустването трябва да отговаря на нормите и директивите за такъв тип дейност. Тоест, да е на една морска миля навътре в морето, което да е един вид естествен пре-чиствател на тези замърсявания. Като първи етап в момента се довършва проектирането на съоръженията, след което реализацията ще бъде възложена на ВиК-Бургас. Разбира се, разчитаме на колегите от МОСВ да осигурят финансирането по линия на ПУДООС. Втората стъпка ще бъде в следващия програмен период, а именно да се доизградят основните пречиствателни съоръжения с финансиране от Кохезионния фонд.
Надяваме се през следващия летен сезон да разрешим проблема и да работим по дългосрочната перспектива по отношение вече и на Северното Черноморие, където е налице същият проблем.

- Проблемът със състоянието на ВиК сектора съществува 6 почти цялата страна. Как смятате да го решите?
- Не бих говорила за проблем, а за реформа и оптимизация на сектора. Това, което трябва да бъде направено, е изработването на т.нар. мастър планове или генерални планове. България не може със собствени ресурси да го разреши и трябва да привлечем външни експерти и консултанти. В момента се избират такива консултанти, за да може в следващите 16 месеца да се направят генералните планове.

- Какви са необходимите ресурси за решаването на проблема?
- Трябва да се види по какъв начин ВиК операторите ще бъдат включени в процеса. В момента бенефициент са общините, но не те са тези, които събират таксите от потребителите. Всъщност много е важно партньорството дьржаба-община-ВиК дружество, за да може този проект да има смисъл. За да може приходите, които се събират като такса вода например, да се инвестират обратно в мрежата и тя да се подобри, да няма загуба на вода, да я изчистим и да отговорим на екологичните директиви. България трябва да изгради пречиствателни съоръжения във всички населени места с над 10 000 жители. Това е огромен ресурс. Имаме предвидени над 1 млрд. лв., а на нас са ни необходими общо 3.5 млрд. лв. За следващия програмен период ще ни трябват около 2 млрд. лв., с които да може да разрешим този проблем. Именно затова за нас е важно да направим тези генерални планове.

- Като че ли тъкмо се научихме да усвояваме парите за пътища и дойде новината, че Европейската комисия може да преразгледа приоритетите си за финансиране на инфраструктурата в новите страни членки в следващия програмен период. А ние правехме сметки за още 3.5 млрд. лв. Ще успее ли България да отстои потребностите си?
- От всичко, което виждам на етапа на преговори за новата финансова рамка, които започваме през октомври, е, че Европа няма да оттегли своята подкрепа за развитието на инфраструктурата. Тук по-скоро има промяна в подхода, така както и ние разработихме Стратегия 2020 в пътния сектор с цел да се мисли дългосрочно, глобално и мащабно. Създаването на този инструмент - т.нар. Connecting Europe Facility, е с цел да се направи обвързаност на жп линии и магистрали в цяла Европа. Всички налични финансови ресурси за техническа инфраструктура ще се акумулират в един огромен фонд, чрез който да се финансират големи инфраструктурни проекти като жп линия, минаваща през цяла Европа. Да се навържат магистрали и първокласни пътища в обща TEN-Т мрежа, включително изграждането на мостове 3 и 4 над река Дунав. Всичко това е една обща идея и концепция за свързаност, така че за нас е много важно да покажем, че имаме капацитет да управляваме.
Имаме възможност да преговаряме за увеличаване на цялостния пакет и на средства от финансовата рамка. Мисля, че нашата цел трябва да бъде 15 млрд. евро, които да имаме за следващия програмен период. Говоря за всички средства от структурните и от Кохезионния фонд. Друг голям приоритет е енергийната ефективност както в жилищната политика, така и в малки и средни предприятия. Приоритет, който отговаря на стратегията Европа 2020.

- Кога ще бъдат санирани първите жилищни комплекси?
- Надявам се, още през лятото на следващата година. Преди реалното изпълнение на проектите стои процес по сдружаване на собствениците, регистрация, подготовка на проект, след което проектиране, обследване, енергиен одит, енергийно проектиране, което да завърши с технически проект, провеждане на търг и избор на изпълнители, които реално да започнат работа. Надявам се до края на годината да са готови концепцията и формулярите за кандидатстване. В началото на следващата година очаквам да има избрани проектни мениджъри, които да подпомогнат собствениците да се сдружат и да кандидатстват. След това идва стъпката по енергийното обследване на сградите, изработването на проектите и след като това стане факт, да могат да влязат вече изпълнителите за внедряване на мерките за енергийна ефективност.

- Извън подобряването визията на комплексите ще бъдат ли обследвани технологично връзките между панелните конструкции? Все пак те са най-масовият тип жилища у нас. 
- Когато говорим за тази програма, хората трябва да знаят, че тя се състои от два елемента на обследването. Единият е конструктивното ниво, при което трябва да получим анализ дали сградата е физически стабилна и устойчива. Иначе няма смисъл да я опаковаме. И само тези сгради, които са конструктивно устойчиви, ще бъдат финансирани и ще бъдат предприети мерки за енергийна ефективност. На сградите, които са неустойчиви, ще им бъде направен пълен одит, който да предпише какви мерки да се въведат, за да могат да бъдат заздравени и санирани.

- От цялата програма става ясно, че тези, които първи се възползват от мярката, ще спечелят най-много, тъй като държавата подарява половината от размера, необходим за саниране. Колко време продължава този „бонусен" период?
- Идеята е първите, които започнат прилагането на тази мярка, да получат максимален гранд, за да ги стимулираме и да покажем, че има резултат. Това ще стане само в настоящия програмен период. Освен 50% безвъзмездна финансова помощ ще предоставяме безплатно обследване, безплатен проджект мениджър и безплатна промоцио-нална кампания за публичност. В следващия програмен период процентът ще намалява, но българското правителство ще се постарае да привлече ресурси от други донори и от продажбата на вредни емисии.

- Обявихте за ваша лична кауза изграждането на защитени домове и закриването на сиропиталищата. Как виждате във времето решаването на този проблем?
- Това е наистина много важна кауза за мен. Независимо от това, че сме министерство на инфраструктурата, ние сме и социално ангажирани. Над 7000 деца живеят в институции от казармен тип, както ги наричаме. Те имат нужда от равен шанс за бъдеще, за живот, за работа, да бъдат част от нашето общество.
Виждането ми включва да започнем от най-тежката група - децата с увреждания, които живеят в много лоши условия, а потенциалът да бъдат осиновени е най-малък. Именно затова насочваме усилията да разрешим първо техния проблем чрез премахването на тези грозни „казарми" и изграждането на нов тип близка до семейната среда инфраструктура - защитени жилища, центрове за настаняване от семеен тип, където да живеят 8, максимум 10 деца и да имат собствена стая, хол, помещение за игра и по-голям брой социални работници, които да се грижат за тях. Децата да могат учат наравно с останалите в стандартни училища, а не да са скрити дълбоко в горите, защото никой не иска да ги вижда. Изискването, което сме поставили, финансирайки тази инфраструктура, е тя да е в градовете, децата да са близо до нас и да бъдат социализирани с нас. Стартирахме с 20 млн. лв., в момен-та вече имаме над 100 млн. лв., които предоставяме именно за изграждането на тази социална инфраструктура в 62 общини. Надяваме се децата, които в момента са настанени навсякъде в страната, да се върнат по родните си градове и да живеят в по-добри условия.
С първите 26 общини до края на годината вече ще има сключени договори. Срокът за кандидатстване на оставащите общини е до края на септември. Очаквам да има приемственост в политиката и в екипите на общинските администрации, които са ангажирани с този проблем, и догодина да се проведат търгове, да се изберат изпълнители и да започне строителството.

- Като че ли на друго ниво трябва да се промени отношението към тези деца...
- Да, ако построим нова инфраструктура, но ако не я допълним с меки мерки, едва ли ще постигнем целта. И тук имаме прекрасно сътрудничество с колегите, с които правим кръстосано финансиране по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси". Идеята е именно те да заплатят т.нар. неин-фраструктурна част от това изключително важно начинание. На първо място става въпрос за работата със социалните работници, тяхната преквалификация, обучение и стимулиране да гледат децата по нов начин. Оперативна програма „Регионално развитие" дава възможност на училищата да се освежат, да се адаптират, така че също да предлагат по-благоприятна среда на учениците.

- Колко общини се възползват от нея?
- ОПРР е букет от много дейности в различни посоки - инфраструктура, градски транспорт, социална, културна, образователна, здравна инфраструктура, туризъм. С програмата изграждаме и ремонтираме държавни и общински училища на територията на цялата страна. За прилагане на мерки за енергийна ефективност в общински училища и детски градини досега са предоставени 105 млн. лв., за държавни университети и училища - 48 млн. лв. Имаме списък с чакащи общини за над 80 млн. лв., с които очаквам през следващата година обновените училища да станат над 400.

- Само три работни дни след встъпването ви в длъжност първите смени станаха факт. Не действате ли рязко?
- Разглеждам смяната в ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура" по-скоро като продължаване и фокусиране върху приоритетите. Тя осигурява още по-голяма приемственост, тъй като етапът, в който навлизаме - изграждането на инфраструктурните обекти, е изключително важен. Сега трябва още повече асфалт да леем и повече технически въпроси да се решават. Водещо става значението на експертите, на професионалистите, на пътищарите, които да влязат в този процес. Затова давам шанс на човек от системата, какъвто е Лазар Лазаров. Той е израснал професионално в пътищата. Очаквам да се фокусира в качественото и навременно изпълнение на тези проекти.
Другият член, който всъщност издигаме в Управителния съвет, е също човек от агенцията. Лазарина Стоичкова доказа, че знае как да управлява европейските пари, спазвайки правилата и процедурите. Надявам се този тандем да допринесе за още по-уско-рено, правомерно, законосъобразно, качествено и в срок изпълнение на проектите.

- Министър Плевнелиев се асоциира с магистралите. След 2 години какъв ще бъде вашият етикет?
- След 2 години или 20 години, откъдето и да излизам или да влизам, ще направя всичко възможно да бъда както и досега с чисто и неопетнено име на професионалист и да запазя своята непринуденост и енергичност.