Министър Николай Нанков: Големи трансгранични проекти ще помогнат за развитието на бизнеса и туризма

Министър Николай Нанков: Големи трансгранични проекти ще помогнат за развитието на бизнеса и туризма

13 октомври 2017 | 13:08

Министърът на регионалното развитие и благоустройството представи стратегическите проекти по време на 10-та конференция по транспортна инфраструктура

 

Само след няколко месеца пред България предстои огромно предизвикателство - председателството на Съвета на Европейския съюз, което ще постави не само страната ни, но и целия регион във фокуса на вниманието. Затова наред с глобалния въпрос за бъдещето на обединена Европа и кохезионната политика след 2020, важна тема за нас е европейската интеграция на Западните Балкани, сигурността и свързаността между страните в региона.  Това коментира днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков при участието си в десетата Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие.

Той обясни, че въпреки полаганите усилия на редица правителства през последните повече от 20 години, все още липсват някои важни транспортни, енергийни и телекомуникационни връзки между България и съседните държави, между Балканите и региона на Югоизточна Европа. Затова съвместните ни усилията с всички участници в процеса трябва да бъдат насочени към реализацията на няколко големи трансгранични проекти от европейско измерение, които ще помогнат за икономическия просперитет и стабилността на Балканите във все по-динамичния и несигурен свят, както и  за развитието на бизнеса и туризма, категоричен бе Нанков. По думите му, тези проекти ще дадат възможност за първи път да се възползваме от геостратегическото си положение и напомни, че през територията на страната ни преминават пет от десетте европейски транспортни коридора, като това трябва да бъде вземано предвид от всички участници в процеса по формиране на важните политики.

Министърът обърна внимание, че вече се правят конкретни стъпки в тази посока и даде за пример подписаният меморандум с Гърция за изграждане на скоростен железопътен коридор, свързващ Дунав, Черно и Егейско море, който ще осигури пряка връзка със Средиземно море през нашата територия и за който ще се търси финансиране от Европейския фонд за стратегически инвестиции, известен като плана „Юнкер“.

Втора важна крачка към осигуряване на транспортната свързаност е обсъжданият на съвместното заседание между правителствата на България и Румъния въпрос за изграждане на трети мост на р. Дунав, жп линия и скоростен път между Никопол-Турну Мъгуреле и магистрала с дължина 200 км между Констанца, Варна и Бургас, посочи Нанков. Той представи трите възможни местоположения на бъдещото съоръжение и съобщи, че са  предприети стъпки по създаване съвместна проектна компания, която да реализира проектите чрез концесиониране. Изграждането на нови мостови съоръжения над р. Дунав и развитието на вътрешните връзки от опорните коридори към тях ще отворят допълнителни възможности както за международен транспорт на стоки и услуги, така и за икономическото съживяване на Северна България и за развитието на туризма по нашето Черноморие, посочи министърът.

Довършването на магистрала „Струма“ е стратегически проект в контекста на свързаността между държавите в региона, защото е част от транспортен коридор 4 - единственият, който преминава през територия само на страни членки на ЕС, коментира Нанков. 2018 г. ще бъде критична за изграждането на най-трудния участък от проект, посочи той и напомни за взетото вчера положително становище по ОВОС на проекта. До месец май 2019 г. трябва да има строително разрешение за участъка през Кресненското дефиле по утвърдения източен вариант Г 10,50 и избран строител, за да има завършена магистрала през 2023 г., заяви министърът.

Николай Нанков каза още, че подценяваният досега участък от Калотина до Софийския околовръстен път ще остане единствената отсечка без изградена магистрала или скоростен път между Лондон и Техеран, след като магистралата от Ниш през Пирот към Цариброд в Сърбия е вече в последна фаза. За проекта за модернизация на трасето частично бе осигурен финансов ресурс на стойност 40 млн. лв. по Механизма „Свързана Европа“, който обаче е недостатъчен, посочи министърът и припомни, че в сряда правителството взе решение да се осигури съфинансиране за останалата част от ресурса. Вече са стартирани обществените поръчки за най-тежката част от обекта – от Калотина до Драгоман и от там до Сливница, за да може този важен транпортен коридор да бъде изграден като скоростно трасе в рамките на следващите три години.

Изграждането на магистрала „Хемус“ е също безспорен приоритет на правителството, посочи още регионалният министър и информира, че през следващата година в процес на изпълнение ще бъдат още 75 км от нея в участъците Ябланица-Боаза, Боаза- разклона Ловеч-Плевен и Белокопитово-Буховци. Паралелно с това още през тази година ще стартира проектирането на останалата част от магистралата, за да може в следващите 3,5 – 4 години тя да бъде завършена, което ще доведе до намаляване на икономическите диспропорции между Северна и Южна България, коментира Николай Нанков. Сред приоритетните проекти е и скоростният път Видин - Ботевград, който ще даде глътка въздух и ще съживи северозапада и ще доравиие потенциала на Дунав мост 2, ще доосмисли транзитното преминаване през България по транспортен коридор № 4. Друг също приоритетен проект, част от новият коридор север – юг, е магистралата Русе – Велико Търново.

По предварителна оценка, необходимите средства за изграждане на приоритетни нови трасета, са около 8 млрд. лв., а за подобряване на съществуващите пътища, от които към настоящия момент около 6000 км са в лошо и много лошо състояние, са необходими 4 млрд. лв., обяви министър Нанков. Той посочи, че след 2020 г. ситуацията с намиране на финансиране по линия на европейските фондове ще се усложни, кохезионната политика на ЕС ще претърпи промени и безвъзмездното финансиране ще отстъпи място на т. нар. „рециклирани“ пари. По думите му са възможни също публично-частните партньорства.

Нашата цел и амбиция е да създадем устойчив от финансова гледна точка пътен сектор, който да разчита собствените си сили и да генерира достатъчно ресурси. Тол системата няма да е панацея, но ще е основното решение за недостига на финансиране, коментира Николай Нанков. Тя ще даде възможност за генериране на 1-1,2 млрд. лв. на годишна база и за реализирането на стратегическите проекти.

Важно е качеството на изпълнение със съвременните европейски норми за безопасност на пътната инфраструктура, каза още регионалният министър и посочи, че актуализирането на нормите за проектирането й са добра стъпка, коментира още министър Николай Нанков.