Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за предаването „Лице в лице“ по БТВ

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за предаването „Лице в лице“

24 юни 2015 | 09:08

Водещ: Първият ни гост е Лиляна Павлова – регионален министър. Здравейте, г-жо Павлова.

Лиляна Павлова: Здравейте.

Водещ: Ще започнем може би отзад напред на това, което очакват всички. Ще питам кога ще са готови магистралите? Кога ще отпушите пътя до морето и всичко останало? Но преди това – появи се информация, че вие отказвате да съобщите имената на тези политици, които са си купили евтини държавни жилища, да не кажа на безценица държавни жилища. Защо отказвате да ни кажете?

Лиляна Павлова: Вижте, трябва да направя едно много важно разграничение – информация за това кои лица са закупили в периода 1998 година до 2015 година беше поискана по реда на парламентарния контрол и ние сме предоставили информация на народния представител, който я поиска, и тя стои на нашия сайт качена вече 3 месеца. Друг е въпросът, че в тази информация, тъй като Законът за защита на личните данни забранява да изписваме трите имена и ЕГН-то на лицето, ние сме изписали длъжността. Така че всеки, който има желание по-аналитично да се зарови в тази справка, може и сам да достигне кои са лицата. Но ние сме длъжни да спазваме закона и ние сме дали абсолютно детайлен списък за тези 15 години.

Водещ: Имате ли спомен колко човека са си купили такива евтини държавни жилища?

Лиляна Павлова:  Аз нося в мен справките, че мога да кажа, че имам справка първо, на български политици и висши държавни служители в самото министерство в периода 1997-2015 година са 5 на брой, които са си купили такива жилища. И ако загледаме справката, не е трудно да видим кои са – пише министър на регионалното и пише датата. Не е чак толкова трудно да достигнем…

Водещ: А, и министър си е купила си е купила евтино жилище?

Лиляна Павлова: Зам.-министър еди коя си –дата, експерт в политическия кабинет, изпълнителен директор на Агенция „Пътища“ 2001 година и т.н. Така че не е толкова трудно. Следващата справка, която сме предоставили – тя е публично от 3 месеца в интернет, тя информацията за областни управители, така че пише: Областен управител – дата на ползване. В тази дата, очевидно е когато е областен управител – той е един, и пише в коя област. Не е толкова трудно. След което имаме за висши политици извън министерството и областните управи – също е публикувана тази справка, включително и за кметове, които са си закупили. Защото ние имаме кметове, директори на Дирекции на областни дирекции на МВР, заместник-председатели на Народното събрание, главни секретари на съответно софийски, народни представители…

Водещ: И всички те си купуват евтини държавни жилища?

Лиляна Павлова: Да. Главен секретар, диригент на филхармония, министър, министър, директор, заместник-областен, прокурор, народен представител. Те са си ги купували в периода 2009-2015 година, има справка и има техните позиции. Нищо не сме крили, нищо не сме се отказвали да предоставяме. Информацията е публична и е на сайта на министерството.

Водещ: Съвсем не е докрай, защото хубаво е да кажете имената да не се правим ние на детективи.

Лиляна Павлова: Законът ми позволява да дам длъжност, и аз съм дала длъжността.

Водещ: Не, аз не ви упреквам вас – вие сте спазили закона. Обаче, г-жо Павлова, ще пада банковата тайна за КТБ, ще се обявяват имената на политици, свързани с ВЕИ парковете и централите. Дайте и това да разсекретим. Както каза снощи Томислав Дончев – все трябва да започнем. Добре, не сме започнали, не сме го направили.

Лиляна Павлова: Аз съм „за“.

Водещ: Инициирайте закон да се разбере кой политик.

Лиляна Павлова: Да, когато се направят промени в закона и това влезе, в деня можем да публикуваме цялата информация. Договорите…

Водещ: Смешни ли са цените, на които политици, областни управители, министри, шефове на Народното събрание са си купували държавни жилища?

Лиляна Павлова: Не мога да преценя дали са смешни. Те са ценообразувани.

Водещ: Как не можете да прецените?

Лиляна Павлова: Направени са им оценки и съответната цена за съответната година – за 1997 година е една сума, за 2005 – друга. Не е моя работа да го преценя. Когато изцяло се разсекретят, но ние тази информация я предоставяме в пълнота, със сумите, ЕГН-та и лицата на всички органи. Ако пък някое от тези лица е съответно разследван, ние сме предоставяли такива справки на органите – на ДАНС, полиция, прокуратурата.

Водещ: Чудя се кога ще стане политиката терен на моралността. Знаете ли, преди 2-3 години срещнах един човек, който освен това е и успял според мен, има добри възможности – беше кандидат за депутат от една политическа формация. Питам го: За какво ти трябва това нещо? Защо отиваш там, в политиката? Ми вика: Той бизнесът свърши, остана политиката и бизнеса. Разбирате ли, ужасно е усещането, че хората отиват в политиката, за да изкарат пари, а не да правят така, че гражданите да изкарат пари. И мисля, че това е част от осветяването.

Лиляна Павлова: Аз съм на мнение, че не трябва да съдим от един човек да си правим, и да генерализираме и да слагаме всички под един аршин.

Водещ: Е, именно, затова трябва да се почне отнякъде.

Лиляна Павлова: Аз смятам, че хората сме сериозни и отговорни, и сме се заели с една определена работа, защото искаме да свършим, а не защото искаме лична облага. Това поне за себе си мога да го гарантирам.

Водещ: Сега другата гореща тема. Вие сезирахте прокуратурата затова, че на определени населени места има прекалено много регистрирани граждани, селяни, жители, хора – по 20, по 30, по 50 в необитаеми къщи, нали така?

Лиляна Павлова: Да, това, което изисква и законът – до 6 месеца преди местни избори, когато имаме и съответно искането за уседналост, ние правим справка и разчет на това има ли грандиозно, тренд или тенденция на регистрации…

Водещ: Има ли грандиозен тренд?

Лиляна Павлова: Да, има. И ние публикувахме тази информация още миналия месец. Имаше наистина определен тренд в няколко области.

Водещ: Кои са областите?

Лиляна Павлова: Това са областите, които преди малко даже ги имаше на карта и в новините беше показана, има я и в сайта – във Видин, във Враца, и в още няколко области – не помня всички, където имаме масово в малки населени места изведнъж набъбнал брой. Така че прокуратурата се самосезира и започна разследване, защото в крайна сметка е много видимо. Освен това поискаха от нас и ние сме предоставили и сме качили на сайта – всеки може да влезе – на сайта на министерството и на ГРАО, да се види назад в годините как всеки път 6 месеца преди избори, как се е случвало. Така че тази тенденция също може да се види. Прокуратурата разследва. И това, което вие знаете, се обсъжда и в Народното събрание между народните представители, как да бъде изменен законът да може това да се преодолее. Защото в момента законът казва, че регистрираните лица на едно място със съгласието на собственика, не могат да надвишават трикратния размер на обикновено живеещите в това жилище. Точно това за мен, това е моето становище – и в предишния мандат и в този съм дала предложение, че трябва да се промени това. Какво значи „обикновено“? Обикновено за нас – да кажем, моето семейство сме трима души, но в някои семейства има по 7-8 деца. Но ако са 7-8 деца, това значи, че умножаваме 9 х 3, което как регистрираме 30 човека на едно жилище, да кажем, което е от 40 квадрата? И затова, мисля че, но това вече се разглежда и в парламента, това трябва да се промени, за да се знае...

Водещ: Ще променят ли това с „обичайното“?

Лиляна Павлова: Надявам се да се намери добро компромисно решение и то да бъде подкрепено в парламента.

Водещ: А защо компромисно?

Лиляна Павлова: Компромисно – имам предвид от всички партии, които да се съгласят, защото ние виждаме 5 законопроекта, които са внесени, и затова му казвам компромисно – да се намери компромис между всички.

Водещ: Може ли да има компромис – отново темата за морала – с това, че някой иска да си купи кметско място?

Лиляна Павлова: Според мен не трябва да има компромис и да има ясно определени…

Водещ: Да има депутат с такива фалшификати? Тук няма компромис. Трябва да сме безкомпромисни.

Лиляна Павлова: Категорично съм съгласна с вас. Моето мнение е, че трябва да има ясно указано колко души могат да живеят в едно жилище, и с колко могат допълнително да бъдат регистрирани да живеят там временно. И ако може да не е 6 месеца преди изборите точно.

Водещ: Колко време трябва да бъде, според вас?

Лиляна Павлова: Аз като време не мога. Аз бих казала после, че трябва да кажем, че броят лица, които могат да живеят в едно жилище, трябва да има определена квадратура, да кажем минимум 10-12 квадрата – пример давам – на едно лице. И ако ние имаме 30 лица регистрирани на едно жилище, значи това е незаконна регистрация и те трябва да бъдат дерегистрирани. Това е в момента, виждаме проверката на прокуратурата – нека и те да постановят.

Водещ: Тези хора сега ще могат ли да гласуват обаче, според вас?

Лиляна Павлова: Според мен, има вероятност, но аз не мога да предрешавам, ако прокуратурата каже, че те са незаконно регистрирани, то тогава те няма да имат възможност да

Водещ: Значи топката е в прокуратурата в момента. Тя трябва да каже дали тези многократно превишили обичайния брой жители на една плевня, на една полуразрушена къща и прочие, тогава те няма да могат да гласуват?

Лиляна Павлова: Едното е прокуратурата, и другото е, ако се промени законът по начин, по който могат също да адресират този проблем. Но нека юристите да го погледнат. Аз не мога да се ангажирам с конкретно решение. Но ви казвам чисто, от гледна точка на компетенция на министерството, това е и нашето предложение. Ние сме го и подали.

Водещ: Сега за циганските къщи. Какво ще се случи в Гърмен, какво ще се случи в останалите цигански гета? Ще има ли разрушаване на къщи, както изисква законът, или ще има милост?

Лиляна Павлова: Първо трябва да кажа, че и в предишния мандат на Кабинета „Борисов“, и в този мандат, винаги сме били на категоричната позиция, че не трябва да толерираме незаконното строителство, законът и не предполага узаконяване, когато е незаконно. Така че ние вървим и следваме в тази посока. И в годините назад, и в момента, ние регулярно, ежемесечно ги публикуваме на сайта броят сгради, които премахваме. Винаги между тези сгради има и сгради, които попадат и в ромски квартали. Защото ние не ги делим – когато е незаконно е незаконно. Ние средно премахваме между 60 и 70 месечно, около 800 годишно, защото толкова е и капацитета на ДНСК.

Водещ: 800 сгради годишно вие премахвате?

Лиляна Павлова: Да, абсолютно всяка година като минимум. Има една дупка – предишното правителство няма такава тенденция, нямаше премахване. Има четворно – мисля, че 3-4 пъти падна броя на премахвания. Но това е въпрос на желание, воля и политика. /…/

Водещ: Добре, в Гърмен какво ще правите? Знаете ли колко са незаконните?

Лиляна Павлова: Знам. В Гърмен имаме издадени 124 заповеди за незаконно строителство на територията на ромския квартал. От тези 124 ние в момента, следвайки закона, дадохме възможност те доброволно да ги премахнат. Нито един от тях, от тези 124 собственици, да ги наречем, на тези незаконни постройки, не пожела да ги премахне доброволно. И затова ние преминахме към процедурата за принудително премахване. Направихме количествено-стойностни сметки за първите 6 къщи, и вече избрахме изпълнител. Договорът е подписан. 4 договора вчера са подписани, 2 договора днес, и от понеделник започва премахването на първите къщи. Така че това от 29-ти първите 4, от 13 юли – следващите две. Междувременно нашите специалисти вървят по останалите къщи и правят остойностяване, оразмеряване, за да знаем какво количество работа трябва да възложим. Установихме, че за 20 от тези къщи, така че намаляваме за съжаление тази бройка, ние не можем да предвидим веднага премахване, защото първо, и общината трябва да се намеси. Защо? Защото междувременно от установяването на незаконната постройка досега, те са надстроили с 2-ри, 3-ти етаж, с пристройки, и са станали едни огромни къщи, които вече са в компетенцията на общината, тъй като от 2012 година общината трябва да следи за тези строежи. Така че ще чакаме и те активно да се задвижат, да доустановят това незаконно, и да ги премахнем едновременно. Но оттук нататък трябва да кажем как трябва да решим по-кардинално проблема.

Водещ: Вие ще го кажете – само една провокация може би, а защо не нещо сериозно – Цветелин Кънчев дойде тук, в студиото и предложи, каза че го е съгласувал с лидера на БСП Михаил Миков, тъй като те са в една коалиция – „БСП-лява България“ мисля, че се казва в момента. Според него, в България има 50 000 незаконни цигански къщи. Ако бъде дадена данъчна амнистия, наложена глоба от 50 лева на квадратен метър, в държавният бюджет ще влязат 25 милиона само от циганските къщи.

Лиляна Павлова: А те имат ли пари да си платят тези глоби?

Водещ: И аз това попитах – той каза: циганите ще намерят пари, ако вие приемате този вариант. И аз се чудя как от циганите 25 милиона могат да се вземат.

Лиляна Павлова: Как ще съберем от ромите  25 милиона?

Водещ: Те не се обиждат като им кажеш – те самите казват, че са цигани. Това не е проблем.

Лиляна Павлова:  Не, аз уважавам техния избор. Първо, как ще съберем от тях незнам. Второ, те не си плащат тока – не винаги, айде да не казвам. Само искам да обърна внимание, че и тока, който им се пуска от електроразпределителните дружества, съответно и водата, понякога също им се пуска незаконно, а ние сме сезирали и сме глобили ЕРП-то, което им е пуснало ток и им дава ток незаконно.

Водещ: То пък толкова е лошо към мен, ако не си платя – идва да ми изключи тока, а как пък там доброволно?

Лиляна Павлова:  Ние сме ги глобили и са прекъснати. ВиК -то също си е прекъснало мрежата. Така че това също е една тенденция. Не трябва да толерираме това. Друг е въпросът, това, което и той е предложил и други, ние чуваме предложения от гледна точка на това да се даде шанс за бъдат т. нар. „режим на търпимост“. Тук също искам да кажа две думи. Ние дадохме този шанс – в предишната ни промяна на закона в 2011 година, дадохме възможност всички сгради, които са законно строени, но нямат документи, да имат право да ги узаконят, т.е. да получат разрешение за търпимост. Нито една от тези 124 сгради в Гърмен, никой не е пожелал да си я узакони. Нито в Сливен , нито във Варна. Ние имаме незаконно строителство на територията на цялата страна. Никой не е пожелал да ги узакони.

Водещ: И вашето предложение?

Лиляна Павлова:  Защо? Защото те – трябва да ги разделим незаконните в две категории: едните са в чужд имот. Когато във ваш имот някой се е настанил, това няма как да бъде узаконено. Ако на общински имот, и той си има устройствен план и общината е съгласна, то тогава може да подаде разрешение – искане за търпимост, и да получи тази търпимост. Но те и това не са поискали. Така че се обсъжда варианта дали да не се даде шанс там, където е чисто, не застрашават живота, не са някакви разпадащи се бараки, а са къщи, в урегулиран имот общински, да се даде шанс да си получат отстъпено право на строеж, да си платят.

Водещ: Т.е. има вариант?

Лиляна Павлова: Това е вариант. Но тогава, когато те са навлезли в чужд терен и просто са си сложили една барака, няма как да толерираме това. И там трябва да бъдат премахнати.

Водещ: Гледах ви как гледате с вълнение прогнозата за времето на Емо Чолаков, защото след 7 дена вие трябва да отпушите магистралите. Обещахте на 1 юли да можем да ходим на морето без да сме побъркали от часове весене по разни отбивки, стеснявания и прочие. Ще изпълните ли срока?

Лиляна Павлова: Това е нашето огромно желание и такъв ангажимент сме поели – на 1 юли кой докъдето е строил, работил, ремонтирал, ние да пуснем движението. И извън 4-те виадукта, които няма как – защото знаете, един виадукт има технологично време, в което се прави, сега, когато видях прогнозата за времето – искам да ви кажа – на мен ми се стъжни, на строителите съм сигурна, че още повече. 5 дни дъжд и гръмотевици. В тези 5 дни ние няма да можем да полагаме асфалт и маркировка. Това означава, че или трябва или да дадем 5 дни отсрочка, което знам, че няма да е приемливо за обществото, вероятно ние просто ще спрем, ще пуснем движението – докъдето са стигнали. А маркировка ще полагаме примерно, в ход.

Водещ: А това няма ли да съсипе асфалта, ако направите нещо?

Лиляна Павлова: Не, ние няма да го допуснем това да съсипе асфалта. Просто ще го, докъдето може с максимална степен на завършеност, го пускаме на 1 юли, ако трябва само маркировката ще остане, когато не вали. Или износващият пласт ще го положим септември месец. Ще търсим гъвкав вариант, за да отпушим трафика /…/.

Водещ: Но вие обещавате, че от 1 юли ще ни пуснете да пътуваме спокойно?

Лиляна Павлова: Казала съм на строителите, че пряко сили в края на деня на 1 юли те трябва да отпушат движението. И това е – докъдето са стигнали. Защото наистина се пътува над 2 часа и половина до Пловдив. Много е трудно. Но от друга страна, трябваше да направим ремонтите, защото беше опасно за пътуване, беше в безобразно състояние, и магистралата вече не беше магистрала, а беше лунен пейзаж. Така че трябва да изтърпим още малко и трябва да го направим за доброто на всички пътуващи.

Водещ: Може би и това човек някак си ще се сугистира да изтърпи, макар че е непоносимо – казвам ви – ти отиваш да си починеш за малко и след товаот толкова чакане и жега, и весене …

Лиляна Павлова: А с дупките добре ли беше?

Водещ: Не, и с дупките е много зле.

Лиляна Павлова: Като не ремонтирахме – защо не ремонтираме, сега като ремонтираме – що ремонтирате? Няма угодия.

Водещ: Защо сте с шапка, г-жо Павлова, защо сте без шапка, всъщност? Обаче, другият важният въпрос е как ще контролирате. Чудесно е, отпуснахте страхотно много пари. Аз помня – вие дойдохте, когато Народното събрание отпусна, колко – 100 милиона.

Лиляна Павлова: Не беше Народното събрание, а Министерски съвет. Да, 100 милиона е инвестицията, ресурса е много голям, и ние благодарение на това правим ремонти.

Водещ: Много пари отпуснаха. Обаче, каква е гаранцията, че сега се строи качествено, че част от парите няма да бъдат усвоени, че асфалтът няма да е по-тънък, че ще е достатъчно качествен, и догодина пак няма да ни кажете: Да де, но се появиха едни ровове, едни юфки, и ние пак трябва да строим? Кой контролира?

Лиляна Павлова: Ние контролираме и надзора, контролира и АПИ. Но по-важното е следното, че все пак имаме и гаранция за тази извършена работа, така че изпълнителят, ако я направи по такъв начин, той ще трябва да си отстрани /…/.

Водещ: Такива ли са ви договорите? Това питам. Ако се получи проблем, нали няма пак Министерски съвет да отпуска пари, а изпълнителя ще си плаща?

Лиляна Павлова: Вие виждате, че ние ги следим и в момента много строго. Вече на 3 от участъците се махаше положен асфалт, и на ремонтите на „Тракия“, както се махна положения асфалт на „Марица“, преди това и на „Тракия“, ето сега изискахме…

Водещ: Нож това нали е за сметка на строителите?

Лиляна Павлова: Разбира се. На магистрала „Тракия“ имаше 3 участъка, на които също се махаше. То не бяха много грандиозни участъците, но го махаха. Защото на единият участък беше по-тънък слоя, на другия участък не им излизаха данните, когато мина лабораторията на АПИ.

Водещ: Финален въпрос, обаче със санирането. Колко блока пожелаха, имате ли – само това кажете?

Лиляна Павлова: 1 100, малко над 1 100 блока вече имат сключени договори. А днес вече имаме и официален старт на ремонта и строителството на първата сграда в Благоевград – една голяма панелна сграда в един от кварталите. И още 88 сгради си получиха днес договорите. И вече се прави обследването и започва проектирането по тях. Така че първите сгради, официално, вече реално като строителството започна днес програмата. 1 100 са ни договорите, и още толкова очакваме до края на годината.

Водещ: Само с да или не – хората повече или по-малко от това, което очаквахте, искаха това саниране?

Лиляна Павлова: В някой места са грандиозно повече. Например, в Благоевград 80% от сградите искат, даже имат вече и договори.

Водещ: А къде не искат?

Лиляна Павлова: По-трудно е в по-големите градове, в тези сгради, които имат над 5-7-8-10 входа, много етажи. Там е трудно, но иначе не е невъзможно.

 

mrrb