Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ

Водещ: Лиляна Павлова за първи път тази година гост в студиото. Започваме с темата, която може би засяга най-много български граждани – санирането на т.нар. соц. панелки. Доколкото аз разбрах, те са 80 хил. на брой в цялата държава. Правилно ли казвам?

Лиляна Павлова: Така е, да. Над 1 млн. жилища, които са горе-долу в 80 хил. хиляди блока.

Водещ: Значи, говорим за един процес, който започва тази година може би, казвате след месец или след два, който обаче ще продължи може би и през следващата и по-следващата, нали така. Вие за една година няма да успеете с 1 млрд. лв. да санирате всичките блокове.

Лиляна Павлова: О, със сигурност. Програмата ще трае много години напред. Но това, което започваме през тази и следващата година е всъщност програмата, с която искаме да дадем по-силен тласък и старт, и аз виждам първия ефект от анонсирането на тази програма е да започнем с най-тежките, най-сложните сгради, тези, които видяхме, тъй като това не е за първи път имаме програма за саниране, за енергийна ефективност, видяхме, че по стандартният метод, по който само се съфинансира, трябва да има съучастие, нормално, на всички собственици на сгради, видяхме, че най-сложните сгради не се получава. Защото т.нар. соц. панелки, както вие казахте, те имат по 5-6-10 входа, по 10 етажа. Това е...

Водещ: Много собственици.

Лиляна Павлова: Много собственици. Много е трудно да направят сдружение и да финансират ремонтирането...

Водещ: Ами, да вземат кредит тогава. Тогава се сключваше кредит по старата система, нали?

Лиляна Павлова: Не, старата система даваше 75% от парите безвъзмездно, останалите вече собствен принос – разсрочено, или разбира се, който няма възможност – с кредитиране. Сега даваме шанс на най-големите панелни сгради, най-тежките във всички населени места да получат до 100% финансиране. Като това е само за първите две години. И то пак казвам, само за големите – тези, които имат над 36 апартамента, цялата сграда, за да можем да подпомогнем процеса. Програмата ще продължи до 2020 г. Защото ние и с европейско финансиране, извън панелните сгради от следващата година ще продължим - и с тухлените, и с по-малките, не на 100%, разбира се, финансиране, но отново ще покрием в пълен мащаб надявам се всички жилищни сгради на територията на страната.

Водещ: Какво трябва да знаят хората от тези големи блокове, които, вие ли ги избрахте, или ги търсите по съответната карта на съответното населено място?

Лиляна Павлова: Вижте, ние направихме една статистика, един анализ къде най-много. Логично при соц. Строителството имаме в най-големите, 28-те окръжни града, както се казва, там са и 85% от тези панелни сгради.

Водещ: И тези хора какво трябва да направят сега?

Лиляна Павлова: Това, което се изисква е да се събере етажната собственост и да вземе решение първо за създаване на сдружение на етажната собственост, така както е предвидено в закона. Това сдружение се регистрира в общината абсолютно безплатно. Като ние ще дадем, включително и по образец как се взима това решение...

Водещ: В общината, не в съда?

Лиляна Павлова: Първо в общината и след това в Агенцията по вписвания се вписва това сдружение на собствениците и се получава БУЛСТАТ. Това е стъпката, която трябва да бъде направена. И за да улесним, ние ще дадем и образците, които са необходими, с които да бъде направена тази регистрация. След което, ако сградата отговаря на изискванията да е панелна, стоманобетонна, да е над 36 апартамента, се подава заявление отново по образец в общината, която след като разгледа тази сграда и тя принципно бъде одобрена, че е допустима, общината паралелно, разбира се, с този процес, всяка една община по местоживеене, по местонахождение на имота ще проведе обществена поръчка да се избере първо одит – енергийно обследване да се направи на сградата, и много важно, конструктивно обследване. Тук използвам случая да кажа, че не само ще направим...

Водещ: Тези изследвания колко време ще продължават?

Лиляна Павлова: Един месец максимум. За да се направи енергийно и конструктивно.

Водещ: Само един месец?

Лиляна Павлова: Да. Ние вече имаме направени сгради, имаме опита. Много е важно да потвърдя, това, което казах е, че ние ще дадем безплатно на всяка една сграда и технически паспорт – нещо, което е много важно. Защото той ще покаже по принцип сградата дали е конструктивно устойчива, каква е нейната сеизмична устойчивост. Една актуална тема след земетресенията, които преживяхме. И ще ни даде съответно и предписанието, енергийното обследване какви са мерките, които трябва да бъдат внедрени в една сграда, за да постигне тя минимален клас C енергийна ефективност, което означава изолация, там, където е позволено и има наблизо газопровод, включително подмяна на системата и включване към газификация на сградата, или ако предполага с облекчаване на режима, да кажем със соларни панели на покрива, подмяна на дограма, покрив ремонтиране, подпокривни пространства по същия начин, общи части, там, където се налага хоризонтални и вертикални ...

Водещ: И за всичко това се прави един бюджет, така ли?

Лиляна Павлова: Да, прави се оценка, прави се предписание, прави се бюджет и се проектира, след което вече се извършват строително-монтажните работи. Бързам да успокоя тези, които вече имат частично саниране, да кажем изолация или само дограма, няма да трябва да го премахват. Ще бъде направено обследване дали поставената изолация отговаря на този енергиен клас. Ако трябва, тя ще бъде надградена. Ако съответно тя отговаря, само ще бъде уеднаквен цветът, защото в крайна сметка ние целим и да променим и облика на тези сгради, защото сега санирането...

Водещ: Добре. Защо обаче ми се струва, че изключихте тези опасни асансьори в тези сгради от тяхната проверка.

Лиляна Павлова: Не сме изключили.

Водещ: Те ще бъдат ли възстановявани, ремонтирани...

Лиляна Павлова: Вижте, държавата няма как да финансира всичко. Обаче държавата, ние сме казали – това е програма за енергийна ефективност. Така че това, което ние ще финансираме, е да направим енергийно ефективни асансьорите. Вие знаете – когато не се ползва, да се гаси лампата, самата му система да е енергийно ефективна.

Водещ: Няма ли да проверите обаче, като правите проверка на всички тези сгради, поне те дали са безопасни?

Лиляна Павлова: Това е ангажимент...

Водещ: Защото нали знаете колко хора се изпотрепаха тук преди Нова година пак?

Лиляна Павлова: Разбира се. Но това е ангажимент на собствениците на апартаменти тази сграда да се погрижат, значи държавата плаща санирането, така че собствениците на сгради трябва да направят необходимото, спазвайки вече наредбите да направят проверка на своите асансьори и те да бъдат ремонтирани. Няма как държавата и асансьорите да ремонтира.

Водещ: Добре. И целият този процес, за да приключим, да сложим точка, ще минава през съответната община, които ще правят обществени поръчки, ще пращат работници там, ще контролират как всичко се извършва.

Лиляна Павлова: Точно така.

Водещ: А пък собствениците ще пеят и ще танцуват.

Лиляна Павлова: Е, трябва да осигуряват достъп. Надяваме се и да направят съпътстващите необходими дейности, като да ...

Водещ: И да контролират от време на време какво се случва. Добре, сега пред вас има една карта. На мен ми се вижда, че това е пътна карта, или се лъжа?

Лиляна Павлова: И за пътища отговарям. Пътна карта...

Водещ: Да. Пътна карта. Какво означава тази карта и разчетете за мен и за зрителите?

Лиляна Павлова: Може би на тази камера.

Водещ: Ето, вече я виждаме на екрана.

Лиляна Павлова: Това е, за да го покажем и нагледно какво планираме през тази година да завършим, да започнем и къде се намираме. Със зелено това, което виждаме, да подчертая, са вече готовите участъци, където направихме, това е първият участък на АМ Струма, АМ Тракия, Кърджали -Подкова подхода и обхода на Враца са готовите за момента участъци. Това, което тази година ще завършим изцяло като магистрали, това е, ще завършим всичко в оранжево всъщност на картата, са много пътни отсечки...

Водещ: Оранжево. То се вижда малко жълто. Но да кажем, че е оранжево.

Лиляна Павлова: Добре, нека да кажем, че е жълто. Това е Дупница – Благоевград, АМ Струма ще бъде завършена през октомври тази година.

Водещ: Дупница – Благоевград.

Лиляна Павлова: Сандански ...

Водещ: Тази е много важна магистрала.

Лиляна Павлова: Изключително важна. Октомври месец се надяваме живот и здраве тази отсечка да бъде изцяло пусната и завършена от Дупница до Благоевград, както и участъка от Сандански до Петрич. Така че тук имаме двата участъка от тази магистрала напълно завършени. И започване строителството на два участъка, които са началото и края на Кресненското дефиле. Търгът вече е обявен, така че търсим изпълнител. И се надявам, че до лятото ще изберем и изпълнител.

Водещ: Каква схема остава – да правим тунели или виадукти?

Лиляна Павлова: Затова казвам – началото и края преди, началото и края на дефилето. А пак до ноември тази година правим екологична оценка, сеизмологична оценка ...

Водещ: Тогава решаваме?

Лиляна Павлова: ... и технически експерт и между осем варианта да изберем най-правилното трасе – дали да са шест тунела или не. В края на тази година и 2016 г. ще търсим изпълнител. Това, което правим е цялостно завършване на АМ Марица – също един много натоварен и тежък участък, с отбивка от АМ Тракия при Чирпан до границата на Свиленград изцяло завършена през август месеца тази година.

Водещ: Даже почти цяло лято ще могат хората да карат по нея.

Лиляна Павлова: Ами, август месец. Да, почти цяло лято. Първият участък ще е малко по-рано, но вторият, всъщност от Чирпан до Димитровград участъкът ще е готов през август месец. Това, което планираме да завършим, след това ние всъщност имаме готови 130 км магистрали 2015 г., пуснати в експлоатация. Паралелно с това имаме и над 300 км пътища, първокласни, които ще завършим. Това е Гоце Делчев – Разлог, Юндола – Разлог пътят ще е изцяло завършен, Асеновград – Чепеларе ще е изцяло завършен, Искърското дефиле ще бъде изцяло завършено, както и тук прохода при Върбица, Шумен – Силистра.

Водещ: И за всичко това има пари достатъчно.

Лиляна Павлова: За всичко това имаме осигурено финансиране. Друго много важно бих искала да кажа – това е стартирането на АМ Хемус, също много важен ангажимент, участъкът от Ябланица до Плевен, Ловеч, може би да се види разклонът, започна, обявихме търга, избираме в момента изпълнител, лятото ще започне строителството и на този участък. Паралелно с това ще довършим участъкът тук при Шумен – Белокопитово, за да направим още 8 км и големия пътен възел на разклона Русе – София, за да няма тази тапа, която се получава там, особено в летния сезон. Така че имаме много сериозна инвестиционна програма за довършване на първокласни пътища, второкласни, третокласни и магистрали.

Водещ: Добре, за да завършим. Важно е, че на хората им стана ясно какво ще направите тази година. Кажете обаче, по плана Юнкер, за който ние кандидатстваме за тези отсечки София – Калотина...

Лиляна Павлова: Ето ги, те са в червено. Ако пак покажем картата, по плана Юнкер кандидатстваме за всички отсечки, които виждате пък в червено на картата. Те са ни най-важни.

Водещ: Обаче кажете, вие, какви са ни шансовете да вземем тези пари? Защото аз доколкото разбрах, там проектите са малко по-скоро бизнес, насочени към икономика, създаване на работни места, поне целта на ЕК. Ще успеем ли ние с тези проекти да спечелим тези пари, които искаме?

Лиляна Павлова: Вижте, ние сме длъжни. Защото се дава възможност в рамките на плана Юнкер да се кандидатства и с пътна инфраструктура. И затова сме предложили най-важните направления, за които търсим финансиране София – Калотина, София – Видин, Търново – Русе, довършването на Хемус и Варна – Бургас. Дали ще имаме тази възможност? Ами, нашата цел е поетапното въвеждане на тол системата, заплащането с джипиес базирана тол система, доизграждането на...

Водещ: Кога?

Лиляна Павлова: Ами, 2015 г. ще правим със съдействието на Световна банка, надявам се, в момента водим преговори да подпишем това допълнително споразумение, да направим бизнес модела – как да въведем тол система, така че тировете да плащат на изминато разстояние...

Водещ: А колите?

Лиляна Павлова: ... много по-висока такса.

Водещ: Винетките остават?

Лиляна Павлова: Не. Преходът е от винетки към тол такси, като идеята е, разбира се, тировете да плащат повече, защото пътуват повече, за изминато разстояние.

Водещ: Минаваме на сръбската система и на хърватската система.

Лиляна Павлова: Точно така. Като идеята е 2016 г. да търсим инвеститор да внедрим системата, от 2017 г. въвеждайки системата, тя ще ни даде възможност да генерираме много по-голям приход от тези винетки и така ще можем да изграждаме и тези пътища на принципа на бизнес проекти, и на ...

Водещ: Добре, последен въпрос, имаме една минута. ВиК-тата, изключително важен въпрос, дори за София, дори и за големите градове...

Лиляна Павлова: Стартираме реформата. Тя включва три компонента – окрупняване на дружествата, за да подобрим услугата и по-добро качество на водата, строим нови язовири за питейна вода – единият в района на Смолян - Рудозем. Защото 40 хил. души имат нужда от тази вода. Вторият – в района на Панагюрище – Луда Яна. Третият е ремонтът на язовир Студена. 130 млн. инвестиция за язовири за питейна вода. Защото грехота е, все още имаме, над 19 области са, имаме 165 села в 21 век на режим на водата. Целта ни е да подобрим водоснабдяването и питейните нужди.

Водещ: Коя година ще спрем да губим толкова много вода в национален план? Българската вода отива в канала. Преди малко си говорехме колко процента – на някои места ...

Лиляна Павлова: 80. Примерно в област Добрич има 80% загуби на вода.

Водещ: 80% от това, което тече от чешмата отива в канала директно, без да бъде…

Лиляна Павлова: За съжаление, да.

Водещ: Това е катастрофално.

Лиляна Павлова: Ами, над 11 млрд. де факто са необходими, ако искаме да изградим водопровод, канализация, добра питейна вода. Поетапно започваме процеса, той ще трае минимум 10-15 години. Но той трябва да започне.