Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за радио "К2"

 Водещ:  Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройство. Добър ден, г-жо Павлова.

Лиляна Павлова: Добър ден.

Водещ: Г-жо Павлова, връщам се към вчерашния ден. Може ли да се каже, че вие бяхте участник, а ние, журналистите бяхме свидетели и ще бъдем анализатори на едно историческо събитие, което се състоя в един румънски град на 80 км от България – Крайова, в който се създаде Крайовската тройка между министър-председателите на България Борисов, на Румъния Понта и на Сърбия Вучич?

Лиляна Павлова: Определено да. Мисля, че много добро, така, описание, определение направихте на срещата вчера. Все пак и присъствахте на живо, имахте възможност да се убедите в това. Аз наистина вярвам, че Крайовската тройка, както го нарекохте, беше формирана вчера е една много важна стъпка за стабилността на Балканите. И се надявам така както стана ясно и на вчерашната среща министър-председателят Борисов покани двамата премиери г-н Понта и г-н Вучич следващата среща да бъде в България. Защото ситуацията, в която се намираме на Балканите, виждаме, че стабилността е крехка, да я наречем и безспорно България и Румъния особено са именно тази стабилност, от която има нужда Европа. И именно затова аз смятам, че трите държави, ако обединим усилия, и не само като развитие на инфраструктура, не само като общи проекти, които реализираме. Имаме безспорно добри програми, сътрудничество. Аз смятам, че тук и една политическа стабилност между трите държави и това, което се постигна вчера е много добра стъпка.

Водещ: И ще кажа още нещо от личните си впечатления, които аз и отразих в агенция ПИК дори като заглавие. Направи впечатление, че десният Борисов е по-близък с левия Понта, отколкото ГЕРБ и БСП.

Лиляна Павлова: Безспорен факт е, че и в предишния мандат на премиера Борисов и в сегашния взаимоотношенията с Румъния и специално с премиера Понта са много добри. Така че ... Аз смятам, че не трябва да се политизират до такава степен. Да, партиите, политиката, тя е важна при избори, за да е ясна посоката. Но оттам-нататък в управлението винаги и г-н Борисов, очевидно и г-н Понта се стараят да показват държавническото поведение, което е важно, пак казвам, за Балканите това е важно. Особено при този миграционен натиск, при тази бежанска вълна ние трябва да се обединим, а не да ... кой премиер от коя партия е.

Водещ: Така е. Вчера вие не бяхте на тази пресконференция, аз си позволих да попитам тримата премиери – дали с Крайовската тройка те ще пренесат модела на технократското, ако мога да обобщя обединение на целите, които в момента те правят в региона Балканите, дали ще пренесат това и като надполитическо и хуманитарно отношение към проблемите в ЕС. Вие как мислите?

Лиляна Павлова: Смятам, да. И още повече, съм убедена, предвид, че България все пак, България е първата държава, бих казала, в ЕС, която поема тежестта на тази бежанска вълна, на този миграционен натиск. И всъщност за всички, съм убедена, че е много важно в България нещата да са спокойни, стабилни и нещо, което доказва разговорите, участията и срещите. И в същия момент ние виждаме разговорите на високо ниво. Да, сериозна е ситуацията в Италия и т.н. Но някак си ние трябва да покажем, че не трябва да бъде пренебрегнати, че сериозността на проблемите тук е не по-малка. И трябва да са обединени всички, усилията на всички страни в Европа, а не да се делим на по-централна Европа и Балканите.

Водещ: И ето, вчера стана отново дума за любимите на вашия лидер и министър-председател на България втори мандат Борисов магистрали. Той вероятно има право, защото това е кръвоносната система, която поддържа един организъм в кондиция и осигурява развитие. Той вчера каза, че вижда на пътната карта на България, Румъния и Сърбия една магистрала Букурещ – Русе – София – Белград. Това реалистично ли е, според вас, и с какви пари?

Лиляна Павлова: Факт, че трите основни, бих казала, направления за сътрудничество, извън това, което договорихме до момента – за миграционния и политическата стабилност, трите теми са транспортна инфраструктура, газова инфраструктура и енергетика. Това бяха основните теми във фокуса. По отношение на магистралите, безспорно без тези магистрали, без наличието на такава стратегическа транспортна инфраструктура в региона е много по-трудно. Направлението Букурещ – Русе, съответно от Русе през Търново до София, което включително е нали магистралата едната Русе – Търново, АМ Хемус, от София, София – Калотина, нали, тази магистрала, са стратегически проекти за България. Направлението София – Видин към новия мост на Дунав също. Реципрочните им проекти съответно в Румъния и Сърбия са не по-малко важни за тези държави. Факт е, ако ние, трите държави обаче се обединим и ги предложим като вече част от трансевропейската транспортна мрежа, която е важна за движението на стоки и услуги, транзитен трафик и т.н., много по-убедителни ще бъдем в лицето на европейските си партньори за това да получим тази подкрепа. Защото на парче е по-трудно. Факт е, че са много парите, които са необходими за тези магистрали. Вие знаете, само на територията на страната ни, ако трябва да изградим АМ Хемус, София – Калотина, София – Видин и Русе – Търново – това са милиарди.

Водещ: Но те се рентират тези инвестиции.

Лиляна Павлова: Така е. Но ако се обедини по общи проекти по Плана Юнкер, по инструмента за свързаност в Европа, разбира се, и с подкрепа на ЕИБ и други финансови механизми мисля, че не е невъзможно. Не може да се случи веднага, но трябва да положим основата. Ние от наша страна мога да кажа, че имаме добра проектна готовност. София – Калотина ни е в пълна проектна готовност. София – Видин като направление в голямата си част дори има работно, техническо проектиране; в другата част имаме идейни проекти. За Русе – Велико Търново магистралата вече имаме обявена процедура за детайлното проектиране. Работи се по АМ Хемус. Една част вече е готова, знаете върви тръжната процедура дори. За останалата част правим подготовка. Така че ние пък имаме и конкурентното предимство, че с добра мобилизация, бих казала и с добра готовност.

Водещ: Какво се случва с ремонтите по Тракия и Хемус?

Лиляна Павлова: Ремонтите започнаха. Те започнаха поетапно. Като ще се увеличават все повече, защото пикът ще бъде май и юни. Тъй като ние сме поели ангажимента, за да подкрепим летния туристически сезон и не само да не му пречим, ами напротив, да стимулираме всички да пътуват именно на българското Черноморие, ще направим необходимото. Самият ремонт на магистралните участъци, там, където говорим за преасфалтиране, за оправяне на основата на пътя и платното, да бъдат готови на 1 юли. Единственото, което няма да имаме възможност да направим не, защото нямаме желание, а защото е много сложно като строителна техника, това са т.нар. виадукти и мостове. Това е една много голяма инфраструктура, която е строена ‘79-а г., пусната ‘82-а г. От тогава никакви ремонти не са извършвани. И затова в момента се налага на тези мостове, виадукти стълбовете да бъдат, на места подменяни включително, а на други места – пълна рехабилитация. Обрушват се, маха се цялата основа на тези мостове и виадукти и се изливат наново бетоновите основи, прави се наново изолация. Това са едни много дълги процеси, които касаят изключително много време. Ето, например големият виадукт на Бебреш – две години отне ремонтът. Разбира се, то е голямо съоръжение. Беше спрян от правителството Орешарски, не беше довършен нито той, нито другият и не беше разплатен, но това е друга тема. Затова ние довършваме тази година Бебреш, довършваме 67-ти км, това са двата големи виадукта, започнати още от предишното правителство на г-н Борисов, тогава ги започнахме 2012 г. И най-важното е в момента да довършим виадукта на 61-ви км на АМ Тракия и този драматичен бих казала, стана емблематичен, за съжаление с негативна нотка го казвам за Великден – виадукт на Елешница, а АМ Хемус, където наистина дупките са огромни. Те наистина, буквално бетонът се разсипва като пепел. И беше затворен, той е затворен още от януари. Там... всъщност трите точки, три моста по средно дълбина 500, не повече, единият е 300, другият е 400 м. като участъци, които няма да бъдат готови за лятото. Защото веднъж отворени, тепърва ще се изливат колони и основи. Те ще бъдат, надявам се, готови до края на годината. Но при добра организация на движението със съдействието на КАТ, които имат ангажимента за осигуряване на трафика, ще правим всичко необходимо, за да можем да облекчим трафика на тези три, бих казала, три невралгични точки, които ще останат за лятото. Всички останали ремонти, специално говоря за АМ Тракия, ще приключат на 1 юли и ще осигурим едно спокойно, надявам се, пътуване от София – Бургас направлението за всички пътуващи.

Водещ: Ще ви следим, госпожо Павлова.

Лиляна Павлова: А септември месец ще започнем ремонтите и на АМ Хемус в участъка от Шумен до Варна. Също нека да мине летният сезон. Така че полагаме усилия, ще правим всичко възможно за добра организация. Ще разчитаме на колегите и от КАТ. Трябва да има и разбиране от хората. 30 години не е ремонтирано.  Всички искаме добри пътища. Трябва да поработим, да ремонтираме, да си свършим качествено работата. Аз мисля, че накрая всички ще са доволни.

Водещ: Така е, вижда се. Магистрала „Марица“ кога ще бъде готова? Започвам да ви изпитвам отново и отново по въпросника.

Лиляна Павлова: Миналата седмица бяхме на много детайлна инспекция по двата лота.

Водещ: Да. Ние я отразихме на живо, г-жо Павлова.

Лиляна Павлова: Факт. Така че ако не вали дъжд и ако наистина строителят е мобилизиран, защото над 200 хил. тона бих казала асфалт трябва да бъде положен на този участък, на втория участък, който е до границата, от Оризово до границата, на т.нар. лот 2. Той може да бъде направен до края на месец май. От друга страна, за първия лот – той е по-назад в изпълнението, те и в двата лота са в закъснение една година и половина. Но нали пак казвам, гледаме напред. Това, което виждаме там също е много сериозно активизирана работа. И при отново добра организация, ако си спазват графика, ако няма някакви форсмажорни обстоятелства ние октомври месец можем да пуснем и този участък. Така че в цялото направление, цялата магистрала Марица най-късно октомври месец ще бъде пусната. Един участък, участъкът, който е до границата ще бъде пуснат, надявам се, още за 1 юни. Това също е много важно. Защото гастарбайтерите, които минават, транзитният трафик, който минава, включително и всички пътуващи, това ще е огромно облекчение.

Водещ: Като споменахте октомври месец, с така свито сърце си представих, че лятото много бързо ще мине и ще дойде отново есента и зимата. Темата за енергийната ефективност и за санирането. Облекчихте законовите условия по отношения на вземането на съгласие за саниране на сгради. Но имате ли статистика какъв е броят на желаещите и колко са договорите с Банката за развитие вече?

Лиляна Павлова: Към момента много се радвам, че има доста, така, динамика, въпреки проблемите, въпреки негативната кампания. 755 са подадените вече готови сгради в Банката за развитие, като вече от тях 550 договора са сключени с общините и съответно тези сгради и текат процедурите за избор на изпълнители, на енергийно обследване, техническо, конструктивно обследване и т.н., и строители. И аз се надявам следващите месеци, когато тези процеси приключат вече да може и реалното строителство да започне по тези сгради. А това, което казахте – да, предвиждаме облекчаване. То ще бъде, аз ще го внеса като проект на постановление сега, предстоящата сряда на МС. Тъй като в тези месеци, в които вървеше, въпреки че доста, така, бих казала доста сгради и доста регистрирани, над 2 000 са регистрираните сдружения на собственици на сгради, които искат да се включат, много, така, сериозен апел получихме и от Сдружение на общините, и от отделните общини с молба да облекчим условията в посока на това, че винаги в една сграда има по един-два апартамента, заради които в момента не може да се случи цяла сграда, да кажем, от десет етажа и три входа. Това е причината, първото облекчение, което правим да не е 100%. А ако имаме един-два апартамента, които вече са санирани или които всячески нали не е възможно да бъде намерен собственикът, да бъде приет компромис. Стига Общото събрание да е взело решение, да е съгласно сградата да участва в програмата, да не е на 100%, ами да оставим 95% да са съгласни, да има примерно ... Второто, което облекчаване и което наистина много апелираха към нас, това са блок секциите. Защото вие знаете, строителството, панелното строителство от ‘70-те, ’80-те години, представлява всъщност отделни, самостоятелни сгради, наречени блок секции в поредица и правят, така както ги наричаме Китайска стена и т.н., едни огромни ансамбли от сгради, включително на П-образни и т.н. Много е трудно да събереш толкова, хиляди хора едновременно. Затова това облекчение, което правим е да позволим комбинации няколко блок секции, които са готови, ако са готови и половината сграда е готова да не чака другата половина, ами да могат да кандидатстват първо едната част, другите, когато са готови, да подадат. И друго много важно, последно само да кажа за облекчението, за да завършим, досега знаете, казахме само за 36 апартамента. Получихме много жалби от това, че имаме блокове много стари...

Водещ: С 35 апартамента или с 30.

Лиляна Павлова: ... Да, които имат 32, 34, 35. За тях дадохме възможност всички, които са строени преди ’75-та година в лошо състояние са и са с именно малко по-малък брой апартаменти също да се включат веднага в програмата.

Водещ: По една минута. Фонд Солидарност? Преди ден, така да се каже, България подаде фиша за поредното бедствие по този фонд. Имаме ли шанс този път да бъдем подпомогнати? Досега получихме ли и какви пари и за каква сума този път кандидатстваме?

Лиляна Павлова: България за момента, спазвайки правилата на новосъздадения фонд Солидарност, Европейски фонд за солидарност е подала три заявления. Първото заявление е подадено за т.нар. голямо, национално бедствие, което беше през лятото на 2013 г. Тогава подаденото заявление беше за около 311 млн. евро, над 620 млн. лв. И съгласно правилата на фонда, Фонд за солидарност се води допълващо финансиране към, нали, националното финансиране и мерките, и съответно сумата горе-долу варира между 2,6 и 6% е максималната стойност от заявената, която може да получи държавата. Така че по първото заявление получихме около 21 млн. лв., които вече проведохме покана, общините кандидатстваха със своите проекти. Предстои процедурата по одобрение на тези проекти, сключването на договори до края на месец май и вече започват реалните укрепителни действия. Втората покана, която изпратихме – това беше в резултат на бедствието, което е регионален, по-микро бедствие от гледна точка на Европейския фонд Солидарност – това е бедствието от юли-август 2014 г., за Мизия. Там подаденият формуляр е за 150 млн. лв. като съгласно правилата, понеже е регионално, а не национално бедствие, то има значение по правилата, европейските можем да получим 2,5% или 4 млн. лв., малко по-малко от 4 млн. лв. Те също са одобрени. Така че това, което предстои в момента е ЕК да ни ги потвърди окончателно, да поканим засегнатите общини и през лятото на тази година също вече да утвърдим конкретните проекти да започне реализация. Сега в резултат на бедствието януари и февруари, знаете, то си беше национално бедствие, сериозни са щетите. Подадохме, както вие казахте, последния фиш. Неговата стойност е около 500 млн. лв., половин милиард почти, или ако трябва да съм точна 247 млн. евро, нали, равностойността в лева. Почти половин милиард. Съгласно правилата, максималната стойност, която можем да очакваме е около 12 млн. лв., които пропорционално да получим за проектите, които сме реализирали или за мерките за укрепване, които трябва тепърва да изпълним. Процедурата е малко дълга, бих казала, знаете. И европейската бюрокрация не е по-малко различна от националната. Аз се надявам, че през лятото на тази година ще бъдат одобрени, за да можем да продължим, общините да направят своите проекти догодина да се реализират.

Водещ: И последен въпрос, наистина с три изречения точно. Моля, обобщете кое е най-важното от вчерашните ви двустранни срещи в Крайова с вицепремиера и министъра на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния Ливио Драгня и с министъра на европейските фондове Мариус Ника?

Лиляна Павлова: Съвсем накратко, министърът на регионалното развитие говорихме, ние с него сме в партньорски отношения от гледна точка на това, че двете министерства, ни е възложено управлението на Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния. Мисля, че успешно приключваме сегашната програма. Първа е и програмата България – Румъния, която беше одобрена от ЕК. Но не само това, вече успяхме да публикуваме насоки за кандидатстване. Така че два срока – юни и септември тази година, с които всъщност ние ще одобрим всички възможни проекти по тази програма. Научените уроци от миналия период ни дават възможност сега да сме доста по-бързи, доста по-активни, за да подкрепим всички трансгранични общини и неправителствени организации, които искат да се включат. Обсъждахме Дунавската стратегия, съвместните ни проекти по Програма Дунав и като цяло по Дунавската стратегия в три, бих казала четири направления. Едното е подготовката на бъдещите проекти за изграждане на ... това са проектите, които можем – за подготовка и по България-Румъния, по програма Дунав – новите мостове Силистра-Калараш, Оряхово-Бекет, подобряване плавателността, общ туристически продукт, както и мерки в сектор Сигурност, за подобряване сигурността по реката. Това, което се повдигне, много интересна тема, Румъния предвижда някакъв нов инструмент за финансиране на местни власти, на общини бенефициенти по техните програми, който ще го предложат и на България със специален фонд, който да е буферен фонд, да осигурява съфинансирането и ... Предстои да го обсъдим и в нашето Министерство на финансите. А с министъра по европейските въпроси обсъдихме възможностите, които ни предлага новата инициатива на европейския комисар ...

Водещ: Плана Юнкер...

Лиляна Павлова: ... г-жа Крецу, която е и румънка за регионална политика, за ускоряване на усвояването или намираме на конкретни мерки и проекти, чрез които да заместим, така че да не позволим двете държави да загубят и едно евро сега, приключвайки 2015 г. програмния период. така че това бяха основните, бих казала, теми, които обсъдихме с тях. Разбрахме се на съвместни двустранни срещи през месеците май – юни да идентифицираме общи проекти, с които да предложим на ЕК и за спасяването, ако има рискови проекти в този програмен период и за нови проекти, които да бъдат финансирани чрез новите програми за периода 2014-2020 г.