Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за радио К2

 Водещ: Кой и на какво основание иска и може да управлява България? Това е темата, която разискваме всяка събота след предсрочните парламентарни избори, докато не получим ясен отговор на нея. С нея се обръщаме и към г-жа Павлова, Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството от ГЕРБ. Добър ден, г-жо Павлова.

Лиляна Павлова: Добър ден.

Водещ: Така че мисля, че ще ми протестите. Дано не съм ви причинила големи времеви вреди. И като казвам вреди... Благодаря ви, че се засмяхте така на закъснението. Като казвам вред, вие сте като фронтмена, който обаче е в един така крехък женски образ и се бори срещу бедствия, свлачища, щети. Търсите средства и укрепвате. Това не е ли прекалено мъжки ресор?

Лиляна Павлова: А, не мисля, че трябва да делим ресорите на мъжки и женски. Важното е да вършим работа. Още повече, че в крайна сметка, нали, всички сме наясно, че не аз сама нещо правя. Аз имам екип зад себе си, както и ние сме екип с всички мои колеги министри. Всеки в своя ресор... обединяваме усилия, координираме се мисля, че доста добре. Така че не е въпрос на мъж и жена, въпросът е да сме добре координирани с екипа.  Мисля, че и се получава.

Водещ: Така е. Но сочат ви като един от отличниците сред министрите в социологическите проучвания. Как е възможно да се получи така, вие предизвиквате, вашето министерство и вашата личност се идентифицира с извинение с редица, как да кажа, бедствия, които се случват на хората, в същото време ви признават, че сте един от хората, които сте от най-добрите в членовете на кабинета Борисов?

Лиляна Павлова: Аз съм благодарна за признание. Аз мисля, че пак казвам моята работа, работата на моя екип радвам се, че е оценена. Защото в ситуация, когато има криза, бедствие, дали е свързано със сняг, със свлачища, срутища и т.н., хората в този момент страдат, имат нужда да знаят, че не са сами, че държавата не ги е забравила, не ги е оставила и прави всичко възможно да им помогне. Това е най-важното. Искам да ви кажа, че когато в тежките моменти бяхме при хората, те наистина оценяваха това. Защото да видиш представители на държавата и от най-висше ниво съпричастни, бидейки на място, те го оценяват. Те си дават сметка, че невинаги можем на момента с магическа пръчица да оправим един или друг проблем или да изпарим камъни, сняг ли ще е, какво.

Така че това е тяхното разбиране. Разбира се, винаги има критики и в обратна посока.

Водещ: Така е. Но в крайна сметка обаче, всичко това, което се случва в България, което и вие повторихте новата дума, която сполучливо министър-председателят измисли – срутища. При изработването на национална програма за превенция и ограничаване на свлачища на територията на България – как се планира превенцията?

Лиляна Павлова: Ами, всъщност проблемът идва именно от това, че дълги години наред превенцията е нещо, което е пренебрегвано, подценявано. И реално истинска превенция, така, масирана, целенасочена във всички, като започнем почистване корита на реки, просеките на електропроводите, нещо, което ето вижте сега какъв сериозен проблем създаде. Всички тези съпътстващи действия, свързани с укрепване превантивно на свлачища в свлачищни райони много години се подценява. ‘94-а година са последните такива комплексни мерки в тази посока. От тогава...

Водещ: Значи, с извинение включваме и вашето предишно министерстване, което вие поехте като министър на регионалното развитие и благоустройството от сегашния президент Плевнелиев.

Лиляна Павлова: Да, да. Ние трябва да сме достатъчно. Всички имаме вина, включително и всички не сме направили необходимото да се осигури достатъчно финансиране, достатъчно мерки за превенция.

Водещ: И това достатъчно ли е – да се извините?

Лиляна Павлова: Не, това изобщо не ни извинява. Напротив. Именно затова казваме, и в момента, към което сме насочили своите усилия, са бих казала три направления, едното от които е, тя вече е изработена, а в момента ме в процес на съгласуване на актуализация – Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на цялата страна, както и ерозията, абразията на Дунавско и Черноморско крайбрежие поне в диапазон до 2020 г. А на основа на тази програма имаме ясната визия колко са свлачищата, къде се намират. Ако трябва да кажа няколко може би числа – над 1 850 са свлачищата, които имат огромна площ. Голяма част от тях се намират в именно урбанизираните територии или казано просто – в градовете, в населените места. И затова са толкова критични. Но и имаме почти 700, които са по пътищата – общински, републикански и т.н.

Водещ: Имаме ли средства, г-жо Павлова, обаче не само да превантираме, а и да отстраним щетите и колко са на брой в момента?

Лиляна Павлова: За съжаление . Средствата са крайно недостатъчни. Аз затова и ви казвам в годините финансирани са по най-различни начини, включително по Програмата за регионално развитие в периода 2007 – 2013 г., имахме предвиден ресурс, инвестирахме средства в това. Но те бяха крайно недостатъчни, въпреки всичко. Нашият анализ и оценка показва, че необходимите средства за ... на проблемите са 870 млн. лв., от които за най-бих казала спешни, критични, важни ...

Водещ: 880 млн. нови лева.

Лиляна Павлова: Да.

Водещ: А колко имаме предвидени?

Лиляна Павлова: Ако, за съжаление е много малко... Това, което имаме предвидени е в бюджета на министерството – имаме осигурени 1,2 млн., които ги даваме за мониторинг, за регистрация, за проектиране и т.н. Отделно имаме предвидени в Програмата за околна среда 40 млн. лв., които ще ги насочим в този новия програмен период за тези големите свлачища, които са активирани по пътната мрежа и в урбанизираните територии. И това, което сме подали вече и е одобрено от една страна, и тепърва това, което ще подадем за финансиране по линия на Европейския фонд Солидарност. Но там, разбира се, мащабът е различен, там трябва да имаме голямо бедствие, за определен район да кажем да надвишава щети за над 150 млн. лв. като минимум, от които Фонд Солидарност плаща едва 6%. Но въпреки всичко това също е ресурс, на който ние разчитаме.

Водещ: Само да систематизираме сметките.  

Лиляна Павлова: Само да допълня. И отделно имаме междуведомствена комисия, която финансира мерки, свързани с бедствия и аварии за преодоляване на щети в критичните райони, където годишният бюджет за тази година е 70 млн. Така че горе-долу това ...

Водещ: Така, значи, ако правилно съм ви разбрала – в момента разполагаме, без да ги изреждаме отделните институции с милиард... 70 млн.

Лиляна Павлова: 70 млн. по линия на междуведомствената комисия за бедствия и аварии, 40 млн. лв. по линия на Програмата за околна средаб и 1,2 млн. в бюджета на министерството.  Това са конкретно, целенасочено средствата, които са предвидени. Разбира се, всяка една община, която също има ангажимент за справяне с тези свлачища, в своя бюджет си е предвидила някакъв, но със сигурност мъничък ресурс, с който да се справя с тези ситуации.

Водещ: А в какъв срок ще могат тези пари да се организират за укрепване на свлачищата и за превенцията?

Лиляна Павлова: Ами, ние, значи със сигурност 72 млн. със сигурност ще изразходваме още тази година, докато тези 40 млн., които има по Програмата за околна среда – те са за следващите години. Те са от тази година до 2020 г.

Водещ: Значи, 70 млн. имаме за тази година. А казвате, че имаме нужда от 880 млн.?

Лиляна Павлова: От 870 млн. до 2020 г. е разчетът, ако искаме изцяло да осигурим и да ... в превенция и в укрепване.

Водещ: Въпросът е тази година – колко ни трябват? Тези 70 млн. ще стигнат ли?

Лиляна Павлова: Не.

Водещ: Колко ни трябват? Имате ли сметки?

Лиляна Павлова: ... заявките към момента. Да. Заявките към момента към междуведомствената комисия, която се ръководи от МВР, председателства министърът, са заявени вече проекти, свързани с бедствия и т.н. за 440 млн.

Водещ: Тоест тези 70 млн. конкретно да уточним, защото това наистина е любопитна статистика – за какво могат да бъдат използвани, с които разполагаме?

Лиляна Павлова: Тези 70 млн., вече една част от тях са одобрени за проекти, свързани с там, където имахме щети още от миналата година, които са реализирани като корекция във връзка с наводненията. Това са проектите, които имаме вече одобрени за щети, свързани сега с това, което имахме, извънредната ситуация с валежа от една страна, наводненията и щетите от тези наводнения, както и проблемът с падналия горски фонд.

Водещ: И ни трябват още 440 в рамките, от тук нататък в рамките на 365 дни, така ли, или до края на годината?

Лиляна Павлова: Максимално трябва да осигурим финансиране. Търсим начини спрямо наличностите на бюджета, бюджета на всяка една от общините малко по малко да ги инвестираме. Най-важно е да ги приотизираме – най-спешните и най-аварийните, там, където е застрашен животът на хората – да осигурим там. Това е най-важното. И всеки в рамките на своя бюджет, както и Пътната агенция правим аварийно укрепване. Вие виждате по всичките пътни направления, които, в момента имаме всяка нощ, имаме всяка нощ активирано свлачище там, където се свлича земна маса, срутище, там, където се срутва скална маса. И така.

Водещ: А в хода на тези разсъждения две неща, вероятно други хора помнят, май са мислили, но не може ли да се отделят средства от емисията на 16-милиардния дълг, който прие правителството, и второ, не може ли да се обърнете към пенсионните фондове да инвестират в такива проекти, които не са свързани с пряко построяване на инфраструктура, а със саниране на бедствия?

Лиляна Павлова: Със сигурност ще водим именно този дебат. Сега, когато ние вече подготвим окончателния текст на тази Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата, за която ви споменах, аз ще я представя на МС и всъщност и тогава ще имаме дебат за това в дългосрочен план как осигуряваме поетапно. Ясно е, че няма как бюджетът изведнъж, веднага да извади тези средства, а и те наистина са необходими за 5-годишен период. Да направим един разчет по какъв начин да направим именно такъв фонд...

Водещ: Кои за 5-годишен? Нали казахте, че 440 ви трябват тази година?

Лиляна Павлова: Да, да. 440 са за ...

Водещ: А вие говорите за ...

Лиляна Павлова: За 870.

Водещ: За 870-те милиона.

Лиляна Павлова: Ние все пак тези, това са мерки и проекти, които ще се реализират в следващите пет години. Трябва да направим разчет за пет години – план-график, финансов разчет...

Водещ: Не, аз ви питах за краткосрочната нужда от 440-те милиона.

Лиляна Павлова: Ами, поетапно. Но най-вероятно може ... Зависи какви са приходите в бюджета. Ще увеличим или ще работим в посока да се увеличи бюджетът на междуведомствената комисия. Всичко останало ще остане за следващата година. Важното е да не оставим хора да бедстват.

Водещ: Добре. Да отидем на една по-позитивна тема, и дано днес и утре повишаването на нивото на ... да не ви изправят отново по ботуши и яке някъде пак. Санирането на жилищните сгради, черешката на тортата в програмата на ГЕРБ. Колко на брой сключени споразумения имате със сдружения на собственици, колко подадени заявления за финансиране имате и колко са одобрени?

Лиляна Павлова: Така бих казала една доста положителна статистика имаме към днешна дата на втория месец от реализацията на програмата, защото вече сме края на март. Регистрираните сдружения са над 1 500. От тях вече подадени заявления от сдруженията и съответно сградите, които са направили тези сдружения са над 700 – 735, ако трябва да съм точна, от които вече са одобрени и сключени за финансиране 528 договора. Това са договори, които са сключени за финансиране между община, съответната община и всяка една от тези сгради. Така че 528 са сградите, които имат договори с общините. Те са ги подали или подават в момента за одобрение в Българската банка, която вече осигурява и финансовия ресурс. 227 са реално вече и одобрени, и финансирани от банката, имат си финансов договор. За тях вече има, за някои от тях вече има избрани изпълнители, които правят и енергийното обследване на сградата, и конструктивното обследване на сградите, такъв е примерът в община Благоевград. За останалите в процес са и тръжните процедури за избор на тези конструктори, енергийни одитори, които до лятото се надявам вече ще дадат своите конкретни проекти за всяка една от сградите какви мерки и паралелно ще се направи избор на изпълнител, който да проектира и да започне да реализира тези, самите вече строително-монтажни работи в тези сгради. Така че аз очаквам в идните седмици, сега 227, но от това, което имаме като комуникации с Банката за развитие да станат около 400 в близките седмици.

Водещ: И тук един честен въпрос – прокрадват се в публичното пространство най-различни, сега няма да се спирам на атаките и одобренията на вашата стратегия за саниране на жилищните сгради, но се говори, че панелните сгради преди да бъдат санирани, трябва наистина да бъдат много сериозно изследвани конструктивно, за да не се получи при опаковането конструктивни нарушения, не дай си Боже, които да доведат и до по-тежки последици. Как ...

Лиляна Павлова: Да. Аз именно затова, неслучайно ви казах...

Водещ: Аз чух, че ми казахте. Но искам малко повече да ...

Лиляна Павлова: ... за всяка една сграда, първата стъпка изобщо една сграда да върви в процеса, процедурата и да бъде финансирана, първата стъпка да бъде направена много детайлно техническо, конструктивно обследване и за всяка сграда да бъде издаден предварително технически паспорт, който технически паспорт дава най-важните, всъщност най-важната информация за собствениците на жилища в тази сграда – колко е животът на сградата, на какъв, каква е нейната земетръсна устойчивост, има ли конструктивни дефекти, кои са и по какъв начин трябва да бъдат, в смисъл дали имаме проблем с връзките, дали имаме проблем с основата на сградата и фундаментите, дали има проблем, което е за съжаление най-често случващото се с покривните пространства. Защото вие знаете, че в една сграда най-трудно се събират пари за ремонт на покрив. И най-честото от всички течове на покривите всъщност ерозират и има проблем с най-горните панели. Това са най-честите проблеми, които ние виждаме или утежнени балконни, корнизни конструкции, които всички, така, знаят българския маниер да си ги остъклява всеки който както иска, да си надгражда, вгражда и т.н. Така че след като бъде направен този технически паспорт, чак след това вече влизат и енергийните одитори, които пък от своя страна трябва да кажат сградата, за да стане енергийно ефективна колко да е дебела изолацията, какъв тип дограма, с колко термомост да бъде поставена, предписват се мерките, свързани с подмяна на отоплителната инсталация, подмяна на щранговете. И всичко това в съвкупност вече представлява цялостния проект за всяка една от сградите, конструктивните мерки, чак след това съпътствани от енергийното саниране, да го наречем, които се правят за всяка една сграда, включително покрива, входовете, защото там също се пропуска, губи топлина, мазета или партерни пространства, общи стълбищни клетки – всичко това, което е в своята съвкупност. Държим наистина да имаме един цялостен завършен проект.

Водещ: Това е важно заявление, защото по този начин вие поемате абсолютно отговорността за жилищата на хората и по този начин наистина вдъхвате увереност, че наистина се подхожда по професионален и отговорен начин, нали.

Лиляна Павлова: Точно така. Именно затова целта на програмата, именно затова, въпреки, нали, и позитивните, и негативните коментари, които имаме, целта беше първите две години неслучайно е на 100% безплатно, за да покажем, да дадем добрия пример, да покажем как се прави, защо се прави, каква е ползата и какъв е ефектът. Ние имаме 50 готови сгради от предишната ни програма, най-първата такава. В момента се изпълняват още около 100 проекта по тази с европейско финансиране, но там са по-мъничките сгради. Но сега да стимулираме хората, да им покажем, че хем държавата мисли и ги подкрепя. Защото всички страни от бившия соцблок, в които има този тип панелни сгради направиха такива национални програми под всякаква форма. България с много години, първо, че закъсняхме, второ, се позволи безразборното, вие виждате, това всичко го виждаме – саниране на парче, сградите изглеждат шарени. Аз тази седмица бях в Германия на посещение. И като част от посещението имах среща и с ресорното министерство. Те ме заведоха в един много голям от техните панелни квартали, който е подобен на нашите, в който всички сгради вече са минали през този процес и тази програма, представиха ми тяхната програма. Разликата там е, че никой няма собственост. При нас е 98% частно, при тях е 98% общинска или дружества, които са собственици. Но въпреки всичко видяхме ефекта от програмата – променения облик на тези квартали, ефекта от тези мерки. Така че аз съм убедена, че сме на прав път. Друг е въпросът, че с този 1 млрд. няма да можем да успеем да направим всички сгради. Но пък в същия момент е много добро начало.

Водещ: Така е. Пожелавам ви успех в тази област. Следващият въпрос.Започва строителния сезон със затоплянето и може би подсушаването на времето...

Кои обекти предстои да стартират и кои да се завършат до края на годината? Знаете, че министър-председателят Борисов болен на тема инфраструктура.

Лиляна Павлова: Да, много проекти трябва да започнат от началото на строителния сезон. Аз затова така си пожелах и аз наистина да е сух сезонът. Защото в момента, през последните дни и седмици минахме през обектите – и на АМ Марица, и на АМ Струма, и на другите – всичко е кално, подгизнало и всъщност не може да се работи, няма фронт за работа в момента. И наистина ще трябва много време да се изсуши, за да може да се започне със сериозната работа. В противен случай рискуваме качеството и на проектите. Това, което трябва да довършим са именно магистралите, които споменах. АМ Марица, макар и с вече огромното натрупано закъснение, аз виждам последните метри на завършването на двата участъка, които се изграждат по нея. Така че АМ Марица единият участък, който е до границата на Капитан Андреево, ще бъде надявам се готов. Пак казвам, дано да няма наводнения и създаващи утежнения до края на месец май. Участъкът, който е връзката с АМ Тракия до Димитровград – той ще бъде готов надявам се до края на месец септември. Така че АМ Марица, заедно с участъците, които имаме, това липсващото дясно платно, което е на най-стария участък от тази магистрала. Така че три участъка да ги навържем изцяло, да има връзката на нашата граница на Капитан Андреево с АМ Тракия, да бъде изцяло завършено до края на месец септември – началото на месец октомври. От там се прехвърляме на АМ Струма. Изграждането на участъка, който в момента се довършва, това е от Дупница до Благоевград. Много тежък терен, много дълъг участък – 40 км. Има съчетания тунели, виадукти, пътни съоръжения и мостове. Проект, който по договор трябва да приключи до края на годината. Строителите правят всичко възможно и дадоха доста, така, доста амбициозна програма за завършването му октомври-ноември. Така че се надявам, че поне основното трасе и всичко ще е готово до края на месец октомври. Довършителни работи да останат за зимния период, до края на годината успешно да завършим този много важен участък от тази магистрала. Той ще даде много добра предпоставка и за следващата година за зимния сезон към Банско пътя, така че до Благоевград да се стига изцяло по магистрала. Паралелно с това ще довършим малкия участък от тази магистрала, който прави връзката на Сандански до Кулата, участък, който има също огромно забавяне. Вие знаете, гръцката фирма, която работеше, всъщност не работеше последната една година изобщо. Така че имаме нова пълна мобилизация, сключено споразумение, нова работна програма и се надявам, че до август месец там същата нещата и работите ще приключат. Паралелно с това трябва да довършим и малкия участък, около 4-5 км от АМ Хемус от страна на Шумен, Шумен – Белокопитово, който трябва да се довърши и магистралата, и един голям пътен възел, който да направи връзката най-вече безконфликтна и безаварийна надявам се към Русе – София, която идва по направлението по тази магистрала. Той се финансира изцяло със средства от бюджета. И аз се надявам, че летния сезон ще можем да довършим и този участък. И два много важни проекта, те са текущи, но по тях досега почти нямаме извършени, по единия изобщо никакви строителни работи заради проблеми с отчужденията, изобщо и отчужденията, и работата е спряна повече от година. Това е, едното е Северната тангента на Софийското околовръстно, също един важен участък от 17 км, който значително ще облекчи трафика не само на София, но и на всички транзитно пътуващи превозни средства. Строителните работи започнаха сега на малкия участък и продължаваме, бих казала борбата с отчужденията. Така че се надявам, че реално активният летен сезон ще има сериозна строителна работа в максимална степен да го завършим, както и участъка от Западната дъга на Софийското околовръстно, знаете връзката на АМ Люлин с кръстовището, което е и продължението тепърва, в момента тече тръжна процедура, да изберем изпълнител. Така че наистина мащабна работа. Много мащабни, големи, сериозни инфраструктурни проекти се реализират през тази година. Трябва да се довършат в максимална степен до края на тази година. Усилията са ни огромни там, защото закъсненията са огромни, а вече приключва, както се казва ще хлопне мандалото. Декември 2015 г. европейското финансиране приключва. Каквото усвоим – усвоим. Догодина ще трябва да ги довършим и да го дофинансираме от бюджета. Една част наистина ще трябва да ги дофинансираме, но е важно все пак и да си довършим проектите. Така че максимални усилия ще положим.

Водещ: И в тази връзка...

Лиляна Павлова: На три смени ще се работи на всички обекти.

Водещ: В тази връзка, желая ви наистина успех, защото това е наистина изключително важно – в много посоки и като, така, обновяване на България, и като територия, мост за чуждестранни инвестиции, туристически и т.н. Но отиваме, няколко пъти споменаваме европейските средства. Какво се случва с ОП „Регионално развитие”?

Лиляна Павлова: Това също е една изключително важна програма – ОП „Регионално развитие”, която приключва тази година, с която довършваме инвестициите във всички градове, във всички общини и за градския транспорт проектите тази година са много важни, подобряването на градския транспорт, новите транспортни средства – автобуси, тролеи, които се закупиха, довършването на системите за управление на трафика. Това са най-важните проекти, които трябва да довършим до края на тази година. Както проектите за градска среда, ремонт и енергийна ефективност на детски градини и туристически атракции и пътна инфраструктура. Паралелно с това успешно да довършим програмата и да минимизираме потенциалните загуби, които най-вероятно ще има по тази програма, ако не се довършат част от проектите. Полагаме огромни усилия да завършим ...

Водещ: Колко ги предвиждаме минималните загуби?

Лиляна Павлова: Ами, не мога да кажа...

Водещ: Не сте смятали още?

Лиляна Павлова: Ами, не сме го смятали. Рано е. Защото още не е започнал и активният сезон. По принцип ние трябва да харчим поне по тези проекти, в смисъл общините като бенефициенти 30-40 млн. месечно, за да успеем, така, успешно да се разплатим. Нормално е сега зимата по-малко, ще наваксат лятото. Ще направим равносметката през декември. Паралелно с това, знаете, имахме вече една нулева година от европейските фондове. ОП Региони в растеж 2014 – 2020 г. беше първата готова. Още 2012 г. я оставихме готова, разписана програма. За съжаление, тя все още не е одобрена. Преговорите, както и да са вървели през последната година и половина виждаме, че са ...

Водещ: Какви бяха усложненията? Напомнете.

Лиляна Павлова: В две основни направления. Едното е средствата, които бяха предвидени за подкрепа на сектор Здравеопазване и здравна инфраструктура. Поради бих казала неяснота във визията какво ще се прави, аз се радвам, че там преговорите ги затворихме изключително успешно, благодарение на усилията на колегите от здравеопазването. 160 млн. лв. от тази програма вече сме ги осигурили, договорили за подкрепа реформа в Спешната помощ. Което означава, че на територията на цялата страна ще бъдат ремонтирани и изградени спешни центрове, включително оборудване, достатъчно на брой линейки, включително високо проходими линейки с цялото оборудване. Така че да можем на принципа, както го следваме и колегите ни от Румъния както направиха – да подкрепим и инфраструктурно, и като апаратура, и като линейки, и като спешни центрове територията на цялата страна. Втората до ден-днешен най-сериозна, най-тежка бих казала така част от програмата, която дебатът е много тежък – това е финансирането на малките населени места. Европейската политика, европейските фондове, Европейския фонд за регионално развитие е насочен основно към големите градове. Темата, която бих казала се подкрепя, се финансира – това са големите градове, това е градско развитие, големи, интелигентни градове. Именно затова политиката, позицията и финансирането винаги се е считало, че трябва да бъде за 10, 15, 20 от големите градове, където живее стандартно най-голяма част от населението. И това трябва да е фокусът на програмата Региони в растеж. България обаче имаме своите специфики и винаги сме настоявали и сме казвали, че да, освен най-големите ни градове, трябва да подкрепим и по-малките. Ето това е ябълката бих казала на раздора. Не в лошия смисъл, но това е – все пак да осигурим, макар и в много по-малък размер ...

Водещ: Нека да е ябълката на успеха.

Лиляна Павлова: Дай Боже да е ябълката на успеха. Така че ние за големите 39 града, в които живее 75% от населението на страната имаме потвърдено и осигурено финансирането. Общият бюджет на програмата е 3 млрд., от които 1,5 млрд. са именно за големите градове. Така че аз там съм уверена и спокойна, че ще подкрепим големите градове. В момента се опитваме все пак да договорим, макар и малко да финансираме и подкрепим малките градове, най-вече в посока постигане европейски политики да е енергийната ефективност като тема. Когато говорим енергийна ефективност обаче, говорим за обновяване на училища, детски градини, всички публични сгради на територията на тази община. Това ще направи сградите по-топли, по-уютни, с по-малки разходи и надявам се повече заетост в регионите. Поне в тази посока да успеем да осигурим финансиране, ще е огромен успех. Защото ще сме почти единствената от страните в Европа, която ще получи финансиране, макар и малко, за малките общини и градове. Това е нашата битка и ще продължим да я водим.

Водещ: Много ви благодаря, г-жо Павлова, за този разговор. Беше изключително пространен, но важен. Защото проблемите във вашия и съвкупно в други сектори, с които вие сте в една група предизвикват огромни притеснения в България, и главно предполагам и на вас.