Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за сутрешния блок на БНТ „Денят започва“

Репортер: Точно тези въпроси ще зададем на г-жа Павлова. Добро утро! Може ли държавата да помогне на тези райони, които пострадаха от свлачищата, колко пари са необходими и въобще какво може да направите?

Лиляна Павлова: Равносметката за цялата държава, за съжаление, е, че имаме активизиране на свлачищни и срутищни процеси на територията на почти цялата страна, включително областите, които имаха възможност последните дни лично да посетя и видях с очите си ситуацията си, тя е критична. Имаме свличания и срутища както по републиканските пътища, така и в районите, така и в самите общини, сгради, кооперации, включително има, които са със свлечен скат, така че ситуацията е сериозна. Начините да помогнем са няколко. От една страна, това е фонд „Солидарност”, по линия на европейската солидарност. Аз лично съм разпратила писма до всички областни управители, които да обобщят информацията за всяка една община, за всяко едно населено място, за да можем най-късно до 26 март, какъвто е срокът, да обобщим тази информация и да я изпратим по линия на фонд „Солидарност”, откъдето също можем да разчитаме при регионално бедствие да получим подкрепа. От друга страна, отново като министерство, в което имаме обобщена база данни и от геозащитите на територията на страната информация за превенция на свлачища, защото превенцията е най-важната. То когато вече е активно свлачището, нещата стават сложни и тогава вървим след събитията. Така че моето желание и моята идея е тогава, когато новата ОП за околна среда започне да функционира, там има предвиден бюджет от 60 млн.евро, с който също да можем да кандидатстваме. Министерството ще приготви също пакет с документи, ще кандидатстваме за превенция на свлачища както на пътища, така и по другите свлачища.

Репортер: Като казахте превенция, преди малко бяхме, нашите зрители видяха, пред Брюксел.16 в квартал в Кърджали, хората още преди две години са казали, че имат проблем, че забелязват напуквания и сега свлачището е на път да отнесе техния блок. Там пък кметът на Кърджали Хасан Азис каза, че не е получил помощ от междуведомствената комисия, че е изпратил такива искания и че държавата абдикира. Поне това бяха неговите думи преди половин час.

Лиляна Павлова: Най-лесно е оправданието държавата абдикира, но аз тук искам да кажа, че е ангажимент на кметовете на общини да бъдат на място, да следят за свлачищата на територията на тяхната община, да подават заявления и да правят проекти за превенция преди всичко разбира се и впоследствие ако е аварийно, както е в случая, тъй като аз видях сградата, видях снимки, имах снощи до късно среща и с кмета, и с областния управител. Към момента за това бедствие, което там имаме, за това свлачище няма подадено и няма заявено искане за финансиране за укрепване нито като укрепителна стена, ние чухме и хората, които живеят, на тях им е казано, вие си направете, но няма подадени към момента документи. Това не значи, че не може сега да се подаде както е механизмът, през областния управител на междуведомствената комисия за такива аварийни укрепвания може да се кандидатства, включително за проектирането им, защото това също е важна стъпка в този процес.

Репортер: Малко по-рано, в 6.50 ч бяхме в село Спией. Там са необходими по думите на кмета между 500 и 600 хил. лв. за възстановяване. Откъде трябва да търсят тези пари?

Лиляна Павлова: Да, ситуацията в Сипей също е сериозна, там има една къща, която е срутена и хората са изведени от нея, както има още 4 къщи, в които има проблем покрай свлачището. Но там има и другият проблем, хората отказват да излязат от къщите си, въпреки че има предоставена и възможност те да бъдат настанени на друго място. А по отношение на това какво трябва да направи общината, общината може да кандидатства в междуведомствената комисия за проектирането за укрепването на това свлачище, което се е активирало там, въпреки че в ситуацията, както казах, предвид, че навсякъде е такава, ще кандидатстват всички, но ще се прецизира в междуведомствената комисия към министъра на вътрешните работи и ще трябва да направят преглед на всички тези заявления.

Репортер: Колко време ще отнеме пострадалите да заживеят нормално? Чуваме много процедури, много срокове, но колко е това време?

Лиляна Павлова: Вижте, именно защото това отнема време, не само проектирането, но и укрепването на такъв тип свлачища, не случайно се предоставя възможност и тези хора могат да бъдат настанени както в случая тук в Кърджали има общежитие, което е подготвено за настаняване, така и във всяко населено място се предоставя такава възможност. Времето, нещата зависят от кметовете колко бързо могат да възложат проектирането и колко бързо могат да започнат укрепителните действия. Със сигурност отнема поне няколко месеца.

Репортер: Трябва ли да има по-добър диалог между различните институции и по-голямо партийно безпристрастие според вас?

Лиляна Павлова: Тук не смятам, че изобщо можем да говорим за партийно пристрастие или безпристрастие. Тук всичко е в ръцете на местните власти и съответно на компетентните държавни институции, които трябва да подготвят документите. Както казах, трябва да си пуснеш фиша, ако искаш да получиш финансиране или да си подадеш апликационната форма и да си предадеш проекта. Така че тук няма политика в този разговор. В този разговор има ангажираност и отговорност на тези, които трябва да проектират, да възложат и да укрепват превантивно или текущо такива проблемни райони.

Репортер: Числа, ако можем да кажем, колко, на каква сума възлизат щетите от бедствията, по пътищата какво се случва, какво ще успеете да направите за това те все пак да могат да се използват?

Лиляна Павлова: Все още няма пълна картина за цялата страна, тъй като включително всеки ден, всяка нощ имаме активни и активиращи се свлачища и срутища на пътищата. Аз мога да кажа от последните дни ситуацията е, примерно в района на Смолян, в района на Кърджали виждаме пътища, които са частично затворени поради свлачища. Дотук равносметката е между 15 и 20 млн. в зависимост в какъв мащаб и за какво укрепване говорим – дали само за аварийните, спешните действия, които са необходими да бъдат направени или за цялостното решаване на проблема. Но сумата със сигурност ще надхвърли 20 млн., необходими само за укрепване на най-спешните, най-важните и аварирали участъци от пътната мрежа, републиканската пътна мрежа на територията на цялата страна, проблемът е сериозен.

Репортер: Кабинетът създава фонд за обезщетения на граждани при бедствия, как ще работи той, необходим ли е? Виждаме, бедствия се случват постоянно, самата вие преди дни казахте, че очаквате 2015-та да определим като годината на свлачищата?

Лиляна Павлова: Да, моите очаквания, за съжаление, са такива, тепърва виждаме как се активизират свлачищните процеси. Аз очаквам 2015-та, особено пролетта след зимата и топенето на снеговете сериозно активизиране на всички свлачища на територията на цялата страна. Затова наистина нещата са много, много критични. Извън свлачища, това, което вие попитахте, да, в управленската програма на правителството е заложено създаването на т.нар. катастрофичен пул. Това е един механизъм, чрез който и собствениците на частни сгради да могат да получават подкрепа от държавата. Тук, разбира се, трябва да се има предвид, този механизъм тепърва се разработва от колегите, които се занимават с това, но това ще се базира на данъчната оценка на сградата, спрямо която плащат собствениците на тази сграда нормално и спрямо данъчната оценка, съответно като процент ще могат да получават и да кандидатстват за обезщетения за своите жилища и къщи.

Репортер: Като говорихме за данъци за сгради, санирането – друга важна тема, която в Кърджали предизвика едни широки дискусии. Каква е ситуацията тук? Ето, кметът каза, че вече са се задвижили, чухте го и рано сутринта, че вече няма само едно сдружение на собствеността. Какво трябва да направи отново местната власт и как ще си партнирате, за да се случи да бъде успешен този важен за хората проект?

Лиляна Павлова: Вчера имахме много хубава среща тук в Кърджали с домоуправители, с представители на Община Кърджали, както и на всички общини в региона. За моя радост, хората са не само положителни и активни, но ние виждаме вече, че има готовност и желание от около 10 сгради, които да участват в програмата, и предстои вече да работят с общината. По старата програма с европейско финансиране, ние имаме една вече в процес и още 6 сгради, които се реализират. Така че наистина интересът е голям. И още едно доказателство, както казах, не бива да се политизира процесът, Кърджали е доказателство, че можем да работим добре и да си партнираме. Важно е да има активност и от гражданите, и желание , и общината да си свърши максимално бързо работата за това да направи регистрацията и да избере фирмите, които ще реализират процеса, така че и в Кърджали, и навсякъде на територията на страната, на която бях, в последните дни и в Пловдив, и в Смолян, и в Благоевград, хората са положително настроени, има желание и интерес. Сега е важно да се извървят стъпките по процедурата, за да може да получат финансиране.

Репортер: Кога ще бъде решен с пострадалите пътища, въпрос от студиото, питат ни за конкретни срокове, можете ли да кажете?

Лиляна Павлова: За всеки път мога да кажа, че е различно. Например ако говорим пътя, по който сега включително минах, това е Асеновград – Смолян пътят, на който има едно голямо активно свлачище, то вече е частично укрепено. През следващите месеци ще започнем неговото укрепване, това е като един пример. Или пътят тук, който е Момчилград – Крумовград, той включително е затворен, защото е опасен за движение. Това, което говорихме вчера и тук с кметовете по места, ще се опитаме да направим една частична, специална лента за линейки, за да не удължаваме пътя на преминаване, тъй като укрепването на това свлачище ще е много сериозно и изисква много сериозен финансов ресурс, то все още е активно. Така че зависи от ситуацията, на всяко място е различно. Но това, което се стараем в момента е да направим аварийно укрепване на всички свлачища, да осигурим поне една лента за движение, за да нямаме затворени пътища, включително и по проходите на държавата...

Репортер: Колко време ще отнеме аварийното укрепване на пътищата?

Лиляна Павлова: Нека да кажем конкретен път. Както казах, в зависимост от ситуацията, състоянието на пътя, за всеки път е отделно. На някой отнема, аварийно за да пуснем движението, два-три дни или една седмица, но за цялостното отваряне на пътищата, ще ни отнеме минимум 5-6 месеца за големите участъци с най-големи срутвания, сривания и откъснати части от пътя, какъвто е примерът с пътя Батак – Доспат. Там ситуацията също е сериозна, има риск да затворим пътя към Доспат и затова усилията ни са насочени тази седмица аварийно да започнем укрепването на пътя, докато не сме го изгубили изцяло. А оттам нататък ще търсим финансиране за цялостното решаване на проблема.

Репортер: Т.е. трудно е да се ангажирате с много конкретно срокове. Но да кажем, една инвестиция от над 17 млн. стоеше дълго време замразена, става въпрос за лот 27. Ще бъде ли довършен, какво ще се случи?

Лиляна Павлова: Може би зрителите не знаят какво е лот 27, нека да обясним. По ОП "Регионално развитие" 2007 – 2013 г. финансирахме най-различни пътни отсечки на територията на цялата страна, над 800 км бяха рехабилитирани. Един от важните участъци в този пакет от пътища, които рехабилитирахме, е участъкът Смолян – Пампорово, Пампорово – Стойките в Смолянска област. На този пътен участък 3 години беше спряно строителството. Защо – защото беше избрана фирма, взе аванса, поработи малко, разкопа пътя и си отиде. След което ние прекратихме, естествено, договорът още тогава, 3 години съдебни дела, фирмата блокира държавата, фирмата направи така, че държавата да не може да избере нов изпълнител и да строи. Радвам се, че най-накрая, току-що имаме и последното решение на съда, в полза на държавата, беше осъден този изпълнител, така че оттук нататък ще проведем процедура, ще изберем изпълнител. Те са важни участъци и за туристическия поток към Пампорово, така и за въобще живеещите в региона. Надявам се до края на годината ще може да бъде реализиран тези 17 млн.лв., които имаме, да бъдат реализирани.