Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин“

Водеща: Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Не само за пътища, но и за саниране ще си говорим.
Водещ: 2015 г., четохме с Биляна, че ще построите 120 км нови магистрали.
Водеща: Нови магистрали и 340 км пътища.
Водещ: Възможно ли е това?
Лиляна Павлова: Мисията е възможна, определено. Даже правих по-точно изчисление – мисля, че можем да стигнем до 140 км новопостроени магистрали и над 300 км…
Водещ: Ама новопостроени…
Водеща: Оттук-оттам хванати, части от магистралите, като са започнати?
Лиляна Павлова: Всяка магистрала, всеки път, се строи на отделни лотове, така че отделни лотове на магистрали и изцяло завършена магистрала „Марица“ всъщност ще имаме през тази година завършена, плюс участъците, които са в строителство, на магистрала „Струма“.
Водещ: Искате ли да нарисуваме актуалните пътища къде ще се строи и къде не? Но да започнем с това – 120 км магистрали, 340 км пътища. Има ли обаче пари за почистването им, защото видяхме, че преди Нова година и около празниците имаше малко драма, и особено в Северозападна България - имаше и смъртни случаи на хора, които не са успели да стигнат до лечебните заведения?
Лиляна Павлова: Може би да започна първо с това. разбира се, при зимни условия винаги има ситуации като тази, която се случи около Коледа в Монтана. При много силен снеговалеж, много силен вятър и, разбира се, ТИР, който не спазва ограниченията за скорост и неподготвен за зимни условия, се обърна – създаде огромно задръстване, огромна тапа, която… снегорините стигаха дотам, за да го извадят, от навяванията на преспите, преспите станаха над 3-4 метра. Наистина имаше ситуация. Проверката показа, че смъртният случай не е поради причина премръзване или поради престой в колата, а други, медицински са причините. Но факт е, че извън този казус в Монтана ние нямаме критична ситуация, в която да са оставени бедствени хора или непочистени пътища. Така че искам да използвам случая и да благодаря на целия екип на АПИ и всички, които се занимават с поддържане, защото успяха във всички тези и много студени дни, и обледявания и замръзване на пътища, и снеговалежи да се справят по един добър начин, който да осигури безопасното завръщане. Факт е, ще ви дам един пример. Извън кризата, която се случи в област Монтана, която визирате, когато имахме над 900 обаждания в Ситуационния център - за питане за маршрути, за проблеми с хора, които чакат и се интересуват кое как се случва. Вчера, голямото завръщане - мисля, че този път можем да констатираме три важни неща. Първо – вслушаха се в апела на всички нас да се връщаме поетапно, а не всички едновременно в неделя вечерта, след дългите празници. Пътуването беше спокойно. Изключая една по-тежка катастрофа на 42-рия километър на „Тракия“, нямаме други тежки инциденти и нямаме проблеми, което означава, че вече и се вслушваме в това кои са маршрутите. Много обаждания имаме вече от желаещи, интересуващи се на нашия телефон 0700 13020 - кой маршрут да изберат, затворен ли е пътят, правилен ли е маршрутът, който избират.
Водеща: Като казвате за този телефон, ще ви прекъсна, тъй като, когато заваля снегът между Коледа и Нова година, аз трябваше да пътувам от Шумен за София и се опитах да ползвам тази телефонна линия – беше абсолютно блокирана. Нямаше никаква възможност…
Лиляна Павлова: Имаше наистина, аз затова казах – имахме 900 обаждания. Отделно през 112 - имаме изнесено работно място.
Водеща: Нямаше шанс, но пък мога да кажа, че интернет сайтът на пътната агенция поне беше достъпен, имаше вариант. Но ако трябва да сме честни, тази зима нямаше толкова голям сняг, колкото други зими. Времето беше благосклонно.
Лиляна Павлова: Миналата зима беше по-лека от тази…
Водещ: Да, тази предстои.
Лиляна Павлова: … от гледна точка, поне към този момент, на сняг. Тази зима беше по-скоро… тези дни са по-студени, с не чак толкова големи снеговалежи. Говорейки за сайтове, говорейки за информация, ако мога да използвам една интересна тема извън… После ще направим вече разбор и на магистрали, километри и пътища. Един различен елемент за пътищата и развитието на пътната мрежа – това е… Тази година правим нещо, освен самото строителство на пътища – ще се опитаме да бъдем по-интерактивни. Първото, което разработваме, това е специално приложение, безплатно за всички така наречени смартфони и таблети, на които, в момента, в който си вкараш маршрута, да получиш информация дали е отворен, дали е затворен пътят, дали има проблем и ситуация на него. С пари от европейско финансиране…
Водеща: Откога ще имаме достъп?
Лиляна Павлова: Срокът на изпълнение е шест месеца, сега започва работата, така че се надявам, че лятото на тази година още ще можем да направим пилотното тестване и въвеждане на тази система. Паралелно с това, това приложение, което ще разработим, правим най-накрая дългоочакваното автоматизиране на преброяването на колите по пътищата. Имаме пилотно отново поставени броячи на автомобили – нещо много важно. Нашата цел е това да бъде въведено за цялата пътна мрежа, за да спре ерата на хората, които седят и с едни хиксчета на едни листове, знаете, седят по пътищата и мерят и измерват – нещо, което е изключително неточно. И трето много важно – както е в повечето страни в Европа – да имаме електронни табла, на които да имаме ясна информация магистралата или пътното направление пред нас отворено ли е, има ли инцидент, да получаваме актуална информация на пътя и от тези табла. Така че ще се опитаме извън самото строителство, полагане на асфалт и ремонт на пътища, да бъдем и малко по-интерактивни спрямо новите технологии.
Водеща: Докато вие се предвижвате, ще кажа само следното: Давам пример за „Струма”, тъй като тя е приоритет за 2015 г. Общо „Струма” е 150 км, нали не бъркам?
Лиляна Павлова: Да.
Водеща: Дотук построени – 30 или 35 км.
Лиляна Павлова: Толкова.
Водеща: „Хемус” – общо 430 км, построени – 163 км.
Лиляна Павлова: Благодаря за този коментар. България отдавна трябва да си построи магистралите и магистралния пръстен. Затова толкова настояваме. Няма държава без магистрален пръстен. Държава без пътища от Древен Рим няма, така че където има пътища, има и икономика.
Водещ: Да, но пък от древните летописи, в България пътищата са кални и много тежки. Хайде, ще разгледаме и на картата, тъй като магистралата в момента стига до Шумен...
Водеща: Докато строим отсечката на „Хемус” - тази, която липсва...
Лиляна Павлова: Тази е много важна в този участък.
Водеща: Ще останат ли здрави обаче тези отсечки, да кажем, на „Хемус”, които вече са построени?
Лиляна Павлова: Да, планираме и ремонт, сега ще го покажем на картата.
Водещ: Мисля, че вече свикнахте да рисувате на нашата интерактивна маса. Откъде да започнем? Хайде „Хемус” да видим, защото може би тя е магистралата, която вълнува най-много хора в България.
Лиляна Павлова: Безспорно. Това са първите 60 км, които ние виждаме тук, това е от Ябланица до разклона Плевен-Ловеч. Много важен участък – 60 км. Сега януари ще обявим търга и се надявам до лятото да имаме избран изпълнител. Останалите участъци... ето така минава трасето, за да стигне до Шумен.
Водеща: Всъщност се вижда – от Ловеч, Велико Търново...
Лиляна Павлова: Другото, което отново тази година ще направим, извън избора на изпълнител и започването на строителството на тези 60 км, е ето този пътен възел тук, който е много важен да бъде изграден. Това е Шумен-Белокопитово. Всички знаят Т-образното кръстовище, което образува сериозни задръствания. Нашата амбиция е да достроим този участък. Дострояваме автомагистралата в участъка, плюс голям пътен възел, който вече да дават т.нар. безконфликтно преминаване и в посока Русе, и в посока магистралата за София.
Водещ: Добре, този участък тук, който виждаме маркиран в синьо, колко километра е и ще бъде ли готов за 2015 г.?
Лиляна Павлова: Не, за 2015 г. избираме изпълнител. Сега януари 2015 г. обявяваме търга и лятото на 2015 г. ще изберем изпълнител за започване на строителството на участъка от Ябланица до Ловеч – два лота, 2 изпълнителя, лятото на 2015 г. стартираме, срок на изпълнение – 2 години.
Водеща: Добре, 120 км от 2015 г. магистрали, които ще са лотове от отделните магистрали, които сме започнали. Кога „Хемус” ще бъде окончателно завършена, ако можем да сме полезни на хората и да кажем – примерно до 2020 г. ще имаме „Хемус” отначалото до края.
Лиляна Павлова: 2017 г. ще имаме и новите 60 км, както и участъка Шумен-Белокопитово – това ще са участъците, които ще са готови сега. До периода 2020 г. сме си поставили амбициозната задача да осигурим финансиране – виждате колко е голям участъкът, който ни предстои – това са около 250 км, за които е необходим огромен финансов ресурс, но ние разчитаме при подобряване на икономическата обстановка да можем да осигурим тези средства по линия на Световна банка и да можем да направим изграждането.
Водещ: Министър Павлова, кои са 120-те км, които ще бъдат готови 2015 г.?
Лиляна Павлова: Започва магистрала „Марица”, тя ще е готова изцяло през 2015 г., като тя е разделена в момента на 3 участъка, които се изграждат – лот 1, който е от Чирпан до Димитровград, имаме тук едни 10 км от старата магистрала „Марица”, на която лявото платно беше пуснато само по време на тройната коалиция, и другият участък. И трите участъка планираме да бъдат завършени лятото на тази година. Едните ще бъдат пуснати юни, другите август...
Водеща: Колко километра общо?
Лиляна Павлова: Те са средно по 35 км, значи 70 км, и тук 10 – около 80 км от изцяло направената магистрала „Марица” ще бъде завършена. Към тях можем да добавим Шумен-Белокопитово, тези 8 км, които също ще бъдат завършени...
Водещ: От „Струма” нещо ще бъде ли...
Лиляна Павлова: Както и „Струма”. Дупница-Благоевград ще бъде изцяло завършена октомври месец, както и участъка от Сандански до Петрич.
Водеща: Ето в тази част, можем да го видим на стената.
Лиляна Павлова: 55 км. тук...
Водеща: И стигаме до Гърция. Колко от „Струма”? 150 км.,които наистина звучат нищожно. Смисъл, струват ни се малко...
Лиляна Павлова: Дупница-Благоевград ще бъде изцяло изграден и завършен – това са 48 км. И 15 км. в участъка Сандански-Петрич.
Водещ: Аз виждам няколко червени петна, ако може така да ги нарека. Видин, виждам Казанлък с прословутия тунел, който не знам дали ще се строи, другата магистрала – Бургас-Варна, която също очакваме...
Лиляна Павлова: София-Калотина и София-Видин – това са ни най-критичните точки, бих казала, защото това са изключително важни стратегически пътни направления, за които за съжаление към момента нямаме финансиране. Както и Търново-Русе. Това са ни 4 основни пътни направления... Тунелът под Шипка все пак е в резервните проекти на ОП „Транспорт” заедно с тези 60 км. от „Хемус”, и аз вярвам, че за него ще направим необходимото и ще ги построим. Но за тези 4 пътни направления, с огромен финансов ресурс, разбира се, те са необходими да бъдат изградени, за тях ще търсим финансиране на принципа на публично-частно партньорство. Това са проектите, които сме подали и по плана „Юнкер”, това са проектите, които искаме да финансираме и в рамките на този фонд „Инфраструктура”, който ще създадем паралелно с въвеждането на т.нар. ТОЛ система, по която работим.
Водещ: И за да приключим с пътищата, северната дъга на околовръстното в София?
Лиляна Павлова: Това също е проект, който трябва да започне изграждането, за съжаление, тази година. Той има избран изпълнител и е осигурено финансиране отпреди една година, не се работи заради проблемите с отчужденията, така че това е участък, който също трябва тази година, надявам се да успеем, строителният сезон да започне по-рано и да можем да изградим и този участък, както и довършването на обхода.. Ето, обходът на Враца вече е готов, обходът на Монтана да довършим...
Това, което казах за фонд „Инфраструктура” и за тези 4 големи пътни направления, за които ще търсим финансиране, паралелно с този процес планираме въвеждането на ТОЛ-система...
Водеща: Кога ще почнем да си плащаме?
Лиляна Павлова: До края на 2015 г. трябва да разработим т.нар. бизнес модел, да преценим за кои пътища каква такса, как се въвежда. 2016 г. ще търсим финансиране и инвеститор, който на принципа на публично-частно партньорство да изгради тази система. И тя може да бъде въведена, знаете, от календарна година, от януари както въвеждаме винетки, вместо винетки.
Водеща: От 2016 г.?
Лиляна Павлова: От 2017 г. Така ще е по-справедливо – така камионите, така тези, които се движат най-много по пътищата, всъщност ще плащат повече, ще плащат за изминато разстояние, и тези, които най-много рушат, ще плащат доста по-скъпа цена. И от приходите на тези винетки ще можем, надявам се, поетапно да изграждаме тези важни пътни направления.
Водещ: А самите винетки отпадат ли?
Лиляна Павлова: Да, те поетапно ще отпаднат от 2017 г. Както ви казах, трябва да минем все пак към електронизиране на този процес, да можеш да си плащаш със SMS, онлайн...
Водещ: Говорим си за магистрали като пътища, обаче една важна магистрала може би ще бъде спряна. Всъщност не знаем какво ще се случва с „Южен поток”, но последните новини, които чухме тук покрай студа, че някакъв кораб с тръби е заседнал на бургаското пристанище. Продължава ли там, там като че ли нещо ври и кипи, нещо продължава да се готви. Откъде идва финансирането за всичко това?
Лиляна Павлова: На територията на България, знаете, строителството е спряно, така че на територията на България не се строи. Обаче по отношение на самата водна част на „Южен поток”, дружеството „Южен поток транспорт” работи по изграждането на „Южен поток”. Аз като министър, отговорен за издаването на строителните разрешения, мога да потвърдя, че строителни разрешения са издавани и продължават да бъдат издавани за изграждането и преминаването през акваторията в частта на България. Така че изграждането не е спряло в този му аспект, към момента поне, аз поне нямам официално уведомление за замразяване на тези строителни работи, за които от нас има издадени разрешения за строеж, парцеларни планове и т.н.
Водещ: Това се случва в българската акватория, така ли?
Лиляна Павлова: То се случва и в българската акватория. Но не се случва на българска територия.
Водещ: Това нещо ни интересува дали струва пари...
Лиляна Павлова: За българската държава – не. Това няма нищо общо с българската държава. Затова ви казвам, има две дружества – „Южен поток транспорт” и „Южен поток България”. „Южен поток България” строителни дейности не извършва, няма активен договор, по който да се строи. Докато „Южен поток транспорт” – голямото дружество, което изгражда основната част на газопровода, то работи, или поне ние не сме уведомени да е спряно. Аз лично съм пуснала запитване към „Южен поток транспорт”, на които последно подписах едно влезло в сила разрешение, със запитване да продължим ли процедура за избор на оценител на морското дъно – това е една много интересна процедура, която трябва да проведем, за да може България да получи своето обезщетение за това, че някой ще работи по морското ни дъно. Когато получа този договор, ще дам съответната информация.
Водещ: Все още, може би, но не знаем, не е спрян.
Лиляна Павлова: Все ще, може би, за основното трасе. По отношение на България...
Водеща: Да поговорим за нещо важно, обаче, за хората, които живеят в панелни жилища. Държавата дава 1 млрд. или над 1 млрд. лева – вие ще кажете точно, но челото на Стандарт казва над 1 млрд., 1,5 млрд. за саниране на жилища. Сега да кажем кои ще са тези, ще стигнат ли парите за всички желаещи, които ще имат възможност да си направят жилищата енергийно ефективни.
Лиляна Павлова: Това беше наш ангажимент и в предизборната кампания, и в управленската програма, така че да – осигурени са и от тази година имаме 1 млрд. на разположение за гаранция за създаването на този фонд за саниране.
Водещ: И веднага дойдоха критиките, че само 200 блока ще могат да бъдат... или по-малко.
Лиляна Павлова: Само да кажа – това все пак е началото. Както поехме ангажимент, започваме със създаването на фонд, който да набира финансов ресурс. Започваме с 1 млрд., а това е една много сериозна инвестиция, която да направим, отново започвайки с най-големите, най-проблемните – това са панелните сгради. Създавайки този фонд, използвам да кажа, че оттук нататък нещата вече са в ръцете на общините, на които е делегирано с тези средства да изберат изпълнители и да направят реализацията на тези блокове. Какво е изискването? Блокът да има минимум 36 апартамента, за да адресираме наистина най-големите блокове, но това е като начало. Ако позволите да кажа как го планираме напред в годините. 2015 г. с този 1 млрд. да започнем първите блокове, панелните, с 36 жилища. Всички останали сгради, защото имаше един елемент, че едва ли не пренебрегваме по-малките жилищни сгради и друг вид строителство – тухлено и т.н. ...
Водещ: ЕПК влиза ли, между другото?
Лиляна Павлова: ЕПК-тата влизат, разбира се. Панел стоманобетонни, влизат, разбира се. Но отново 36 апартамента е изискването. Н друго важно уточнение – това е едната национална програма, с която санираме на 100% този фонд. Всички останали жилищни сгради с под 36 апартамента, или сгради, които са различни от панелни и стоманобетонни, също ще получат възможност да кандидатстват за финансиране, отново през общините, само че в програмата с европейско финансира „Региони в растеж”, която се надяваме да бъде одобрена от Европа – знаете, има закъснение в одобрението. Но до 2016 г. да получат и по-малките сгради, което е важно уточнение. Понеже получих едно запитване във Фейсбук за еднофамилните жилищни сгради, искам да кажа, че се стараем да покрием в пълен спектър, и от 2016 г., говорихме и с министъра на околната среда, дали от фонда, с който събираме финансиране от емисиите, да не подкрепяме със също еднократни субсидии и еднофамилните жилищни сгради за поставяне на доларни панели на покривите. Ще се мисли и в тази посока. Опитваме се да създадем солидарен модел, който да покрие в максимална степен цялостния жилищен фонд.
Водеща: Давате възможност на хората да санират с европейски пари от доста време, по ОП „Регионално развитие”. Помощта беше 50%, после я качихте на 75%, сега обещахте дофинансирането да се поеме от държавата за тези, които не могат, и да стане 100%. Колко обаче от подадените проекти бяха одобрени и колко санирани сгради имаме ние по ОПРР?
Лиляна Павлова: Факт е, че по ОПРР програмата, когато започна с 50%, имаше малък...
Водеща: Кога започна програмата?
Лиляна Павлова: 2012 г. започна, през юли месец. Като до 2013 г. всъщност имаше подадени около 100 заявления. Но оттам нататък програмата замря. За съжаление 2013 г. нищо не се случи по цялата програма, чак до 2014 г. Едва лятото сега и септември 2014 г., миналата година, бяха избрани изпълнители, които да правят реализация по тези сгради. 2 има изцяло завършени, 52 са в процес - едно на проектиране, други на започване на строителството. И смятам, че още около 50 сгради ще можем да изградим. Така че 2015 г. се надявам, че около 100 сгради ще могат да бъдат завършени по тази програма, именно защото осигуряваме и компенсацията...
Водещ: Има прекалено тежка процедура ли, хората трудно правят въпросните сдружения, за да кандидатстват, защото знаем, че 36 апартамента...
Водеща: Една година средно, аз си спомням, кат репортер съм правила репортажи, не един и два, точно за тази програма, неслучайно ви върнах на 2012 г., до 2015 г. само 2 сгради. Това е изключително малко, това е нищожен брой усвоени...
Лиляна Павлова: Но трябва да отбележим, че в този период година и половина правителството „Орешарски” не работеше.
Водеща: Средно около 1 година, казаха хората тогава, отнема подаването на документи и задвижването на цялата процедура.
Лиляна Павлова: Първият проблем е регистрирането на сдружението. След което трябва да се регистрира и да получи БУЛСТАТ. Това, при условия, че хората трябва да дават пари, просто не искаха да го правят.
Водеща: Сега ще има ли промяна?
Лиляна Павлова: Сега, според мен, ще има промяна, защото най-малкото няма да трябва да дават пари когато правят сдружението, регистрират се при кандидатстването, а ще го правим безвъзмездно.
Водещ: А сега няма ли да влезете в другия капан, в който едните ще кажат а защо одобрявате тези, а не одобрявате нас?
Лиляна Павлова: Аз разчитам, че кметовете ще са достатъчно активни, за да направят необходимото в максимален брой сгради едновременно да бъдат правени, избирайки с рамкови договори много на брой малки изпълнители, за да могат едновременно да отидат във всички сгради, които... Какво са направили, може би, трябва да кажем и за нашите зрители. Трябва етажната собственост да има официално събрание, на което да се вземе това решение от минимум 67% от живеещите, да подаде документите и да бъде регистрирано като сдружение официално, като юридическо лице да получи БУЛСТАТ, и да кандидатства в общината и да предостави правомощия на общината.
Водещ: Отново ли най-изгодните оферти, от гледна точка на това материали с по-ниско качество, фирми, които предлагат по-евтин труд...
Лиляна Павлова: Надявам се, че няма да е така.
Водещ: Защото знаем, че това няма да доведе до нещо добро. Аз лично съм виждал санирани сгради, след градушката бяха на дупки. Защото мазилката от 1975 г. издържа явно повече от мазилката през 2015 г.
Лиляна Павлова: Винаги има този риск, но аз разчитам първо на това, че енергиен одит ще бъде направен на всяка сграда, както и конструктивно изследване, за да видим дали тя е конструктивно устойчива. Предписанията, които се дават след това, в ръцете на общините и на строителния контрол на всяка община е да контролира именно качеството на материалите и продуктите, те да са сертифицирани, а не да са тези, за които вие говорите. Няма да е лесен процесът, но трябва да положим всички усилия.
Водещ: Като говорим за това, четох една статия преди ден, че ГЕРБ ще санира Реформаторския блок, коалицията обаче стана с още двама партньори. Какво се случва, ще оцелеете ли през 2015 г.?
Лиляна Павлова: Аз смятам, че в рамките на екипната работа, която имаме ние като кабинет, като Министерски съвет, с колегите министри, нещата се случват по един добър начин, имаме една добра комуникация. Бих казала, че с всяко едно заседание бих потвърдила, че става по-добре, по-добре се сработваме, комуникираме и работим.
Водещ: За пенсиите май много не се разбрахте.
Лиляна Павлова: Вижте, винаги има критични проблемни точки, по които ще има дебати и диалог. Но е по-добре да го изговорим, да се видят всички гледни точки. Ако пък сме прекалено диалогични и казваме, че всичко ни е чудесно, ще бъде според мен по-подозрително. Това е като в едно семейство – няма как винаги във всичко да има разбирателство.
Водеща: Значи сте си много близки.
Лиляна Павлова: Така че се надявам, че ще се разберем и ще намерим най-доброто решение.