Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за в. „Сега“: Започва ремонт и по новите участъци от магистрала "Тракия"

Лиляна Павлова е за втори път министър на регионалното развитие в правителство, оглавено от Бойко Борисов. Тя е завършила МИО в УНСС, магистър е по публична администрация и доктор по икономика. От 1997 до 1999 г. трупа опит в програма ФАР, след това в ИСПА към МРРБ, а от 2002 до 2009 г. - в дирекция "Национален фонд" в Министерство на финансите. Става заместник на Росен Плевнелиев, докато той е министър на регионалното развитие, а след това поема поста му.

- Министър Павлова, след като стана ясно, че пропуканата магистрала "Струма" ще се ремонтира от строителя, планирате ли това и за нагънатите участъци от "Тракия"? Там също има действащ гаранционен срок.

- Да, строителите са подписали договор и съответните гаранции. На лот 2 на "Тракия" - Стара Загора-Нова Загора, неравностите са от неукрепени почви. Те идват от това, че липсва добро отводняване. Процедурата за този участък беше такава - каквато и да е геологията, строителят изпълнява проекта и рисковете са за негова сметка. Така че предстои този участък да се поправи. Напред във времето ще има още много отводнителни мерки - не само по "Тракия", но и по други пътища. Ситуацията е различна поради промяната в климата. Имаме проблеми с пътищата - виждате как се сриват скални маси все по-често на различни места, подкопават се подпорни стени.

- Но как е възможно за довършителни работи по магистрала "Марица" да се дадат още над 40 млн. лева? Това е една четвърт стойността на целия договор за този участък.

- Аналогично беше положението за магистрала "Тракия" лот 4 (Ямбол-Карнобат). Там обществени поръчки са възлагани, без да се актуализират проектите, геоложките проучвания също са от 2005 - 2006 г. Тези проучвания са неточни, следователно доведоха и до неправилно проектирани дейности по укрепването на терена на магистралата. Затова не бяха отразени и подпочвените води. Към 2014 - 2015 г. ситуацията след проливните дъждове и наводнения е променила подпочвените води, геологията е различна. Затова за "Тракия" е добре, че дадохме допълнително средства и се направи укрепването. Сега, ако пътувате, ще видите и от двете страни езера в полето. Ако не беше укрепена магистралата, щяхме да имаме сериозен проблем.

Предишното правителство също даде за лот 2 на "Марица" (отсечката Димитровград-Харманли) 20 млн. лв. за укрепителни работи, сега дойде време и за лот 1 - между Оризово и Димитровград. Наложи се препроектиране на откосите, допълнителни мерки за отводняване, ще има допълнителни пилоти, т. нар. пясъчни колони и др. укрепителни съоръжения. Всичко това оскъпява проекта и е неизбежно, ако не искаме да потъне магистралата. Иначе вариантът с промяна на трасето, отчуждения и какво ли още не би бил много по-скъп.

- Сериозно компрометиран европейски проект е отсечката на магистрала "Струма" до гръцката граница. Кога е крайният срок на фирма "Актор" и как върви строежът сега?

- Договорът е в сила със срок до март и не беше прекратен. Преди Коледа сключихме анекс, който дава нов план за изпълнение и нови технически параметри със срок 1 август. Минахме по трасето и видяхме, че може да се полага основата, има възможност да се изпълни в този срок. Работата започна, макар и с по-забавени темпове заради забраната за строителни работи през зимния период. Вече са наети допълнителни доставчици, имат договори с кариери и асфалтови бази и са налице всички предпоставки за завършване на обекта.

- А има ли увеличение на заплащането в този анекс?

- Не, допълнително финансиране в договора няма. Има други дейности, които ще се наложи да се правят - като разрушени пътища например.

- Какви проекти предложихте по плана "Юнкер"?

- Нашето министерство предложи две групи проекти. Едната включва енергийната ефективност - в дългосрочен план ни трябват около 4 млрд. лева. Това е и един от приоритетите на плана "Юнкер". Второто направление са ключови пътни проекти - София-Калотина, София-Видин, В. Търново-Русе, плюс продължението на магистрала "Хемус", тунелът под Шипка, "Черно море". Втората група е внесена с МОСВ - това е пакет с проекти във водната инфраструктура.

- А каква част от северната скоростна тангента ще се изпълни през този програмен период с европейско финансиране до края на годината и каква част ще остане за 2016 г. и довършване от бюджета?

- Проектът е за 180 млн. лева. Уви, миналата година нищо не беше направено. Проектирали са, но не е започнато строителството. Целта ни е "съществено завършване" - а именно трасето да е готово поне до пласт биндер. Това е линеен обект, но не е толкова елементарен, защото на 15 километра има 18 съоръжения.

- Преди време проверихте обекти по програма "Регионално развитие". На какви нарушения се натъкнахте?

- Получавах сигнали още като депутат за определени проекти, че не се изпълняват качествено. Затова лично исках да видя резултата. Много бях разочарована от видяното на пещерата "Леденика" - изпълнението е абсолютна гротеска. Тази природна забележителност е отлично място за привличане на туристи. Пред входа на пещерата обаче се вижда скала от стиропор вместо предвидената по проект прозрачна устойчива композиция. Още преди да е въведен в експлоатация обектът, той е олющен, надран и е пред разпад. Т. нар. "охлюв", в чиято форма е сцената на амфитеатъра, пък е изпълнен така, че дете не може да се качи, а възрастен - само ако е с равни спортни обувки. Защото е изпълнено от всички страни с много стръмни скатове. Да не говорим за невъзможния достъп на хора с увреждания.

- Има ли вече наложени санкции?

- Има предписания по лошото качество, както и за обществените поръчки. Едната фирма, първоначално избрана за даден компонент, й е променен договорът и е получила още един компонент. Тази обществена поръчка няма да я признаем изобщо и няма да платим, така финансовата корекция ще е 100%. Проектът е замразен от доста време, защото не беше избран изпълнител за вътрешната част на пещерата. Тепърва ще се изпълняват тези предписания и ще се отразят всички корекции. Друг подобен неуспешен проект за мен е в Перник.

Да не забравяме, че има и много добре изпълнени проекти - като този за туристическата атракция на остров Св. Анастасия например. Става дума за сериозни средства, вложени в тези атракции. И е грехота, когато общините не могат да си развият проекта и да се възползват от европейското финансиране. Все пак проектът за "Леденика" е за над 5 млн. лева.

- Как ще изпълним условията на ЕК за водната реформа? Преломната 2016 г. наближава.

- До края на 2016 г. трябва да извървим ключовите стъпки. Първата е направена чрез вече приетата стратегия - обособихме 28 водни територии според областите. Втората стъпка е да изберем по 1 оператор - направили сме го за 16 области. Третата стъпка е да има регионално прединвестиционно проучване за всяка от 28-те области. Проучванията отнемат около 18-20 месеца. Един пилотен проект на такова проучване е готов - на Смолян. София също е напреднала и предстои възлагане. За още 15 ще обявим търг за избор на изпълнители за регионалните проучвания. Така че до 2016 г. поне за тези 16-17 територии, които отговарят на изискванията на реформата, ще можем да вървим напред. За останалите предизвикателството продължава. Всички, които не искат да се окрупняват, трябва да знаят, че няма да могат да получат финансиране. За тях ще трябва да се търси бюджетно финансиране, ПУДООС и финансови институции.

- Ако говорим за платеното преминаване по пътищата, в крайна сметка ще има ли тол такси за леките коли и ако не, то електронни винетки ли са по-реалистичният вариант за страната, който би бил и социално по-поносим?

- През декември ще можем да дадем отговори. Ако ги знаехме, нямаше да наемем Световната банка за бизнес плана, модела, финансовия анализ и анализа на трафика. Дадохме примери какви са възможните тол системи. Едната е за плащане по съществуващата мрежа с електронна винетка и тол такси на километър за преминаващите тежкотоварни автомобили, както е в Австрия. Вторият модел е да се търси инвеститор, както направиха Словения или Хърватска, който ще изгражда системата и ще събира такса - тогава в нея влиза цената на инвестицията. След като се изплати за определен период, става част от републиканската пътна мрежа и се минава на електронна винетка. Теоретично и двете системи са приложими, въпросът е как ще се въвеждат поетапно в годините. Изчислили сме, че оптималният вариант е въвеждане на промени най-рано от 2018 г. По директива от 2017 г. нататък трябва да го направим. Въпросът е за осигуряване на финансирането.

- А проблемът, за който експерти напомниха, че не може по магистрали, изградени с европейски средства, да се въвеждат тол такси?

- Точно затова ние няма да прилагаме тол таксата за вече построените пътища, а за тези, които тепърва ще се строят. Винетките сега са част от системата за поддръжка и ние не можем да ги премахнем.

- Реално излиза, че ако пътуваш до Бургас, ще е по-евтино, отколкото до Видин например.

- Уви, да, ако си бяхме построили по-рано повече пътища, щяхме да сме в по-добра ситуация. Разбира се, ще се постараем в максимална степен да използваме безвъзмездни средства. Но Европа вече има други приоритети - иновации, интелигентен растеж и развитие, зелен транспорт.