Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за в. „Строител“: Реално очаквам строителство по новата ОПРР през 2016 г.

-Г-жо министър, има много поводи, и то хубави, за да поискаме това интервю. Но все пак ще започна с поздрав за наградата "Млад световен лидер", с която бяхте отличена по време на 26-ото издание на Световния икономически форум „Кранс Монтана“ в Брюксел. Разкажете ни повече за нея и за самото събитие.

Форумът, който се провежда всяка година, има специална част, отредена за номинация на млади лидери, от една страна, и от друга, за така наречените „leaders of tomorrow“, които отново са в категорията млади хора от различни сектори, представители на частния бизнес и такива на отделни правителства. Това е признание за съчетание от професионалния, академичния опит и работата, с която е ангажиран съответният млад лидер. Номинацията, след като бъде присъдена, поражда ангажимент в следващите 3 години отличеният да се включва в инициативите на форума или да организира собствени, каквато всъщност е моята идея. Участвах в много интересен панел, свързан с развитието на Югоизточна Европа, със специален фокус върху Балканите - за това какви са потенциалът и проблемите тук. А те не са малко. България се намира в предизвикателна среда и затова моята лична амбиция е, тъй като в момента сме остров на стабилност в една нестабилна ситуация в региона, да заемем достойното си място и да бъдем лидер и двигател на Балканите. Имаме огромното предимство да сме държава - член на ЕС и НАТО, на кръстопът сме между Балканите и Близкия изток, Русия и страните от бившето ОНД. Единствената страна в Европа сме, през която минават 5 от 10-те трансевропейски коридора, и мисля, че трябва да бъдем по-активни и с водеща роля в региона. А и нашето министерство, което отговаря за програмите за трансгранично сътрудничество и макрорегионалните стратегии, също има своята възможност да бъде двигател в този процес. Това са инициативите, които лично смятам да представям следващите три години като част от младите хора, които имаме ангажимент във форума, и се надявам, че ще привлечем още такива за каузата.

ОПРР Вече е одобрена. Какви са основните параметри на програмата в окончателния й вид - приоритетни оси, средства, бенефициенти, брой градове? Каква е частта, пряко касаеща строителния бранш?

ОПРР не само беше одобрена, но сме положили и основата да започне работата по първите проекти за финансиране. Програмата, от една страна, прилича много на досегашната. От друга, фокусът е в стремежа ни регионите да реализират растеж. Тук се залага много повече на ръста, а за да имаме такъв, трябва повече инфраструктура, която да е по-добра и по-интегрирана. Досега се финансираха по-скоро проекти на парче и се подаваха в зависимост от желанието и активността на кмета. Това вече е коренно променено. Първо, имаме предварително подбрани проекти. Те трябва да са интегрирани помежду си, а не да са самоцелни идеи. Имаме и кръстосано финансиране, и по-добра координация. Например когато правим инфраструктура, меките мерки по Европейския социален фонд са с по-добра координация. Там, където говорим за основна инфраструктура, за по-добър ефект от проектите, вече го няма конкурентния подбор. Досега имаше състезание между неравни партньори, в което се бореха малки с големи общини. Сега местните власти не са само бенефициенти, но и междинни звена по отношение на избора на проекти. Напълно сме им делегирали правото да решават кои и какви проекти да реализират, кои да са допустимите дейности по тях и да носят отговорност за реализацията на инвестициите.

Ако погледнем как е разпределена програмата, почти 55% от финансирането са в първа приоритетна ос "Подобряване на градската среда, устойчиво градско развитие". Така че това е специалният фокус - 39 общини и мерки, свързани предимно с инфраструктура и строителство. Бюджетът е близо 1,5 млрд. лв. Това са инвестиции в градска среда, улици, подлези, надлези, паркове, детски и спортни площадки. Втората категория са проекти, свързани с градския транспорт и подобряването му. Тук говорим за въвеждане на системи за управление на трафика, електронни табла, електронни спирки и нови превозни средства за обществения транспорт. Третата категория е ремонт и енергийна ефективност на училища, детски градини, културна и социална инфраструктура и, разбира се, енергийна ефективност на частния и публичен сграден фонд. Така че възможностите за строителния бранш са големи.

Втората приоритетна ос е насочена към малките 28 общини. Там отново имаме енергийна ефективност на публични и частни сгради и на всички налични постройки, които могат да кандидатстват в 28-те по-малки населени места.

Имаме приоритетна ос, свързана с подобряването на пътната инфраструктура - пътища 1-ви, 2-ри, 3-ти клас като инвестиции. Друга е насочена към образователна инфраструктура. Освен ремонт по нея се предвижда изграждането на специализирани учебни лаборатории за практически занимания.

Следващата ос на оперативната програма е развитие на туристическа инфраструктура чрез финансов инженеринг и безвъзмездна помощ.

И в новия програмен период нашата Оперативна програма ще подкрепи сектор "Здравеопазване"- реформата в спешната помощ е особено важна тема. Тя включва изграждането на 198 спешни центъра и техните филиали в 28-те областни града и в 34-те големи многопрофилни болници, както и в техните филиали в страната. Това означава осигуряване на оборудване, ремонт и изграждане на стационари. Отделно предвиждаме придобиването на минимум 300 линейки с пълно оборудване за спешна помощ. Разбира се, трябва да се направи обучение на квалифицирани екипи.

Това са дейностите, които предвиждаме по програмата. Социална, здравна, културно-историческа, туристическа, образователна инфраструктура, градска среда и пътища - в тези сфери са инвестициите. От тези инвестиции 90% са насочени към строителния бранш. Членовете на КСБ трябва да знаят, че предстои значителен обем инвестиции в инфраструктура.

Кои са първите стъпки, които предстоят? Имаме ли готови проекти, с които веднага да стартира програмата? Какъв е реалистичният срок?

Имаме много научени уроци от старата програма. Инвестирахме в подготовката на проектни предложения и разполагаме с предварително подготвени технически и работни проекти, дори повече, отколкото може да финансираме първоначално. Общините имат ангажимент до септември да представят своите инвестиционни програми на базата на интегрираните планове, да сключим конкретни споразумения, а те да приоритизират по важност и по видове дейности проектите и да обявят тръжните процедури. Така че до края на годината първите договори биха могли да са факт, стига общините да са готови да рискуват да извършват паралелно процедурите. Но със сигурност местните избори, кампанията и формирането на новите общински съвети ще забавят процесите. Реално очаквам откриване на строителния сезон през 2016 г.

До края на 2015 г. трябва да приключат и разплащанията по проектите от предходния програмен период. Какво показват цифрите - колко са разплатените средства и колко трябва да бъдат усвоени до края на годината?

Разплатените средства са над 83%, което е много добър резултат. По-важното е, че трябва да имаме силен ритъм по разплащанията до края на годината, за да сме сигурни, че няма да се окажем в ситуация, в която проектите да останат за сметка на бенефициентите. Ако трябва да говорим в числа, към момента от 3,1 млрд. лв. бюджет на програмата са разплатени 2,6 млрд. лв. Надявам се, че до края на 2015 г., когато трябва да завършим обектите, бихме могли да се справим с над 93%, но пак казвам - това е при условие, че бенефициентите изпълняват успешно условията на програмата. Имаме идентифицирани и рискови проекти за около 100 млн. лв., но още в началото на юни в Комитета по наблюдение взехме решение и сме гарантирали допълнителни проекти за 118 млн. лв., така че във всеки един момент, ако имаме неусвоени средства или част от плащанията не бъдат реализирани за сметка на програмата, да ги заместим с други проекти. Това са проекти по зелена градска среда, проектът на Стара Загора за 55 нови автобуса, които трябва да бъдат купени, и проектите, свързани с подкрепа за здравеопазването, при които също имаме отпуснато допълнително финансиране за специализирана техника за онкологични заболявания. Надявам се, че този план за управление на риска - при освобождаване на ресурс по даден проект веднага да се допълва с чакащ проект, ще ни даде възможност да минимизираме загубите. Нищо в живота не е идеално, но всичко над 93% усвояване е изключително, защото този програмен период реално не стартира през 2007 г., а след 2009-а. Имаше непълни проекти, такива с лошо качество, спиране на програмата и плащанията по нея, така че след тези предизвикателства резултат над 93% би бил огромен успех.

Аз съм притеснена, защото Всички наши бенефициенти имат забавяне в графика за разплащанията. Темпът, който е заложен и необходим, не се спазва в момента. Това е новина, но със знак минус. Бенефициентите разплащат и изпълняват по-бавно от очакваното и не следват месечните прогнози за разплащане. Което крие два риска - единият е да се измести усвояването, но все пак да успеем в края на годината, а другият е да не могат да изпълнят проектите, което ще означава, че ще трябва да ги довършат за тяхна сметка. Това не означава, че губим проекта. Ако обектът не е въведен в експлоатация и не е разплатен до декември, бенефициентите могат да го довършат и през 2016 г., но това, което остава за разплащане, трябва да бъде за сметка на техния бюджет. Аз съм сигурна, че както обикновено в  последния момент ще се засилят дейностите, но това не трябва да е за сметка на качеството. Така че към днешна дата нещата са притеснителни, но проблемът е преодолим, ако бенефициентите се мобилизират.

Какъв съвет бихте дали на общините и строителите преди старта на новата ОПРР?

В общи линии- на базата на научените уроци от първия програмен период няколко са най-Важните съвета, които бих дала. Първо - повишено Внимание от страна на общините като възложители, защото сме им дали повече права, но това носи и много повече отговорности. Трябва да знаеш какво искаш, за да го получиш. Те сами трябва да изберат и да са сигурни в своите проекти. Второто са обществените поръчки. Необходима е максимална прецизност, защото проблемите идваха от тръжните процедури. Лошото качество на изпълнение заедно с недобър контрол доведе до това, да има много санкционирани проекти. Сега ще следим строго за качеството и срока. Бих казала, че практиката да се участва с прекалено ниски цени доведе до тази ситуация. Апелирам към строителния бранш и КСБ да се придържаме към принципи, защото цената идва от бизнеса и той трябва да знае, че ако искаме да прогресираме, то това няма да стане с нереалистично ниски цени.

Ще успеем ли да изпълним изискванията на Брюксел за реформата във водния сектор? Ще бъде ли възможно прехвърлянето на готови, но нереализирани през предишния програмен период проекти?

За да стартира изпълнението на ОПОС, има два важни фактора. Първо е задължителното макроикономическо условие, което трябва да изпълним до края на 2016 г. То е да направим необходимите стъпки за реализацията на реформата. Първата беше да приемем стратегията, това че имаме 28 области с 28 Водни територии, 28 Водни асоциации за тях, които са взели решение да имат един оператор и са избрали да сключат с него договор и държавата да му прехвърли активите, които сега се управляват от различни ВиК дружества. По-голямата част от работата в тази посока е свършена. Асоциациите са факт без 5, които не са Взели решение за избор на оператор. За 15 области имаме избран по един оператор. Договорът за прехвърляне на активите е готов, документът за предоставяне на правата от асоциациите от името на държавата и общините на ВиК оператора също е завършен и е в процес на съгласуване, активите са описани като част от него. Така че първата половина от изискванията е почти изпълнена. Въпрос на технология е до края на годината или началото на следващата реформата да се случи. Защо посочвам толкова дълъг период? Договорът е готов и активите са описани, но за да може асоциацията да ги прехвърли и договорите да се подпишат, трябва да има решение на общинските съвети, а те - с оглед на местните избори, от септември до ноември няма да могат да вземат такива. След като се формират новите местни парламенти, ще финализираме и тази част. Първото подусловие е изпълнено.

Второто е, че ЕК категорично отказва да финансира на парче, както и да подкрепя различни проекти на отделни общини. От Брюксел искат да имаме едно прединвестиционно проучване, една апликационна форма, която да покрива v представя инвестицията за цялата област и територия. Затова сме изготвили тръжната процедура и изискванията за избор на консултанти, така както изисква ЕК. Те ще анализират нуждите на Всяка област и ВиК на основата на готовите генерални планове. Но за съжаление от ЕК настояват за допълнителни компоненти в тази тръжна процедура, което ще ни забави с около месец. Надявам се, че до края на юли ще изчистим коментарите на Комисията. Това е едната страна, за която отговаряме като министерство, което координира реформата -преходът бенефициенти да станат ВиК дружествата и да имаме една Водна територия с един оператор.

По отношение на проектите - има много готови, неизпълнени, но приети проекти за финансиране в този програмен период по ОПОС. Тук МОСВ има Водеща роля в преговорите с ЕК с наша подкрепа. Предложението ни е проектите, които са готови и одобрени за финансиране през този програмен период, да не чакат реформата, а да се изпълняват паралелно. Те са 4 големи проекта няколко по-малки. Ясно е, че ще са част от бъдещия ПИП, защото са важни за съответната област. Ако Брюксел не се съгласи те да започнат да се изпълняват от общините, това ще означава, че преди 2018 г. няма да имаме реални инвестиционни проекти във водния сектор. Трябва да е ясно, че ако не се даде възможност готовите проекти да се реализират паралелно с изготвянето на ПИП на 15-те области, до 2018 г. няма да има инвестиции в строителството на Водния сектор. Преговорите продължават.

Как се развива националната програма за енергийна ефективност?

Програмата напредва с изключителни темпове. Само за първите 4 месеца напредъкът е сериозен. Имаме над 2000 сдружения и от тях над 1020 Вече са сключили договори за изпълнение с ББР. Следващите седмици ще станат над 1200 - това е огромен напредък, който означава, че до края на годината ще може да договорим над 2000 сгради. Приемам го като изключителен успех. За момента първенци са Благоевград, защото там започна реално строителство и в края на август чакаме готови първите сгради. Тогава ще се види разликата и ще се върви напред. Колкото повече сгради покажем като добър пример, толкова повече ще сме аргументирани да получим още 1 млрд. лв. за програмата, което е нашата амбиция. Следим строго да се спазват изискванията, защото в крайна сметка тази програма, освен да направи домовете по-красиви, топли и уютни, е и инвестиция в строителния бранш. Изискваме всяка сграда да е с отделен изпълнител, за да има повече работа за малките и средните фирми. С три общини имахме сериозни пререкания. Едната прекрати търга за изпълнител, който беше за 16 млн. лв. за всички сгради. Казахме, че няма да го финансираме, и агонията приключи. Повтарям - перспективата тепърва ще се отвори за строителния бранш през тази и следващата година, защото има много сгради. Средната стойност на една голяма панелна сграда е 500 хил. лв. Това е сериозна инвестиция.

Какви са другите актуални теми в дневния ред на МРРБ?

Плажове, кадастър и Пътна инфраструктура. Този сезон стопанисването и управлението на плажовете остава преходно при нас, преди да премине към Министерството на туризма. От тях зависи да напишат промени в закона и концепцията, по която това трябва да се случи. МРРБ ще довърши сезона до 1 октомври със сигурност. В момента сме наели 6 геодезични фирми, които да правят замервани-ята, дали има осигурени 50% свободна площ, както и дали не се надвишава броят преместваеми обекти. Нашите екипи са вече на място, за да проверяват дали има достатъчно спасители, лекарски екипи и почистване. До края на юли ще са налице резултати от проверките и ще направим обобщение за междинната ситуация. Разбира се, в края на сезона ще направим и пълен разбор. Довършваме процедурите за концесии. Някои успешно, някои неуспешно, но това не е проблем, тъй като ще влязат в сила от следващата година и няма да влияят на сезона тази година. От 214 плажа имаме 95 неохраняеми, за които областните управители ще имат ангажимент, ако преценят, че има голяма посещаемост, да осигурят медицинска помощ и спасител.

Тече тежка реформа за кадастъра, която започна през 2001 г. По-късно - през 2003 - 2004 г., беше разединена концепцията и кадастърът се раздели на Агенция по кадастър в МРРБ и Агенция по вписване към МП. Дългосрочната визия на правителството е, че трябва да имаме обща база данни като част от електронното управление, което минава през създаването на единен регистър. Сега се пише закон за електронно управление и за създаването на единна агенция за електронно управление. В бъдеще трябва да е единен регистърът, който да обединява всички бази данни - ГРАО, кадастър, търговски и имотен регистър. В краткосрочен план информационните масиви, които са сходни и аналогични, трябва да бъдат обединени. Ние сме поели тежката задача да сме водещи в този процес. Най-важната стъпка е картите за възстановена собственост на земеделските земи да бъдат прелети в кадастъра. Така покритието на кадастралната карта ще достигне почти 90%. Процесът е бавен, тъй като трябва да изчистим много грешки. Законът е готов, МРРБ е свършило всичко необходимо. За да приключим, трябва да се включи и Министерството на правосъдието, което имаше нужда от допълнително време по отношение на имотните партиди, както и Министерството на земеделието. Необходимо е да се прехвърлят щатни бройки от Министерството на земеделието в Агенцията по кадастъра, които да поемат обединяването на информацията и услугите към гражданите и бизнеса. Всяка реформа е трудна и се сблъсква с отпор. В момента сме в период на преговори. Важно е законът да бъде приет в рамките на 2015 г. и през следващата да започнем обединяването на регистрите и картите.

До края на годината ще довършим пътните проекти, които започнахме в предишния мандат. В резюме - 300 км нови магистрали, 1500 км изцяло рехабилитирани и ремонтирани пътища и инвестиция от 1,5 млрд. лв. В републиканската мрежа. Амбицията ни е през август да пуснем участъка Шумен - Белокопитово от АМ "Хемус". Очакваме лот 4 Сандански - Кулата на АМ "Струма" да бъде готов в началото на август. Лот 1 от АМ "Марица" - от АМ "Тракия" до Димитровград, трябва да е завършен през октомври. В края на същия месец трябва да приключи и проектът за лот 2 Дупница - Благоевград на АМ "Струма". С това ще завършим големите стратегически магистрални проекти, а до края на годината в максимална степен трябва да бъдат финализирани Северната скоростна тангента и обходът на Габрово. До септември трябва да приключат обхода на Монтана и Западната дъга на Софийския околовръстен път.

Силно строително полугодие за пътищата...

Да, а паралелно с най-тежкия сезон успяхме да ремонтираме 80 км от старите магистрали, въпреки че в един момент имаше недостиг на материали. Не достигаха битум и фракции, не смогваха с производството на асфалт. Нямаше достатъчно машини и техника, дори и работна ръка. Лятото на 2015 г. се оказа пиково за пътния строителен бранш. Той трябва да запомни този период с много работа.

По новите обекти - вече имаме избран изпълнител за лот 3.3 Кресна - Сандански на АМ "Струма". Определен е и изпълнител и за другия пътен участък на АМ "Струма" - лот 3.1 от Благоевград до Крупник, но процедурата се обжалва. Надявам се до есента търгът да приключи и да подпишем договор. Междувременно довършваме парцеларен план и работим по отчуждаванията, които трябва да се направят. След като се сключат договорите с изпълнителите, те ще започнат да допроектират, за да може догодина да започне строителството, ако няма проблеми с отчуждаванията.

За лот 3.2 Крупник -Кресна на АМ "Струма" има избран изпълнител за проектант. Той има срок до края на 2015 г. да проектира възможно най-добрия технически, геоложки, финансово и екологосъобразен модел за преминаване през Кресненското дефиле. След това ще направим всички постъпки за ОВОС, обществени обсъждания, които съм сигурна, че ще бъдат драматични. На тях винаги присъстват еколози, които наистина целят да опазват околната среда, но има и такива, които не са безкористни докрай. Ще се преборим и се надявам вече през следващата година да обявим търга за избор на изпълнител на лот 3.2, ако, разбира се, имаме положителна ОВОС. Трябва да опазим околната среда, но за мен най-важното е да опазим човешкия живот. Много хора загиват по пътищата, като голяма част губят живота си именно в Кресненското дефиле. Трябва да намерим баланса между природата и хората и да спасим човешкия живот. Ако получим подкрепа в тази посока, ще обявим търга догодина и до края на 2016 г. можем да изберем изпълнител и да проектираме, а строителство ще може да започне 2017 г. и до 2020 г. да приключи. Това е реалният срок при добра организация и подкрепа на всички, които участват в процеса, и на нашите европейски партньори. Търгът за Магистрала "Хемус" също върви. Мина предквалификацията, обявен е срок за подаване на оферти, които би трябвало да се разгледат до есента и до края на годината ще имаме избран изпълнител. Обществената поръчка също е на инженеринг и там също ще има период на до-проектиране, вероятно през цялата 2016 г. Паралелно с това ще Вървят процесите по отчуждаване на терените и 2017 г. е възможно стартирането на активното строителство.

В този брой на в. "Строител" публикуваме Указания за прилагането на Наредбата за влагане на строителни продукти в строежите, какво наложи разписването им?

Наредбата въвежда национални мерки за прилагането на изискванията на европейските регламенти, свързани с предлагането на строителни продукти на европейския пазар в българското законодателство. Документът определя също и българските национални изисквания към строителните продукти по отношение на предвидената им употреба. Изискванията се отнасят за всеки произведен и пуснат в продажба продукт за трайно влагане в строежите - сгради и строителни съоръжения. Такива например са меките връзки, но не и гумените уплътнения при ВиК инсталациите. На практика това може да бъде направено само въз основа на съставени декларации, посочващи за какво се предвижда да бъдат употребявани продуктите. Съгласно наредбата, строителните продукти се влагат в строежите въз основа на съставени декларации, посочващи предвидената употреба или употреби на продукта.

В съответствие с европейските изисквания наредбата определя, че строителен продукт, който е произведен по хармонизирана техническа спецификация (хармонизиран стандарт или европейска техническа оценка), се влага в строежите на територията на страната ни въз основа на декларация за експлоатационни показатели.

Строителните продукти, които не са обхванати от съществуващите хармонизирани стандарти или европейски технически оценки, се влагат в строежите на територията на страната ни въз основа на декларация за характеристиките на строителния продукт.

По повод многото получени запитвания относно прилагането на наредбата и съставянето на двата вида декларации Министерството на регионалното развитие и благоустройството издаде и публикува указания, които да улеснят участниците в инвестиционния процес. Указанията са насочени към всички - възложители, строители, проектанти, консултанти, технически ръководители, контролни органи, както производители, упълномощени представители, вносители и дистрибутори.

Целта на наредбата и на указанията към нея е да се уеднакви начинът на прилагане на подзаконовия нормативен акт, чрез което да се осигури по-високо качество при проектирането и изпълнението на строежи. Това ще стане чрез контрол на влаганите в тях продукти.

Указанията обясняват какви са необходимите документи, които трябва да придружават строителните продукти, влагани в строежите на територията на страната. Те са полезни за всички участници в инвестиционния процес, защото не само съдържат образци на изискваните от наредбата декларации за експлоатационни показатели, за характеристиките на строителния продукт и за СЕ маркировка, но и показват как точно трябва да бъдат попълнени. В указанията подробно се обяснява и каква е разликата между двата вида декларации.

Дадени са разяснения и по отношение на някои специфични продукти. Такива са разписаните по инициатива на Българската асоциация за метални конструкции изисквания за сертифициране на металните елементи в строежите.

В издадените указания се съдържат и синтезирани изисквания към строителните продукти, които трябва да се включат в провежданите по реда на Закона за обществените поръчки процедури за избор на изпълнител.

Как Виждате ролята на Камарата на строителите в България за успешното изпълнение на новия програмен период?

КСБ е наш ключов партньор в няколко направления. Първо Камарата като самостоятелна организация и като член на Консултативния съвет работи за добра нормативна законова и подзаконова уредба, което е най-голямото ни предизвикателство. Ролята на КСБ В този процес е изключителна. Разбира се, Камарата трябва да помогне да постигнем баланса между желанията, мненията и позициите на нейните членове и останалите браншови организации. ЗУТ и неговите промени не можаха да минат в пълния мащаб, защото няма консенсус между КСБ и другите камари. Затова се надявам на Водещата роля на Камарата на строителите. Тя е доказала своята позиция и в борбата да имаме типизация на тръжната документация, договорите и заданията. Подкрепям изключително Камарата в този процес и очаквам той да бъде продължен. Разчитам на КСБ да направим и радикална промяна 6 нормативната уредба, свързана с безопасността по пътищата. Това е най-големият бич, така че пътната безопасност е ключова тема. Необходимо е да изработим нови норми за проектиране и строителство съвместно с КСБ, УАСГ и цялата гилдия в пътната безопасност, така че да обезопасим максимално и урбанизираните територии и може би да променим подхода в строителството. Това е дългосрочна задача, която сме си поставили за следващата година.

Най-важната задача на КСБ ще е свързана с многото предстоящи проекти по оперативните програми. Имаме 3 млрд. лв. по ОПРР, 2 млрд. лв. са средствата за околна среда, 1,5 млрд. лв. за пътища. Това са огромни инвестиции за следващите пет години, които ще реализираме като инфраструктура благодарение на строителния бранш. Тези 7 млрд. лв. са за строителство и КСБ трябва да гарантира, че имаме добросъвестни изпълнители. Да вземе всички възможни мерки в бранша, за да няма дъмпинг и прекалено ниски цени. Трябва да имаме пазарни цени, високо качество и спазване на сроковете. Ролята на Камарата е на стожер в този процес.