Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в предаването „Лице в лице“ на БТВ

Водещ: Добре, че дойдохте. Успяхте да стигнете. От къде идвате сега?

Лиляна Павлова: от Асеновград, Кърджали, след това през Черноочене и съм тук вече.

Водещ: Наистина благодаря. Защото наистина в разгара на бедствието е добре да говори министърът, който отговаря до някаква степен за минимализиране на щетите.  Наистина, министър Павлова, кога това чудо е бъде изчистено, кога ще бъде отворен пътят за Смолян, по ваши изчисления?

Лиляна Павлова: Както видяхте, екипите работят денонощно работят. Това, което сега виждате е в пъти по-малко от това, което беше. И тук една, включително и моя неточно изказване беше вчера – 4 тона са част от скалните късове, а единият от тези, които днес беше разбиван с машините, беше над 80 тона, самата скална маса, която беше откъсната. Така че много от скалите вече са изнесени. Екипите работят. Ще се постараем до сряда в максимална степен тази скална маса да бъде раздробена, изнесена, обрушен скатът и някакви укрепителни действия, поне аварийни да направим, за да можем да пропуснем движението. Защото си даваме сметка, че това е важно направление и за туризма, и за хората, които живеят там. Но в същия момент не трябва да застрашаваме, разбира се, и пътят на пътуващите. Понеже вие виждате огромни парчета падат постоянно.

Водещ: Тоест вие казвате, че до сряда пътят ще бъде отворен?

Лиляна Павлова: Ами, работим в тази посока. Аз не мога да гарантирам, защото примерно, само тази нощ, докато се разчистваше това голямото свлачище, тази нощ имаме три по-малки около това свлачище и на пътя Девин – Кричим още три. Разбира се, в по-малък мащаб по-лесно се прочистват. Така че това е дин динамичен процес. Но аз се надявам, екипите работят усилено, алпинистите са там. Екипите, които се занимават с взривовете също, ако се наложи да се взривят по-големите парчета. Но виждам, че те успяха, те имат мраморно съдържание и са много твърди. Верижни машини са на място, фадроми. Така че се надявам, че ще се справят в максимална степен. Полагат се огромни усилия, наистина...

Водещ: Според вас, наистина ли бедствието е нечувано или ние нещо не сме направили предварително? Въпросът ми е прост. Можеше ли нещо да се направи предварително – някакви укрепления, някакви изчисления, които да не довеждат до такива свлачища? Това е чудовищно, което виждам. Това е разрушена природа. Можеше ли нещо превантивно да се направи?

Лиляна Павлова: Вижте, със сигурност, когато говорим за свлачища, определено по отношение на свлачищата много превенция е необходима. От много години превенцията липсва в България. Вие знаете, 15-20 години, това е натрупан проблем от недофинансирания сектор в случая. Ние виждаме липса на постоянна превенция. Като говорим – защитни мрежи, промяна на откосите, укрепителни стени. Всичко това, което нормално. ...

Водещ: Това е можело да се случи?

Лиляна Павлова: Години наред. Това трябва да се инвестира много-много. Изчисленията в момента показват, че само за аварийното укрепване и по-трайното решаване на проблемите само в тези два участъка на тези пътища, включително нали като добавим и другите дейности, са над 17 млн. Само за това. Отделно, тук говорим за двата пътя, за които говорим, само там, тези участъци да ги укрепим, критичните. Ами, те са колко много. Те са 40 км. в едното направление и в другото. Това са огромни средства. Над 300 млн. са по принцип изчисленията, за да можем да обезопасим, да се направят трайни решаващи проблема нещата. Така че с години не е инвестирано. Малко по малко започваме. Но разбира се в рамките на ресурса, с който разполагаме.

Водещ: Сега, тези пари, които са нужни, за да се премахне това бедствие както се казва, ще бъдат извънредно дадени от бюджета, предполагам. Или как? Или вие имате достатъчно пари?

Лиляна Павлова: В момента правим разчетите, които за тези две укрепвания, както разчети, които общините правят, за да ги подкрепим. Защото пък и много извънредни средства отидоха и към общините, и като нужда на Пътната агенция, и на другите екипи за разчистването на щетите и от снега, и потенциалното снеготопене за почистването на коритата на реките. В момента се прави изчисления, така както заседавахме на кризисния щаб в Смолян, на който беше и министър-председателят. Изчисленията трябва да ги направим днес до края на деня, утре се обобщават и надявам се в сряда на МС, с подкрепата и на Министерство на финансите поне частично да се осигури финансирането, за да могат да продължат дейностите.

Водещ: Да, говорили ли сте с Горанов дали ще отпусне пари.

Лиляна Павлова: Министър-председателят...

Водещ: Или с Борисов сте говорили? Което е по-важно.

Лиляна Павлова: Екипите работят, зам.-министър Ананиев днес цял днес сме в оперативна връзка. Така че мисля, че ще се справим със ситуацията поне аварийно да подкрепим...

Водещ: Аз ще помоля колегите да покажат една снимка, която вие, признавам, донесохте, но тя си заслужава да бъде видяна – за един изчезнал път. И какво се прави сега? Ето сега...

Лиляна Павлова: Това е буквално преди три часа. Аз идвам от там. Това е община Черноочене в област Кърджали. Пътят към село Безводен. То за съжаление вече е и безпътен, малко, нали, да не звучи черен хумора, но е много трагична ситуацията. Защото това е път, който пропадна сега преди три дни, но вече виждате неговият мащаб, буквално в язовира. Друг път няма, обход няма. Селото е с 80 човека, имаше три бебета. Изнесени са от екипа на Пожарна безопасност и екипите на Пожарна безопасност и защита на населението през гората по една козя пътека доставят храна, вода, гориво със съдействието на кмета на общината. Съдействаме с каквото можем.

Водещ: Добре, сега този път ще бъде ли оправен?

Лиляна Павлова: Този път не може, както виждате.

Водещ: Този път не може. И тези хора ще си останат така – през кози пътеки.

Лиляна Павлова: Не, не. Напротив. Това, което говорихме и днес с кмета на общината, заедно и с екипите, и областният управител - ще се направи проектиране да се направи през скалата, отгоре през хълма нов път да се търси, за да може да се заобиколи това свлачище. Малко по-надолу минахме през още едно.

Водещ: Ама ние ще се справим ли, говоря като държава, защото това, бедата е за всички нас, ще се справим ли с финансирането на всички тези пътища? То предполагам, че не е само този?

Лиляна Павлова: О, искам да ви кажа, че ние в момента ще се справим само аварийно да закрепим положението, за да нямаме откъснати населени места, както това. Трайното решаване на проблемът ще коства много време и огромен ресурс, който тепърва, разбира се, ще изчисляваме. По-лошото е, че сега, когато започне топенето на снеговете, ще започнат още повече срутища, свличания и както виждаме, това е само началото. В момента, в който ...

Водещ: Тоест вие очаквате още?

Лиляна Павлова: Щом в момента без да вали сняг и дъжд, имаме тези срутвания и обрушвания на скатове по пътищата, аз за съжаление, аз го казах – тази година ще е годината на свлачищата. Очакваме пролет-лято този процес да се засили. 1 851 са регистрираните към момента свлачища, една част от тях не са на пътищата. Имаме само в рамките на тези два месеца новоактивирани 26. По принцип средногодишно са толкова свлачищата в страната, които се активират. Ние за два месеца ги имаме. Така че тук явно нещата са сериозни. Правим актуализацията на програмата. Но за момента спрямо ресурса, с който разполагаме ще действаме аварийно, ще укрепваме каквото можем, разбира се, където може и превенция. Това трябва да го съчетаем с мерките, които и колегите ми от другите министерства – околната среда, са инициирали, и земеделието. Коритата на реките са много важни сега. Спешно. Това беше и другата част от заседанието...

Водещ: Те винаги са били, г-жо Павлова. И едни хора си взимаха едни пари, нищо не се правеше.

Лиляна Павлова: Спомняме си. Министерство на бедствията уж наливаше и чистеше коритата на реките, резултатът е наяве. Но сега на заседанието на кризисния щаб, който министър-председателят...

Водещ: ... Знаете ли, вече държавата ще застане с целия си ресурс, всичко ще направим, кризисен щаб. Това съм го чувала, откакто съм в тази професия. Как ще контролирате тези, на които се плаща да чистят коритата, да укрепват свлачищата? Кой ще контролира? Кой ще контролира?  

Лиляна Павлова: Вижте, тук в голяма степен разчитаме на отговорността и ангажимента на кметовете. Те са тези, които възлагат това почистване на реки и на корита. Разчитаме, разбира се, и на колегите, контролните органи. Правим каквото можем. Пак казвам, разчитам на съвестта. В момента сме на ситуация на много сериозна криза и бедствия. Климатичните промени доведоха до това, ето виждаме – много снегове, много дъждове и т.н. Сега е моментът да се обединим като нация, не някой да изкара 5 лв. повече.

Водещ: Напротив, ей сега ще ви поискат оставката заради климатичните. Знаете, че искат на колегата ви екоминистър, г-жа Василева оставката, защото каза, че трябва да свикваме с климатичните промени.

Лиляна Павлова: Вижте, най-лесно е да искат нечия оставка. Не знам какво това ще помогне на някого в момента. напротив, в момента целта е да се обединим, не да се делим политически или партийно, а да вземем заедно решения от поуките, от последствията, от промените какво да направим по-добре. Нека да се съберем. Повече глави мислят по-добре. Аз смятам, че това не трябва да се политизира, категорично. Аз съм щастлива. Ето, в област Смолян бях на кризисен щаб, представители на, и в Кърджали, на различни кметове, различни, разбира се, партиите са ги подкрепили на изборите. в бедствието в кризата бяха заедно и бяха единни.

Водещ: Да де, ама сега малко като мине и след това ...

Лиляна Павлова: Е, идват местни избори.

Водещ: Аз този филм съм го гледала. Така че...

Лиляна Павлова: Мен това най-много ме притеснява, да. Пак ще започне да се политизира.

Водещ: Казахте – тази година ще бъде на свлачищата и на срутищата, както се изразихте преди мъничко.Обаче премиерът Борисов каза ако не строим – за какво да съм премиер. Той иска да строи, а вие искате да ...

Лиляна Павлова: Едното, това не пречи на другото. Чакайте сега. Не, вижте сега. Нека да не ги смесваме нещата. Там, където трябва да се работи и да се укрепва – максимум превенция, да. Но ние трябва задължително да фокусираме усилията си и да си строим инфраструктурата. Дали това ще са пътища, жп линии, имаме да ремонтираме училища, детски градини, сгради. Всичко това трябва да продължи. Градски транспорт на градовете. Много инфраструктура изграждаме в момента..

Водещ: Няма ли да изядат парите...

Лиляна Павлова: Не.

Водещ: ... ремонтите. Или те са две различни?

Лиляна Павлова: Вижте. Едното е целеви, европейски средства, които ще продължим да финансираме училища, детски градини, болници, пътища и жп линии. Другото вече си е финансирането по линия на бедствия и аварии, включително ще разчитаме и на европейската солидарност. Подготвяме пакет с искане към европейския фонд Солидарност, и Европа да ни подкрепи. Нещата са сериозни.

Водещ: Ама мислите, очаквате ли... Защото аз чух г-жа Кунева да казва, че ако е било по-голямо бедствието и са щели да ни помогнат. Вие казвате...

Лиляна Павлова: Тя имаше предвид, че ако бедствието е в такива размери, че нашите екипи и служби – Гражданска защита и т.н. не могат да се справят, ще дойдат от съседните страни, така както се обменя...

Водещ: Но очакваше все пак някакви средства?

Лиляна Павлова: Ще кандидатстваме. Въпреки, че вие знаете, ако трябва да кандидатстваме за около 300 млн., за да получим около 6% от тази стойност по линия на фонда. Но пак е нещо. И с 200 млн. да кандидатстваме, 6% от тях са достатъчно все пак да ни подкрепят.

Водещ: Добре. Разбрах, че в Кърджали водата в ниските части е дошла.

Лиляна Павлова: Вижте, само да кажем конкретно. Аз бях там, водата я пуснахме още в 12 часа.

Водещ: Така. Ама в целия град, не само в определени ...

Лиляна Павлова: В 12 часа. И в 1 часа, когато бях вече в града, в ниските части на града водата беше достигнала. В този момент тя вече е достигнала в почти всички части и на града, и на 30-те села, които бяха без вода.

Водещ: Добре. Сега, нека да уточним нещо. Вие казвате, че е можело много нещо да се направи, ако сме имали пари, желание и т.н., за да няма тези свлачища. Обаче, ето сега в един материал на бТВ, благодарение на него вие сте разпоредили проверка на дейността на държавните дружества Геозащита във Варна, Плевен и Перник. Това е повод за строителство в свлачищни територии. Сега, има ли такива много, как да кажа, строителства, опити за строителства?

Лиляна Павлова: За съжаление, има. За съжаление, има. Особено, разбира се, по Черноморието, по морския бряг.Там комбинацията свлачища, проблемите, които имаме с абразията... Ами, сериозен проблемът. Така наречената например местност Фиш фиш или местност Фара, това са двете от най-рискови местности, те са в територията на пътя Албена – Балчик, Балчик вилната зона. За съжаление, както се казвам, там хората са злоупотребили, като казвам хората, всички – институции...

Водещ: Ще ги санкционирате ли? Който е злоупотребил...

Лиляна Павлова: Мисля, че природата ще ги санкционира, без да се налага, за съжаление. Значи, ситуацията там е толкова сериозна. Там по принцип тази вилна зона е трябвало да бъдат временни, леки вилни постройки. В момента има къщи с басейни включително, има свлачища, има много сериозни подземни води. В момента е спряно водоподаването, защото тя, почвата така или иначе се напоява. Нещата са проблемни. Това е свлачищен район. Да, назад в годините виждаме с натрупване разрешения в свлачищни райони. Да, законът позволява по изключение. Изключението обаче малко е станало практика. Това е причината за проверките. И то беше един сигнал...

Водещ: Надявам се да ни кажете, когато свършат докрай. Но освен Кърджали, има ли други уволнени шефове на областни пътни управления на страната?

Лиляна Павлова: Не, към този момент няма.

Водещ: А защо уволнихте...

Лиляна Павлова: Вижте, в една кризисна ситуация трябва човек да реагира адекватно, да може да се справя, да действа и да се координира добре с институциите. Тогава, когато аз бях на място, в бих казала един от най-кризисните дни, на 8 март, видяхме, че нещата като гледна точка на координация с натрупване, проверка на наличните машини, невярната информация колко са машините, недобрата координация коя машина накъде. Тази дезориентация показа абсолютна невъзможност да се справи със ситуацията. Но по-важното е в крайна сметка, че справихме се, въпреки всичко. Има много забележки. Сигурна съм, че могат, и с основание ще ме критикуват на места. Но въпреки всички, искам да ви кажа, че хиляди хора бяха ангажирани и от тези, които се занимават с почистването на пътищата, и тези от Гражданска защита, полиция, доброволци. Над 6 хил. души като минимум изчисляваме хората, които бяха пряко ангажирани с този процес. Всички се стараеха, дадоха всичко от себе си. Трябва да оценим тези усилия и.

Водещ: ... депутатът от ДПС Мариана Георгиева попита в петък – защо община Сърница отсъства от програмата на правителството за стабилно развитие за периода 2014 – 2018 г.?

Лиляна Павлова: Това беше предизборна, политическа спекулация. Една изключително, така, добре инсценирана, това не мога да го отрека спекулация, която разиграха този цирк в парламента. Разбира се, че не е вярно. Това беше предизборно, петък, деня преди, последния ден за агитация предизборна, извънредните избори в Сърница. Една изключително, така, инсценирана случка. Нека потвърдя – община Сърница е община с указ на президента от 1 януари тази година. Управленската програма, всичките програми и бюджетите са гласувани миналата година. Нормално е към онзи момент в държавата бяха 264, а не 265 общини. Въпреки всичко, община Сърница има свой бюджет, има своите капиталови разходи, има предвидени средства от държавата. Финансирахме, вече изградихме пътя до Сърница, а сега и бяхме там на място, имаме предвиден ресурс за обхода на Сърница. Държавата подкрепя. Сърница има свой бюджет, има своята подкрепа, има своето място в реализацията, в своите ...

Водещ: Казвате, че и няма нищо вярно във въпроса ли?

Лиляна Павлова: Така че всичко е политизирано. Беше една предизборна кампания, една инсценирана просто истерия, една сценка...

Водещ: Добре, аз искам малко да сменим темата. Но кажете ми, миналата седмица защо вашето министерство обяви търг и за какво, свързано с Южен поток? Докога този Южен поток, въобще до кога този троен шлем ще изсмуква парите на българина без на практика да има нищо?

Лиляна Павлова: Само да ви кажа. Напротив, този търг е обявен, за да може държавата да си получи равностойно, достойно компенсиране. Инвеститори в Южен поток са, той е, знаете, Южен поток Транспорт и Южен поток България. Дружествата, които изграждат в рамките, в акваторията на Черно море, там, където е акваторията на българската държава, когато съответно трябва да строят на нея, трябва да платят обезщетение на държавата за това, че ще строят по нашето морско дъно. Има запитване, заявление от дружеството, с което още лятото на миналата година е поискал да каже държавата колко Южен поток да плати на България като обезщетение, че ще се строи върху морското ни дъно. Такава процедура не е инициирана от министерството. Но ние в изпълнение на закона сме в нарушение, ако не инициираме такава процедура. И тъй като никой досега не е строил, не е обезщетявал държавата за това колко трябва да плати обезщетение... Както се обезщетяваме, когато строим магистрала, тук ще е само че във водата, по дъното. Сега трябва да оценим и да направим оценка. Но за да го направим, трябва да имаме методика. Затова търгът включва изработването на методика – как да оценяваме морското дъно и как България да си получи равностойното обезщетение, ако някой, който и да е то, в случая заявлението е от Южен поток, строи върху морското ни дъно, за да ни плати, това са приходи в бюджета и това е една административна услуга и ние сме длъжни да я изпълним. Това е причината за обявения търг.

Водещ: На каква стойност е търгът?

Лиляна Павлова: 66 хил. лв. До 66 хил. лв. е стойността за изработването на тази методика...

Водещ: На фона на милионите и милиардите, които потънаха...

Лиляна Павлова: След което обаче България ще получи милиони, когато оцени това морско дъно и когато каже – това е обезщетението, ако искате да строите върху .  66 хил. ще ни донесат възможност за обезщетения може би и в размер на милиони. Аз не знам. Тепърва предстои да ...

Водещ: Други търгове за Южен поток, за Белене да предвиждате нещо? За Бургас – Александруполис?

Лиляна Павлова: Аз отговарям за разрешенията за строеж и за оценката дали ...

Водещ: Добре. Но засега няма други такива?

Лиляна Павлова: ... в морето, на сушата.

Водещ: Финален въпрос, за санирането. Как върви вашата програма? Опозицията страшно я критикува. Нарича я - начин да купувате избиратели за изборите, пари, които теглите вие, за да спечелите изборите от ГЕРБ.

Лиляна Павлова: Ами, ако техните кметове така планират да си купуват изборите, не знам. Аз това, което знам обаче е, че за моя голяма радост програмата тръгна с бих казала летящ старт. Вече има над 1 400 сдружения на собствениците регистрирани. Вече имаме 150 реално одобрени и минали през целия процес проекти...

Водещ: 150 напълно готови.

Лиляна Павлова: ... и със сключени от Банката за развитие, финансирани проекти и вече вървят тръжни процедури. Правят се енергийни обследвания и технически обследвания на сгради. Така че аз съм оптимист, че първите сгради ще започнат като обследвания, а живот и здраве като строителство лятото – есента на тази година.

Водещ: Наистина финално, чувах специалисти да казват, че при това саниране някакви сглобки щели да бъдат затормозени в панелните блокове и дори да им помогнат да се разрушат? Вие изследвали ли сте тази част от санирането, така че наистина да се окаже стабилно?

Лиляна Павлова: Именно затова за всяка сграда плащаме и изискваме да се направи обследване. И това обследване да покаже – как да се укрепят тези сглобки, за да не бъде, и то за сметка на програмата, разбира се, безвъзмездно, така че да не се утежни конструкцията на сградата, след като тя бъде, първо, укрепена конструктивно за сметка на програмата и след това вече, разбира се, обновена, санирана, подменена изолация, дограма и т.н.