Министърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Дикофф“ на Нова Телевизия

Водещ: Георги Първанов, ей сега, преди да влезете в студиото, каза „Не намирам никакъв недостатък във вашата работа.” Аз сега какво да правя? Какво да правя, какво да говоря?

Лиляна Павлова: Няма безгрешни хора, така че всеки има и недостатъци, прави и грешки. Аз също. Важното е да се учим от грешките си.

Водещ: Става ли асфалта за крадене? Последното изречение от анонса за вашето участие тук.

Лиляна Павлова: Сигурно, може някой да се е опитвал или да е имал желание. Това, което мога да гарантирам със сигурност е, че нашият асфалт става само за запълване на дупки, защото са много, парите за асфалта не стигат. Всички знаем какъв е проблемът с пътищата, така че усилията ни са единствено с по-малко пари – повече да направим пътища, повече дупки да запълни. Макар че аз съм против, ако трябва да влезем в конкретиката, пълненето на дупки, защото всички знаем, че тези кръпки са общо взето пари на вятъра, защото те след зимата, след сезона, след силен дъжд се отварят, така че аз съм „за” цялостното ремонтиране, рехабилитиране, не на парче, ами напротив, да се прави с мисъл, за да се прави устойчиво напред в годините, защото едно такова сериозно преасфалтиране, голямо, ще ни даде възможност оттам нататък само да поддържаме мантинели...

Водещ: Отвори се твоето красноречие, дето омайваш журналисти, народ, номер едно си по рейтинг. Не ти ли завижда Бойко? Признай си. Макар и под формата на майтап.

Лиляна Павлова: Не, защото рейтингът в крайна сметка е оценка за нашата работа. Аз, сама по себе си, първо разчитайки на целия си екип, с който работим, това е оценка за целия екип, но това е оценка и за Бойко.Не е така, защото без неговата лична подкрепа, воля, ентусиазъм да се случват нещата, няма да могат да се случат.

Водещ: Като гледам, като стане догодина той президент, си готова за премиер. Признай си.

Лиляна Павлова: Стига сега. Глупости.

Водещ: Стига сега. Виждам те премиер. Както и да е. Орешарски, незнайно как, според Орешарски парите за ремонти набъбнаха на 100 млн., казваш ти на 8 февруари. Изведнъж същите 100 млн.  ги казваш, нямаме 100 млн. Ин още изведнъж фокусникът г-н Борисов, от не знам кой ръкав, ги извади преди десетина дена – оп, 100 млн. за ремонт. Как стават тия работи?

Лиляна Павлова: Първо да кажем, че те планираха над 100 млн. само за магистрала „Тракия”, без магистрала „Хемус”. Ние в тези 100 млн. успяхме – затова казах       - с по-малко пари, които имаме, не само, че няма да откраднем, но и ще направим повече. Защото в тези 100 млн. включихме и магистрала „Хемус”, включихме и виадукти, които са изключително сложни, защото там са необходими... не говорим само за преасфалтиране, ни говорим за цялостното им обрушване, махане и наново, основни...

Водещ: Аз те питам, откъде извади тази смелост да счупиш катъра на г-н Борисов, който каза 30 юни – край, ти казваш няма край, ще продължим с два ремонта.

Лиляна Павлова: Напротив, дали сме много ясен график, по който всички работи, свързани с асфалтирането и ремонтирането на магистралите, да приключат на 1 юли. И съответно от 1 юли до 1 септември да не се работи по преасфалтиране на участъците. Има текущи ремонти на два виадукта. Те, веднъж отворени, ние не можем да ги затворим, няма как. Но самите ремонти на магистрали, категорично ще спазим поставения срок до 1 юли.

Водещ: Уважаема г-жо, на 13-ти бях една от жертвите на задръстването на Витиня.

Лиляна Павлова: Като кажеш жертва... В цяла Европа, в цял свят има задръствания – петъци, на празници...

Водещ: Но не и заради тъпотията, заради някаква дупка, да правите фунийка.

Лиляна Павлова: Ама чакай малко сега, Сашо. Ти искаш да пуснем... ти видя какви са дупките и видя, че през тези дупки 50 метра надолу прозират.

Водещ: Кога откривате тая дупка? Как изведнъж...

Лиляна Павлова: Сашо, тази дупка не е една, а са много. Това е пред разпад в този участък, това платно от магистралата. И е затворено за движение от януари. От януари, Сашо, не сега за празниците.

Водещ: От колко години е трябвало да бъде ремонтирано?

Лиляна Павлова: 1982 г. е пуснат този и другите виадукти в движение. И оттогава никога не са ремонтирани. Прав си, не са ремонтирани, 20 години изобщо.

Водещ: Погледни само какво става.

Лиляна Павлова: По света гаранциите, преасфалтира се през 10, ние и след 30, виждаш, едвам намерихме пари да преасфалтираме  100 км.

Водещ: Ето тук, на магистрала „Тракия”, виж какво нещо е между Пловдив и Пазарджик.

Лиляна Павлова: Точно така. Именно заради това този участък не е пипан. Ето кръпките, с които почнахме, Сашо.

Водещ: А защо толкова години не може? Кажи ми.

Лиляна Павлова: Ти ми кажи. Защото... ето виждаш какво се случва. И затова ти казах – първо, не трябват кръпки, затова говорим за цялостен ремонт и преасфалтиране; и второ, много важно, когато не е правено 20 години... както се казва, хората в Европа преасфалтират на 10. Ние на 30-тата година трябва да преасфалтираме.

Водещ: Бащицата откъде ги извади тия 100 млн.?

Лиляна Павлова: Виж сега, ти виждаш, че паралелно с процеса, който върви за усвояване на европейски фондове и изграждане на инфраструктура, има много сериозни мерки, които това правителство е предприело за контрабандата. И ти виждаш увеличените приходи ежемесечно. Благодарение на увеличените приходи в парламента, с част от тези по-големи приходи, които са повече от очакваното и планираното, именно се осигуриха, за да се дадат... Тези ремонти са много важни – те са важни за туристическия сезон, те са важни за безопасността. Знаеш ли, че само за 2014 г. имаме драстично увеличение на жертвите по пътищата? Две са причините – неспазена скорост, но и дупките също не трябва да се подценяват.

Водещ: Кажи ми, защо досега, цял мандат, едва преди 1-2 месеца почвате ремонт край Ахелой, където е тясното място от Бургас до Слънчев бряг? Кажи ми как е възможно?

Лиляна Павлова: Добре, цитира преди малко Орешарски. И аз питам, защо две години започнатите от нас процедури не ги довършиха? Оценка за въздействието над околната среда, проектна готовност, така че да обявят търга и да изберем изпълнител. Ние ремонтирахме, знаеш, единия участък, и трябваше да се направят обхода на Ахелой, обхода на Поморие и останалите участъци от пътя Бургас-Слънчев бряг. Нищо. Сега започваме с първия етап, малко по малко ще ги строим. Обаче за тях европейски пари няма, трябва да разчитаме на бюджет, затова ще ги правим по малко и поетапно. Важното е да строим и да градим обаче.

Водещ: Обади ми се мой приятел, хотелиер от енския черноморски курорт днес. Какво ми каза: Попитай я, моля ти се, ако махнат концесионните такси, както иска г-н Борисов, българите да летуват на Българското Черноморие, махаме и в Слънчев бряг, и в Златни пясъци парите за шезлонги и за чадъри. И допълва той: България за цяла година събира 8 млн. концесионни такси и 6 млрд. от туризъм.

Лиляна Павлова: Сега, нека да разделим нещата на две части. Ние подкрепяме и правим всички възможни съпътстващи дейности и мерки от държавата, за да можем да привлечем – ето, по-добри пътищата, за да се стига по-бързо и по-безаварийно.  Това можем. Но когато един концесионер – много е важно, дай ми възможност да го кажа - когато един концесионер кандидатства да бъде концесионер, той кандидатства при определени условия. И едно от условията, с които той кандидатства, е той да предложи цена, която да заплаща, за да стопанисва плажа. Второ – в договора е предвидено, че той трябва да заплати тази такса, ако иска да е концесионер. Той има право, никой не го задължава да събира пари за шезлонги и чадъри. Напротив. А заведенията? Сашо, нека да бъдем коректни. Те имат много на брой заведения, от които всъщност имат приходи и постъпления. Заведенията са тези, които трябва да избират.

Водещ: Абе дай им право за безплатни чадъри и шезлонги...

Лиляна Павлова: Имат право. Това искам да заявя днес от твоето студио на всички концесионери. Никой не ви задължава да събирате такси от чадъри и шезлонги. Можете да ги пускате безплатно. Държавата не го изисква от вас.

Водещ: До 8 млн. ли сте опрели? Ако 8 млн. са всичките такси от всички концесионери от Черно море бе, да му се невиди.

Лиляна Павлова: Чакай сега. Нали той е поискал да плаща тази такса, за да стопанисва, за да има приходи от заведенията, които той разполага? На тези плажове има множество на брой заведения, капанчета, сергийки и всичко останало. Това са преместваеми обекти, от които той взима приходи. Аз нямам нищо против. Държавата, МС е концедент, имат сключен договор. Ние трябва да кажем, че слагаме кръст на договора и тогава на всички останали концесионери, или на всички останали, които работят в сферата на услугите ли, да им отстъпим да не плащат данъци?

Водещ: Днес в 13:49 ч. получих следния смс: „Готова ли е да спре издаването на разрешителни за временни обекти в курорти – става дума за бараки и сергии – докато не се уточни и не се одобри броят на тези обекти?”

Лиляна Павлова: Не знам кой ти е пратил смс-а, но не аз одобрявам бараките и сергиите, а с решение на общинския съвет броя на сергиите...

Водещ: Явно имаш нещо общо.

Лиляна Павлова: Сергиите не са строеж. Аз отговарям за строежите и строителният контрол контролира строежите. Това не е строеж, това са поставяеми обекти – сергийка тук, сергийка там. Тези гащи и чорапи, помниш, още миналия мандат казах, че трябва да се махнат всички сергии от зоната на брега, на плажа – да им се намали броят. Знаеш ли колко са незаконните сергийки на Слънчев бряг? 560 в момента, по документи. Има изпратено уведомление до кметовете  да предприемат действия да бъдат махнати. На тези, които са им собственици, и които си затварят очите, защото очевидно им е изгодно да стоят тези сергии там. И никой не ги премахва. А те взимат приходи от тях. Значи те да взимат приходи от незаконни сергии, а държавата да не си събира таксата.

Водещ: Как така...

Лиляна Павлова: Е точно де. Ама виж сега, държавата са и местните власти, кметовете, общинските съвети...

Водещ: Кой ще бръкне... Нали са една мафия.

Лиляна Павлова: Всички ги уведомяваме ежемесечно – махнете незаконните сергии. Това са сергии, това са поставяеми обекти, това не са строежи.

Водещ: И не се махат, а вие стоите и ги гледате.

Лиляна Павлова: И после искаме да привличаме туристи. Да махнат незаконните сергии с гащи и чорапи. Това е взаимен процес. Но процес, в който трябва всички да са коректни. Те искат повече и повече търговски площи, за да има приходи, да не плащат такса, обаче да плащат скъпо тези, които летуват. Няма как да стане. Пак казвам, те могат да не събират такса за чадъри и шезлонги.

Водещ: Питам те нещо друго, което не мога да проумея. Оставяме последните скандали с Корал, законни, незаконни строителства, съдът отсъжда в единия случай така, в другия случай - друга практика. Това, което не мога да проумея – как е възможно да не се знае – едните казват, че ето това нещо е построено върху дюни, други учени казват, че не е върху дюни. Това за мен е някаква свръх идиотия.

Лиляна Павлова: Прав си.

Водещ: Добре, какво правим?

Лиляна Павлова: Виж сега. В крайна сметка ние имаме едно заснемане. Какво прави министерството – прави едно заснемане. И вече специалистите от БАН, наети от МОСВ, казват, че тука има дюна, защото има тревичка, тази е сива, залесена, бяла или друга дюна, тука няма и т.н. Това е, за съжаление, това е предвидено. Факт е, че трябва да разграничим конкретния казус. Завареното положение, което ние имаме до времето, в което вече се въведоха по-строги правила в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, където предвижда много по-ниско и минимално застрояване. Обаче има едни стари подробни устройствени планове от 1998 г., както беше казусът с Китен и Синеморец, тук имаш ПУП, продадени терени 2006-2007 г...

Водещ: кажи ми другото, ти ставаш... Извинявай, че малко... От дядо ти си прихванала, искаш да национализираш сума ти...

Лиляна Павлова: Напротив. Това някой го написа като заглавие. Думата „национализация” не съм казала. Това, което съм казала, са две много важни неща. Там, където в момента законът го изисква, ние затова правим в сряда в парламента обществено обсъждане и дебат – и с еколозите, и с инвеститорите, и с тези специалисти, които разбират от дюни – да намерим баланса. Защото, ако аз трябва, а аз трябва да спазвам законите в страната все пак, ние сме правова държава. В законът пише: Ако на един определен терен, дори да не е на плаж, може и да е на 2 километра от плажа, има дюна, това трябва да бъде държавна собственост и трябва да бъде актувано като такава. Това е мой ангажимент по закон и аз съм длъжна да го спазвам.

Водещ: Една от големите испански компании, ти добре знаеш - „Ибердроу”, 30 млн. евро е платила за това. И ти сега искаш да национализираш...

Лиляна Павлова: Аз не искам... Не е въпросът дали аз или ти искаме нещо. Аз казвам какво пише в закона. Но тъй като ние трябва да намерим баланса между това да запазим природата, да запазим държавата като стабилна държава, която може на бъдещи инвеститори, да им каже, вие като си купите нещо и имате стабилността на един добър инвеститор, ще ви дадем да инвестирате, но да си запазим и околната среда, да си запазим и законите. Затова в сряда ще правим дебат, за да видим как да се промени законът, че хем да са стабилни актовете и документите, които придобиват собственост инвеститори, хем да опазим околната среда и да намерим баланс, за да не се налага в момента 78 дка на Корал да трябва да бъдат деактувани като държавна собственост.

Водещ: Защо вечно спят държавни и общински органи? И изведнъж се оказва, като се излее бетонът, изведнъж – олеле... Оставям еколози, пишман еколози, еко талибани и тъй нататък. Защо изведнъж се оказва, че си затваряме очите сума ти институции?

Лиляна Павлова: Назад в годините, първо законът се е променял кардинално, правомощията на държава, на местна власт, позиция как трябва да се отчуждават. Ето, припомням ти едни камчийски пясъци. Плажна ивица, след това с променено предназначение – 2006 г., на горски фонд, след това този горски фонд е продаден на частника и му е заменен с гора – къде? – във Видинско. Ето това се правеше назад в годините. Това е ситуацията, която виждаме, затова е обезобразено Черноморието.

Водещ: Доскоро се пъчехме, че ще строим най-големия тунел на Европа – през Кресна, не знам какво, сега пък се оказа, че няма да е един от 19 километра, а ще са 15 по 1 километър.

Лиляна Павлова: Важното е да го направим, за да се минава бързо и безаварийно. А дали да е един, пет или десет тунела, един цял или пет последователни, това трябва да решат специалистите и инженерите – кое е технически екологично и финансово най-изгодно за държавата. Това е нашата задача.

Водещ: Трябваше отдавна да е решено, това ми е мисълта.

Лиляна Павлова: Виж, когато се прави един такъв сериозен грандиозен проект, който струва 1 млрд., трябва да се направят задълбочени проучвания – на околната среда, технически варианти. Това правим в момента. До края на годината ще имаме и проектирането, и оценката за въздействието на околната среда, и финансовия проект, за да намерим най-добрия маршрут и най-доброто техническо решение, което да ни е изгодно и като цена, и като технически проект, така че запазим прекрасното Кресненско дефиле.

Водещ: 2004 г. до Гърция трябваше да има магистрала...

Лиляна Павлова: Виж, за 2004 г. не мога да ти кажа, но мога да ти кажа, че работим ежедневно в посока проектът да го направим, да го проектираме, да го възложим за строителство, живот и здраве догодина по това време да започне търг за избор на изпълнител. Това е моята цел, но тя, разбира се, е зависима от много институции, експерти, еколози и специалисти в тунелно строителство...

Водещ: Била си доктор на науките, не знаех.

Лиляна Павлова: Продължавам да бъда.

Водещ: Д-р Павлова...

Лиляна Павлова: Доктор по икономика.

Водещ: ... Не си ли болна от бацила на властта?

Лиляна Павлова: Надявам се, че благодарение на моя екип, приятели и семейство, съм стъпила здраво на земята и гледам обективно на нещата. Колелото се върти – днес сме министри, утре не сме, важното е да си вършим съвестно работата. Убедена съм в това и това е целта, която преследвам.

Водещ: Как г-н Борисов ти каза, че ще си подава оставката?

Лиляна Павлова: Той на мен не ми дължи обяснение, че подава оставка. Той събра целия екип и това беше един разговор, едно решение, което беше безспорно важно.

Водещ: Признай си, че си отронила някоя сълза, колкото и да се правиш...

Лиляна Павлова: Чак сълза не съм отронила. За мен властта, министерстването не е самоцел.

Водещ: Остави ги тия алабалистики.

Лиляна Павлова: Аз съм технократ и съм експерт. Работила съм като експерт 15 години в държавната администрация. Смятам, че това, което правя, е като продължение на опита, който имам. Така че да отроня сълза за това, че не съм министър...

Водещ: Абе сладко е. Стефан Данаилов каза: Това „Да, г-н министър” от сутрин, като ми кажат „Браво, г-н министър”, дори аз, който съм свикнал на хвалби...

Лиляна Павлова: Разбира се, че всеки, когато е... както и ти казваш, добра дума, аз благодаря за оценката. Но това по-скоро ме амбицира повече да се старая.

Водещ: Яд ме е като не стават нещата. И като не стават по начина, по който...

Лиляна Павлова: И на мен ми се иска, и мен ме е яд. Знаеш ли колко ми се иска и по-бързо да стават нещата, и проектите да вървят по-бързо. И да я няма цялата тази агресия между хората, защото да побългаряваме и да се караме, вместо да обединим усилия... Знаеш ли, за това най ме е яд. На политика да се делим само на избори, а в останалото време някак ми се иска да е по-сплотено.

Водещ: Кажи ми бе, не си ли говорите помежду си, абе хора, нещо не го правим както трябва.

Лиляна Павлова: Кажи кое не правим както трябва.

Водещ: Икономиката не може да мръдне. Не освобождавате бизнеса, според мен. Ето това ти казвам.

Лиляна Павлова: Защо мислиш така? Запазваме най-ниските данъци. За бизнесът е важно да има и икономическа стабилност, и политическа. Имат я.

Водещ: Не си даваш сметка, че хората...

Лиляна Павлова: Сашо, ние все пак не можем за два месеца ей така изведнъж да се оправят нещата. Стъпка по стъпка. Ето, в момента се отварят всички оперативни програми, с най-голямо финансиране са именно проектите, с които да подкрепим малкия и среден бизнес. Това е с най-голям, като процент, от всички 15 млрд., които имаме от структурните фондове по програмите, най-много са за бизнеса.