Заместник-министър Ангелина Бонева пред БНР: Кметовете да побързат с европроектите за стария програмен период!

Водещ: Във време на избори за местна власт проверяваме и напомняме на избраните какво им предстои от първия ден след изборите, а не след стотния. Със заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева ще говорим за това какво предстои пред новите кметове в предстоящия мандат, от гледна точка на проектите с евросредства, за които отговаря министерството. Здравейте в ефира на Хоризонт до обед.

Зам.-министър Ангелина Бонева: Здравейте на вас и на вашите слушатели. Много ми е приятно.

Водещ: На нас също. За първи път сте в нашия ефир, чувствайте се поканена винаги, когато има какво да се обяснява. Но сега да кажем какви ще бъдат първите ангажименти по проектите и има ли срокове, с които се закъснява по програмата „Развитие на регионите” 2021-2027?

Зам.-министър Ангелина Бонева: Да, изключително важен въпрос. Част от кметовете, разбира се, имат възможност да продължат текущата си работа и са запознати, но тези кметове, които сега ще встъпят в длъжност, според мен е много важно да се запознаят с всички текущи проекти, изпълнявани от общините и финансирани с европейски средства, особено от гледна точка на МРРБ по отношение на инфраструктурните обекти. Защото знаете, там сложността не позволява кратка бърза писта, а повечето пъти се изискват наистина много концентрирани дългосрочни усилия. По отношение на програмен период 2014-202 г. крайният срок за абсолютно всички дейности и за плащанията по тях е 31 декември тази година. Тоест буквално кметовете ще имат 8-9 седмици, за да анализират статуса на всеки един проект, за да видят какви са всички дейности по тяхното финализиране и разбира се, ако могат да оптимизират сроковете.

Водещ: Така че нямат никакво време, просто трябва да са готови веднага да навлязат в работа, а не да мислят за промени, при положение, че този административен капацитет, който е създаден в момента там по общини, би трябвало да се съхрани.

Зам.-министър Ангелина Бонева: И аз така бих казала. Много бързо успокоение на страстите, изчакване с тотално нови екипи и сформиране на други такива по организационно-подготвителни дейности, бих казала пълна мобилизация, грижа за гражданите и много е важно да са добри стопани на финансите на общините и да се опитаме в оставащото време да не загубим нито едно евро, дадено от европейската служба.

Водещ: Има ли рискове обаче, ако наистина се проточат процесите по общини?

Зам.-министър Ангелина Бонева: Има рискове заради сложността на проектите, заради дейности в образователната, социалната и здравната сфера, където има сложност не само откъм инфраструктурна гледна точка, извършването на СМР и доставки, но има сложност и от гледна точка на изпълнението на секторни политики. Изисква се много компетентност, много бързина и наистина оптимизация на ресурсите за оставащото време. Мисля, че ще се справят всички, но е много важно да си приоритизират работата по проекти, да не се разфокусират с неща, които биха могли да бъдат отложени във времето.

Водещ: Извън тези рискове, имате амбицията преди края на тази година да има одобрени проекти по Програмата за развитие на регионите, за която споменахме в началото, новата програма. Това ще се случи ли?

Зам.-министър Ангелина Бонева: Амбиция, казахте, е много добър начин да формулираме нещата. На практика случайно застъпване с края на програмния период, както казах, с Плана за възстановяване и устойчивост, където има много общински мерки и с началото на програмния период 2021-2027. Така че мисля, че трудно да имаме готови договори и одобрени проекти, които да стартират от новия период, тук малко може би ще имат глътка въздух кметовете, за да прегледат какво се е случило. И ще съберем регионалните съвети за развитие в новия им състав, така че те да направят една приоритизация на проектите, така че мисля, че ще вървим към одобрени проекти и в началото на 2024 година. До края на тази година мисля, че не е реалистично да говорим за одобрени проекти и подписани договори от нашата програма за новия период. Но пък е важно да спасим парите и да действаме по Плана за възстановяване, който срокът е доста по-кратък за усвояване.

Водещ: Как ще коментирате, необходимо ли е по-интензивна работа и от страна на министерството и администрацията, която вие оглавявате?

Зам.-министър Ангелина Бонева: Да. Първо да кажа, че ние сме много благодарни на Сдружението на общините за допълнителната координираща работа, която осъществяват. Ние като регионално министерство изключително разчитаме на общините и за общинските проекти по програмите, и по Плана за възстановяване и устойчивост, включително сега завършваме с тях една процедура за екологосъобразна мобилност, така че те са наши партньори. И в този смисъл аз смятам, че за да ги задържим като бенефициенти, за да задържим интереса им към нашите програми, ние също трябва да сме много по-бързи и оперативни, отколкото досега сме били. Така че смея да кажа, че това, което те искат от нас, ние ще се опитаме да го реализираме. Тази инженерно техническа подготовка, тези познания, които се изискват, да могат по-бързо да достигат до общините във всякакви съгласувателни и други процеси.

Водещ: Добре, сега да вървим към едни по прагматични въпроси, които са важни за голяма част от нашите слушатели. Кога може да се очаква информация за оценките на подадените предложения, кои сгради ще бъдат обновени по Плана за възстановяване и устойчивост? Изчаквах те да минат местните избори сякаш, това ли беше причината за забавяне на оценките и обявяването им?

Зам.-министър Ангелина Бонева: Всъщност процедурите бяха пуснати една след друга. Първата, която пуснахме, беше енергийна ефективност за административни сгради, така че нормално е и темпът на работа там да беше най-бърз. И се надявам в следващата седмица най-късно след това да сме готови с оценката по отношение на административните сгради. Разбира се, вече имаме подписани договори с Българска академия на науките, така че да обновим енергийно техния сграден фонд, така че сега очаквам много общини да могат да се възползват за обновяване на административните сгради. Те ще го знаят в близките дни. Знам, че всъщност най-очакваното е резултатите от процедурата, която е за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради. Там надминахме четворно интереса спрямо наличния бюджет, така че там наистина работата е много за колегите, там има и една особеност, там са три нива на работа – от една страна етажните собствености, от втора страна в общинските администрации, от трета страна при нас. Така че тези три нива, на които се изисква много високо ниво на подготовка, имат наистина една сложност и заради многото проекти, наличие на някои неточности и непълноти. И за да не отхвърляме на формален принцип проекти, ние върнахме обратна връзка на кандидатите и очакваме от тях те пък да към нас да върнат разяснения, уточнявания, така че в рамките на може би началото на декември да можем да съобщим резултатите от класирането и да оставим време тези, които не са класирани, да подадат в рамките на етап 2 на процедурата.

Водещ: Ще имат ли време обаче, защото това е много кратък срок, мисля, че в средата на януари е вече подаването на документи за втори етап, а тези хора вече би трябвало да съгласуват това съфинансиране, което ще бъде за втория етап, от 20%. И би трябвало да го намерят отнякъде, нали така?

Зам.-министър Ангелина Бонева: Права сте. Имаме готовност този срок в януари да го удължим предвид и коледните и новогодишните празници. Не мисля, че е коректно от наша страна да очакваме хората в точно този период да преработват документите си и да осигурят собствената част. Така че очаквам, предвид изборите и необходимостта, която имаше в общините за допълнително време за обратна връзка към нас, ние пък да дадем възможност на гражданите с малко по-удължен срок за етап 2. Поне до края на януари.

Водещ: Ще имат ли предимство тези кандидати, които вече са участвали по първия етап на програмата на Плана за възстановяване и устойчивост, пред други кандидати, които до момента не са подавали документи за участие?

Зам.-министър Ангелина Бонева: Формално в критериите няма такова предимство, но за мен голямото предимство е, че те имат готови технически паспорти, те имат готови енергийни обследвания на сградите. В голяма част от тях ще са получили от нас обратна връзка по отношение на предадените документи, тоест техните документи вече ще могат да бъдат в изряден вид. И аз смятам, че това ще им даде абсолютно предимство.

Водещ: Можем ли да кажем, правили ли сте някакви изчисления в министерството, какви средства ще бъдат необходими за съфинансиране? Какво са тези 20%за едно домакинство, примерно което има апартамент 70 квадрата? Каква стойност са тези 20%? Какво трябва да подготвят, да помислят още от сега?

Зам.-министър Ангелина Бонева: Бих казала, че доста е сложна тази калкулация, за да я направим индивидуално. Има значение годината на строеж на сградата, разгънатата застроена площ, има значение други подобрения, които може да има необходимост, изграждане на системи за възобновяеми енергийни източници, така че доста е трудно да кажа. Без да искам да подведа, но смятам, че около между 2000 и 3000 лева би следвало да бъде едно средно участие в среден тип сграда. Разбира се, има оптимизация при по-големите сгради и това много зависи и от предписанията, които са налични в енергийното обследване. Така че наистина много ще зависи, но търсим начини да подпомогнем работата. Сигурна съм, че и общините мислят в тази насока. Те помагаха при подготовката на проектите, сега съм сигурна, че мислят и как да помогнат при самоучастието.

Водещ: Какви механизми се обмислят за кредитиране на това съфинансиране от собствениците? Разработват ли се?

Зам.-министър Ангелина Бонева: Да, основно две линии на работа имаме в момента. Едното е гаранционен инструмент към банките, тъй като те разполагат с развита клонова мрежа в населените места в България, за да имат достъп клиентите до такава информация и възможност, а пък да намалим риска за банковия сектор. И другата схема, която обмисляме, тя е описана и в приложенията към етап 2, това е ЕСКО договарянето. Това са специализирани компании и фирми, които могат да подпомогнат самоучастието чрез включване в първоначалната инвестиция, която постепенно да се изплаща чрез намалените сметки.

Водещ: Търсят ли се и нови средства за саниране именно на жилищни сгради, освен тези, които са по Плана за възстановяване и устойчивост, които ще бъдат за колко, за 800 сгради, може би? И откъде биха могли да бъдат пренасочени? Това е много важен въпрос. Какво да очакват хората от тук нататък?

Зам.-министър Ангелина Бонева: Задавате ми много важен за мен въпрос. Това в лично качество ми е наистина много важен приоритет, така че опитваме се, както и с колегите от Министерство на енергетика, така и с колегите от Министерство на околната среда и водите, наистина да насочим вниманието на гражданите и на институциите към темата енергийна ефективност и колко важна е тя. Работим по няколко направления, така че да осигурим постоянен механизъм за финансиране на енергийната ефективност, независимо дали става въпрос за частни сгради за жилищни или за нежилищни сгради, публична собственост. На този етап това, което мога да кажа с най-реален бърз хоризонт, това е допълнителни бюджетни средства за завършването на тези 52 сгради, за които през годините тук не достигна финансирането по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Някои от тях бих казала чакат 7-8 години за това нещо, така че най-дълго чакалите според нас трябва първо да се опитаме да им осигурим финансиране, така че тези 52 сгради имат към кого да се обърнат. Разбира се, на следващ етап търсим възможности както по Плана за възстановяване и устойчивост, така през международни и наши партньори като Европейска инвестиционна банка. И разбира се, в бъдеще ресурс частично бюджетен, който обаче да привлече и частно участие. Разработваме варианти, в които да привлечем частното финансиране. Наричаме го от Национален декарбонизационен фонд, това е една реформа, която ни предстои в следващото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Надявам се да успеем навреме.

Водещ: И последно да ви попитам, достатъчни ли бяха промените в Закона за управление на етажната собственост, за да има по-лесно създаване на сдружения? Именно и с това онлайн примерно включване и гласуване. Смятате ли, че ще има необходимост и от по-нататъшни промени, или това е достатъчно на този етап?

Зам.-министър Ангелина Бонева: Бих казала, че е достатъчно за тези реформи, които са ни изискуеми в рамките на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, което успешно беше предадено от България към Европейската комисия. Дали по принцип са достатъчни? Това е доста сложен въпрос, който аз смятам, че в рамките на публичното консултиране на промените в ЗУЕС при нас в МРРБ постъпиха множество инициативи от граждани и от заинтересовани лица и институции, по отношение на възможни подобрения в процеса на работа на управление на етажната собственост. Така че от моя гледна точка имаме какво да надградим в бъдеще, така че българските домове да се управляват по-добре, да е по-ясна системата на професионалните домоуправители. Да работим по отношение на... защото досега винаги сме си представяли многофамилните жилищни сгради с блоковете, но на практика вече има и различни видове комплекси, било то жилищни модерни комплекси, било то комплекси в нашите курорти. Така че при тях особеностите на съвместното съжителство са доста различни от това, което...

Водещ: Е в една жилищна сграда.

Зам.-министър Ангелина Бонева: В една друга среда. Така че 21 век и освен технологиите, вече има и развитие в строителството и във възможностите за по-качествен живот. Така че мисля, че това е това ще е на следващ етап реформата, към която трябва да се стремим. Наистина едно много по-ясно регулиране на взаимоотношенията, както във вертикалните съвместни собствености, така и в по-хоризонталните вариации.

Запис на интервюто със заместник-министър Ангелина Бонева може да бъде намерен на интернет страницата на БНР.