Заместник-министър Николай Нанков в интервю за предаването „До обед“ на БНР, програма „Хоризонт“

Водещ: В следващите минути по Хоризонт един важен разговор, една тема, която и колегите от други медии, и ние определяме не просто като важна, а като много важна, защото зад статистиката, върху която ще стъпим сега, стоят лични човешки истории. Свлачищата – само от началото на 2015 г. са възникнали 103 нови и са се активизирали процесите в 42 регистрирани такива. Общо на територията на България има 1 850 свлачища, като информацията е динамична и се променя ежедневно. В следващите минути ще говорим точно за това.  Добър ден казвам сега на Николай Нанков, зам.-министър в МРРБ, здравейте.

Николай Нанков: Здравейте на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Едва ли ви изненадахме с този репортаж, вероятно добре познавате картата на свлачищата в България.

Николай Нанков: Да. Дори напротив – потвърждавате нашето впечатление от наистина сериозната обстановка от началото на годината.

Водещ: И така – да се опрем все пак на тази статистика не като на ронливо свлачище – колко от тези свлачища са се активизирали през този сезон при валежите тази пролет?

Николай Нанков: От началото на годината имаме нововъзникнали 103 свлачища, които на фона на 2014, ако правим сравнение, имаме 65 нововъзникнали свлачища. Само от началото на годината, за 4 месеца, статистиката е до края на миналия медец, имаме 103 нововъзникнали свлачища и 42, които са регистрирани към настоящия момент.

Водещ: Работите ли с прогнози, които могат да бъдат предвидени, за да бъдат заложени в тази национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата в краткосрочен и в дългосрочен план, каквато има?

Николай Нанков: Тъй като свлачищата и тяхната предвидимост и прогнозеруемост е доста трудна, една от основните им характеристики е тяхната непредсказуемост – поради това застрашават сигурността на селища, пътни артерии, курортни комплекси. Трябва да се има предвид, че възникването и активизирането на свлачищни процеси, е обусловен от сложни и многоаспектни фактори – геоложки строеж, и най-вече в последните години – непрекъснато действащи природни явления, мога да отбележа например обилните валежи в последните няколко месеца и техногенни, антропогенни фактори. Така че наистина е доста труден процесът по прогнозируемост, по предсказване на това къде би могло да се активизира свлачище. Да, факт е, че имаме категоризация на свлачищата и имаме известни данни къде биха могли, това са свлачища в онези територии, които са с режими на строителна забрана, и по-скоро на забрана на строителния процес, които се характеризират със сложни свлачишни процеси. Отново повтарям – много е трудно да бъде прогнозирано къде би се активизирало свлачище в конкретния момент.

Водещ: Казвате антропогенни фактори, в същото време почти 4 000 незаконни строежа върху свлачища е установила проверка на строителен контрол, нали така?

Николай Нанков: Точно така, за да сме коректни – 3 573 са незаконните обекти 4-та и 5-та категория – точно така, в свлачищни региони. Което е доста страшничко, тъй като това са територии, които са наистина с режим на ограничаване на строителния процес, с определени параметри, видно е, че в общинските администрации в голямата си част не са намерени необходимите експертни съвети, не са дадени необходимите разрезшителни за съответните строителни дейности и не са придвижени съответните инженерно-геоложки мероприятия, свързани с укрепване на съответните свлачищни региони.

Водещ: Има ли санкции за такива строежи?

Николай Нанков: Да, естествено има санкции. Законът е категоричен – незаконните строежи се премахват, органите, които са издали разрешението за строеж в разрез със закона, законовите постулати, биват административно наказани. Но като цяло виждаме, че в голямата си част сме изправени пред свършен факт – налични незаконни строежи в свлачищни региони. Още повече, че в голяма част от тях липсва канализация, каквото и да е отвеждане на битови и дъждовни води - една от основните причини за активизиране на свлачищни процеси.

Водещ: Според доклад на БАН за укрепване на свлачищата са необходими над 870 млн. лева до 2020 г. от тях близо 480 млн. лева са за критични и неотложни работи – та да кажем и за парите.

Николай Нанков: Това е един от големите проблеми в целия сектор, в цялата политика, свързана с геозащитни мероприятия – именно финансовият ресурс, една от политиките, която се реализира при най-големи дефицити на финансиране. Това са точните данни за свлачищата, които са регистрирани към 2014 г. Актуализираме картината с тези, които са нови като бройка – 103, цифрата нараства до над 930 млн. лева, а тези от 1-ва категория –  над 500 млн.лв. Наистина, едни сериозни суми. Ако трябва да сме коректни, това са суми, които са индикативни на база на първичния мониторинг, който геозащитните дружества и нашето министерство извършва на база на вменените му нормативни законови регламенти. Това са индикативни стойности и няма експерт, скоро свикахме и Националния консултативен съвет по геозащита, което е една добра стъпка да привикаме научната общност в решаването на тези доста сложни проблеми. Няма експерт по темата, който да не признае, че това са прекалено индикативни и занижени стойности, когато говорим за реално укрепване на конкретни свлачища. Аз мога да дам и конкретен пример със свлачището в Оряхово, което засегна цял един квартал, засегна един републикански път второкласен, това свлачище по индикативни стойности към момента има вложени 7 млн. лева, още 60 ще са необходими за неговото укрепване. Но бъдете сигурни, това са и данните, извършени на база на извършваща се експертиза в момента, че за укрепването на цялото свлачище не биха стигнали и 100 млн. лева., само за едно свлачище в град Оряхово.

Водещ: Г-н Наков, имате и експертна подкрепа, така че можете да работите заедно.

Николай Нанков: Да и ние много разчитаме на нея. Имахме експертно заседание на консултативния съвет, който създадохме. Само да добавя някои неща. Изключително експертни и коректни постулати, които застъпи доц. Стойнев. Факт е, че превенцията и превантивната дейност е изключително важна. Много добре си даваме сметка, че разходвания ресурс за превантивна дейност е в пъти по-малък, отколкото когато вече имаме активизирало се свлачище и говорим за възстановяване на щетите след неговото проявление. Не трябва да забравяме обаче, че на база на ограничения финансов ресурс ние трябва да приоритезираме, това, което и областният управител, чух в анонса на предаването да спомене, трябва да приоритезираме съответно най-малкото онези свлачища, които имат най-сериозна добавена стойност като икономическа и социална такава. Това са свлачища, които засягат инженерната инфраструктура – транспортна, водоснабдителна, и естествено – населените места и домовете на хората. Именно подобна категоризация направи националната програма и въпреки недостатъчния ресурс ние трябва да оказваме и превантивна и подкрепа след, не дай си, Боже, възникнали подобни бедствени ситуации в именно тези свлачищни региони. Нешо много важно, не мога да се съглася с това, което доц. Стойнев каза, че в монета се действа като след пожар. Може би трябва да разделим хоризонта в две основни направления. От една страна - имаме свлачища, свкачищни райони и съответно инфраструктура, било то битова, било то инженерна в тези райони, изградена към момента – и какво трябва да правим с тези региони, как да ги укрепваме и докъде съответно икономическият анализ за разходвания ресурс ни дава основания да го правим, пак казвам, в тези региони, където има изградена вече инфраструктура. И на второ място – какво правим оттук нататък, как да затегнем контрола за строителство в тези региони.