Лиляна Павлова: За да има развитие една икономика, основно условие е да има политическа стабилност

Лиляна Павлова: За да има развитие една икономика, основно условие е да има политическа стабилност

02 юли 2015 | 13:35

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова взе участие в Третата национална дискусия от кампанията „Да! На българската икономика”, организирана от вестниците „Стандарт“, „Преса“ и „Строител“. Основни акценти на форума, проведен в Стара Загора, бяха възможностите за публично-частни партньорства в инфраструктурата и професионалното обучение.

Стара Загора е община и регион, който има огромен потенциал, и който промени своя облик през последните години, посочи министър Павлова.

За да има развитие една икономика, първото и основно условие е да има политическа стабилност, посочи регионалният министър. След това е необходимо да има предсказуема и предвидима политика на правителството, запазване на ниските данъци и реинвестиране в икономиката, коментира тя. Според нея три са основните показатели за растеж: наличие на образовани специалисти, привличане на инвеститори и развитие на различни видове инфраструктура.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството е институцията, която отговаря за развитието на пътната инфраструктура. Правителството има амбициозната програма за нейното развитие и трябва максимално да се възползваме от уникалната си възможност, че през нашата територия преминават 5 от 10 трансевропейски коридори, посочи министър Павлова. Сега е моментът, когато трябва да се положат усилия да се довърши магистралният пръстен на България, за да се качи тежкият трафик на автомагистралите и да се освободят по-малките пътища. Предстои ни да довършим ЛОТ 2 и ЛОТ 4 на АМ „Струма“, ЛОТ 1 на АМ „Марица“, Северната скоростна тангента и Западната дъга, обходите на Монтана и Враца, големия пътен възел “Шумен – Белокопитово”, изброи регионалният министър обектите, по които се работи усилено в момента. Вече са пуснати около 200 км магистрали, довършваме още 140 км, по АМ “Тракия” текат довършителни работи, допълни тя. Инвестиция от 1,6 млрд. лв. до 2020 г. предстои да бъде направена в ЛОТ 3 на АМ “Струма”, както и в тунела под Шипка. Още 280 млн. лв. чрез ОП „Региони в растеж“ ще бъдат инвестирани в по-малките пътища. През изминалия програмен период близо 500 млн. лв. бяха вложени в малки пътища чрез старата оперативна програма. От 20 000 км републиканска пътна мрежа, почти 11 000 е третокласната пътна мрежа и тя има нужда от инвестиции, посочи строителният министър.
Лиляна Павлова изказа благодарност на строителите, които вместо за планираните 2 г., рехабилитираха АМ „Тракия“ само за 2 месеца. Тя призова за повече дисциплина и отговорност на пътя.

В момента работим заедно със Световната банка по проучване на най-подходящия за България модел за въвеждане на по-справедлива система за заплащане при ползването на пътищата у нас, а именно въвеждането на тол-системата. Целта е да преминем към плащане на тол такси за изминато разстояние, а не за време както е сега. Идеята е винетката за леките автомобили да се запази, но тя да стане електронна, а за превозните средства над 3,5 т да се въведе тол таксата. Така тези, които рушат повече, ще плащат повече и ще се увеличат приходите. Целта ни е от 2018 г. да имаме въведена тол-система, изтъкна министър Павлова.

България разглежда нови възможности за инвестиции в пътната инфраструктура и те са свързани с възможностите за публично-частно партньорство (ПЧП). Даваме си сметка, че този програмен период е последният, в който ЕС отделя средства за изграждане на пътна инфраструктура. Ще се опитаме чрез инструмента за свързаност в Европа, който финансира стратегически проекти за енергийна ефективност и пътна свързаност с Европа, да настояваме за финансиране или на направлението София – Видин, или на София – Калотина.
Втора ни възможност да търсим финансиране е чрез плана „Юнкер“. По него страната ни е представила проекти за над 3,5 млрд. лв., каза  министър Павлова.
Третата възможност е да създадем наш национален фонд за пътна инфраструктура. На принципа на финансовия инженеринг и с част от средствата по новата ОПТ и чрез привлечен ресурс ще имаме възможност да инвестираме в ПЧП, посочи регионалният министър.

Лиляна Павлова припомни, че близо 1,5 млрд. лв. от Оперативна програма „Региони в растеж“ вече са предоставени на 39-те големи общини в България. Така те сами ще могат да определят своите приоритети, допълни тя. Министърът коментира, че ОПРР подкрепя две основни реформи – тези в образованието и в здравеопазването. 160 млн. лв. от програмата са предвидени за подкрепа на спешната помощ. С тези средства изцяло ще бъдат преоборудвани и ще бъде доставена апаратура за над 170 центъра за спешна помощ, допълни тя.
Регионалният министър посочи, че голяма част от ресурса на ОПРР 2014-2020 ще бъде предназначен за ПЧП. С 380 млн. лв. ще бъдат създадени фондове за ПЧП. Единият ще предоставя средства за София. Предвидени са такива за градско развитие на Северна, както и за градско развитие на Южна България, а 200 млн. лв. са средствата за туризъм, от които около 100 млн. лв. са за паметници на културата и за културно-историческото наследство.

Продължава работата и по реформирането на ВиК сектора, коментира Павлова. Вече са изготвени 51 регионални плана за ВиК и предстои разработването на 16 прединвестиционни проучвания. Тя припомни, че вече стартира строителството на яз. "Пловдивци", проектира се доизграждането на яз. "Нейковци", а строителството на яз. "Луда Яна" и рехабилитацията на яз. "Студена"  ще стартират след избора на изпълнители, процедурите за които в момента са в ход.

mrrb