Министър Лиляна Павлова в предаването на БТВ "Тази неделя"

Лиляна Павлова: Знаете ли, историята, колкото повече започваме да дълбаем в тази история, тя толкова повече се заплита и толкова повече почват да излизат едни бих казала страховити неща, които са се случвали повече от 12 години с този имот.

Водещ: Разказвайте, какви са тези страховити неща.

Лиляна Павлова: Защото, когато се случи цялата тази история, всъщност фокусът на всички нас нормално беше каква е тази сделка, защо областният управител прави еднолично сделка и защо той просто така с лека ръка се отказва от съсобственост на 85% от един имот, в това да ги даде на малкия, така наречен, собственик на 15%, просто ей така, и то за доста символична сума, в центъра на София, на едно уникално място, което всички го знаем. Във фокуса на това бяхме фокусирани защо го е направил, защо държавата не е уведомена, как така някой се отказва от такъв прекрасен държавен имот и всичко останало. Когато обаче се заровихме, нещата всъщност са много по-дълбоки. Тази земя, т.нар. Царски конюшни, всъщност още 2003 г. се случва нещо, което сега ровейки из документите намерихме – нещо дълбоко крито очевидно. А това е, че всъщност 5 декара от тези общо 7 декара, защото ние говорим за 7 декара терен земя, върху които има най-различни сгради с най-различна съсобственост вече. Още тогава 85-те процента държавна земя от тогавашния областен управител Росен Владимиров са продадени, и то не за пари, а уж дълг срещу собственост. И всъщност 2003 г. още държавата и държавният интерес е бил ощетен, защото тогавашният областен управител предоставя тази земя срещу дълг срещу собственост на една варненска фирма – „Интер пром Варна 90”, или нещо такова се казва. И още тогава държавата губи този имот. Но никой не знае за това, защото той отново го прави абсолютно заобикаляйки закона, неуведомявайки Министерски съвет, просто по смисъла на една процедура – дълг срещу собственост. И това са 5-те декара.

Водещ: Да припомним, че Росен Владимиров е от ДПС, а сега той от години е изчезнал от публичното пространство. Но със задна дата държавата може ли да направи нещо, за да възстанови справедливостта?

Лиляна Павлова: Точно така. Така че това е едната много интересна ситуация, че всъщност 85-те процента от терена, за които в момента настоящия, вече бивш де, областен управител, който чухме преди малко, ги продаде наскоро за 700 000 лева, всъщност те още 2003 г. са един път джиросани, бих казала, дадени по този начин. След което за останалите проценти от други съсобственици в годините от 2003 г. до 2005 г. са препродавани на физически лица, после тези физически лица са ги дарявали, препродавали – все интересни неща са се случвали в годините. И този имот в годините има най-различни физически и юридически лица съсобственици. В 2005 г. обаче вече следващият областен управител инициира замяна на същия този имот. И заменя този имот с фирмата „Дивисима”, която стана известна напоследък, и се прави замяна за друг имот на „Драган Цанков” и т.н. Но тогава, в 2005 г., същите онези 85%, или 5-те декара държавна земя, някога в 2003 г. продадени от тогавашния областен управител, областният управител в 2005 г. казва: „Не, не те са държавни, ето ви акт за държавна собственост.” И тогава, бог да го прости, бившият вече министър на регионалното развитие инициира замяната, г-н Церовски, и след това г-н Гагузов, като министър вече в тройната коалиция, на 1 септември 2005 г. ги заменя, потвърждавайки, че са държавни. Това също е една хипотеза, по която съм сигурна, че компетентните органи ще работят, тя е част от исковата молба.

Водещ: И сега вие искате от съда да обяви тази сделка...

Лиляна Павлова: Само да ви кажа още нещо, защото е много интересно, аз навлязох много дълбоко в казуса. Купува се, продава се, заменя се този имот, апортира се в годините. В 2006 г. собственикът, който претендира – не говоря за този, който е направил заменката, а собственикът от 2003 г. – стоте процента терен, 7-те декара, ги ипотекира за грандиозна сума и получава грандиозна сума за тях. Ипотекира ги за почти 60 милиона и получава кредит от 30 милиона. И това също е много интересно.

Водещ: Кой е той?

Лиляна Павлова: Има си определени физически лица и те са част от моята искова молба. Просто казвам, че това са изключително интересни, много пикантни ситуации, с които ние се сблъскваме. Така че един път ние имаме въпросният собственик, който си е собственик, който си е ипотекирал целия имот, получил си е пари за него и си има очевидно някакви инвестиционни намерения в този имот. Междувременно държавата си държи акта за държавна собственост и областният управител г-н Пенев решава тези 5 декара сега вече да ги продаде на абсолютно различни юридическо лице – господинът, който вие показахте, който пък след апорт от „Дивисима”, която споменах, 2005 г. част от заменката на тройната коалиция, казва „Аз съм съсобственик на 15-те процента, продай ми другите 85 за „грандиозната” сума от 700 000 лева.

Водещ: Това е като роман от такова... Илф и Петров все едно са го писали.

Лиляна Павлова: И сделката се реализира, тя е под формата на три договора, които сключва областният управител – и това вече са моите мотиви съда, с които за сезирах съда, в които областният управител казва: „Аз съм собственик, на 100% се разпореждам с този имот”, въпреки че той има от мен по-рано тази година писмо, в което му казвам, че има висящ дела и няма ясна съсобственост на този имот.

Водещ: Само един детайл, г-жо Павлова. Вие разбрахте ли, защото дотук никой не разбра, какви са били точно инвестиционните планове на човека, който сега купи тази земя, на въпросния г-н Иванов?

Лиляна Павлова: Ама всички хора, ама и предишният човек, който пък е ипотекирал за 60 милиона този имот, и той също има интересни инвестиционни намерения. Инвестиционните намерения на всички са, защото за този имот има и отреден ПУП, възможните по закон, одобрени от Столична община, това на този имот, който е ансамбъл от паметници на културата, като т.нар. бивши Царски конюшни, да бъде възстановен в ансамбъл от сгради. Говоря за предната част, която ние всички виждаме от улицата...

Водещ: Да, от „Дондуков” и „Левски”

Лиляна Павлова: ... от „Дондуков” и „Васил Левски”. Отзад има предвидено премахване на една голяма част от сградата и друг вид застрояване. Това е публична информация, аз в момента нямам просто ПУП пред мен. Но всички искат строителство и възстановяване, но отреждането, което има, законоустановеното там, не предвижда, както чухме от репортажа ви, някакви грандиозни жилищни или други сгради, в този мащаб, в който някой си ги представя.

Водещ: Какво казват вашите юристи, какви са шансовете съдът да уважи вашите мотиви?

Лиляна Павлова: Вижте, нашите мотиви са в три посоки. Едната е, че ние всъщност нямаме ясно легитимиран съсобственик на тези имоти, с държавата. защото моята претенция, която в иска сме задали, че държавата категорично е собственик на тези 85% от имота – говорим само за имота, за терена, върху който са сградите. В същия момент ние нямаме ясна съсобственост, нямаме насрещна страна на купувача, който да е ясно легитимиран и потвърден, защото има редица дела, все още висящи, на най-различни инстанции в съда, защото, както чухте, имаме много съсобственици, които също участват в този процес и водят дела. Така че от тази гледна точка ние имаме заобикаляне на закона, защото нито областният управител ма право да се разпорежда в тази ситуация с имота, нито имаме ясно легитимирано лице съсобственик на частната, да го наречем, част от този имот. Второ, оценката. Не можем да имаме ипотека за този имот на стойност 60 милиона... окей, тя може би е със сградите, защото една голяма част от тези сгради са частни и са продадени, и в същия момент ние да продадем 5 декара за 700 000 лева на пъпа на София. Каквото и да говорим, това не е реална пазарна цена, каквато би следвало да има. И не на последно място, разбира се, това са правомощията. Затова моят иск в съда е не само срещу купувача, който видяхме, но и срещу областния управител и неговите действия, в няколко посоки – искане за обявяване на нищожност на сделката, на тези три договора, от една страна, и съответно възпрепятстване на всякакви последващия действия като разпореждане с имота като такъв.

Водещ: Финален въпрос по тази тема, за да поговорим и за други неща. Тъй като тази история имаше и политически привкус, тя тръгна от колегите ви от БСП, които изнесоха информацията, и веднага поискаха оставката на вашата колега Румяна Бъчварова, защото тя е съпричастна към тази сделка, която е сключил областният управител. Така ли е, има ли вина Румяна Бъчварова, състоятелни ли са исканията на БСП за оставка?

Лиляна Павлова: Както чухте, тук нито МВР, като институцията, в която г-жа Бъчварова работи, нито лично тя няма как да има нито отношение, нито вина. И няма нищо общо с казуса категорично, тъй като, както чухте, тук говорим за съсобственост и дела върху самия имот, сградите върху него са държавни – едните са на МВР, другите са на земеделието, а голяма част от тях са на частни физически и юридически лица. Музикалната академия, както чухте миналата седмица, също излезе с претенция за имота. Така че категорично няма нищо общо с темата.

Водещ: Добре, следим развитието на този казус. Хайде сега малко информация, която ще е полезна за всички ни като шофьори. С „Витиня” какво се случва и ремонтите? Доколкото разбирам, ремонтът там ще бъде и по-дълъг, и по-скъп. Защо, каква е сложността, откъде идва трудността?

Лиляна Павлова: Да, вие видяхте, ние неслучайно поканихме и вашите колеги, и журналисти от всички медии, да дойдат с нас да видят на място, тъй като все пак, когато се правят ремонтни дейности,трябва да пазим човешкия живот, но направихме организация да се види. „Витиня” е един тунел, който не е ремонтиран откакто е построен, лошо поддържан през изминалите 20 години, благодарение на което ние имаме много сериозни течове, които са компрометирали и електросистемата. Но най-страшното, което се случи, че всъщност на първи поглед, нещо, което нямаше как да се види при първоначалните огледи, извън стандартното, което трябва да направим – изолация, електрически системи за безопасност, пожаробезопасност, въздух и т.н. Когато обаче започнаха да свалят старите облицовки, се оказа, че когато тунелът е правен, разбира се, тогава не е имало тези високи технологии като сега, е направена облицовка от бетон, в който няма капчица арматура. Тази арматура вероятно е във вилите в околовръст, но не и в тунела. Ние виждаме един бетон, който не се държи на нищо, който, както знаете, за съжаление, стана инцидент с единия от работниците. Тези кампади вътре в тунела просто падат, защото нищо не ги държи.

Водещ: И с колко се оскъпява и с колко се удължава срокът?

Лиляна Павлова: Всичко това доведе, тези 120-тонни кампади вътре, и облицовки, да бъдат свалени, да се правят изцяло наново. Което всъщност ни удължава не само времето, технологията, всичко това, което ще се прави. Така че това, което казах, стараят се екипите, разбира се, да го направят максимално бързо, но все пак трябва да го направим качествено и безопасно за хората. Ще се направи допълнителна облицовка, тя ще се направи абсолютно наново, допълнителна изолация, за да няма тези течове, от които се случва всичко това. Надявам се до март месец, разбира се, много е важно каква ще е зимата – ако има много сняг, сами разбирате, при зимни условия много по-трудно ще се работи, при под 5 градуса не могат да се извършват определени работи. Но ако всичко е наред, би следвало до март месец да се справим. Допълнителното финансиране го изчисляват в пътната агенция, но колкото и да ни струва, трябва да го направим. За този тунел имаме отделени над 11 млн., ще добавим всичко това, което е необходимо, защото вие виждате, няма как да си позволим да рискуваме.

Водещ: Няколко думи за един конкретен казус – пътят край Лом. Само преди две седмици тир излезе от пътя, влезе в една от къщите, уби човек, няколко души бяха ранени. Там хората веднага излязоха, помните, да протестират – пътят е отвратителен и този трафик не трябва да минава от там.

Лиляна Павлова: Вижте, това е наистина много неприятна ситуация, но има все пак и няколко важни нюанса, които трябва да уточним. Първо, тук става въпрос за урбанизираната територия, градската да я наречем, през града. В градски условия все пак ограниченията са 40 км. Това е стар път, от онези стари пътища, които си спомняме, които са с павета. Да, паветата се поддържат трудно и съответно има много сериозни неравности на този път. Той е в рамките на града, и ако видим къде е неравността и къде се е забил тирът, ние виждаме – и това е по данни на КАТ, разбира се, несъобразената скорост и вероятността съответно шофьорът на тира да е изпуснал управлението. Факт е, разбира се, че и пътят не е добър. Вече е направено необходимото да бъде отремонтиран, но не изцяло. Защо тежкотоварният трафик минава от там? Това е по две причини. Първо, защото докато направим обхожда и ремонта на пътя на Димово, това е естественият обход на транзитно преминаващите транспортни средства. И сега, когато завършим изцяло дейностите по направление Видин, съответно тежкотоварният транзитен трафик ще бъде прехвърлен там и този път ще бъде ремонтиран. Работим и правим наистина каквото можем.

Водещ: Добре. Моля ви за много ясен и откровен отговор. Преди няколко дни алпинистът Боян Петров съобщи в ефира на бТВ, че премиерът Борисов е подкрепил искането на еколозите да се измести трасето на „Струма” от Кресненското дефиле. Вярно ли е обаче, че вие сте категорично против това, защото това изместване на трасето от Кресненското дефиле ще струва милиони, а може би милиард и малко?

Лиляна Павлова: За да сме прецизни, малко след това изказване на Боян, който аз изключително много уважавам, лично министър-председателят беше гост в един сутрешен блок, и това, което и той потвърди, което потвърждавам и аз, че търсим най-доброто решение. И за момента най-доброто решение, на което сме, бих казала постигнали почти 100% консенсус, без двама еколози, представители на една екологична организация, това е разделеното движение в дефилето – съществуващият път да бъде използван като еднопосочно движение в посока Благоевград – Кулата, и далечният източен обход, за който говори и Боян, да бъде изградено. И всъщност обратната посока, най-общо казано обход Кресна, и включването при Симитли, в посока съответно Кулата – Благоевград, обратната посока, да бъде по далечния изнесен източен обход, а именно това е високо в скалата с другото платно, което ще бъде съчетания от тунели – пет тунела, четири виадукта. Това е компромисното решение по две причини – първо, защото и високо в скалата има местообитания, има животни, флора, фауна, които ще бъдат засегнати, пък камо ли ако направим не едно платно, както е в момента, а направим цяла магистрала. Второ, защото ние вече имаме съществуващ път. в стотици милиони по-евтино за българската държава да рехабилитираме направлението в дефилето и да направим само едно платно отгоре. Ние нямаме тези милиарди – ако тръгнем да правим, дали в източно, дали в западно, над 1,2 млрд. би струвала една такава инвестиция. Дай боже да имахме толкова пари. Искаме тези пари да ги насочим все пак и в магистрала „Хемус” – нещо, което е много важно за нас и търговете вървят.

Водещ: Добре. Секунда имаме буквално, защото президентските избори чукат на вратата. Жоро Марков, бившият конституционен съдия, казва, че кандидат-президентът на ГЕРБ ще е жена. Така ли е?

Лиляна Павлова: Нямам представа.

Водещ: Вие ли сте?

Лиляна Павлова: Не съм аз. Не отговарям на възрастовите ограничения.